Р Е Ш Е Н И Е
№ 1987/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Д., като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1892 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Пловдив против решение № 260523 от 13.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 4712 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е отменен електронен фиш серия К № 2292584 на ОДМВР Пловдив, с
който на Й.Д.А., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева
за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съдебната
практика. Иска се отменя на решението и потвърждаване на електронния фиш, както
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът чрез
процесуалния си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли
тя да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба, която следва да се уважи и да се отмени обжалваното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени
електронния фиш, районният съд е приел, че фактическата обстановка е безспорно
установена от събраните писмени доказателства, но електронният фиш е изцяло
незаконосъобразен, тъй като не е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 ЗДвП. Макар той да съдържа изискуемите реквизити и от събраните
доказателства да се установява, че на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, описаният автомобил да е извършил движение с превишена скорост, това
обстоятелство не е било установено и надлежно заснето. Според районния съд в
административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи издадения електронен фиш и налагащи неговата отмяна,
защото липсват доказателства, че към датата на нарушението жалбоподателката е
собственик на МПС, както и не са спазени изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП и
тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС за заснемане на нарушението
със стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо в
отсъствие на контролен орган.
Решението е
неправилно. Въз основа на правилно и напълно установени факти районният съд е
направил необосновани и взаимно противоречащи си изводи, неподкрепени и несъответстващи
на събраните доказателства, в пълно противоречие с материалния закон.
При напълно доказано
нарушение, в каквато насока е направен извод от първостепенния съд е началото
на съдебното решение, напълно необоснован е следващият му извод за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Първостепенният съд не е
съобразил актуалната редакция на чл.189, ал.4 и 5 ЗДвП, изм., в сила от 21.01.2017
г., и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изм., в сила на 16.01.2018 г.,
както и не се е съобразил с обстоятелството, че предвид настъпилата
законодателна промяна тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно
дело № 1 от 2013 г. на ОСС на ВАС е загубило своето значение.
Към датата на извършване
на нарушението – 12.08.2018 г. – текстът на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. е отменен, т.е., в правния мир тази правна норма не съществува и
това означава, че след 16.01.2018 г. за контролните органи не съществува
задължение да оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на МВР местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС,
както и не съществува законова забрана нарушенията на ЗДвП да бъдат
установявани както със стационарни, така и с мобилни устройства. Следователно
не са налице такива съществени нарушения в реда и начина на използване на процесното
техническо средство, които да водят до незаконосъобразност на издадения
електронен фиш. Съответно изводите на първостепенния съд в тази насока са
напълно необосновани и неправилни.
Невярна и
некореспондираща с представената пред районния съд административнонаказателна
преписка е констатацията му, че от страна на наказващия орган не са представени
доказателства жалбоподателката да е собственик на процесното МПС, с което е
извършено нарушението. Тъкмо напротив, в преписката се съдържа извадка от
системата на МВР за промяна на регистрацията на МПС, от която е видно, че
именно Й.Д.А. е собственикът, на когото следва да се наложи административното
наказание за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. С оглед на този факт напълно
несъответни на доказателствата са разсъжденията на първостепенния съд, че
наказанието е наложено по отношение на МПС, собственост на юридическо лице.
Неправилен е също
изводът на първостепенния съд за липса на доказателства за мястото, на което
извършено и заснето нарушението.
Доколкото фактите от
значение за правилното решаване на спора са безспорно установени, безспорно
установени са също нарушението и нарушителят, допуснатото от първостепенния съд
противоречие с материалния закон не налага връщане на делото за ново
разглеждане.
Електронният фиш
съдържа предвидените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, точно и изчерпателно са
посочени фактическите признаци на деянието, изрично е посочена нарушената
правна норма на чл.21, ал.1 ЗДвП, като са посочени също правните признаци на
нарушението – при въведено разрешена скорост от 50 км/ч на територията на
населено място е допуснато наказуемо превишение от 31 км/ч, след приспадане на
толеранс от -3 км/ч в полза на водача. Наложеното наказание точно съответства
на предвиденото в чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП с оглед констатираното превишение на
скоростта, т.е., извършена е точна индивидуализация на наказанието.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може да намери
приложение чл.28 ЗАНН. Т.е., обжалваният електронен фиш е законосъобразен и не
са налице основания за неговата отмяна.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
електронния фиш. При този изход на делото
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като своевременно направено е допустимо и основателно и следва
да бъде осъден ответникът по касацията да заплати на ответната дирекция сумата
120 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260523 от 13.05.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 4712 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2292584 на
ОДМВР Пловдив, с който на Й.Д.А., ЕГН **********,***, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.Д.А., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 120 (сто и двадесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.