РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2042
Гр. Пловдив, 17.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от
председателя касационно АД № 1876 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното :
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
2. Образувано е
по касационна жалба предявена от Е.Е.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
В.С. против Решение № 1138 от 16.06.2023г., постановено по а.д. № 308/2023г. по
описа на Административен съд Пловдив, II състав, в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН
иска на Е.Е.К., ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) – гр. София, за разликата от 1300 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв. за период
01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. вкл. и в размер на 10 000 лв. за период 01.06.2022 г.
до 31.01.2023 г. вкл.
3. Релевираните
касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен. Сочи се още, че при постановяване на решението си съдът не е
съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства. Твърди, че са доказани реално претърпени вреди, които са в
резултат от бездействие на ГДИН – София. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови ново такова, с което изцяло да се уважи
претенцията на К..
4. Ответникът
по касационната жалба – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” оспорва жалбата в депозирано по делото
писмено становище.
Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част.
ІІ. За допустимостта :
6.Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Производството
пред Административен съд - Пловдив се е развило по искова молба на Е.Е.К., ЕГН **********, с която на
основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил искове по чл.284
ал.1 от ЗИНЗС против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000 лв. за
причинени неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация,
за периоди: 1. 01.01.2019 г. до
31.12.2021 г. вкл. – 10 000 лв.; 2.
01.06.2022 г. до 31.01.2023 г. вкл. – 10 000 лв.; ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претърпените неимуществени вреди ищецът е
основал на поставянето му в неблагоприятни условия, а именно: че нетната площ на пренаселените
килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; без постоянно течаща топла и
студена вода;през 2019 г. работел като артелчик
и не било спазвано правото му на каре, с което са нарушени правата му по
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/.
8. С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
9. С решението
си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за сумата в
размер на общо 1300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, уязвяване, неприятно чувство, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г., при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
10. За да постанови този резултат, съдът е приел по отношение на първата претенция - за периода от 01.01.2019
г. до 31.12.2021 г. вкл. следното :
По отношение твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, от събраните доказателства се установява, че К. е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. В тази насока е приел, че от представена справка /л.47/ се
установява, че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив от 20.04.2019 г. до
07.10.2019 г. и от 12.11.2019 г. до 17.12.2021 г. За времето от 20.04.2019 г.
до 07.10.2019 г. и от 12.11.2020 г. до 23.11.2020 г. /общо 181 дни/ не са
представени доказателства относно спазването на минималната жилищна площ,
поради което в тази част и по отношение това нарушение е приел претенцията за
основателна. Приел е също така, че от представеното становище-справка е видно,
че още през 95 дни не е било спазено изискването за минимална жилищна площ. За
останалите твърдяни нарушения за тази претенция съдът е приел, че не се установява, че са налице нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС, съответно че вследствие бездействия на администрацията ищецът е
претърпял вреди В тази връзка е приел, че показанията на разпитаните по делото
свидетели са неконкретни и не сочат на такива бездействия, а други
доказателства не са ангажирани, като в същото време тези показания следва да
бъдат преценени от една страна в съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга
страна няма как чрез свидетелски показания да бъдат оборени неоспорените
официални документи, които са представени по делото и които оборват всички
направени други оплаквания. От друга страна съдът е приел, че от представените
справки се установява, че е осигурена
постоянно течаща вода, както и липсват конкретни доказателства, че през 2019 г.
не е спазвано правото на ищеца за престой на открито, поради което тези
оплаквания са неоснователни.
При определяне размера на дължимото
обезщетение от 1300 лв. съдът се е съобразил с насоките в практиката на ЕСПЧ за
справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената
практика и на жизнения стандарт за страната, е приел, по аргумент от §1 т.1 от
ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности
следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на
страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение,
доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет
и за отразяване на жизнения стандарт, съдът е приел, че по–ниският жизнен
стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши
условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на
ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в
Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за
времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в
липса на достатъчно жилищна площ, съдът е приел, че се дължи обезщетение в
размер на общо 1300 лв., ведно със съответната законна лихва, изчислено
съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата
част, до пълния предявен размер от 10 000лв. претенцията за този период е приета за неоснователна.
По отношение на втората претенция –
за периода 01.06.2022 г. до 31.01.2023 г. вкл. съдът е приел следното :
От представена справка /л.47 и л.48
и сл./ се установява, че ищецът е пребивавал в затвора Пловдив от 24.07.2022 г.
до 31.01.2023 г. – датата на подаване на исковата молба. Не се установява през
този период ищецът да е пребивавал в помещения при неспазване изискването за
минимална жилищна площ. Второто оплакване за този период – за липса на течаща
вода е опровергано от представените писмени доказателства от страна на
затворническата администрация, като в същото време ищецът не е ангажирал други доказателства, с които да докаже
претенциите си в този смисъл. Този извод според съда не се променя и от
показанията на разпитания свидетел, които следва да бъдат преценени от една
страна в съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга страна няма как чрез
свидетелски показания да бъдат оборени неоспорените официални документи, които
са представени по делото и които оборват направените оплаквания за този
период. Поради това положение, съдът е
приел претенциите за този втори период за неоснователни.
IV. За правото:
11. Решението на съда е валидно,
допустимо и правилно в обжалваната част, а наведените от касатора възражения са
неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г., предмет на исковата молба, изразили се в липса на достатъчно
жилищна площ.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения –
пренаселеност в килиите, в които ищецът е изтърпявал наказание в следствие на
които са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
13. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава твърдяната
неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието й, правилно е приел за съответно доказани твърдени в
исковата молба факти за липса на достатъчно жилищна площ в помещенията, в които
К. е изпълнявал наказание лишаване от свобода за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2021г. Наличието на установени по делото обстоятелства, дължащи се на
бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетият от
решаващият съд извод за частична доказаност и основателност на предявения иск,
който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция. Правилно е
определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с
релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно
нарушението, характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца, жизнения
стандарт в страната. Ето защо, решението на съда е валидно, допустимо и
правилно, както по отношение на изводите за частичната основателност на
исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението,
и следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Първоинстанционният съд е
приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧОС, като е дал ясен и конкретен отговор кои
факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно обуславят
частично уважаване на исковата претенция, т. е. присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в пълните
претендирани размери. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно, като е
приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 ЕКЗПЧОС –
разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази
на българския закон/чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКЗПЧОС. Съгласно
цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от
закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на
чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на
настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на
оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде
пълно.
С оглед изложеното, и като взе
предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото
по чл. 3 КПЧОС по отношение на ищеца, настоящият касационен съдебен състав
намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния
закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл
съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите
на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е
необходимо тяхното преповтаряне
Поради това
настоящият съдебен състав намира за неоснователна така подадената касационна
жалба, която не почива на релевантните по делото доказателства и се явява
неоснователна. По изложените съображения решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
V. За разноските :
14. По отношение
на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Водим от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1138
от 16.06.2023г., постановено по адм.
дело 308/2023г. по описа на Административен съд Пловдивски, II състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - ***за присъждане на
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.