№ 12863
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110141963 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу
С. Г. С. с искане да бъде признато за установено съществуването на вземанията за сумите по
издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от
15.05.2023г. по ч.гр.д. №23437/2023г., а именно: за сумата от 3221,06 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: ............ с аб.№ ..... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва
от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 342,23 лв. за
периода от 15.9.2021 г. до 20.04.2023 г., сумата от 59,21 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.05.2020 г. до 30.4.2022 г. ведно
със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху това
вземане в размер на 10,92 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 20.04.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия вземанията са станали
изискуеми, поради което ответникът му дължи и обезщетение за забава. Иска съдът да
признае за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
като му присъди разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като
нередовни, дедопустими и неоснователни. Твърди, че съдебно предявените вземания са
начислени в нарушение на Конституцията на Република България и общностното право,
както и че е налице злоупотреба с правото на иск от страна на ищеца и водене на чужда
работа без пълномощие. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
1
страните. Прави възражение за прихващане с насрещно вземане за сумата от 71500 лв., за
което е образувано гр.д. № 13305/2023г. по описа на СРС.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Термокомплект“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. 23437/2023 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за индивидуализирани в достатъчна степен. Ето защо по предявените искове са
редовни и допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по
иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово
разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в
забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им, в това число съществуването на ликвидно и изсуемо вземане, с
което прави възражението за прихващане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. С Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на
ВКС приема, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –
2
нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 133, том LXIX, дело
13791/93 г. от 07.06.1993 г., списък на живущите по апартаменти в жилищената сграда на
бл. № 38, находяща се в ........ от 1998 г., удостоверение, издадено от „Географска
информационна система - София“ ЕООД, договор от 11.03.2004 г. между ЕС и
„Термокомплект“ ООД за избор на фирма за извършване на услуга „дялово разпределение“
в имота и протокол от ОС от 24.02.2004 г. на ЕС следва извод, че за процесния период С. Г.
С. е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството му на
собственик на жилището, находящо се в ........ Ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация като кредитор по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на
потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Възражението на ответника, заявено в производството, че за да е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът писмено да е
приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за неоснователно.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор между ответника и ищцовото
дружество води до извод, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди,
какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника
в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански
нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя.
Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за хипотеза на
непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да посочи, че е налице
произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. по тълк. дело
№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите
на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1
3
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Предвид изложеното по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от
"Термокомплект“ ООД, който извод следва от представените от третото лице-помагач
писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ
това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
4
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното. По данни на ФДР дяловото разпределение в блока е извършвано след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите, За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на
отчетите са попълнени и документи за главен отчет, които са подписани от потребител,
приети са като доказателсва по делото и не са оспорени. Вещото лице дава заключение, че
отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното
жилище е имало монтирани 5 бр. отоплотелни тела и съответно 5 бр. топлоразпределители.
В имота има две щранг-лири, за които се изчислява служебна ТЕ съгласно НТ. По данни на
ФДР в имота се ползва топла вода ипоради липсата на водомер за топла вода разходът за
топла вода се изчислява на база един брой потребител при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Вещото лице е посочило детайлно как са
формирани сумите за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградна инсталация ТЕ,
като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия
в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна
уредба. Измервателните уреди са преминали изикуемата метерологична проверка. Съдът
кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е
запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри.
Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото. Спазен е принципът,
залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на
реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция
на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които
се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и
в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно
което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици,
притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при
тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма,
защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна
енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й.
Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в
сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на
отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право
на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата-етажна собственост. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
5
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или
от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. " В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С 708/17 и
С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени за
процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че стойността на реално потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 3641,39 лв. /съгласно СТЕ/.
В действащите към съответните периоди Наредби за топлоснабдяването е
предвидено, че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите,
допълнителен отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на
топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в
срок до 31 август. След изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/
за преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират
доказателства за подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това
срок. Ето защо съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на
стойността по изравнителните сметки, както и, че на потребителя е предоставяна услуга
дялово разпределение.
От кредитирана ССчЕ се установява, че за процесния период не са налице плащания.
Вещото лице разяснява, че сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен
период е извършено изравняване на прогнозните стойности.
Ето защо и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса предявения иск за
сумата от 3 221,06 лв. ще се уважи изцяло.
Върху тази сума в полза на ищеца ще се присъди и поисканата законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2023г. до
окончателното плащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
6
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо съдът не споделя възражението на ответника, че ищецът не е
легитимиран да предявява съдебно това вземане,
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са
изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на дължимата такса
дялово разпределение се установява от кредитираната ССчЕ, а именно – 59,21 лв. Ето защо
претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна в цялост. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Вещото лице по ССчЕ е изчислило дължимото обезщетение за забава като е
съобразило и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
и размера на непогасената по давност част от вземането за главница. Ето защо искът за
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо ответника е основателен
до сумата от 327,07 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 342,23 лева подлежи на
отвхърляне.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 10,92 лв. за
периода 16.07.2020 г. до 20.04.2023 г. се явява изцяло неоснователна.
По възражението за прихващане:
По делото ответникът не доказва възникването и съществуването на насрещно
ликвидно и изискуемо вземане срещу ищеца, поради което възражението е неоснователно.
7
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на общо 872,67лв. за
държавна такса, депозит за СТЕ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство производството /определено от съда размер от 100 лв. / и 122,67 лв
за държавна такса и юрисконсулткско възнаграждение в заповедното производство. От така
сторените разноски по съразмерност на ищеца ще се присъдят 866,40 лв. за исковото
производство и 121,79 лв. за заповедното.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в заповедното
производство. За исковото производство са представени доказателства за платен адвокатски
хонорар в размер на 100 лв., от които на ответника се следват 0,71 лв. с оглед на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. С., ЕГН ********** , с адрес .......... дължи
на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, вземанията за следните суми: 3221,06 лв.,
главница – представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
.........., аб.№ ..... за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., както и сумата от 327,07 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
20.04.2023 г., и 59,21 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.05.2023 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д.№23437/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 342,23 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за сумата от 10,92 лева за периода от 16.07.2020г.
до 20.04.2023г.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** , с адрес .......... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски
по съразмерност за исковото производство в размер на 866,40 лв. и за заповедното
производство в размер на 121,79 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да
заплати на С. Г. С., ЕГН ********** , с адрес .......... сумата от 0,71 лева за разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект " ООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9