№ 13577
гр. С, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110173946 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от „К Б С Б Б” АД /с предходно наименование „РБ /Б/” ЕАД/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Н В” №.. представлявано от А В А и
М Т П, за признаване за установено по отношение на Р. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.С Г .., ет.7, ап.708, че последният дължи на банката-ищец следните суми, присъдени със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 45816/2020 г. по описа на СРС, а
именно: главница по договор за банков кредит от 07.03.2013 г. в размер на 686.43 лв., от
която 73.95 лв. редовно падежирала и 612.48 лв. предсрочно изискуема, ведно със законна
лихва от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер на
24.67 лв. за периода от 15.01.2020 г. до 30.07.2020 г., изискуемо обезщетение за забава в
размер на 5.67 лв. за периода от 15.02.2020 г. до 20.08.2020 г.
В условията на евентуалност, при отхвърляне от страна на съда на установителните
искове, се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 612.00 лв.,
представляваща главница по горепосочения договор за кредит за периода от 15.12.2021 г. до
датата на връчване на исковата молба на ответника.
Претендират се и направените разноски по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова.
В исковата молба се твърди, че между страните на 07.03.2013 г. е сключен договор за
студентски кредит, с който е предоставена на ответника сумата 2625.00 лв. за заплащане на
7 такси за обучение на кредитополучателя, с краен срок за погасяване 15.02.2024 г.
Отбелязва се, че сумата е усвоена на 08.03.2013 г., като с нея е заверена сметкана на
ответника.
Според ищеца, ответникът е допуснал забава в плащанията си – неплатени месечни
погасителни вноски в периода от 15.02.2020 г. до 15.07.2020 г., поради което за него е
възникнало правото му да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, от което той се е
възползвал и е изпратил до кредитополучателя нарочно писмо. Аргументира се становище,
че последното е редовно връчено на ответника, макар и върнато в цялост, доколкото той е
променил адреса си, деклариран при сключване на договора, без да е изпълнил
1
задължението си да уведоми банката за тази промяна.
В исковата молба се развиват подробни доводи и относно дължимостта на
претендираните акцесорни вземания за лихва, които са уговорени между страните и
залегнали в клаузите на чл.7 и чл.4.8 от договора.
В срока за отговора, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител, е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и
основателността на предявените искове. По същество пълномощникът на ответника оспорва
до последния да е достигнало волеизявлението на банката-ищец за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В тази насока се позовава на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТКВКС. Изразява становище, че това волеизявление е направено едва с исковата молба
и неговия ефект може да настъпи с връчването на препис от нея на ответника.
С оглед на това от съда се иска да отхвърли както иска за главница, така и
предявените такива за акцесорните вземания на ищеца за лихви.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.79 ЗЗД вр.
чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични
задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 45816/2020 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 73.95 лв., представляваща
редовно падежирала главница и сумата от 612.48 лв., представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за студентско кредит от 07.03.2013 г., ведно със законна лихва за
периода от 24.08.2020 г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер на
24.67 лв. за периода от 15.01.2020 г. до 30.07.2020 г., изискуемо обезщетение за забава в
размер на 2.10 лв. за периода от 15.02.2020 г. до 30.07.2020 г., изискуемо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 3.57
лв. за периода от 31.07.2020 г. до 20.08.2020 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за да му бъде връчена така
издадената заповед за изпълнение и при наличие на предпоставките на чл.47, ал.6 вр. ал.5 от
ГПК, с разпореждане от 11.11.2021 г., на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
При тези данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради
което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
На 07.03.2013 г. между ответника и “РБ /Б/” АД, е сключен договор за студенски
кредит за сумата от 2 625 лв., която е следвало да бъде върната в срок от 132 месеца с
месечна вноска от по 52.05 лв., при 55 месеца гратисен период. Падежът на задължението е
15.02.2024 г.
Между страните е постигнато съгласие лихвата по кредита да е 7 % /чл.3.1 от
договора/, като при забава на плащанията да се дължи обезщетение в размер на основния
лихвен процент, увеличен с 10 пункта /чл.3.2 от договора/. Налична е и клауза, даваща право
на кредитополучателя по своя инициатива да погаси предсрочно задължението си, но след
отправено 2-дневно предизвестие, без да дължи комисионна за това.
2
Разписана е обаче и процедура при забава от страна на кредитополучателя да
погаси дължимите суми по процесния договор, при която за банката възниква правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
С подписването на договора, кредитополучателят е приел уговорката, че всички
уведомления и изявления във връзка с отношенията между страните ще се считат за
получени, ако са достигнали до адресите на страните, посочени в договора, а при промяна
на адреса на някоя от страните, тя е длъжна да уведоми другата за новия си адрес – чл.9.3 и
чл.5.1.2 от договора.
На първо място, с оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се
посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който урежда
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря
на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията
към момента на сключването му. В съдържанието му са посочени чистата стойност на
кредита; годишният лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на
сключване на договора за кредит. Договрът е действителен и е породил желаните от
страните правни последици.
В договора обаче е постигнато съгласие за капитализиране на начислената лихва
през 55-месечния гратисен период /чл.4.4 от договора/. Така след всеки 12 месеца, към
дължимата главница се натрупва лихва, която за първата година е 35.00 лв., за втората –
87.76 лв., за третата – 146.41 лв., за четвъртата – 200.40 лв. и за петата – 126.36 лв. /колона 3
от погасителния план/. Върху увеличения размер на главницата се начислява
възнаградителна лихва, което по съществото си представлява анатоицизъм, за който е
налице забрана. По съществото си анатоцизмът не представлява финансова отстъпка
/предоставен гратисен период, в който не се дължат вноски, но се начислевят лихви/, като
целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. В тази насока е
последователната съдебната практика на ВКС, независимо дали става въпрос за
възнаградителни лихви или такива за забава.
С оглед на това, уговорката по чл.4.4 от процесния договор за кредит за
капитализиране на начислената лихва през гратисния период и прибавянето й към размера
на редовната главница, върху която се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 33Д, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294 ал.1 ТЗ.
За да бъде избегнат анатоцизъм с начисляването на лихви върху натрупани за минал
период лихви, общата дължима сума за редовна главница следва да бъде редуцирана с
размера на процесните суми за лихви от гратисния период.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, сметката на ответника, разкритата при ищеца, е заверена два пъти – на
08.03.2013 г. и на 09.10.2013 г. със суми от по 375.00 лв. или общо със 750.00 лв. От страна
на ответника са извършвани погашения в периода от 16.10.2017 г. до 03.02.2020 г., след
което плащанията са преустановени.
С оглед на това, банката-ищец се е възползвала от правото си да обяви договора за
предсрочно изискуем поради неплащане на 3 последователни погасителни вноски /чл.6.2 от
договора/. Изявлението в тази насока е материализирано в писмо с изх.№.../08.07.2020 г.,
което е изпратено на посочения в договора адрес за кореспонденция на кредитополучателя, а
именно гр.К, ул.”Е Й” №..., вх.А, ет.4, .... Изпратеното в тази насока писмо обаче е върнато в
цялост, тъй като не е потърсено, но доколкото то е изпратено на адреса, обявен от самия
кредитополучател в договора, който той се е съгласил да служи за размяна на
кореспонденция между страните във връзка с възникналото между тях прваоотношение, то
следва да се приеме, че е достигнало до знанието му, още повече, че по делото са налице
данни /от заповедното производство/, че жилището е продадено и има нови собственици,
които го обитават.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства, че е
3
изпълнил задължението си по чл.5.1.2 от договора, поради което следва да се приеме, че с
изпращане на писмото на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, е
настъпил целения ефект и договора между страните е прекратен на това основание.
От заключението по съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение
на клаузата на чл.4.4 от процесния договор, капитализираната лихва, която съобразно
конкретно предоставения размер на кредита е в размер на 249.36 лв. /в тази насока е
отразеното в графа 5 от Приложение № 1 към заключението по ССчЕ/, е добавена към
главницата по кредита и същата се е увеличила с посочената сума. В същото време
ответникът е внесъл общо 454.43 лв., които са разпределени както следва: 312.93 лв. за
главница, 139.34 лв. за договорна лихва и 2.97 лв. за обезщетение за забава.
Доколкото обаче както се посочи вече, уговорката по чл.4.4 от договора е
недействителна, то следва да се приеме, че ответникът остава да дължи само 437.07 лв.
главница, получена като разлика от предоставената му в заем сума от 750.00 лв. и
погасените преди завеждане на делото 312.93 лв. За разликата до пълния предявен размер от
686.43 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от това, следва да се присъди и лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК – 24.08.2020 г.
Освен главницата, поради констатираната и от експерта забава, са възникнали
задължения и за лихви – договорна от 24.67 лв. и за забава от 5.67 лв. /установени в чл.3.2 от
договора/. Последната обаче, предвид обстоятелството, че размера на главницата, върху
която се изчислява е по-нисък от предявения с исковата молба, следва да се определи от съда
по реда на чл.162 от ГПК в размер на 3.61 лв. /определена като 63.67% от предявения
размер, каквото е съотношението на уважения спрямо предявения размер на главницата/. За
разликата до пълния предявен размер от 5.67 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Доколкото предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е обусловен от
преценката на съда дали е налице предсрочна изискуемост, на който въпрос е даден
положителен отговор в настоящето решение, то той не следва да се разглежда, макар и иска
за главница да се отхвърля частично.
С оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
констатира, че вписаните в списъка на ищеца, приложен на л.85 от делото, разноски са
реално извършени и подлежат на присъждане. Освен тях, в заповедното дело, ищецът е
заплатил държавна такса от 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв.,
срещу което не е направено възражение за прекомерност.
С оглед на това в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата от 1006.31
лв.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, а и
липсват данни за извършени такива, поради което съдът не се произнася с решението си по
разноските на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.С Г .., ет.7, ап.708, че дължи на „К Б С Б Б” АД /с предходно наименование
„РБ /Б/” ЕАД/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Н В” №..
представлявано от А В А и М Т П, следните суми, присъдени със заповед за изпълнение по
4
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 45816/2020 г. по описа на СРС, а именно: главница по договор за
банков кредит от 07.03.2013 г. в размер на 437.07 лв., ведно със законна лихва от 24.08.2020
г. до изплащане на вземането, изискуема редовна лихва в размер на 24.67 лв. за периода от
15.01.2020 г. до 30.07.2020 г., изискуемо обезщетение в размер на 3.61 лв. за периода от
15.02.2020 г. до 20.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 686.43 лв. и иска за обезщетение за забава над уважения
размер до пълния предявен от 5.67 лв.
ОСЪЖДА Р. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Г .., ет.7, ап.708, да заплати
на „К Б С Б Б” АД /с предходно наименование „РБ /Б/” ЕАД/, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр.С, ул.”Н В” №.. представлявано от А В А и М Т П, сумата от 1006.31 лв.,
представляваща направени от банката разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
45816/2020 г., съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5