№ 498
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. А.
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №
20223100900208 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от А. Г. М., с ЕГН
**********, с адрес: *****, чрез адв.П. В., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р.К. Д., със съдебен адрес: *****, чрез адв.Т. С., с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на
ищеца сумата от 56000лв., представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени
вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания в резултат от травми, причинени
при ПТП настъпило на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, по вина на
водача л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** **, който към момента на инцидента е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и сумата от 593.70лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и консумативи,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-30.11.2021г. до окончателното им
изплащане.
Сочи се банкова сметка за евентуално плащане на претендираните суми, а именно
IBAN **********.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в
гр.Варна, водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** ** нарушил правилата за движение по
пътищата-чл.40, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил средни и леки телесни
1
повреди на ищеца. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран в Центъра за
спешна медицинска помощ на МБАЛ “Света Анна“ АД-гр.Варна, където са установени
множествени фрактури на лицеви кости, счупване на носни кости, разкъсно-контузна
открита рана в областта на медиалния малеол на десен глезен, травма на глава, за кратко
време е загубил съзнание. Твърди се, че на същия ден ищеца постъпил на оперативно
лечение в УМБАЛ “Св.Марина“-гр.Варна, където предстоял до 11.05.2020г. Поддържа се, че
по време на лечението в Клиниката по лицево-челюстна хирургия към посоченото лечебно
заведение, са установени следните травми: счупване на горната челюст - тип Le Fort I в ляво
и Le Fort II в дясно, открита рана в областта на глезена, счупване на вътрешния /медиален/
малеолус, на главата и шията е установено оток с кръвонасядания периорбитално вляво,
напълно затворена лява очна цепка, едем и кръвонасядане в левия клепач, фрактура на
максилата в дясната половина, проминираща в основата на десен максиларен синус,
двустранни фрактури на максиларните синуси по предните стени, фрактура на латералнатаи
и медиална стена на десен максиларен синус, фрактура на латералната стена на ляв
максиларен синус с проникване на костни фрагменти в кухината на синуса,
многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост, фрактура на латералната стена на
лява орбита, фрактура на стените на фронтален синус вляво с наличие на хемосинус,
фрактура на лява темпорална кост, течни колекции и кръв в околоностите кухини и
етмоидалните клетки, девиация на носна преграда, фрактура на дясна стена на носа, без
дислокация. Сочи се, че на 08.05.2020г. е извършена операция за наместване на
максиралната фрактура. Поддържа се, че на 30.09.2020г. ищеца отново е постъпил в
Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ “Св. Марина“-гр.Варна А. М., където е
извършено оперативно лечение на възпалителни процеси в областта на шията и лицето, и е
отстранено вътрешното фиксиращо устройство на лицевата кост, след което на 02.10.2020г.
пациента бил изписан. Твърди се, че във връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие е образувано ДП №197/2020г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна,
като на водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** ** е повдигнато обвинение по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК. Сочи се, че с Постановление от 30.10.2021г. на РП
Варна делото е внесено в РС Варна, с предложение подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Сочи се още в, че PC
Варна е образувано АНХД №**** по описа за 2021г., като производството по същото е
прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК. На следващо място се поддържа, че ищеца е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане за извършени медицински
дейности и консумативи, както следва: 23.20лв. такса престой в УМБАЛ “Св.Марина“,
282лв. за извършен магнитен резонанс, 100лв. за тестване за алергени, 34.50лв. за
изследвания на кръв, 34лв. за патерици и 120лв. за компютърна томография, или общо
593.70лв. Твърди се, че предвид причинените две средни телесни повреди-счупването на
горната челюст и многофрагментното счупване на дъгата на лявата скула, пострадалият не е
могъл да се храни нормално и пълноценно за период около 6 месеца. Веднага след
произшествието при приемането му в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, е претърпял
операция като му е поставено фиксиращо устройство. Опериран е и втори път при
2
постъпването на 30.09.2020г. в КЛЧХ. Сочи се, че счупването на вътрешния глезен на
дясната подбедреница не е позволявало на ищеца да ходи за период около 3 месеца, като
към днешна дата той още изпитва болки и затруднение при ходене и използва помощни
средства за придвижване. Твърди се, че ищеца е претърпял и множеството леки телесни
повреди, които също са му причинявали болки и страдания за период 1-2 месеца в
зависимост от конкретното увреждане. Твърди се, че състоянието на ищеца е наложило той
да бъде обслужван от роднини за известно време, което също му е създало дискомфорт.
Поддържа се, че гореописаните неимуществени и имуществени вреди, са пряка и
непосредствена последица от причинените телесни увреждания на ищеца в резултат на
претърпяното на 07.05.2020г. ПТП, което е виновно причинено от водача на л.а.“Рено
Канго“, с рег.№* **** **. Поддържа се още, че деликтната отговорността на водача, е
застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в Полица №*****, която е действаща и валидна към датата
на процесното ПТП. Твърди се, че на основание чл.380 от КЗ ищецът е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение, като с Писмо изх.№99-15870/02.12.2021г.
ответникът го уведомил, че е заведена щета №**********г. Сочи се, че с въпросното писмо
застрахователя е изискал документи от образуваното съдебно производство: автотехническа
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпит на свидетели,
съдебно-медицинска експертиза на труп, снимков материал и др., постановление за
прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви
към него. Твърди се, че в отговор с Писмо от 09.12.2021г. ищеца уведомил застрахователя,
че е изпратил всички документи по досъдебното производство и образуваното
административно-наказателно дело, с изключение протоколите за разпит на свидетели, като
към писмото са приложени въпросните протоколи. Поради липсата на реакция от
застрахователя, на 11.02.2022г. ищецът изпратил ново писмо с молба за отговор. В отговор с
Писмо изх.№99-750/14.02.2022г., застрахователя заявил, че преписката не е окончателно
окомплектована и изисква представяне на постановление за прекратяване на наказателното
производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него. Поддържа се, че
въпросното поведение на ответника демонстрира незаинтересованост и доколкото
нормативните срокове за произнасяне по искането са изтекли, за ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящият иск.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се
поддържа становище за частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта,
че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№*
**** **, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска
отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за
изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди. Признава се
иска за неимуществени вреди за сумата от 5000лв. и за имуществени за сумата от 105.85лв.
при отчитане на относимите към получените травми разходи, както и при 50 %
съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че на 09.03.2022г. ответникът е изразил
готовност да заплати обезщетение с отправено предложение за сключване на извънсъдебно
3
споразумение, като размерът на признатата част от исковете, е съобразен с критериите за
справедливост, отговаря на претърпените вреди и интензитета на претърпените болки и
страдания, както и на степента на съпричиняване. Поддържа се ищецът не е доказал по-
висок размер на търпените вреди и не е съобразил, че наличието на съпричиняване от страна
на увреденото лице, рефлектира върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Оспорва се, че в резултат на процесното произшествие, за ищеца са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и твърденията за тяхната
продължителност, като е направен подробен анализ на медицинската документация за
лечението на ищеца, съответно за търпените болки страдания и продължителност на
възстановителният процес. На следващо място се поддържа, че предявеният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 56000лв., е в завишен размер и не е
съобразен с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД, със съдебната практика по подобни
казуси, със степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за
справедливост. Сочи се, че понесените от ищеца увреждания не водят и до трайни
последици за здравето му. Поддържа се, че ангажираните доказателства за претърпени
имуществени вреди установяват разходи свързани с лечението на ищеца от процесните
травматични увреждания в размер на 211.70лв. Ето защо след редуциране на тази сума
наполовина при отчитане на степента на съпричиняване в размер на 50 %, то дължимото
обезщетение възлиза на 105.85лв. Твърди се, че останалите фактури на обща стойност
382лв. за магнитен резонанс от 16.01.2021г. и тестване за алергии от 17.03.2021г., нямат
касателство с процесния инцидент и не следва да бъдат възстановявани от застрахователя.
На следващо място се оспорва изключителната вина на водача л.а.“Рено Канго“, с рег.№*
**** *, като се сочи, че пострадалият е бил на пътното платно, на нерегламентирано за
пешеходци място, поради което присъствието и появата му там са били неочаквани за
водача. Ето защо се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пешеходеца, който се е движил по пътното платно, без да се огледа, на
необозначено за пресичане място и по начин, който не обезпечава неговата безопасност.
Поддържа се, че с това си поведение пострадалия е съпричинил настъпилия резултат като е
нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.108, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗДвП;
чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Твърди се, че в настоящия случай е
налице висок процент на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се сочи
относима съдебна практика. Оспорва се акцесорния иск за присъждане на законна лихва
върху застрахователното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от
30.11.2021г., тъй като според чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или с изтичането на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
4
доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че твърдението за
претърпени вреди ще бъдат установени в хода на процеса с допустими доказателства.
С подаденият от ответника отговор на допълнителната молба, се поддържат вече
заявените възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът, чрез пълномощникът си, оспорва претенциите, поддържа отговорите и
възраженията си. Претендира деловодни разноски и депозира писмена защита, с която
доразвива доводите си за неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се доказване, че към датата на
процесното ПТП-07.05.2020г. л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** **, е бил е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в Полица №*****, която е била действаща и валидна. Безспорно е още, че с
Писмо изх.№99-15870/02.12.2021г. ответникът е признал завеждане на щета №**********г.,
по предявено от ищеца искане за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени и
имуществени вреди.
Не е налице спор и от материалите по приобщеното към настоящото дело НАХД
№3101/2021г. по описа на РС Варна, както и от представената медицинска документация, се
установява, че на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, водача на л.а.“Рено
Канго“, с рег.№* **** ** при движение на заден ход със задната лява част на автомобила, е
ударил ищеца, който се е намирал в дясната част на пътно платно. След инцидента ищеца е
приет в противошокова зала на Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ “Света
Анна“ АД-гр.Варна, където са установени множествени фрактури на лицеви кости, счупване
на носни кости, счупване на вътрешния глезен на дясната подбедрица придружено с
разкъсно-контузна открита рана и травма на глава. В последствие пострадалият, е приет в
УМБАЛ “Св.Марина“-гр.Варна и на следващия ден в Клиника по лицево-челюстна
хирургия, е извършено оперативно лечение като пациента, е поставен под обща анестезия с
оротрахеална интубация и е осъществена репозиция, и фиксация на фрагментите на горната
челюст в правилно анатомично положение. На 11.05.2020г. ищецът е изписан в добро общо
състояние като са му назначени контролни прегледи за смяна на превръзки, за сваляме на
конци и за проследяване на оздравителният процес.
По делото са представени разходно оправдателни документи за заплатени болничен
престой, извършени изследвания и закупуване на медицински и изделия и помощни
средства на обща стойност от 593.70лв., от които такса за престой в болница-23.20лв.,
патерици-34лв., компютърна томография на глава-120лв., кръвна картина-34.50лв., ЯМР-
5
282лв. и тестване за алергии-100лв.
От заключението на назначената по делото САТЕ, което се цени от съдът, като
компетентно и добросъвестно дадено, и кореспондиращо с останалите доказателства по
делото, се установява, че процесното ПТП е настъпило при движение на процесния
автомобил на заден ход по ул.“Ивайло“ в посока ул.“Средна гора“, със скорост към момента
на настъпване на опасната ситуация от 18 км/ч. Съприкосновението между пешеходеца и
л.а. е настъпило в средата на пътното платно, в лявата странична част на автомобила и в
дясно от паркираните в лявата част на пътното платно автомобили, в зона с ширина от 0.59
метра. Процесният автомобил е бил разположен в дясната част от пътното платно, което не е
имало разделителна маркировка, вертикални знаци и положени пешеходни пътеки. В лявата
част на пътното платно и частично на левия тротоар на ул.“Ивайло“, са били разположени
паркирани автомобили, като пострадалия пешеходец, се е движил по пътното платно в дясно
от паркираните автомобили в посока ул.“Средна гора“. Към момента на ПТП пешеходецът е
бил застигнат в гръб от процесния автомобил, като сблъсъка настъпва в зона с ширина от
0.59 метра, поместена между движещият се на заден ход автомобил и паркираните
автомобили. Ударът е бил страничен, приплъзващ по лявата част на автомобила, която зона
на видимост на водача към пешеходеца, се е покривала от лявото странично огледало на
автомобила. Към началото на маневрата на автомобила, пешеходеца се е намирал на около
11.33 м. зад него и водачът на автомобила, е имал възможност да го наблюдава в лявото
странично огледало и да реагира на неговото поведение при движение с минимална скорост
за маневра от около 10-15 км/ч. Пешеходецът е имал възможност да избегне удара при
движение спрямо тротоарната площ и предходно съобразяване с движението на МПС-та по
улицата. В о.с.з. вещото лице уточнява, че тротоарът на процесната улица не е бил свободен
по цялата си дължина, като предходно към мястото на удара, той е бил свободен в участък
от около 6 м. преди точката на съприкосновение. В този смисъл пешеходеца е имал
възможност преди мястото на контакта да се качи на тротоара между паркираните
автомобили, но не е ясно дали е имало възможност да се движи по-напред по тротоара или
същият е бил зает.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено, неоспорено от страните и подкрепено от приетите писмени
доказателства, се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът, е получил
комбинирана травма в областта на лицето със счупване на горната челюст двустранно,
счупване на дъгата на лявата зигоматична кост, счупване на носните кости, кръвоизливи в
челни и горночелюстни синуси, открито счупване на вътрешния глезен на дясната глезенна
става. Установява се, че двустранното счупване на горната челюст обуславя трайно
затруднение във функцията на дъвченето и говора за период не по-малък от 3 месеца. Такова
затруднение, за около 2 месеца, обуславя и счупването на дъгата на лявата зигоматична
кост. Счупването на вътрешния глезен на дясната глезенна става обуславя трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник за период не по-малък от 2 месеца.
Според вещото лице в своята съвкупност останалите описани травматични увреждания, са
6
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като към настоящия
момент не са налице данни за възникнали усложнения. Вещото лице е констатирало, че
лечението на въпросните лицеви фрактури е проведено оперативно, чрез репозиция и
фиксация на костите на горната челюст, като е назначена и медикаментозна терапия с
обезболяващи, антибиотици и кръворазреждащи.
Установява се от приетия по делото заверен препис от Заявление по чл.380 от КЗ, към
което са приложение системен бон за куриерска пощенска пратка от 30.11.2021г. и разписка
за получаване на пратката на 01.12.2021г. от служител на ответното дружество, че на
посочената дата ищецът е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от имуществени и неимуществени вреди. В
отговор на въпросното искане, с Писмо изх.№99-15870/02.12.2021г. застрахователят е
уведомил пострадалия, че за случая е образувана Щета №**********г., като в последствие
страните, са провели кореспонденция, преписи от която са представени по делото и която не
е довела до заплащане на обезщетение.
По делото по искане на ищецът са разпитани свидетелите М. Г.а А.а и С.Я. Г.а, и по
искане на ответникът свидетелите Г. А. Б. и Д. Т. Д.. Показанията на двете групи свидетели,
се кредитират от съдът, в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и
съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и при отчитане
на възможната им заинтересованост.
В показанията си свидетелката М. Г.а А.а, която е сестра на ищеца, сочи, че
07.05.2020г. била уведомена, че брат й е приет в Терапевтичния блок, защото е пострадал от
катастрофа. Сочи, че не й било разрешено да го посети, но по сведения на дежурният лекар,
ищеца бил много зле обезобразен, главата му била подута и десният глезен-счупен.
Пострадалия бил изписан след пет дни като се придвижвал с патерици, като към този
момент все още бил с подуто и наранено лице. След изписването, ищеца заживял в домът на
сестра си, която полагала грижи за него в период от около два месеца и половина.
Пострадалият изпитвал болки при хранене, в началото не можел да говори и се придвижвал
с помощта на патерици. В последствие ищеца се прибрал в собственото си жилище, като
свидетелката и дъщеря й продължили, включително и понастоящем, да се грижат за него и
да му помагат, защото той не е напълно самостоятелен, за разлика от преди. По думите на
свидетелката четири месеца след инцидента, ищеца претъпял още една лицева операция за
премахване на фиксиращи пластини, които му пречели да се храни и се налагало да приема
само течна храна. Сочи, че и към настоящия момент, ищеца не може да храни с твърда
храна, а приема супи и мека храна-попари и др. Според свидетелката, около месец след
травмата бил премахнат гипса от крака на ищеца, като след около още един месец, той
започнал да се опитва да ходи с бастун, който продължава да използва.
Свидетелката С.Я. Г.а сочи, че е присъствала на изписването на ищеца от болницата
след процесното ПТП. Сочи, че ищеца бил обезобразен, подпухнал, с отоци по лицето, не
можел да се движи и да говори. След изписването от болницата, ищеца живял при сестра си
около два месеца, тъй като имал нужда от помощ и грижи, след което се прибрал в своя
7
апартамент. Докато бил в дома на сестра си, той не можел да се е обслужвал сам, не можел
да говори, ходел с патерици до тоалетната и се хранил само с течна храна, защото не можел
да дъвче. Според свидетелката и понастоящем пострадалият не може да се грижи сам за себе
си, поради което помощ му оказват сестра му и племенницата му, която живее в жилище,
разположено над това на ищеца. Понастоящем ищеца се обслужва сам, ходи с бастун и се
храни, но продължава да се съобразява с травмата на челюстта.
Свидетелят Г. А. Б. сочи, че е шофирал автомобила, който е блъснал ищеца при
процесното ПТП. Сочи се при движението назад не е забелязал ищеца, който се намирал
отзад, отстрани в отляво и в резултат от това го е ударил. Сочи още, че е извършвал
маневрата с включени аварийните светлини и се оглеждал постоянно. След произшествието
се обадил на тел.112, като пострадалият бил в съзнание и говорел, и след около 5-10 мин
дошла линейка, която го откарала.
По думите на свидетелят Д. Т. Д., който към момента на процесното ПТП, се е
намирал в близост до мястото на инцидента, пострадалият пешеходец се движил по средата
на улицата, тъй като не е имало как да се движи по тротоара. Свидетеля сочи, че обичайно
всички тротоари по ул.“Ивало“ са заети и движението на пешеходци, на бебешки и на
инвалидни колички, става по пътя, тъй като тротоарите не позволяват да се върви по тях,
защото винаги са заети от паркирани коли. Сочи още, че конкретно в деня на инцидента,
неговият е автомобил, е бил паркиран под 45° на пътното платно, а от другата страна колите
са били паркирали успоредно на тротоара, като навсякъде около него е имало паркирани
коли.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователният договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече се посочи по делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП по отношение на лек автомобил “Рено Канго“, с рег.№* **** **, е имало действаща
застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като водача на застрахования
8
автомобил, е ползвал същия на законно основание.
От материалите по приобщеното НАХД №3101/2021г. на РС Варна и по конкретно от
Констативният протокол за ПТП, с пострадали лица и заключението на САТЕ, се
установяват елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето,
ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено от същото виновно
противоправно Д.ие. Въпросните доказателства еднозначно установяват, че процесното ПТП
е настъпило при извършване на маневра движение назад от водача на л.а. с рег.№* **** **,
при която е пострадал пешеходеца-ищец. Въпросното поведение на водача, съставлява
неспазване на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.40 от ЗДв.П и чл.94 от
ППЗДв.П, според които при движение назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра
няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна,
като по време на движението водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътят зад
превозното средство или ако не е в състояние лично да извърши това, е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
С оглед гореизложеното съдът приема, че претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, е доказана по основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По несъмнен начин от приетата по делото медицинската документация, от
заключението по назначената СМЕ и от показанията на свидетелките М.А.а и С.Г.а, се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и
негативни психически изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП
увреждания, а имено множество фрактури на лицев кости и глезенна става, и травма на
главата. Конкретно двустранното счупване на горната челюст и това на зигоматична кост, са
наложили ление чрез оперативна интервенция и са обусловили трайно затруднение във
функцията на дъвченето и говора за период от над 4 месеца, а счупването на вътрешния
глезен на дясната глезенна става, е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период не по-малък от 2 месеца. През цитираните периоди уврежданията,
безспорно са водели до изпитването на болки и страдания, като фрактурите продължават да
дават отражение върху ежедневието на ищеца, който все още се съобразява с твърдостта на
9
храната която приема и се движи със бастун. От друга страна според вещото лице,
понастоящем оздравителния процес е приключил, без данни за възникнали усложнения във
връзка с травматичните увреждания.
С оглед гореизложеното и като съобрази броя и вида на уврежданията, както и
периода, през който същите са предизвиквали негативни психически и физически
преживявания у ищецът, съдът счита, че за репариране на претърпените от него
неимуществени вреди, е необходима сумата от 50000лв.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ представените разходно оправдателни документи, медицинска
документация и заключението на СМЕ, води до извода, че за провеждане на лечението на
ищеца, е било нужно приемането му в болнично заведение, съответно направата на
изследвания и закупуването на медицински изделия и помощни средства, чиято обща
стойност възлиза на 211.70лв., от които такса за престой в болница-23.20лв., патерици-34лв.,
компютърна томография на глава-120лв. и кръвна картина-34.50лв.
Предвид датите на направата на магнитен резонанс от 16.01.2021г. и на тестване за
алергии от 17.03.2021г., т.е. над 8 месеца след инцидента и липсата на съпровождаща
документация за причината довела до въпросните изследванията, съдът намира, че същите
не са в причинно следствена връзка с процесните увреждания. Ето защо стойността
въпросните изследвания, възлизаща общо на 382лв., не се дължи от застрахователя.
Съдът намира, че определяните за размери на обезщетението подлежат на
редуциране, тъй като възраженията на ответника за съпричиняване от пострадалия на
вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2, т.1
от ЗДвП, са основателни. Според цитираната разпоредба пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани, могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница. В случая улицата, на която е настъпило процесното ПТП,
макар и да е в окаяно състояние и да не разполага с маркировка, има две пътни платна и е с
двупосочно движение, като от всяка от страните на улицата има изграден тротоар. Установи
се по делото, че към момента на инцидента много голяма част от тротоарите и от пътно
платно, което се явява ляво по посоката на движението, са били заети от паркирали
автомобили. В резултат, от което тротоара, е бил много трудно използваем до степен на
невъзможност, поради това по правилото на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП пешеходеца е следвало
да се движи в лявата част на улицата, а не отдясно, където е настъпил инцидента. Дори да се
приеме, че в определени интервали от време пешеходецът, е ползвал тротоара, който е
разположен от дясно на пътното платно по посоката на движението и при достигане на
препятствие /паркиран автомобил/ е заобикалял, навлизайки в платното. То към момента на
инцидента това очевидно не е така, тъй като автомобила, до който се е случило ПТП, е
паркиран на платното за движение, респективно тротоара непосредствено до него по
10
дължината на автомобила и около 6 м. напред /според СТЕ/, е бил свободен, съответно
пешеходеца, е могъл макар и със затруднения /заобикаляйки и забавяйки се/ да се движи за
кратко по тротоара. От друга страна обаче следва да се отчете, че пешеходеца се е движил
максимално близо до паркиралите автомобили, като е поддържал успоредна и права посока
на движение. В резултат, от което основната причина за произшествието, е поведението на
водача на л.а., който е избрал да маневрира /движи/ на заден ход в усложнена пътна
обстановка, като е поддържал висока за въпросната маневра скорост, по този начин застига
пешеходеца в гръб.
Предвид изложеното се налага извод за наличие на принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, който се е поставил в затруднение да възприеме
движението на лекия автомобил, като съдът намира, че този принос е в размер на 20 %.
По изложените съображение претенциите за заплащане на обезщетение, се явяват
основателни и следва да бъдат уважени до размера от 40000лв. за неимуществени вреди и
169.46лв. за имуществени вреди, като за разликата до претендираните, съответно 56000лв. и
593.70лв., следва да се отхвърлят.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната съдебна практика, обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г.
по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на
ВКС, ТК, I т.о. и др., която се споделя от настоящият съдебен състав, ответникът дължи
мораторна лихва върху обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като
отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователят от отговорността на деликвента. Действително според
чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга
страна съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования деликвент или
от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват
данни за уведомяване на застрахователя от застрахования, следва извода, че в
разглежданият случай меродавна е датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която според разписка за получаване на куриерската пратка, съдържаща
претенцията на ищеца, е 01.12.2021г. Тук е мястото да се посочи, че момента на изпращане
на пратката от пострадалия, не може да се използва за отправна точка на забавата на
застрахователя, тъй като не се касае за спазване на определен процесуален срок, а за дата на
уведомяване.
За пълнота следва да се отбележи, че доводите на ответника, че не дал повод за
завеждане на иска, респективно, че не е изпаднал в забава са неоснователни. Това е така, тъй
11
като частичното признанието иска без да е придружено с изплащане на обезщетение, не
достатъчно да го освободи от забавата.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА във вр.
с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА в полза на процесуалният представител на ищеца, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита по делото, чиито
размер изчислен при условията на НМРАВ, в редакцията към момента на предоставяне на
услугите, възлиза на 1735.08лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и ангажираните доказателства за
направени такива, чиито размер изчислен по посоченият начин възлиза на 960.61лв.
Във връзка с недължимостта от ищците на заплащане на държавни такси и разноски,
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за
производството държавна такса, чиито размер възлиза на 1650лв. и заплатената от бюджета
част от възнаграждението на в.л. в размер на 200лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във
вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД , с
ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р.К. Д., да заплати на А. Г. М. , с
ЕГН **********, с адрес: ******, застрахователно обезщетение за увреждания настъпили
при ПТП, реализирано на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, по вина на
водача л.а.“Рено Канго“, с рег.№* **** **, чиято отговорност към момента на инцидента е
бил е застрахована при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, в размер на 40000лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания, в следствие от
причинени комбинирана травма в областта на лицето със счупване на горната челюст
двустранно, счупване на дъгата на лявата зигоматична кост, счупване на носните кости,
кръвоизливи в челни и горночелюстни синуси, открито счупване на вътрешния глезен на
дясната глезенна става, придружено с разкъсно-контузна открита рана в областта на
медиалния малеол, и в размер на 169.46лв. за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие-01.12.2021г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 40000лв. до претендираните 56000лв. и иска
12
за имуществени вреди за разликата над 169.46лв. до претендираните 593.70лв., както и
искането за присъждане на законна лихва считано от 30.11.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД , с
ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано от заедно от А. П. Л. и Р.К. Д., да заплати на адв.П. В., с
адрес: ******, адвокатско възнаграждение в размер на 1735.08лв., за осъществено
безплатно представителство на А. Г. М., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА А. Г. М. , с ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
“Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК 21265177, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано заедно от А. П. Л. и Р.К. Д., сумата от 960.61лв., представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД , с
ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света
София“ №7, ет.5, представлявано заедно от А. П. Л. и Р.К. Д., по сметката на Окръжен
съд Варна, сумата от 1850лв., представляваща сбор от дължима държавна такса за
производство и заплатено от бюджета възнаграждение на вещо лице, и сумата от 5лв. за
служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13