ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
гр. Перник, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221700100310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Ж. Б., с ЕГН:
**********, с пост. адрес: ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***, чрез адв. С.
П., от АК София, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***, срещу „Юробанк България“
АД с ЕИК с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София бул.
„Околовръстен път“, № 260, универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД с
ЕИК“ *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане в
„Юробанк България“ АД, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната
банка, да заплати на ищеца сумата 30 000 лева, частичен иск от вземане в общ размер 206
849,76 евро.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит за оборотни
средства № *** от *** Банка „Пиреос България“ АД (чийто универсален правоприемник е
ответникът „Юробанк България“ АД) е предоставила на „Рос Паркет“ ЕООД кредит в
размер на 150000 евро. С анекс № *** от *** като солидарен длъжник по кредита се
присъединил и ищецът. Размерът на кредита се увеличил с още 50000 евро, с което общият
размер на кредита станал 200000 евро. Движенията по кредита били отразявани по
вътрешнобанкова кредитна сметка № ***, като под същия номер кредитът бил регистриран
и в ЦКР към БНБ. Пълният размер на кредита, включително договореното увеличение е бил
изцяло усвоен от кредитополучателя. С анекс № *** дружествата: „Евро паркет” ЕООД с
ЕИК *********, „Лукс паркет” ЕООД с ЕИК *********, „Вип паркет“ с ЕИК ********* и
„Рос инвестмънт” ЕООД с ЕИК ********* са поели солидарна отговорност, при което са се
задължили да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя. С
нотариални покани, отправени до длъжниците на 19.07.2012 г., банката обявила процесния
кредит за предсрочно изискуем и след иницииране на заповедно производство, в нейна
1
полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, ал. 2 ГПК от 02.10.2012 г. по гр.д. № 1 36219 по описа на СРС за 2012 г. На
основание издадения изпълнителен лист било допуснато предварително изпълнение срещу
длъжниците за събиране на сума в размер на 206840.76 евро главница, ведно със законната
лихва за периода от 26.07.2012 г. до изплащане на вземането, 4758.19 евро възнаградителна
лихва за периода от 15.04.2012 г. до 25.07.2012 г., 246.80 евро наказателна лихва за периода
19.01.2012 г. до 25.07.2012 г. и 13219.11 лева разноски.
Съгласно твърденията на ищеца, посочените задължения по кредита били погасени с
извършено на 27.01.2012 г. плащане от банковата му сметка в качеството му на солидарен
длъжник по кредита, а средствата, с които било извършено погасяването, били получени по
негова лична сметка на същата дата – 27.01.2012 г. Същите били с произход нов кредит,
който бил кредитна линия и имал нов уникален счетоводен номер, представляващ кредитна
сметка № *** и отразен в ЦКР при БНБ. На основание този втори отпуснат кредит ищецът
приел, че с кредитирането на банковата му сметка със сумата от 200000 евро банката е
погасила първоначалния кредит, отпуснат по договор № ***, за което той изрично дал
съгласието си за директен дебит. На посочената дата – 27.01.2012 г. банката била извършила
по банковата сметка на ищеца с IBAN: *** две реални платежни банкови операции –
сметката била заверена със сумата 206840.76 евро, чийто произход бил новият кредит по
кредитна сметка № ***, от който момент ищецът станал собственик на тази сума, а след това
банковата му сметка била задължена със същата сума, която била преведена в непозната
сметка, с неясен IBAN и непознат титуляр. Това действие представлявало плащане от страна
на ищеца, извършено от банката, но не по силата на служебна операция или на даденото
съгласие за директен дебит, а неправилно, тъй като извършената банкова операция не е била
разрешена от него. Според ищеца, тъй като с влязло в сила решение по т.д. № 2424 по описа
на СГС за 2013 г. било прието за установено, че сумата по отпуснатия кредит № *** е
дължима към банката, то с дебитирането на банковата му сметка, не е погасено
задължението по посочения кредит. Поради това за него възниквал правният интерес,
считано от 26.02.2020 г. – датата, на която е установено и съдебно признато, че на 27.01.2012
г. не е извършено плащане съгласно разрешението за директен дебит и няма погасяване на
кредит № ***, да иска банката да му възстанови сумата, с която неоснователно е дебитирана
банковата му сметка.
В законоустановения срок ответникът „Юробанк България“ АД е подал отговор,с
който е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен. Възразил е за местна
неподсъдност на спора и е отправил искане за прекратяване на делото и изпращането му на
СГС.
С Определение № 328/02.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 197/2023 г. на САС е отменено
определението от 25.08.2022 г. по гр.д. 310/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с което е
прекратено производството по делото, както и определението от 17.10.2022 г. по същото
дело, с което е допълнено определението от 25.08.2022 г. в частта за разноските. В
посочения акт е обърнато внимание на първоинстанционния съд, че не се е произнесъл по
2
възражението на ответника в отговора на исковата молба за местна неподсъдност на спора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.
В исковата молба е обоснована компетентността на сезирания съд да разгледа
предявения иск на основание чл. 113 ГПК с качеството на ищеца на потребител, чийто
постоянен и настоящ адрес е в община ***, обл. ***.
С Определение № 328/02.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 197/2023 г. на САС е прието, че
предявеният иск е допустим, тъй като не се иска възстановяване на сума, която е била
събрана за задълженията, признати по реда на чл. 422 ГПК /което би било недопустимо по
чл. 299 ГПК/, а се претендира самостоятелно вземане, произтичащо от собствено основание
– че извършения служебен превод от сметка на ищеца по кредитната сметка е без основание,
поради което преведената сума следва да бъде възстановена на ищеца.
След като ищецът не основава претенцията си на сключения договор между страните,
приложима е общата разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която искове срещу
юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.
От служебно извършената справка в търговския регистър е видно, че седалището на
ответното дружество е в гр. София, поради което, предвид своевременно направеното
възражение за местна неподсъдност на спора, настоящото производство следва да бъде
прекратено и делото изпратено на местно Софийски градски съд.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 310 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-
Перник.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3