№ 147 / 21.3.2018 г.
Р
Е Ш Е Н И
Е
гр. Монтана 21.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр.
МОНТАНА, пети граждански състав, в
открито заседание на 19.02.2018 г. в
състав:
Председател : Евгения Петкова
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№
3360 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с пр. осн.
чл.538, ал.1 ТЗ, обективно съединен с иск по
чл.86 ЗЗД.
Ищецът Б.Е.Б., с ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния
си представител: адвокат В.Ф.,xxx, с адрес на
кантората и съдебен адрес:xxx, офис 3, е предявил иск против В.Р.П., с ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.
В исковата молба се твърди
следното: На xxxx . В.Р.П., с ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx е
издал в полза на доверителя й Б.Е.Б. запис на заповед за сумата от 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/, като се е задължил да изплати посочената сума на
23.04.2015г. До настоящия момент същият не е изплатил сумата на доверителя й.
Счита, че издаденият запис на заповед съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в Търговския закон за неговата действителност и не страда от пороци, засягащи формата му. Към
настоящия момент оригиналният запис на заповед се намира у доверителя й, следователно от страна на ответника не е реализирано
плащане по него.
Неплащането в срок на посочената
сума от ответника, обуславя и претенцията на доверителя й за заплащане на обезщетение за забава върху дължимата
сума, считано от датата на падежа- 23.04.2015г. до xxxx .
в размер на 4 992.92 лв. /корегирана по размер на xxxx /, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда-
06.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното се обръща към съда с искане: да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, както и разноските по
водене на делото по представен
списък по чл.80 ГПК.
В
открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца- адв. В.Ф. поддържа претенцията
като съображенията си изразява устно и в писмена защита.
Ответникът- В.Р.П., с адрес: xxx
е подал писмен отговор на исковата молба в рамките на указания му със съобщение едномесечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В отговора
изразява становище на първо място за допустимост на предявените искове и
на следващо- счита ги за неоснователни.
Твърди, че в районен съд Монтана бил предявен същия иск с
различно правно основание - чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Било образувано гр.дело № 571/2017 г. по описа на РС-Монтана. Делото било
прекратено с протоколно определение на 24.07.2017 г. на основание чл. 238, ал.
2 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
В отговора е заявено още, че ответникът работил като комисионер във фирма ,,Заложна къща АСФ” и в
последствие в „Заложна къща АСФ-Бокс”, представлявани от ищеца. Уговорили се той/ответникът/ и още три
лица да дават заеми срещу залог на имущество, като сумата,
която им предоставил
ищеца за дейността била 20 000.00 лева и за тримата. Не си спомня
да е подписвал процесния запис на заповед от
23.04.2014 год. На тази дата твърди, че не е получавал никаква сума.
Заявява още, че сумата била предоставена
на него и още три лица, както е посочил по-горе доста преди
издаването на Записа на заповед.
В периода, когато работил като комисионер той давал от тези пари заеми срещу залог на имущество, за което
е предоставял на ищеца документи. Той/ищецът/ бил в течение на всички сделки. В последствие фирмата му фалирала и прекратили
дейността. Управителят бил в течение на сделките и
изразходените по тях суми.
Ответникът заявява, че няма задължение по процесния Запис на
заповед от 23.04.2014 год.
Упълномощеният му
процесуален представител- адв. З.В.Г.-М.,xxx, в открито заседание поддържа
дадения отговор/ като оттегля искането си за назначаване на графическа
експертиза относно подписа на „издател” върху записа на заповед/. По същество
на спора развива доводи за отхвърляне на иска като неоснователен в писмена
защита. Претендира за
присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.8 ГПК.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че на 20.09.2016 г. ищецът Б.Е.Б. подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 23.04.2014 г., за сумата 20 000 лв, с посочен длъжник- В.Р.П. /ответник по настоящето дело/. В образуваното ч.гр.д. № 1994/ 2016 г. на РС-Монтана на 21.09.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист/ 21.09.2016г. С последните два акта е разпоредено длъжникът по заявлението и ответник в настоящето производство да заплати на кредитора / ищеца/ сумата по Записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 20.09.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 400,00 лв- държавна такса, представляващи разноски по делото съгл. чл.78 ал.1 от ГПК.
В подаденото Заявление за издаване на заповед и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК е посочен документът, от
който произтича вземането - Запис на заповед,
издаден в гр. Перник, на 23.04.2014 г.
от горепосочения длъжник, за сумата 20 000 лв в полза на заявителя, с падеж- на 23.04.2015 г. и място на плащане:гр. Перник.
Поради
подаденото Възражение по чл.414 ГПК от длъжника
в заповедното производство В.Р.П., Заявителят в същото е предявил по исков път претенцията си за положително установяване на
задължението на ответника или за съществуване на
вземането му по Заповедта за
изпълнение, издадена по горепосоченото ч.гр.дело. В тази връзка е било
образувано приложеното гр.д.№ 571/2017г. на РС-Монтана, от което е видно, че с
определение от 24.7.2017г. производството е прекратено на осн. чл.238,
ал.2,пр.1 от ГПК/влязло в сила като необжалвано от страните/.
За изясняване на спора от
фактическа страна и с оглед възраженията на ответника са допуснати и изслушани две групи свидетели,
съответно ангажирани от всяка една от страните, а така също са дадени обяснения
от ищеца по реда на чл.176 ГПК в отговор на въпроси, поставени в писмения
отговор на ответника. Ищецът Б.Е.Б. в открито съдебно заседание/15.01.2018г. пояснява, че е бил
управител през периода 04.04.2012г. до 28.02.2013г. на две дружества- заложна
къща ”АСФ”ЕООД и заложна къща „АСФ-Бокс”, в които ответникът В.Р. работил като
комисионер. В гр.Монтана се е извършвала дейността на заложната къща. След като
през 2012г. бил заменен с друг управител, В. все още работел в дружеството. Но
до кога е работил и към настоящия момент дали все още работи, не знае. Не му е
известно обстоятелството в представляваното от него дружество да са работили
други лица от гр. Монтана освен отв. В.. Сума от 20000 лв. е дал единствено на В..
Първо му дал заем от сумата 10000 лв. След около месец отв. В.Р. го помолил да
му даде още 10000 лв., тъй като е бил във финансово затруднено положение. За
дадената му от ищеца сума общо 20000 лв. отв. В. издал в негова полза запис на
заповед на xxxx . Съгласил се падежът на задължението да бъде
за една година, за да може да се стабилизира финансово, а също така му имал
доверие, че няма да го подведе. Същия обаче до момента не е изпълнил паричното
си задължение, което е причина да търси правата си по съдебен ред. Лично броил
парите и на двата пъти, които дал в брой на В., като имало с него колеги - И.И..
Дал му на заем тези пари.
Обстоятелствата по дадените от ищеца обяснения се подкрепят от
показанията на свид. И.М.И., с който са колеги в заложна къща в гр. Перник.
От страна на ответника е доведен и изслушан
като свидетел Р.В. /негов син/, който работил в заложната къща, като на негово
име били изпращани по банков път от
фирмата в гр. Перник парите, които давали срещу залог. В открито съдебно
заседание пълномощникът на ищеца изрично е заявил несъгласие да бъдат допускани
гласни доказателства за опровергаване съдържанието на изходящ от страната
частен документ на осн. чл.164, ал.1,т.6 от ГПК.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът приема, че процесният документ- запис на заповед от xxxx ./на л.27 от делото в оригинал/ е подписан за „издател” от ответника В.Р., под подписа на който на ръка са изписани трите му имена. По принцип когато ценната книга е подписана от издателя, то поетото със същата задължение подлежи на изпълнение. Т.е. ако формално е редовна ценната книга, може да се приеме, че удостоверява безусловно поето задължение за плащане на вписаната в съдържанието й парична сума. Издаването на запис на заповед/абстрактна сделка по своята правна природа/ може да е каузална сделка, която не е лишена от основание, но основанието е поставено извън съдържанието на документа. Основанието би могло да произтича от други отношения между издателя и поемателя, но правата и задълженията по тях са без значение за редовността на ценната книга.
Възраженията досежно редовността на записа на заповед - неистинността и пороците на волята, подлежат на установяване от длъжника- ответник. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издаден запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В случая ответникът/длъжник по приложеното ч.гр.д.№1994/2016г/ отрича издаденият запис на заповед да има обезпечителна функция по отношение изпълнението на каузално правоотношение между страните- дадени му пари на заем от ищеца в определен размер и срок на връщане. Ответникът няма изложени конкретни факти и възражения /абсолютни- срещу формата и съдържанието/ относно записа на заповед, по който е издател. Направил е възражения срещу ценната книга- лични, основани на отношения с ищеца /кредитор или поемател/ и срещу съществуването на задължението по нея.Тези си възражения обаче не е подкрепил с доказателства, с оглед на което съдът ги намира за неоснователни.
Ищецът Б.Е.Б.- поемател по записа на заповед е доказал юридическия факт, от който произтича вземането му, основано на менителничния ефект- съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В хипотезата на претенция по запис на заповед, каквато е настоящата, кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта от който то произтича, пораждането на задължението и неговия размер. На лице са всички абсолютно необходимите реквизити на документа като ценна книга по чл. 535 от ТЗ, които са от значение за менителничния ефект на същата и за пораждане на менителничното задължение.
По делото и в процеса на производството от
страна на ищеца са ангажирани съответни
доказателства, които дават основание за извода за основателност на претенцията
му по главния иск с пр.осн. чл.538, ал.1 от ТЗ, който следва да бъде уважен.
Акцесорният иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД следва съдбата на главния, с оглед на което на ищеца следва да бъде присъдена и т.н. мораторна лихва в размер на xxxx , за периода от датата на падежа- 23.04.2015г. до завеждане на исковата молба в МРС- xxxx .
При очертания изход на спора и
съобр. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
водене на делото разноски, по представен списък по чл.80 ГПК в общ размер на сумата 2299.72лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда В.Р.П., с ЕГН: xxxxxxxxxx, с адрес: xxx да заплати на Б.Е.Б., с ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/- главница по запис на заповед,
издаден на xxxx . от В.Р.П., ведно със законната лихва върху нея, считано от xxxx . до изплащане на вземането, както и сумата xxxx , т.н.
мораторна лихва за периода 23.04.2015г. до xxxx . и
сумата 2299.72лв- разноски
по водене на делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :