Решение по дело №1565/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1735
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100501565
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1735
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501565 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива по реда на член 294 от ГПК.
С решение № 60167 от 16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 2542/2020 г. на ВКС - IІІ
ГО - е отменено решение № 630 от 02.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 315 по описа за
2020 г. на ВОС - ІII състав -, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от
извършване на нови съдопроизводствени действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 5587 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 12023/2019г.
по описа на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав, с което на основание член
124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Т. Г. не
дължи на въззивника сумата от 5 093,36 лева, представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. за обект, находящ се в *** с клиентски № ********** и
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура от № ********** от 11.07.2019 г.,
както и е осъдено дружеството да заплати на Т. Т. Г. сумата от 808,73 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Безспорно страните са
били обвързани по силата на договор за продажба на електроенергия за обекта, присъединен
към електроразпределителната мрежа; дружеството е било изправно по задължението си да
доставя електроенергия в обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната
1
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на
дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление
на количеството електроенергия потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната електроенергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното
решение.
В отговор Т. Т. Г. оспорва доводите в жалбата. Поддържа липса на основание за
начисляване на исковата сума – по делото не е установен момента на първоначалния монтаж
на електромера в обекта, както и че към този момент всички тарифи за отчет са били с
нулеви показания. Отправя искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

В хода на производството пред ВКС ищцата Т. Т. Г. е починала и на основание член
227 от ГПК е конституиран правоприемника й ЕМ. М. Г..

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод предявен от Т.
Т. Г. срещу „Енерго-про продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание
член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на дружеството-ответник сумата от 5 093,36 лева, начислена по партидата
й в резултат на извършена корекция на сметка за електроенергия в конкретно посочен обект
на потребление. Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба, са в следния
смисъл: ищцата е клиент на „Енерго-про продажби“ АД и ползва доставената от
дружеството електроенергия в собствения й обект на потребление. Узнала за извършено
преизчисление на количеството потребена електроенергия и корекция на сметката. Оспорва
дължимостта на сумата с аргумент за липса на правно основание, което да обоснове вземане
на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка констатациите от извършената
проверка, обективирани в констативен протокол /КП/, съставен от служители на „ЕРП
Север“ АД, както и тези в КП от метрологичната експертиза. Сочи, че по делото липсват
доказателства към момента на монтиране на СТИ в обекта на потребление показанията по
всички тарифи да са били нулеви. Разпоредбите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи
възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите от друга страна, са
неравноправни по смисъла на член 143 от ЗЗП и доколкото не са уговорени индивидуално –
нищожни на основание член 146, алинея 1 от ЗЗП. Последното е самостоятелно основание
за неправомерност на извършената корекция. Оспорва на следващо място количеството
електроенергия - предмет на корекцията - да е реално доставено и потребено от нея, като
аргумент за недължимост на цената, както и на нормативна възможност за едностранно
коригиране на сметката на потребителя, тъй като липсват действащи ПИКЕЕ.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че исковата сума е цена на реално
доставено и потребено количество електроенергия, дължима на основание сключен между
страните договор за доставка на електроенергия при общи условия, по който ищецът е
потребител, а дружеството – доставчик. При техническа проверка изправността на СТИ,
2
обективирана в съставен КП, са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е
установено натрупано количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със
съмнение за софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличие на преминала енергия в регистър 1.8.3., който не е визуализиран на
дисплея. Съставено е становище за начисление на електроенергия и издадена фактура за
исковата сума. Касае се за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на договора за покупко-продажба на
електроенергия. Отправя искане поради това за постановяване на решение, с което искът
бъде отхвърлен.

На 10.08.2015 г. в обекта на ищцата е извършена подмяна на СТИ, като е монтиран
електромер № 1114 0215 6435 9315 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, без
данни за показания във върхова тарифа, видно от КП от същата дата.
От съдържанието на КП от 02.07.2018 г. се установява, че при контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на ищеца обект, в
присъствие на ищцата и синът й, електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран
нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба.
Протоколът е подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД и от ищцата и
сина й.
Съставен е КП от метрологична експертиза на средство за измерване № 1583 от
28.06.2019 г., от заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, като действително потребената енергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.
Въз основа на последния е съставено становище за начисление на електрическа
енергия от 09.07.2019 г. в размер на 27 369 кWh за периода 03.07.2017 г. – 02.07.2018 г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Издадена е фактура от11.07.2019 г. в размер на исковата сума.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се
установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай е налице вмешателство в
параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество
електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3., което не е отчетено във
визуализиран регистър. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализирания
регистър е доставено до обекта и съответно потребено.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна
СТЕ с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на
потребление е извършена от завода-производител. Количеството електроенергия, натрупано
в невизуализиран регистър 1.8.3., е доставено до обекта и съответно потребено. Отчетена
електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния период.
Установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва цялата преминала
електроенергия през СТИ точно, в това число и потребената, но неотчетена, натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде
извършено във времеинтервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа
му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ чрез промяна на
броя на активните тарифи от две на три, като е включило в тарифната схема да се активира
регистър 1.8.3. в определени часове от денонощието. При положение, че електромерът е
3
монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като
производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал
задължителна техническа и метрологична проверка.

Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е
реално доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се
прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание
член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява
според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.
Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия за битови
нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е
битов клиент по смисъла на § 1, точка 2а от ДР на ЗЕ и дължи заплащане на ответника само
цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между страните е
въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало
задължението за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и
отчетено количество електроенергия за периода 14.08.2017 г.–13.08.2018 г. В тежест на
ответника според разпределението на доказателствената тежест е да докаже възникналото
вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От
писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната СТЕ, прието
пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, е установено, че в конкретния случай на 10.08.2015 г. в обекта на потребление на
ищеца е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При
положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви
показания по всички тарифи към този момент. При метрологичната експертиза е
установено, че измервателният уред измерва цялата преминала електроенергия през СТИ
точно, включително потребената и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър
1.8.3. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във времето от
монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като това въздействие е в
резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на работа на СТИ, който
4
е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-про продажби“ АД. Количеството
електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество за
процесния период може да се достави, съответно потреби, в този период. При валидно
обвързващо страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по силата на което
доставчикът реално е доставил количества електроенергия, натрупани в невидими за редовен
отчет регистри на СТИ, които количества са реално доставени и потребени от потребителя,
то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата между редовно
отчетеното количество електроенергия и реално преминалите и използвани от ищеца
количества електроенергия за същия период. Стойността на преминалото и реално
потребено количество електроенергия в невидимия регистъри е установено от заключението
на вещите лица по изготвените СТЕ и е оценена по приравнени цени, определени за
технологични разходи.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск като
недоказан по основание следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния
съд, с което искът е уважен - да бъде отменено.


По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК въззивникът има
право на сторените от него разноски. Действително реализирани и доказани от дружеството
разноски за платено възнаграждение на адвокат възлиза на сумата от 1 392 лева с ДДС за
всяка инстанция. Действителната правна и фактическа сложност на делото, определена като
типична с оглед предмета на делото и релевираното от другата страна възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, мотивират извод за присъждане на
адвокатско възнаграждение около минималния размер, предвиден в член 7, алинея 2, точка
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който съобразно интереса възлиза на 702 лева с ДДС за всяка инстанция. Наред с тези
разноски на дружеството следва да се присъдят и разноските, сторени за платени държавни
такси и депозити за вещи лица за всяка инстанция, които са общо в размер на 683,80 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5587 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 12023/2019г. по
описа на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Т. Г. ЕГН **********, заместена в хода на процеса от
правоприемника си ЕМ. М. Г. ЕГН ********** от ***, иск с правно основание член 124,
алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Т. Т. Г. не
дължи на „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 5 093,36 /пет
хиляди деветдесет и три 0,36/ лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 03.07.2017 г.
до 02.07.2018 г. за обект, находящ се в *** с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура от № ********** от 11.07.2019 г., както и е
осъдено „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, да заплати на Т. Т. Г. сумата
от 808,73 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
5

ОСЪЖДА ЕМ. М. Г. ЕГН ********** от *** в качеството му на провоприемник в
хода на процеса на Т. Т. Г. ЕГН ********** да заплати на „Енерго-про продажби” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна тауърс, сумата от 3 491,80 /три хиляди четиристотин деветдесет и един 0,80/
лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание член 78
от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6