Присъда по дело №727/2015 на Окръжен съд - Хасково

П Р И С Ъ Д А

                                                              №13

 гр.Хасково 09.03.2018 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателен състав, в публичното си съдебно заседание, на девети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д.

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Ф. Ф.  

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Й.К.

  П.И.

  Г.К.                                                                                                      

 

 

          при секретаря: П. Д. и в присъствието на прокурора Д. Л.  като разгледа докладваното от чл. съдията  Ф. НОХД № 727 по описа на съда за 2015 год.,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Г.Н., роден на *** ***, ********, ********* гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че: На 20.07.2014г. през ГКПП „Капитан Андреево„ като извършител, в съучастие с Г.А.С. с ЕГН ********** *** последния като подбудител и помагач, без надлежно разрешително пренесли, с товарен автомобил марка „*** *****“с рег.№ ** **** **и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р.Турция в Р.България, високорисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента /, с общо нето тегло 103.290кг. на обща стойност 9 296 100 лв./ девет милиона двеста деветдесет и шест хиляди и сто лева /, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък, поради което и на основание чл.242 ал.4 предл.1-во, вр. ал.2 предл.1-во, вр. чл.20 ал.2 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 15 /петнадесет/ години „ Лишаване от свобода„  което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “Строг режим „ и “Глоба“ в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, като по първоначално повдигнатото му обвинение , че деянието е извършено и в съучастие с Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** последния действащ като подбудител и помагач, на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА.

На основание чл.59 ал.1 от НК, приспада от така наложеното наказание “Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимия Н.Г.Н. със снета по – горе самоличност, е бил задържан и с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано  от  24.07.2014г. , до влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.А.С., роден на *** ***, живущ ***, ********, ********* гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че: На 20.07.2014г. през ГКПП „Капитан Андреево„ , като подбудител и помагач, в съучастие с Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** последния действащ като  извършител, без надлежно разрешително пренесли с товарен автомобил марка „ *** ** ***“с рег. № ** **** **и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р.Турция в Р.България, високорисково наркотично вещество- хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ , с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв./ девет милиона двеста деветдесет и шест хиляди и сто лева /, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък, поради което и на основание чл. 242 ал.4 предл.1-во, вр. ал.2 предл.1-во, вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на  16 / шестнадесет/  години „ Лишаване от свобода „  което на осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “Строг режим“ и “Глоба“ в размер на 220 000 лв. /двеста и двадесет хиляди лева/, като по първоначално повдигнатото му обвинение, че деянието е извършено и в съучастие с Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** последния действащ като подбудител и помагач, на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА.

На основание чл.59 ал.1 от НК, приспада от така наложеното наказание “Лишаване от свобода”, времето през което подсъдимият Г.А.С. е бил задържан и с мярка за неотклонение “ Задържане под стража”, считано от 23.07.2014 г. до 16.10.2014г. и с мярка за неотклонение „ Домашен арест”,  считано от 16.10.2014г. до 03.12.2015г. , като на осн .чл. 59 ал.1 т.2 от НК , два дни „Домашен арест“ се зачитат за един ден „Лишаване от свобода“.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Т.Т., роден на *** ***, живущ ***, ********, ********* гражданин, женен, осъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН в това че : На 20.07.2014 г. през ГКПП „ Капитан Андреево“ като подбудител и помагач, в съучастие с  Н.Г.Н. *** с ЕГН ********** действащ като извършител и Г.А.С. с ЕГН ********** *** действащ като подбудител и помагач, без надлежно разрешително пренесли с товарен автомобил марка „*** ** ***“ с рег. № ** **** **и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р.Турция в Р. България, високорисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв. / девет милиона двеста деветдесет и шест хиляди и сто лева /, като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък, като по повдигнатото му обвинение, за престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во, вр.чл. 20 ал.3 и ал. 4 от НК, на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА .

ОТНЕМА на основание 242 ал.7 от НК в полза на Държавата предметът на контрабандата, а именно: високорисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв. , което след влизане на присъдата в сила да се унищожи .

ОТНЕМА на основание чл.242 ал.8 от НК в полза на Държавата превозното средство послужило за превозване на стоките предмет на контрабандата, а именно: товарен автомобил марка „ *** ** ***“ с рег. № ** **** **ведно с ключове и свидетелство за регистрация част II № *********, прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, ведно със свидетелство за регистрация част II № *********, собственост на „ Антън Транс 2008 „ ЕООД с. Казичене обл. София.

ОСЪЖДА на осн.чл. 189 ал.3 от НПК всеки един от подсъдимите Н.Г.Н. и Г.А.С., двамата със снета по – горе самоличност, да заплатят направените по делото разноски както следва : в полза на Държавата по сметка на ТДАНС – Хасково , сумата от по 108.81лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд Хасково по 287.91 лв. всеки един от тях.

           ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА представляващи вещи, чието притежаване не е забранено, не са предмет на престъплението, не са предназначени или послужили за извършване на същото, ДА СЕ ВЪРНАТ след влизане на присъдата в сила както следва: Мобилен телефон „Нокиа 105” с IMEI 359589 /05/ 216112/1 със сим-карта на „ Виваком „ с № 89359033203001496566 , Мобилен телефон „Нокиа 1280” с IMEI 357256/05/326051/6 със сим-карта на „Водафон“ с № 8931440301401666837, Мобилен телефон „Нокиа101” с два IMEI: 1356700/05/03 7364/1 и IMEI 2 - 356700/05/037365/8 без  сим-карти, Мобилен телефон „Нокиа 100” с IMEI 356707/05/757222/4 със сим карта № *********….2761, да се върнат на подсъдимия Г.А.С..   

Мобилен телефон „Нокиа 2330 с-2” с IMEI 358303/03/1128472/9 със сим карта на „Глобул“ № 89359050000410656238, да се върне на подсъдимия Н.Г.Н. .  

Мобилен телефон „Нокиа 1208” с IMEI 351980/04/194765/4 със сим карта на „ М- тел „ с № 8935901187091337810, Мобилен телефон „Нокиа 105” с IMEI 359589/05/211304/9 със сим-карта с № 8931440301409538871 VF – NL088Z010, Мобилен телефон „Нокиа 1280” с IMEI 356712/05/300918/9 със  сим-карта  № 89359033203002068851 на „Виваком“, Мобилен телефон „Нокиа 1280” с IMEI 356676/05/707949/0 със сим карта № 8931440301401667884, Мобилен телефон „Нокиа 1280“ с IMEI 356712/05/300870/2 със сим карта № 8931440301406717320, Мобилен телефон „Нокиа 105“ с IMEI 359589/05/211118/3 със сим карта № 89359032200024552574 на „ Виваком“ да се върнат на подсъдимия Н.Т.Т. .

 Присъдата подлежи на въззивно обжалване  и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                Председател:

 

                                                                                 Член-съдия:  

 

                                         Съдебни заседатели:  1.                    2.                  3.

 

 

 

                                                                                  

 

МОТИВИ

Към Присъда № 13/09.03.2018 г. постановена по

НОХД №  727 по описа за 2015 година на  Окръжен съд – Хасково.

 

Окръжна Прокуратура Хасково е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимите: Н.Г.Н. ***, Н.Т.Т. и Г.А.С.,*** за това, че : На 20.07.2014г. през ГКПП „Капитан Андреево„ тримата в съучастие - подсъдимия Н. като извършител,а подсъдимите Т. и С. като подбудители и помагачи , без надлежно разрешително пренесли с товарен автомобил марка „ДАФ ХФ105“с рег. № ** **** **и прикачено ремарке марка „Шварцмюлер ТПА 23 Ж“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р. Турция в Р. България, високорисково наркотично вещество – хероин, със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия Н. и по чл.242 ал.4 пр.1, вр. ал.2 пр.1, вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК за подсъдимите Т. и С. .

Прокурорът от Окръжна Прокуратура Хасково, поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, което намира за доказано включително от ВДС изготвени от приложените СРС, които били законосъобразни и наред с останалите доказателства и прочетените обяснения на подс. Н., безспорно установявали участието на тримата подсъдими в престъплението. За дадените пред съда обяснения от подс. Н., в които отрича подс. С. да му обещавал 10 000 лв. за курса до Р.Турция и за обясненията на подсъдимите С. и Т., в които те отричат участието си в престъплението, това че се познават и не използвали сим карти на холандски мобилен оператор, прокурорът счита, че те, както и показанията на свидетелите М. и А., представлявали защитна версия и не следвало да се кредитират. Прокурорът иска, подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение и при условията на чл. 54 от НК им се наложи наказание „лишаване от свобода“ и кумулативното наказание „глоба“, около средния размер предвиден за престъплението, като се приспадне времето на задържането им и мярката „домашен арест“. При определяне на наказанието намира, че за подсъдимия Н. следва като смекчаващо вината обстоятелство да се отчете оказаното частично съдействие, а за подсъдимите Т. и С. макар подбудители и помагачи, значително по - съществената им роля в престъплението и наказанието им да бъде завишено. Иска се и отнемане в полза на Държавата на наркотичното вещество предмет на престъплението и МПС послужило за пренасянето му, за останалите веществени доказателства – мобилни телефони и сим карти счита, че следва да се върнат на подсъдимите.

В обясненията си подс. Н. се признава за виновен. Заявява че не познавал  подс. Т., а единствено подс. С. от месец април 2014 г., с когото го  запознал св. М. и с чиято фирма „ ***** „ЕООД“ , подс. С. му осигурил три курса и му давал средствата за транспортни разходи. За първия курс сочи , че бил до Румъния през април 2014 г. Останалите два били през същата година до Турция  - първия през  май до гр.И. и последния през юли до ГР.Г., когато е намерено наркотичното вещество и извършени, с инкриминирания товарен автомобил. За въпросния автомобил сочи, че след курса през месец май стоял на паркинг в гр.Казанлък и за последния курс го наел от св. М. с договор, различен от приложения по делото но със същите условия, като за приложения при предявяването му твърди ,че не го подписвал. За последния курс през месец юли, в обясненията си подс. Н. заявява, че с подс. С. се договорили да му плати общо 3500 евро в които влизали транспортните разходи и възнаграждението му от около 700 - 800 евро. Подс. С. при този курс му дал документите за товара, както и празни ТИР карнет, ЧМР и сума за разноски, като отрича да му е обещавал 10 000 лева и да е ходил в гр.Мерсин по указания на подс. С. . В обясненията си подс. Н. посочва, че след пристигането си в ГР.Г. на 10 или 11 юли 2014 г. не бил разтоварен, защото било празничен ден и разтоварил в понеделник, но изпуснал обратният товар и се свързал по телефона с подс. С. за да му намери друг . Последния му намерил такъв - преждата за гр. Монтана и във вторник вечерта  му дал адреса на фабриката в ГР.Г.. Товаренето на преждата продължило два дни,през това време товарния автомобил стоял в двора на склада където се товарело и вероятно, тогава било поставено наркотичното вещество.  Описва случилото се и след влизането си с товарния автомобил в Р. България като заявява , че тогава подс. С. го потърсил още докато бил в гр. Свиленград и се интересувал къде е. Двамата контактували по между си и си уговорили да се срещнат на бензиностанцията на „Газпром“ в с. Д. Б., за да остави товарния автомобил и предаде документите за превоза на подс. С., но при срещата, последния му казал  да продължава с товарния автомобил към гр. Елин Пелин, за да се срещнат по пътя, като отрича да му е казвал, че го следят. За срещата им преди това, на бензиностанцията „ШЕЛ“ подс. Н. посочва, че се свързал с подс. С. защото нямал пари за гориво. В обясненията си подс. Н. заявява, че през цялото време, след намирането на наркотичното вещество, до срещата им с подс. С. на бензиностанцията на „Газпром“ в с. Д. Б., при него в товарния автомобил и наоколо, имало служители на ДАНС. Последните, след намирането на наркотика  се интересували кой му дал товара и като им съобщил първото име на подс. С., му показали снимка на която го разпознал.  Отрича да му е оказван натиск от служителите на ДАНС, или по тяхно настояване да се е обаждал на някого, или те да искали от него да сочи конкретно лице, включително останалите двама подсъдими, или говори по техен адрес. Посочва , че служителите на ДАНС твърдели, че за пренесения наркотик следвало да вземе поне 10 000 лв. , което  отрича да им е казал и обещали да го пуснат до 10 дни, ако кажел, че натоварил наркотика от гр.Мерсин. Предвид възникнали съществени противоречия и твърдения на подс. Н., че не помни някои обстоятелства, бяха прочетени обясненията му от досъдебното производство, дадени на 24.07.2014г./ л.33 -34 т.1 д.п. / и на 24.11.2014 г. / л. 11 т. 5/ , в присъствието на защитник. В първите подс. Н. посочил, че за курса до ГР.Г. бил нает от подс. С. срещу 10 000 лв. за да превози пратка от гр.М., която не знаел каква е. По негови указания отишъл там и се срещнал с неустановени лица на които оставил товарния автомобил, а след това го взел и те му казали, че е готово и да тръгва от което разбрал, че пратката е натоварена. Описал и случилото се след установяването на наркотичното вещество в Р. България, включително, че по указания на подс. С. се срещнали на бензиностанцията на „Газпром“ в с.Д.Б.и там подс. С. поискал да управлява товарния автомобил, а след това му казал, че го следят и поискал  от подс. Н.,  да потегли към гр.Е.П.и спре по пътя. Във вторите прочетени обяснения, подс. Н. отрекъл въобще да познава св.М., да е наемал товарния автомобил от него и подписвал приложения договор за наемът му и заявил, че за товарния автомобил говорил единствено с подс. С., а преди да тръгне за Турция двамата го взели от паркинг. След прочитането на обясненията, подс. Н. отрича да е ходил в гр.М., включително по указания на подс. С. и твърди, че последния не му обещавал 10 000 лв. за пратка, която трябвало да вземе от там. По отношение на приложения по делото договор за наем на товарния автомобил посочва, че не бил подписан от него и имало друг със същото съдържание, който подписали пред дома на св.М.. След това в обясненията си от последното съдебно заседание, подс. Н. заявява, че при курса до ГР.Г., отишъл с товарния автомобил и до гр.М. като посочва, че при първия курс през май 2014г. претърпял ПТП с автомобила и при ремонта в сервиз в гр.И., се запознал с лице на име М. което го запознало с други лица и те обещали да му възлагат товари. При втория курс до ГР.Г., се обадил на въпросното лице М. и то го изпратило в гр.М., където се срещнал с две лица. Те го отвели в склад с картофи, количеството било малко и му предложи да остави камиона в склада и натовари на следващия ден, което направил и пренощувал в квартирата на едно от лицата, но на следващия ден нямало товар и лицата му обяснили, че трябвало да изчака защото били празници. Тогава се обадил на подс. С. за да му намери обратен товар и последния му дал адреса на фабриката в гр.Г., от където натоварил преждата за гр. М.. Посочва също, че едно от лицата с които бил в гр.М., се интересувало къде ще разтоварва въпросната прежда в Р. България и искало да изпрати багаж за свои роднини. Същото лице присъствало при товаренето на преждата в ГР.Г., но не носело нищо и казало ,че всичко било готово ,а като стигнел в гр. М., щели да дойдат да си вземат багажа. При предявяване на веществените доказателства подс. Н. разпознава мобилния телефон „Нокиа 2330 с“ като свой, но който се водел на името на съпругата му. 

В обясненията си подс. Г.С. заявява, че не познавал подсъдимия  Т. и св. М., а единствено подс. Н. на когото, осигурил няколко курса до Румъния и Турция, както и последния и който подсъдим, го запознал със св. М.. Отрича участието си в престъплението, включително да обещавал на подс. Н. сума от 10 000 лв. или да го пращал в гр.М. и не знаел с какви товарни автомобили пътувал последния, а той не му осигурявал такива. За последния курс през месец юли,  подс. С. посочва, че тогава подс. Н. нямал обратен товар от ГР.Г. и по негова молба му намерил такъв от сайта „С.“ срещу комисионна, като му изпратил адреса на фабриката по телефона .Когато подс. Н. пристигнал в България, пак по негова молба му пратил пари за гориво чрез св. А., понеже тогава бил извън страната. За срещата си с подс.Н. на бензиностанцията „Газпром“ при която бил задържан, в обясненията си подс. С. твърди, че тогава искал с подс. Н. да се срещнат, за да му вземе документите за товара и си получи комисионната, но се разбрали това да стане на следващия ден. Отрича да познава лице с прякор „ Д.“ и заявява, че ползвал мобилен номер ****** , а по отношение на иззетите мобилни телефони, от управлявания от него автомобил „ Нисан Примера“ при задържането му, посочва, че били на лице с прякор „М.“ и не знаел дали това е св. С.М., който търгувал с електроника и му давал телефони. Заявява и, че двамата със свидетеля имали отношения по повод цигари и контактували, но не помнел дали ползвал холандска сим - карта с номер ****. След прочитане на обясненията му от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник на 25.06.2015г. / л.180-181 т.7 д.п./ в които посочил, че познавал св. М. като „М.“, прякорът му бил „Д.“ и с него контактували с холандски номера, като на свидетеля започвал с *** и завършвал с ***, а неговия също бил *** и завършвал на ****, подс. С. заявява, че били верни но не помнел прякора на свидетеля. При предявяване на веществените доказателства – мобилните телефони, подс. С. не разпознава никой от тях и заявява, че иззетите включително от лекия автомобил „ Нисан Примера“, му били върнати, но сред тях нямало негов, а те си били в автомобила.

В обясненията си подс. Н.Т. отрича да познава другите двама подсъдими, да е участвал във вмененото му престъпление или използвал холандска сим карта с № ******. Посочва, че познавал свидетелите А. и М., като на първия продал апартаментът си и първоначално живял там под наем, а след това там живеел св. М., който се занимавал с мобилни телефони и използвал син и черен такъв. На датата на която бил задържан, му бил на гости , двамата излезли на кафе , но той тръгнал към офиса на свидетеля за да зареди мобилният си телефон, като последният му дал да зареди и два свои телефона. В този момент бил задържан и въпросните телефони намерени у него. Заявява, че при претърсването в апартамента на ул. „Д. Х.“ № *** бил помолен от разследващите да им покаже разположението на стаите , което направил понеже познавал апартамента. При предявяване на приложените по делото като веществени доказателства мобилни телефони, подс. Т. не разпознава конкретно някой от тях и заявява, че неговия бил „Айфон“ ,а номерът който ползвал **** и единия от мобилните телефони „Нокиа„ обозначени като В.Д. №№ 8, 9 или 10, но не и синия на цвят, евентуално бил негов, ако отговарял на посочения номер. Останалите не му били познати.

Адв.Н. - защитник на подс.Н., намира повдигнатото му обвинение за недоказано от субективна страна и иска да бъде оправдан . В тази насока в пледоарията си излага съображения, че при последния курс в Р.Турция подсъдимия оставил товарния автомобил два пъти без надзор и явно тогава без знанието му, неустановените по делото лица поставили наркотичното вещество, което изключвало умисълът му за престъплението. В пледоарията си защитникът излага и съображения, че след залавянето на наркотичното вещество макар да имал служебен защитник, подс. Н. нямал договорен. Така бил лишен от правото си на защита и обясненията които дал тогава, не следвало да се ценят  поради обещанието от служители на ДАНС, че ще бъде освободен. В пледоарията си излага и доводи за недоказаност на общността на умисъла с останалите двама подсъдими, прави се и алтернативно искане в случай, че подс. Н. бъде признат за виновен, да му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК, като се отчетат възрастта му, влошеното здравословно състояние на съпругата му и продължителността на наказателното производство.

Адв. Н. – защитник на подс. С. намира повдигнатото му обвинение за недоказано, а обвинителният акт негоден и иска подс.С. да бъде оправдан. В пледоарията си посочва, че лекият автомобил управляван от него  при залавянето му, бил ползван от св. М. и не било установено на кого са намерените в автомобила, мобилни телефони. Сочи, че от доказателствата не се установило подс. С. да е склонявал подс. Н., да пренесе наркотичното вещество срещу 10 000лв., а при последния курс му дал пари за транспортни разходи и възнаграждението му. Поради самоволното отклонение на подс. Н. до гр.М., той останал без средства за гориво и като влязъл в България, поискал такива от подс. С.. Последния през това време бил извън страната и това обосновавало извода, че не очаквал пристигането на наркотика и изключвало участието му в престъплението. Защитникът намира, че следва да се кредитират обясненията на подс. Н. дадени пред съда , а за прочетените му такива от досъдебното производство посочва, че те представлявали оговор защото подс. Н. бил склонен да даде изгодни за обвинението обяснения, срещу обещанието да бъде освободен. По отношение показанията на свидетелите – служители на ДАНС също излага съображения, че не следвало да се кредитират,като производни доказателства и некореспондиращи с изложеното от подс. Н. пред съда. За изложеното от св.В. се сочи, че било оперативна информация, която не се подкрепяла от доказателствата. Излагат се и съображения за незаконност на приложените СРС поради некомпетентност, на поискалият ги и разрешил орган, опороченост на извършените претърсвания и изземвания, поради липса на неотложност и на изследваната представителна проба от хероина. В пледоарията се прави и алтернативно искане, при евентуално признаване на подс. С. за виновен, да му се определи наказание при условията на чл.55 от НК , като се отчете влошеното му здравословно състояние.

Адв. А. – защитник на подс.Т. също намира обвинението за недоказано. В пледоарията си излага съображения, че от доказателствата не се установило, подсъдимите Н. и С. да познават подс. Т. или да са контактували с него, което изключвало общият им умисъл за престъплението и участието на подс. Т.. Не се установило и участието на подс. С., като твърденията в обвинителния акт, за организиран от подс. Т. международен канал за трафик на наркотици, останали недоказани и изложеното в тази насока от св.В., представлявало оперативна информация, неподкрепена от доказателствата. В пледоарията се сочи, че холандския мобилен номер за който се твърдяло от обвинението, че се ползвал от подс.Т., всъщност се ползвал от св.М., който по него комуникирал с подс. С. за тютюн и цигари от Турция, не и за наркотици. Излагат се също съображения за опороченост на използваните СРС и ВДС, поради некомпетентност на органа и се иска подс. Т., да бъде оправдан .

В личната си защита подсъдимите се придържат към изложеното от защитниците си, а подс. Н. заявява, че докато бил със служителите на ДАНС в гр. М., последните настоявали, че трябвало да получи за курса 10 000 лв., което той отричал, но въпреки това го написали. В последната си дума изразява съжаление и иска по-ниско наказание. В последната си дума, подсъдимите Т. и С. искат, да бъдат оправдани.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

            Подсъдимия Н.Т. със съпругата си З. Б. – Т., притежавали апартамент - мезонет в гр.С. на ул. „Д. Х.“ № ** ет. ** ап.***, който през 2002г. продали на св .Б.А., с когото били съседи в кв. „С. р.“ в гр.С. / л.133 -134 т.7 д.п. /. Подс. Т. бил лекар, но имал и регистрирана фирма „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на ул. „Д. Х.“ № *** и адрес за кореспонденция на № *** / л.108-109 т.3 д.п./. От своя страна свидетеля Б.А. стопанисвал ТИР паркинг с ресторант в с. Д. Б., известен като Тир паркинг „Б.“, където се събирали шофьори на товарни автомобили и превозвачи. От там познавал подсъдимия Г.С., който се занимавал с транспортна дейност, чрез ЕТ „С.“ на съпругата му и „И. Т.“ ЕООД, която била на синът му А.С.. Последната фирма имала база в с.Р. п. общ.Е. П. където се съхранявали превозните й средства. Свидетеля А., познавал и св.С.М. известен като „М.“. Последния търгувал с мобилни апарати, основно марка „Нокиа“ и сим карти, включително на холандски оператори каквито, както и на *********, ползвал, но нямал сключени договори с мобилните оператори в Р. България /л.930,л.937, л.940 т.4 НОХД/. Св. М. търгувал и с цигари и тютюн, които подс. С. му носел на паркинга на св. А. , с товарните автомобили на посочените по-горе фирми, като св. М. знаел, че подсъдимия ги вземал от градовете М. и И. в Р.Т.. По повод дейността си, двамата комуникирали по между си основно с електронни съобщения, чрез мобилни телефони с холандски сим карти, като телефонът който ползвал св.М. според показанията му, бил „Нокиа 1280“ син на цвят, с черни клавиши и номерът му завършвал на ***, ползвал и номер **** на ********* оператор, а използвания от подс.С. номер също бил холандски и завършвал на ***. Дейността им и начина на комуникация, били известни на св. А., който също си закупил мобилен телефон от св. М., а последния и подс. Т. също се познавали. Междувременно, след продажбата на апартамента на ул. „Д.Х. „№ *** през 2002г., подс.Т. го ползвал под наем до края на 2013 г. и там останали негови и на съпругата му учебници по медицина ,като от края на февруари 2004г. до май 2010г. работел като лекар в Стоматологична Клиника „****“ ЕООД в същата сграда на първия етаж / л. 810 –811 т. 3 НОХД/. На 04.02.2014г. обаче, св. А. отдал под наем въпросния апартамент на св. М., който той ползвал и през 2015г. и след това, а наемът св.А. декларирал /л.63-65, л.124-127, л.138-140 т.7 д.п./. Св.И.А. живеел в същата сграда, познавал подс. Т. и семейството му и знаел, че живеят в този апартамент от 1998 - 1999г., виждал и св. М., но не знаел дали живеел там. В същата сграда, св. Ц.И. ползвала под наем копирен център на първия етаж и също познавала подс. Т. като лекар, в денталната клиника в сградата. През 2013г. св. М. поискал да наеме от св. И. офис - самостоятелна стая в копирния център, който тя му отдала под наем с договор за 1 година от 07.01.2014 г. / л.59 -62 т.7д.п./ и също знаела, че св. М. се занимавал с тютюн и мобилни телефони.

От своя страна подс. Г.С. използвал различни мобилни номера регистрирани на други лица , като основно си служел с номерът ***** на „ Виваком“ и с други на този оператор. Използвал и номерът **** на холандски оператор. Подс. С. познавал, подс. Н.Н., който бил  шофьор на товарни автомобили. Подс. Н. използвал мобилен номер ***** на оператора „ Глобул“ , регистриран на съпругата му В. Н. и в телефонът си „Нокиа 2330 с“ , запаметил като „Аз“ ползваният от подс. С. номер ****. Двамата подсъдими познавали и св. А.М.. Последния на 30.01.2013г. придобил фирмата „*****“ ЕООД -с.К. обл.С., занимаваща се с транспортна дейност /л.106 т.3 д.п./ и подс. Н., извършил няколко курса с посочената фирма като превозвач, които му осигурил подс. С. и който за курсовете му, давал средства за разходи. Единия от курсовете бил в края на май 2014г. до Р.Турция, като при него на 21.05.2014г. подс. Н. с товарен автомобил „ *** ** ***“ рег. № ******* и ремарке „Шварцмюлер ТПА Ж 23“ с рег. № *****, тогава собственост на ЕТ „******“, излязъл през ГКПП “Кап. Андреево“ /л.102 т.3 и л.96-100 т.4 д.п./. Следващия курс, който подс. Н. щял да извърши със същия товарен автомобил и с превозвач фирмата на св. М., бил на 08.07.2014г. до ГР.Г. Р.Т. и представлявал хуманитарна помощ. При този курс, подсъдимия С. решил със същия товарен автомобил да се пренесе голямо количество високорисково наркотично вещество „хероин“, която трябвало да се вземе около средата на месец юли 2014 г. от неустановени по делото лица в гр.М. Р.Турция и решил да мотивира срещу пари подсъдимия Н., да пренесе наркотика. Същевременно, малко преди датата на тръгване, на 24.06.2014г. св. М. като управител на „*****“ ЕООД, закупил от ЕТ „***** “ влекача „*** ** ***“ с ремаркето „********** *** ** *“ и на 26.06.2014г. ги пререгистрирал с нови номера - влекача с № ******, а ремаркето с № * **** **/ л. 49,53-54 т.4 д.п./. От своя страна , подс. С. се срещнал с подс.Н. и го попитал дали ще вземе пратка от Турция срещу възнаграждение от 10 000 лв., подс. Н. се съгласил и подс.С. му обяснил, че като отиде в ГР.Г. и разтовари, на 14.07.2014 г. да отиде на пазара в гр.М. където ще го чакат хора и след като вземе пратката / която  била хероина/, да се върне в гр.Газиантеп, за да бъде натоварен с обратен товар, след което му дал документите за товара, пари за разходи по пътя и празни ТИР карнет и ЧМР на името на фирмата на св. М.,  за обратния курс . Така на 08.07.2014 г. подс. Н. с товарния автомобил „*** ** ***“ и ремаркето „********** *** ** *“, пререгистрирани с номерата № ** **** **и № * **** **, отпътувал за гр.Г., Р.Т., като в 17.50 часа излязъл през ГКПП „ Кап. Андреево“ / л.102 т.3, л.101 -103 т.4 д.п./, а на 11.07.2014г. пристигнал в гр. Г.. Денят бил петък и останал за разтоварване в понеделник -  14.07.2014г.  когато бил разтоварен. След това подс. Н., според указанията на подс. С. отишъл в гр.М. и се срещнал с  неустановени лица турски граждани, които го отвели в склад и му казали да остави там товарния автомобил и го вземе на следващия ден, което подс. Н. изпълнил и с едно от лицата се разходил из града, а после то го настанило да спи. През това време и до около обяд на 15.07.2014 г. , неустановените лица поставили през изрязани отвори във фабричните кухини на двете носещи греди на ремаркето, в пластмасови контейнери облицовани с оловна ламарина и монтирани на колани, общо 104 пакета хероин, затворили тайника с капаци и вертикалните шини на челната страна на ремаркето и казали на подс. Н., че всичко е готово и можел да тръгва. Така на същата дата в ранния следобед подс. Н. взел товарния автомобил с укритото наркотично вещество и се върнал в ГР.Г.. Същевременно по повод курса на подс. Н., още от 09.07.2014 г. , както и по време на натоварването на наркотика и след това, подсъдимия С. поддържал връзка за случващото се, чрез телефонът ****, с турски номер *****, а едновременно чрез номерът ***** на холандски оператор и с номер **** също на холандски оператор, като заедно със св. М., търсел обратен легален товар за подс. Н., с който да се прикрие контрабандата на наркотика. Междувременно на 13/14.07.2014г. „*****“ ЕООД – М. със собственик св. С.Н., която имала мобилен номер *****, а на секретарката й бил ****, поръчала на „****“ ЕООД – спедиторска фирма в която работела св. П.Т., превоз на прежда която трябвало да се натовари на 17.07.2014г. от ГР.Г. и до 21/ 22. 07. 2014г. се превози до гр. М..Понеже преди това, през месец май на същата година, св.Т. ползвала за превоз до Франция, фирмата на св. М. - „*****“ ЕООД / л.12-18 т.6 д.п./ и след курса тогава, последният й казал, че пращал камиони на иракската граница, св. Т. ***“ ЕООД превоз на преждата в сайта“С.“, а на 14.07.2014 г. се обадила на св. М. и му го поръчала. Последният й съобщил номера на товарния автомобил с който ще се осъществи превоза и това бил влекача „*** ** ***“  рег.№ ** **** **и ремаркето „********** *** ** *“ с рег. № * **** ** с укритото наркотично вещество, с които подс. Н. в този момент бил в ГР.Г.. Така на 14.07.2014г. св. Т. пуснала до „****“ ЕООД заявка - договор за превоза в която посочила, адреса от който да се вземе товара в гр.Г., номера на съобщеният и от св.М. товарен автомобил и стойността на курса - навлото в размер на 650 евро./ л.6 т. 6 д.п./. От своя страна св. М. дал адреса на подс. С., който го съобщил на подс. Н. и последния на 17.07.2014 г. отишъл с товарния автомобил с укритото наркотично вещество на адреса. Там преждата била натоварена и подс. Н. потеглил към митницата в ГР.Г. , но не успял да мине и бил оставен за следващия ден. През това време по повод случващото се, подс. С. чрез номерът ****, продължавал да поддържа връзка с турския номер и с подс.Н., а чрез холандския номер **** и с номерът ****. На следващия ден 18.07.2014г. подс. Н. минал с товарния автомобил през митница в ГР.Г., документите за товара били оформени и потеглил за Р.България. Пристигнал на 20.07.2014г. в ранния следобед и с товарния автомобил „*** ** ***“ с рег. № ** **** **и ремаркето „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, преминал през държавната ни граница от Р.Турция и се установил на линията за митническа проверка, на трасе „Входящи товарни автомобили“ на ГКПП „Кап.Андреево“. По това време, там на работа бил митническия служител – св. С.С., на когото подс. Н. представил документите за товара -ТИР карнет № ****, ЧМР и фактура, според които превозвал 17566 кг. прежда за гр.М., с получател „ *****“ ЕООД и превозвач „****“ ЕООД / л.104 -107 т.4 ,л. 86-87 т.1 дп. и 7,8,9 т.2 д.п./. При обработката на документите, на св.С. било съобщено, че за товарния автомобил имало заложен сигнал за щателна митническа проверка и той казал на подсъдимия да премести автомобила на рентгенов контрол, което последният направил. Докато свидетеля се придвижи до мястото на рентгеновия контрол, колегите му от там, му се обадили и като отишъл, му показали снимка на която забелязал, че в шасито на ремаркето имало нещо, но при визуалния оглед, не се забелязвали интервенции по самото шаси. Свидетеля попитал подс. Н. дали знае какво има в шасито, последния отговорил, че не знае нищо. Тогава митническите служители разпробили надлъжните греди на ремаркето и свредлото излязло с полепнало вещество, което при полевия наркотест реагирало на хероин. Св. С. уведомил прекия си ръководител и товарния автомобил бил откаран за проверка в гаража на платно „Входящи леки автомобили“. Там ремаркето било разпломбирано, платнището повдигнато и свидетеля забелязал, че отпред на ремаркето, двете външни надлъжни греди имали следи от интервенция в челната част - болтовете били прясно завити и небоядисани, а при демонтажът им видял тайникът във вътрешността на гредите, в които имало специални колани, а на тях кутии с пакетите наркотично вещество. За случая били уведомени органите на ДАНС – Н21 Хасково и на място пристигнал разследващ агент. На същата дата - 20.07.2014г. за времето от 19.15ч до 20.30 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие като е огледан товарния автомобил „*** ** ***“ с рег.№ ** **** **и ремаркето „********** *** ** *“ с рег.№ * **** **. При огледа е описан намерения тайник с наркотичното вещество и установено, че след демонтажа на вертикалните шини на челната стена на ремаркето, в долната част на двете надлъжни греди, имало изрязани отвори, затворени с капаци, а под тях в кухините на гредите, поставени колани със закрепени, облицовани с оловна ламарина пластмасови кутии с форма на правоъгълен паралелепипед, съдържащи общо 104 пакета бежово прахообразно вещество с бруто тегло 106.300 кг., реагиращо на хероин. Непосредствено след огледа, наркотичното вещество и товарния автомобил, ведно с контактният ключ и част II от свидетелствата за регистрация на влекача и ремаркето - № ********* и № *********, били иззети с протокол, одобрен от компетентния съд. Така при условията на чл.212 ал.3 от НПК на същата дата -20.07.2014 г. било образувано досъдебното производство, водено под № 22/2014 г. по описа на ДАНС Н 21 – Хасково против подс. Н., за престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК- за контрабандата на хероина, посочена като извършена от него в съучастие с лица с неустановена самоличност /л.1,л.13-23 т.1 д.п./.  От своя страна, подс. Н. след залавянето на хероина, решил да съдейства и при беседата с пристигналите на место свидетели А.К., Б.Х. и Д.Д. *** им казал, че за курса бил нает от лице на име Г. /по – късно идентифициран като подс. Г.С. / и срещу сумата 10 000 лв., трябвало да пренесе пратка от Турция, която не знаел каква е. Описал им престоят си в Турция и, че по указания на подс. С. отишъл в гр.М. където се срещнал с три неустановени лица на които оставил товарния автомобил, а по-късно го взел. Казал им и, че номерът на който се свързвал с подс. С., бил запаметен в мобилният му телефон под името „АЗ“. След заявеното от подс. Н., свидетелите му казали да спазва линия на поведение, че преминаването през митницата е нормално,като била образувана група от служители на ДАНС за установяване на останалите участници в контрабандата. По този повод, част от наркотичното вещество - два пакета, номерирани с № 103 и № 104 били предадени на св. К. с протокол / л.24 т. І д.п. / и поставени обратно в тайника на товарния автомобил - по един във всяка от носещите греди на ремаркето. Тайникът бил затворен, документите за легалния товар оформени и подс. Н. от мобилният си телефон № ***** погрешно набрал номерът ****, вместо запаметеният под името „АЗ“ номер ****на който търсел подс. С. и съобщил грешния номер на свидетелите – служители на ДАНС. Обадила се жена, която казала, че имало грешка. След известно време на мобилният си телефон, подс. Н. получил обаждане от номерът ****, този път се обадил подс. С. и като разбрал, че подс. Н. преминал митницата, без да знае , че наркотичното вещество било намерено, му казал да кара към с.Р. общ. К., където подс.Н. живеел. Тогава в кабината на влекача при подс. Н. се качил св.Д.Д., а останалите служители на ДАНС сред които св.К. и св.Х., с автомобили придружавали управлявания от подс. Н. товарен автомобил. По пътя при последващ разговор между подс. Н. и подс. С., последния му казал да кара към гр. София, но подс. Н. му заявил, че нямал гориво и поискал от подс. С. да му донесе пари да зареди. Било късно през нощта и подс.С. му казал да спре на бензиностанция „ШЕЛ“ на автомагистрала “Тракия“ в обл. П. и изчака да му изпрати пари. Подс.Н. изпълнил казаното и след полунощ, вече на 21.07.2014 г. пристигнал на бензиностанцията придружаван от служителите на ДАНС. През цялото време в товарния автомобил при подс. Н. бил св. Д., на когото подс. Н. препредавал разговорите си с подс. С. , а и свидетеля също ги чувал и ги предавал на другите служители на ДАНС. От своя страна, сутринта на 21.07.2014г. подс.С. се обадил на св. С.А., който работел във фирмата „****“ като шофьор и също познавал подс. Н. и му казал, да отиде на въпросната бензиностанция „ШЕЛ“ и занесе около 200-300 евро на подс. Н., за гориво. Съобщил му марката на влекача и, че ремаркето е тип „хенгер“. Свидетеля изпълнил казаното и с автомобилът си „Форд Мондео“ с рег. № ***** занесъл сумата на подс. Н., а след това се прибрал в базата на „****“ в с. Р. п. и по - късно същия ден, подс. С. му върнал сумата. От своя страна, след като получил парите подс. Н. заредил гориво и по указания на подс. С., дадени му пак от номера **** , на мобилният му телефон ****, потеглил към гр. М. за да разтовари легалния товар. По пътя близо до гр.С., св. Д. слязъл от товарния автомобил и при подс. Н. се качил св. К., който пътувал с него до гр. М.. След като пристигнали в гр.М. на същата дата - 21.07.2014 г. разтоварването не се осъществило, включително на 22.07.2014г. Товарът бил разтоварен на 23.07.2014г. ,а преди това на 21.07.2014г. с фактура , получателя на преждата - „ **** „ ЕООД заплатил превоза на „****“ ЕООД , които после издали за превоза фактура № 26/06.08.2014 г. на стойност  1271.28 лв., на „****“ ЕООД / л. 132-137 т.4 и л.8-10 и л. 20 т. 6 д.п./. Докато бил в гр.М., подс.Н. комуникирал по мобилния си телефон с подсъдимия С. чрез използвания от последния холандски номер, посочен по- горе. От същия номер подс. С. след като разбрал, че на 23.07.2014 г. подс. Н. разтоварил, му казал да тръгне към гр. София и спре до хотел „Симона“. Подсъдимия Н. потеглил, но по пътя подс. С. пак по телефона променил маршрута и му казал да отиде на паркинга на бензиностанция “Газпром“ в с.Д.Б.и да остави там товарния автомобил, което подс. Н. изпълнил, като препредавал разговорите на св. К., който също ги слушал и уведомявал колегите си.  От своя страна през това време за случващото се, подс. С. поддържал чрез номерът си ****, връзка чрез електронни съобщения с другия номер на холандски оператор **** намиращ се в гр. С.. Така около 19.30-20.00 часа на 23.07.2014г., подс.Н. с товарния автомобил пристигнал на указаното му от подс. С. място и спрял на паркинга на въпросната бензиностанция „Газпром“ - с.Д. Б.. Наоколо имало позиционирани служители, включително на ДАНС – София сред които бил св. В., който преди това по повод случая бил и в гр.М.. От своя страна подс. С. също пристигнал с лек автомобил „Нисан Примера“с рег. № **** собственост на „*****“ ЕООД и също спрял на паркинга на бензиностанцията. Двамата подсъдими се срещнали и подс. С. се качил в кабината на товарния автомобил, след малко слязъл и казал на подс. Н. да си вземе багажа и го остави в лекия автомобил „Нисан Примера“ за да вземе подс. С. товарния автомобил . После обаче му казал, че забелязал, че го следят и поискал подс. Н. да продължи с товарния автомобил към гр.Е.П.и спре по пътя, което последния изпълнил и потеглил с товарния автомобил, а през това време св.В. наблюдавал случващото се. Подс. С. също тръгнал към лекия автомобил „Нисан Примера“ с който пристигнал, но бил задържан от служители на ДАНС сред които бил и св. В.. Непосредствено след задържането, му бил извършен обиск одобрен от съответния съд и от него иззети бележка със записани мобилни номера и име „И.“ и сумата общо 2785 лв., за които в протокола посочил, че били негови / л.26-27 т. 2 д.п./.

 След обиска, на същата дата и място в присъствието на подс. С., бил извършен оглед на лекия автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, за което са съставени протокол и фотоалбум. При огледа на предната лява седалка на автомобила били намерени и иззети три мобилни телефона „Нокиа“ -  първия с ИМЕИ****** и сим карта № *** / не се чете / ***, втория „Нокиа 105“ с ИМЕИ: ***** със сим карта на „Виваком“ № ****, третия „Нокиа 1280“ с ИМЕИ **** и сим карта на „Водафон“ № ****. В найлонова чанта и в несесер на пода в автомобила, пред предната дясна седалка, бил намерен и иззет още един мобилен телефон „Нокиа 101“ с два ИМЕА - №1**** и № 2 -*****, без сим карти/ л.28-29 т.2/ . За  телефоните св. В., чул подсъдимия да казва, че са негови .

След това, пак на същата дата - 23.07.2014г. и в присъствието на подс. С., било извършено претърсване в базата на „****“ ЕООД в с. Р. П., общ. Е. П. обл. С. при което били намерени, описани и иззети: червена кутия с капак и надпис „ ХЕЛМУТ САХЕР КАФЕ“ на латиница с поставени в нея банкноти на стойност 21 450 евро, още сумата от 11680 евро в различни банкноти, сим карта, картодържач и девет мобилни телефона „Нокиа“ със сим карти от които четири „ Нокиа 1280“, два „ Нокиа 100“, по един „ Нокиа 1661“, Нокиа „101“ и „ Нокиа 1632“, всички подробно описани в протокола, за които в него подс.С. посочил, че били служебни. Непосредствено след това, вече на 24.07.2014г. било извършено претърсване и на л.а. „Тойтота Авенсис“ с ДК№ **** , но не били иззети вещи. Посочените процесуалните действия, били одобрени от съответния съд / л. 42 -62 т. 2 д. п. / .

От своя страна подс.Н., след като потеглил с товарния автомобил „*** ** ***“ с рег.№ ** **** **и ремаркето „********** *** ** *“ с рег. № * **** ** от срещата с подс.С. на бензиностанцията „ Газпром“, бил спрян от служители на ДАНС по пътя между селата Д. и Г. Б. на бензиностанция „Лукойл“ и при извършения там оглед, били намерени поставените в тайника на ремаркето, два пакета хероин с номера 103 и 104/ л. 30 -38 т.2 д.п. /.

Междувременно преди 2014г. , първоначално в ***, а след това в*** – С. където работел св. В., се водела оперативна разработка за участие на подс.С. в други случаи на контрабанда на хероин. След залавянето на наркотичното вещество на ГКПП „Кап. Андреево“ и заявеното от подс. Н., че за курса бил нает от подс. С., на 20.07.2014г. била уведомена и   Специализираната Дирекция „ПОП“ при ДАНС и по оперативната им разработка, от същата дата, при условията на чл.18 от ЗСРС, с разпореждане на Председателя на ДАТО започнало прилагане на СРС спрямо подс. Н. и мобилният му тел.****, както и за подс. С. и ползвани от него мобилни телефони, включително номерът ****, както и за номерът  ****, набран първоначално погрешно от подс. Н.. На следващия ден - 21.07.2014г. по същата оперативна разработка от Специализираната Дирекция „ПОП“ било поискано и получено разрешение за приложението на СРС от оправомощен Зам. Председател на СГС, а извършените до момента действия със СРС потвърдени. При прилагането на СРС се установило, че за курса на подс. Н., номерът ***, държал връзка с номера *****, локализиран на адреса на ул. „ Д. Х. „ № ** в гр. С.. Там св. В. знаел, че живеел подс. Т. и ползвал въпросния номер , като за него също се водела оперативна разработка от 2012г., за пране на пари и трафик на хероин от 2009-2010 г. и тогава св. В. установил, че подс. Т. ***, защото го виждал да влиза там. Така на 23.07.2014г. от Специализираната Дирекция „ПОП“ при ДАНС, по оперативната им разработка било поискано и получено от оправомощен Зам. Председател на СГС, разрешение за приложението на СРС и за номерът **** и сформирана група за задържането на подс. Н.Т. /л. 1074,л.1075 и л.1101 т.4 НОХД/.  Впоследствие, по приложените СРС били изготвени ВДС, които с Постановление от 30.03.2015 г. на ОП – Хасково , на осн. чл. 177.ал.3 от НПК били приобщени по досъдебното производство /л.52.т.7 д.п./.

От своя страна подс. Т. на същата дата - 23.07.2014 г. около 20.30 ч.-21.00 часа, със св. С.М. отишли да пият кафе в близко заведение до апартамента на ул. „Д. Х.“ № ****, но подс.Т. тръгнал към офиса на св. М., ползван от последния под наем в копирния център и бил задържан от органи на ДАНС. Непосредствено след това, подс. Т. бил обискиран в присъствието на поемни лица, едно от които св. М.Г. и при обиска от него били иззети три мобилни телефона марка „Нокиа“ –  „Нокиа 105“ с ИМЕИ:**** със сим карта на „Виваком“  ****, иззет от преден десен джоб на черно яке, а от вътрешния джоб на якето иззети два мобилни телефона  „Нокиа 1280“. Първия с  ИМЕИ: ***** и сим карта № ***** , втория с ИМЕИ: *** и сим карта № ****. За иззетите вещи, в протокола подс.Т. посочил, че два телефона били негови, а един чужд и по погрешка го взел от копирния център. След обиска, пак на същата дата и в присъствието на подс.Т. и поемни лица, едно от които също св. Г., било извършено претърсване в апартамента в гр.С. на ул. „ Д. Х.“ № ** ет. **ап.***. погрешно посочен като на ул. „ Х.“, при което били намерени и иззети: 27 сим карти с 32 касови бележки от „Водафон „ , пет пластики за сим карти и общо 16 мобилни телефона, три които „ Блек Бери“ единия без сим карта , един „Айфон“ със сим карта, осем „ Нокиа 1280“ два от които без сим карти и „Нокиа 6510“ без сим карта, два „Нокиа 100“ и един „Нокиа 105“ със сим карти, лаптоп „Ейпъл“ и таблет „Леново“ със сим карта на „Мтел“, пари в различни валути общо 4190 евро, 4220 лв.,475 английски паунда и бяло прахообразно вещество. Намерените и иззети вещи били подробно описани в съставения протокол, включително ИМЕА на мобилните телефони и номерата на сим картите. В протокола за иззетите вещи, подс. Т. посочил, че някои от телефоните, лаптопа, таблета и парите били негови, а сим картите на негов познат. Посочените процесуално следствени действия били одобрени от съответния съд / л. 64 - 81 т.2 д.п./.

Пак на същата дата - 23.07.2014г. в копирния център, на същия адрес подс. Т. предал доброволно още три мобилни телефона „Нокиа “ – първия с ИМЕИ **** със сим карта на „Мтел“ **** , втория „Нокиа 1280“ с ИМЕИ **** със сим карта на „Виваком“ № ***** и третия „Нокиа 105“ с ИМЕИ ***** със сим карта №*****, за които посочил, че са на негов познат/ л. 83-84 т.2 д.п. /.

В хода на разследването, мобилния телефон на подс. Н., иззетите от  лекия автомобил „Нисан Примера“ управляван от подс. С. четири мобилни телефона и трите такива, иззети при обиска на подс. Т., били огледани като веществени доказателства, за което са съставени протоколи и фотоалбуми /л.25-45т.6д.п./. При огледите телефоните били подробно описани, включително по външни белези, както и съдържащата се в тях информация.За мобилния телефон на подс. Н. е отразено, че е  „Нокиа 2330с“ с основен черен цвят и сив контур около екрана, с ИМЕИ **** и сим карта на „Глобул“ с абонатен № ***** При огледът не е установено в телефонният му указател, да има запаметени номера на чужд оператор. Под името Аз“ е записан №*****и за 20.07.2014 г. към този номер има отразени пет повиквания от 16.02 ч. до 19.17 часа, едно входящо в 19.20 ч. и пропуснато в 18.54 ч. За номерът ***** /на секретарката на св. Н. получател на преждата в гр.М./, е отразено пропуснато обаждане на 20.07.2014 г. в 18.45 часа, входящо на 21.07.2014 г. в 13.38 часа ,изходящо на 22.07.2014г. в 14.16 часа, а две минути след това в 14.18 часа и до ******. Получените от последния номер ******обаждания, установени в огледания телефон са: едно на 23.07.2014 г. в 19.10 часа и пропуснато на същата дата в 17.26 часа. Запаметените съобщения за номерът под името „Аз“ ****, са от 27.05.2014 г. и 15.05.2014г. и касаят среща на паркинг, а получените за периода 20.07.2014г. -23.07.2014г. съобщенията са от оператор и това на 20.07.2014г. в 16.19 часа сочи, че номерът****** бил  достъпен.

 За иззетите от управлявания от подс. С. лек автомобил „Нисан Примера“, мобилни телефони е установено, че първият „Нокиа 100“ с ИМЕИ 356707057572224 и сим карта на „Мтел“ , е с основен сив цвят, втория „Нокиа 105“ с ИМЕИ ***** със сим карта на „Виваком“ е черен на цвят. При огледа, тези два телефона не могли да се стартират. За телефонът „Нокиа 101“ с два ИМЕА – ***** и **** и без сим карти, намерен пред предната дясна седалка в автомобила е установено, че е с основен сив цвят. За мобилния телефон „Нокиа 1280“ иззет от предната лява седалка на автомобила, с ИМЕИ ***** и сим карта на „Водафон“ № **** и надпис „****“ е установено, че е черен на цвят, чрез прозвъняване е установен и номерът му - *******. При огледа е констатирано, че изходящите, входящите и пропуснатите повиквания и изходящи съобщения, са без дата и час. Установени са пет повиквания към **** ползван от подс. Н. и три входящи . Пет изходящи към номер *****и пет пропуснати от него и едно от *****, както и по пет повиквания към ***** и****. Изходящите съобщения са общо 15 на брой от които, по едно към ****  на подс. Н. и към *****, останалите са към *****. Входящите съобщения са отразени с дата и час. Същите за периода от 29.05.2014г. до 16.07.2014 г. включително, са основно с номерът ***** – над 90 на брой, чието съдържание е описано.

За иззетите при обиска на подс. Т. мобилни телефони, при огледът е установено, че телефонът „Нокия 105“ с ИМЕИ  ***** и сим карта на „Виваком“ е черен на цвят ,със  стикер със синя звездичка , абонатният му номер не е установен. Съдържащите се в него изходящи, входящи, пропуснати повиквания и изпратени съобщения, са от месец март с номер **** и едно с ****, едно входящо съобщение от оператор е от 13.07.2014 г. сочещо за три пропуснати повиквания от  *****. Телефонът „Нокиа 1280“ с ИМЕИ № *****и сим карта № ******е посочено , че е с основен сив цвят, черен контур около дисплея и черни бутони, фирменият надпис и знаците по клавиатурата, бели и с абонатен номер *****, а съдържащите се в него контакти са само с номер ***** . За телефонът „Нокиа 1280“ с ИМЕИ **** със сим карта № ***** „VF-NL 088Z010“ в протокола е посочено,  че е с основен син цвят, черен контур около дисплея и черни бутони, фирменият му надпис, знаците по клавиатурата, включително буквите и цифрите - бели, а след прозвъняване е установено, че номерът му е ******. При огледа на телефона е установено, че  изходящите повиквания са към **** общо 10 на брой - пет от месец януари без посочена година и пет без дата и час. От последния номер ******, има общо пет повиквания - три от месец януари без година и две без дата и час, а пропуснатите от него са три, през месец януари също без година и две, без дата и час. От номерът*****има едно входящо повикване от месец януари без година и четири пропуснати, датирани по същия начин. За изходящите съобщения е установено, че са общо 15, само към ***** датирани от втората половина на месец януари 2010г., чието съдържание е описано. За входящите съобщения е установено, че са основно от ***** общо 53 на брой и едно от оператор, започващи от 26.06.2014 г. и продължаващи до 23.07.2014 г. – последното в 10.56 часа, чието съдържание също е описано .    

На досъдебното производство били изискани данни от мобилните оператори в страната, за периода от 01.06.2014 г. до 31.07.2014г. , като от отговорите и изпратените разпечатки /л. 40 -100 т.3 , л.112 -120 т. 4 д.п ./е установено следното : В предоставената от „Глобул“ информация е посочено, че номерът **** ползван от подс. Н.“ бил регистриран на съпругата му В. Н., номерът **** на ЕТ „****“, а номерата **** и **** били от мрежата на Холандия.

От „Мтел“ е посочено, че номерът **** и номерата ****и ****/последните два явно също на холандски оператор/, заедно с изброените три ИМЕИ, съответстващи на иззети по делото мобилните апарати / първите два номера с двата мобилни телефона „Нокиа 1280“ от вътрешния джоб на якето при обиска на подс. Т., а третия също с мобилен телефон „Нокиа 1280“ с ИМЕИ **** и сим карта ***** иззет при обиска в с.Р. п./,  били роумиращи в мрежата на оператора. Посочено е и, че сим *** не била активна, сим *** с абонатен номер *****, била регистрирана на З. Б. – Т. на адрес гр.С. ж.к.С. р. *** вх.**ет.*** ап.***. / Посочените сим карти са иззети от ул. „Д. Х.“ №** ет*** ап.*** - първата  с единия телефон „Блек Бери“, втората в таблета „Леново“/. За сим карта № **** е посочено, че е с абонатен номер ****, регистрирана на „****“ ЕООД  гр. С. ул. „ М. Т.„ бл.1 –7 ап. 23  /  иззета при претърсването в с. Р. п. с мобилен телефон „ Нокиа 100“  с ИМЕИ ****/ , на същата фирма бил и номерът **** , а номерът ***на „*****“ ЕООД с адрес на ул.“Д. Х.“ ** в гр. С.

От “Виваком“ също е предоставена информация и посочено, че на лицето  Д. Х. от гр.С. били регистрирани сим карти: №  **** с абонатен № **** /иззета при обиска на подс. Т. с телефона „Нокиа 105“/, сим № *** с аб. № ****/ иззета от ул. „Д. Х.“ № ** ет*** ап.*** с м.т. „Нокиа 1280“ с ИМЕИ*****/, сим № **** с аб. № ***/ иззета от с.Р. п. с м.т. „Нокиа 1280“ ИМЕИ ***/ и №****. На лицето Ц. Й. от гр.В. били регистрирани сим карти :  №  **** с абонатен № **** / изета от с.Р. п. с  “Нокиа 1280“ ИМЕИ ***/, сим № **** с аб. № ** /иззета от  ул. „Д. Х.“ № *** ет.*** ап.*** в м.т.„Нокиа 1280“ ИМЕИ***/, №*** и сим № **** с аб. № *** / иззета от л.а. „Нисан Примера“ в м.т.“Нокиа 105“  с ИМЕИ ***** при задържането на подс. С./. На лицето Т. Д. от гр.В., била регистрирана сим карта *** с аб. № ***, а сим карта ***** с аб.№ *** на ЕТ „***“ –Я. / иззети от ул. „Д.Х.“ № *** ет.*** ап.*** в два телефона „Нокиа 100“/ . На лицата М. И.  и А.Г., двамата от гр.  В. били регистрирани сим карта *** с аб.№***и сим карта *** с аб. № *** /иззети от с. Р. п. в „Нокиа 1632“ и „ Нокиа 101“ /. Номерът *** бил регистриран на „ ***** „ ЕООД -  С. ул. „ Д. Х. „ № ****.

В хода  на разследването св.М. предал с протокол за доброволно предаване от 05.12.2014 г. / л.7 т.5 и л.62 т. 4 д.п./ договор за наем на товарния автомобил „*** ** ***“ с рег.№ ** **** **и ремаркето „********** *** ** *“ с рег.№ * **** ** / л. 8-10 т. 5 и л.50 т.4 д.п./ , според който на 26.06.2014 г. подс. Н. го наел от фирмата на свидетеля, за срок от 1 година и в протокола за доброволно предаване свидетеля отразил, че договора му бил даден от подс. Н..

Междувременно, заловеното на 20.07.2014 г. на ГКПП „Кап. Андреево“ бежово прахообразно наркотично вещество реагиращо на хероин е огледано като веществено доказателство с протокол от 29.07.2014 г., подробно описано и фотографирано / л.1-11 т.3 д.п. /. Установено е, че е еднородно по външни белези , брутното му тегло е 106.300 кг., а нетното 103.290 кг. и от него е иззета представителна проба от 7.6040 грама. Последната, както и бялото прахообразно вещество намерено в апартамента на ул. „Д. Х.“ № ***, били изпратени в БНТЛ – Стара Загора и изследвани чрез физикохимически експертизи, изготвени от вещото лице Ц.Т.. Заключението по ФХЕ № 294/ 04.08.2014 г. / л.15-16 т.3 / е за хероина, а това по ФХЕ № 293/ 04.08.2014г. / л.24-25 т.3 / установило, че бяло прахообразно вещество е кокаин 1.2338 гр.  С Постановление от 11.03.2015г. на ОП – Хасково, разследването било възложено на ОСО при ОП – Хасково и продължило под № 29/2015г. С постановление на прокурора от  същата дата е разпоредено остатъкът от наркотичното вещество, включително представителната проба и кокаина, да се предат на съхранение в ЦМУ и остатъкът от наркотика се унищожи /л.7 т.7/, а с протокол от 23.06.2015 г. веществените доказателства били предадени от ДАНС на ОСО и за остатъкът от хероина е отразено, че е на съхранение в специален склад на ОД МВР – Хасково  / л. 167 – 172 т.7 д.п./. Иззетата при претърсването на 23.07.2014 г.в с.Равно поле, червена метална кутия с надпис „ХЕЛМУТ САХЕР КАФЕ“, е огледана като веществено доказателство с протокол и фотоалбум и установено, че е облицована от вътре със сив метал / л.173 -177 т.7 д.п./. Останалите вещи, иззети при претърсването в с.Р. п. и на ул. „ Д.Х.“ № **** – мобилни телефони, сим карти, компютър, таблет не са огледани като веществени доказателства и след разпореждане на ОП – Хасково са върнати срещу разписки, включително въпросната метална кутия, като на св.М. са върнати иззетите от апартамента на ул „Д. Х.“ № ** мобилни телефони, сим карти, лаптоп, таблет. На подс. С. са върнати вещите, иззети при претърсването в с.Р. п. и тези при обискът му - бележка и пари – общо 2785 лв. ,както и червената кутия от „Хелмут Сахер Кафе“/ л.182-183, л.189-190, л.193-194 т.7 д.п./. Преди това, с постановления на ОП – Хасково от 17.09.12014г. и 19.09.2014г. е разпоредено връщането на парите, иззети при претърсването в с.Равно поле и те са върнати с разписки на А.С. – ** на подс. С., а иззетите от апартамента на ул. „Д. Х.“№ ** - на защитника на подс. Т. / л.115 -119 т.2 д.п. /. В хода на  досъдебното производство, освен за престъплението за което подсъдимите са предадени на съд с обвинителният акт, на подс. Т. било повдигнато обвинение и за престъпление по чл.354 а ал.3 т.1 от НК – за държане на въпросния кокаин намерен при претърсването на адреса на ул. „ Д. Хаджикоцев“ № 8 . Впоследствие с Постановление от 11.08.2015г. на ОП –Хасково, материалите за това наркотично вещество били отделени и изпратени на Софийска Районна Прокуратура като е прието, че то е държано от св. М. и наказателното производство по повдигнатото на подс. Т. обвинение и по чл.354 а от НК, е частично прекратено / л.208-209 л. 217-219 т.7 д.п. /.

На досъдебното производство, подсъдимите Т. и С. били задържани на 23.07.2014 г. за 24 часа със Заповеди по ЗДАНС / л.93 и л.102 т.1 д.п./. След това с Постановления на ОП – Хасково от 24.07.2014г., тримата подсъдими - Н., С. и Т., били задържани за 72 часа по реда на чл. 64 ал.2 от НПК / л.36, 49, 61 т.1 д.п./ и с Определение на ОС- Хасково от 27.07.2014г. била взета първоначална мярка за неотклонение - „Задържане под стража” на подсъдимите Н. и С. и „Домашен арест“ на подс.Т.. За  последния изменена в „Задържане под стража“ с Определение на АС Пловдив от 05.08.2014 г. След това, с Определение на ОС - Хасково от 14.08.2014 г. мярката му за неотклонение била изменена в „Парична гаранция“ в размер на 100 000 лв. , внесена / л.63-77 т. І д.п./, а на 28.07.2014г. му била наложена и „Забрана за напускане пределите на страна“/ л.107 т.2 д.п./. С Определение на ОС – Хасково от 16.10.2014 г. мярката на подс. С. също била изменена „ Домашен арест“ / л.5 т.4 д.п. / и с Постановление на ОП – Хасково от същата дата, му е наложена „Забрана за напускане пределите на страната“ / л.28 т. 4 д.п. /. След внасяне на обвинителния акт, с Определение на АС – Пловдив от 03.12.2015 г. по ВНЧД № 556/2015 г. , мярката за неотклонение на подс. С. е изменена в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лв., която е внесена и повторно му е наложена „забрана за напускане пределите на страната“.

От заключението по ФХЕ № 294 /04.08.2014 г. /л.15-16  т.3д.п./, което съдът изслуша се установи, че вещото лице след изследване на представителната проба от хероина установило, че високорисковото наркотично вещество хероин, е със съдържание на активен наркотично действащ компонент „диацетилморфин“ – 46.2 тегловни процента, отнасящ се за цялото количество 103.290 кг. хероин. В заключението е отразено, че след изследването опаковките и остатъкът от пробата, преопакована били върнати на възложителя. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че пробата се носела в лабораторията от служител на съответната дирекция и се отбелязвала датата на приема. След изследването, остатъкът се преопаковал и подписвал от вещото лице, а върнатото се сочело в заключението, включително опаковката с която пристигала. В хода на съдебното следствие бе изискана лабораторната книга на БНТЛ Стара Загора за движението на въпросната проба / л. 933-935 т.4 НОХД / и нормативните правила от които се установи, че по досъдебното производство били изпратени на вещото лице две проби № 436 и 437 - първата за кокаина , а втората за хероина и изследвана чрез изслушаното заключение, а първата чрез експертното заключение № 293/04.08.2014г. която не е предмет на настоящото производство.

Чрез назначената криминалистическа експертиза № 17 на вещото лице К.Ц., чието заключение съдът изслуша е установено, че подписът под „Наемател“ в договора от 26.06.2014г. за наем на товарния автомобил „*** ** ***“ с рег.№ ** **** **и ремаркето „********** *** ** *“ с рег.№ * **** ** , който св. М. предал доброволно, не е изпълнен от подс. Н. / л.4  т.5 д.п./.

На досъдебното производство са назначени две автотехнически експертизи изготвени от вещото лице С.К., които съдът също изслуша. От заключението по първата касаеща товарния автомобил „*** *****“с рег. № ** **** **с прикачено ремарке „********** *** ** *“ с рег. № * **** ** / л.30-37 т.3 д.п./ се установява, че пазарната стойност на влекача „*** *****“ е 32 367 лв., на ремаркето 17 064 лв., а средната пазарна стойност на цялата товарната композиция към датата на деянието, е 49 431 лв. В това заключение вещото лице изследвало и тайника в шасито на ремаркето, където е намерено укритото наркотично вещество и посочило, че в челната част на двете основни греди на рамата на ремаркето, са изрязани отвори с размери 28 см. х 6 см., съвпадащи с началото на фабричните им кухини. Самите греди били с дължина по 16 м., имали използваем обем от по 2,69 куб. м. и въпросните изрязани отвори, се явявали вход към вътрешността на гредите в които били поставени достатъчни по дължина гъвкави плоски колани на полиетиленова основа, а на тях облепени с тънки оловни листи от 0.5 мм. били закрепени  пластични контейнери с размери позволяващи поставянето им в кухините на гредите и с поставени в долната им част малки лагери, за лесно придвижване. Описан е и механизма на поставяне и изваждане на контейнерите в и от тайниците и затварянето на последните. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че за изготвянето на тайника били необходими множество ръчни технологични операции, извършвани от поне двама работника и по осем часа дневно, в рамките на два работни дни. 

С втората експертиза / л.21-29 т.7 д.п. /, вещото лице изследвало тахографа на управлявания от подс. Н. товарен автомобил „*** *****“ при инкриминирания курс и записите на тахографските листи, приложило и карта на маршрута. От заключението по тази експертиза се установява, че автомобилът бил с монтиран аналогов тахограф и според записите на тахографските листи, при курса изминал общо около 4702 км. При тахографските листи от № 7 до № 10 съществувало съвпадение за датата 14.07.2014г. с начален пункт на тръгване от ГР.Г. и общ реализиран тогава пробег – 372 км. , като било възможно товарният автомобил да е извършил релацията Г. – М.. В заключението си вещото лице посочило ,че за лист № 7 от 13.07.2014г. е установен начален пункт ГР.Г. , през този ден е отчетен престой на МПС. Следващия лист № 8 бил поставен на 14.07.2014 г. в 07.55 часа и до 11.40 МПС било в престой, последван от кратко движение и престой. Интензивни движения са отчетени от 14.25ч. до 17.05ч. и от 17.14 ч до 18.35 часа, последвани от кратки паузи и движение на късо разстояние, с отчетен пробег 372 км. Следващия тахографски лист № 9 за 15.07.2014 г. бил с начален пункт гр.А., поставен в 14.15 часа и след 15 часа през този ден, също е отчетено интензивно движение до 19.05 часа и изминати 289 км. След това до 09.50 часа на 16.07.2014г. МПС било в престой. Тахографския лист № 10 за 16.07.2014 г. бил с начален пункт ГР.Г. и тогава МПС изминало 35 км. В заключението си вещото лице установило, че имало припокриване на линиите, при снемане на тахографските листи. Посочено е и разстоянието по маршрута , като това между градовете Г. и М. е 303.88 км.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите: С.С., А.К., Б.Х., Д.Д., И.В., С.А., Ц.И., С.М., М.Ц., П.Т., С. С., А.М., Б.А. и прочетените му по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания, дадени  по досъдебното производство / л.162-163 т.7 д.п./, от прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т. 5 от НПК със съгласието на страните показания от досъдебното производство, на свидетелите С.Н., М.Г., И.А. / л.129 -130 т.4, л.72-73 и л.76-77 т.7 д.п./, от обясненията на подсъдимите и прочетените такива на подс.Н. от 24.07.2014 г. / л.33 -34 т.1д.п./ и от 24.11.2014 г. / л. 11 т.5 д.п./ и на подс. С. от 25.06.2015г./л.180 т.7 д.п./, дадени от тях на досъдебното производство в присъствието на защитник, от проведените очни ставки, заключенията на  вещото лице К. по двете автотехнически експертизи, заключението на вещото лице Ц. по криминалистическата експертиза, това на вещото лице Ц.Т. по физикохимическата експертиза на хероина, прочетените и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и предявените по реда на чл.284 от НПК веществени такива.

Тук преди анализа на посочените по – горе доказателства следва да се посочи, че съдът изключи от доказателствената маса и не обсъди, приложените по делото ВДС изготвени от прилаганите СРС като прие, че те не са събрани по реда и със способите на Раздел VIII от глава XIV на НПК и в тази насока сподели възражението на защитата. Това е така защото в нарушение на чл.173 ал.1 и чл.174 ал.1 от НПК , СРС са поискани и разрешени от некомпетентен орган, което   прави негодни изготвените по тях ВДС, по смисъла на чл.105 ал.2 от НПК , а приобщаването им в хода на досъдебното производство с Постановление на ОП – Хасково по реда на чл.177 ал.3 от НПК, не санира този порок. Това е така поради следното : Досъдебното производство, водено първоначално под № 22/2014 г. по описа на ДАНС – Н 21 – Хасково, е образувано на 20.07.2014 г. при условията на чл.212 ал.3 от НПК – с първото действие по разследването – огледът на местопроизшествието извършен за времето от 19.15ч до 20.30ч и свързаното с него претърсване и изземване, незабавно след огледа .От този момент е започнало досъдебното производство против подс.Н. и неустановени лица, за контрабандата на инкриминирания хероин - престъпление по чл.242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 и чл. 20 ал.2 от НК, подсъдно на Окръжен съд - Хасково според правилата на местната подсъдност по чл.35 от НПК и тази по местоизвършване на престъплението по чл.36 ал.1 от НПК. Видно от класифицираните материали, приложението на СРС по отношение на подсъдимите Н. и С. започнало по реда на чл.18 от ЗСРС на същата дата, на която е образувано досъдебното производство - 20.07.2014г. от 21.45 часа, с разрешение на Председателя на ДАТО, но не по досъдебното производство, а по оперативна разработка на Специализирана Дирекция „ПОП при ДАНС – София въпреки, че последните знаели за образуваното вече досъдебно производство. Този извод се налага от прочита на мотивите в разрешението по чл.18 от ЗСРС на Председателя на ДАТО и от съдържанието на направените на следващия ден - 21.07.2014г. искания от същата Специализирана дирекция при ДАНС, до Председателя на СГС за разрешаване приложението на СРС по отношение на двамата подсъдими и по същата оперативна разработка. В тези искания освен, че е описана контрабандата на хероина е посочено и, че подс. Н. бил съучастник в престъпна дейност на подс. С. по чл.354 а от НК и изрично отразено, че при проверката в АИФ – МВР не били установени данни за образувани досъдебни производства против лицата, за престъпление по чл.354 а и чл.242 от НК.  С описаното на практика е заобиколен закона, защото действително по описа на МВР не е имало образувано досъдебно производство , но към момента както на искането, така и на разрешението по чл.18 от ЗСРС, е било образувано досъдебното производство № 22/14 г. което е по опис на ДАНС Н21- Хасково - структура на ДАНС и с предмет, разследване престъпната дейност на подс.Н. и съучастниците му, неустановени към оня момент, за престъпление по чл.242 от НК. За подс. Т. ситуацията е аналогична, като за него искането за приложение на СРС е направено три дни след образуваното вече досъдебно производство. Приложението на СРС и по трите искания е разрешено от оправомощени Зам. председатели на СГС, а след това и там са изпратени докладите по чл.29 ал.7 от ЗСРС според които, СРС били експлоатирани до 15.09.2014 г. и на 18.12.2014 г. материалите били изпратени на ОП – Хасково /л.1102- 1104 т.4 НОХД/ . При така установените обстоятелства и след като за случая е имало образувано вече досъдебно производство, единствения компетентен орган, както по чл. 173 от НПК, така и по чл.13 и чл.14 от ЗСРС който е могъл да поиска разрешение за СРС досежно лицата и предмета на разследването, е наблюдаващия прокурор, а компетентния да го разреши е Председателя или оправомощен заместник на съответния съд / включително за уреденото в чл.18 ал.2 от ЗСРС приложение на СРС за 24 часа/  - в случая това е бил Окръжен съд – Хасково, което обаче не се установи.

За останалите доказателства от които съдът прие фактическата обстановка:  

По отношение показанията на свидетелите Б.Х., А.К. и Д.Д., дадени в съдебно заседание. Тези трима свидетели са служители на ДАНС и участвали в операцията, по установяване на останалите лица свързани с престъплението, наред с подс. Н. и в част от показанията си, пресъздават направеното пред тях, от последния без защитник, признание за участието на подс.С. в престъплението - това, че го мотивирал срещу 10 000 лв. да отиде в гр.М., Т. и вземе пратката която се оказала хероин, като им описал пътуването и престоят си там. В тази част показанията на свидетелите са производни доказателства, а пред съда подс. Н. отрича, подс. С. да го е мотивирал срещу въпросната сума да отиде в гр.М. и пренесе наркотика като заявява, че не е казвал, твърдяното от свидетелите. В друга част от показанията си, за проведените между двамата подсъдими Н. и С. разговори по мобилните телефони, свидетелите възпроизвеждат личните си възприятия и в тази част показанията им са преки доказателства. Показанията на посочените трима свидетели служители на ДАНС обаче, включително за личните им възприятия и в частта на направеното от подс. Н. признание пред тях, за участието на подс. С. в престъплението, изцяло кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства, поради което съдът ги кредитира. Това е така защото изложеното от тези свидетели в пълна степен кореспондира с прочетените обяснения на подс. Н. дадени по досъдебното производство на 24.07.2014г. в присъствието на служебен защитник, които съдът също кредитира и не споделя възражението на защитникът на подс. Н. , че правото му на защита при даването им било нарушено, защото имал служебен, а не договорен защитник. Предвид повдигнатото на подс. Н. обвинение, защитата му на осн. чл.94 ал.1 т.3 от НПК е била абсолютно задължителна и подсъдимия / тогава обвиняем/ сам с декларация пожелал не договорен, а служебен защитник. Така правото му на защита не е било нарушено и не се установи при даване на тези обяснения, оказаната му защита да не е била съответна. Изложеното в посочените, прочетени обяснения на подс. Н. , в които описал случилото се и начина по който подс. С. го склонил и подпомогнал към престъплението, а след това го казал на свидетелите, кореспондира изцяло със заявеното от тях.. То кореспондира и с обективно установеното от огледите на мобилните телефони и справките на мобилните оператори, доказващи постоянната връзка между двамата подсъдими Н. и С. за инкриминирания курс и контрабандата на хероина, както и паралелната такава, която подс. С. водел пак за контрабандата на хероина с други лица в Т. на номер ***, а чрез телефонът си ****и с лицето ползващо холандския номер *** в България. В тази насока в мобилния телефон на подс. Н. с номер *** е установено ,че е запаметен като „АЗ“ номерът  *** който е издаден от „ Виваком“ и регистриран на името на лицето Д. Х., но иззет с мобилен телефон при обиска в с.Р. п. в базата на фирмата „****“, което също сочи , че е използван от подс. С..Това се установява и от констатираната комуникация между двата номера – този на подс. Н. и запаметения при него като „Аз“, датираща от 06.07.2014 г. до 20.07.2014 г. и съвпадаща по дати с времето в което, подс. Н. натоварил хероина и след това потеглил с обратния товар за Р. България. Същевременно както с номера на подс. Н. , така и със същия турски номер е установена комуникация  и от телефонът „Нокиа 1280“ с холандската сим карта с номер ****, ползван от подс. С. и иззет от лекия автомобил „Нисан Примера“ при задържането му . Установеното от разпечатката на „Глобул“, за контактите между ползвания от подс. Н. номер *** и номерът *** ползван от подс. С., също кореспондира с показанията на свидетелите за заявеното им от подс. Н., че подс.С. го търсел от посочения номер след прибирането му в Р.България, а след това от същия му давал и указания за движението с товарния автомобил, до задържането му. Контактите между двамата подсъдими чрез посочените номера, започват от 20.07.14г. - в 20.39 часа, след това в 21.56 часа, с продължителност  90 и 160 секунди при които подс. Н. бил търсен и продължават до задържането на подс. С. на 23.07.2014г. когато телефонът с холандската карта и номер **** е иззет. Това, че при беседата със свидетелите, подс. Н. им казал истината за участието на подс.С. и първоначално като се свързал с номера запаметен в телефонът му като „Аз“ се обадила жена и казала че има грешка, а след това получил обаждане от подс. С. от холандския номер *****, също се потвърждава защото тогава, вместо номера ползван от подс. С. и запаметен като „Аз“, подс. Н. погрешно набрал *** различаващ се с една цифра от този на подс. С.. Въпросния номер **** е регистриран на ЕТ „ ****“ и за разлика от ползвания от подс.С. който е на „ Виваком“, е издаден от „Глобул“, както и този ползван от подс. Н. , а от разпечатките за двата номера, е установен един контакт между тях - на 20.07.2014 г. в 19.20 часа.

Обстоятелството, че иззетите от лекия автомобил „ Нисан Примера“ телефони включително този с холандския номер  **** са ползвани от подс. С., се установява и от показанията на св. М.Ц. - формален собственик на „ **** „ЕООД  които съдът кредитира и чиято собственост / на фирмата / е въпросния лек автомобил, този свидетел предоставил управлението на фирмата си на друго лице, което му посочило да я придобие срещу възнаграждение, но не му го дало и свидетеля въобще не знаел, че фирмата имала автомобили .

Обстоятелството, че подс. С. е водел комуникация по повод контрабандата не хероина чрез холандският си номер **** с номерът **** иззет с телефона „ Нокиа 1280“ син на цвят, при обиска на подс. Т. също е категорично установено и след съпоставяне на разпечатката на „Мтел“ в която е отразено действителното време на комуникацията между тези два телефона, с протоколите им за оглед като веществени доказателства се установява, че разменените съобщения са отчетени в апаратите с един час назад – според стандартното часово време, а не според лятното време, действало към момента на инкриминираното деяние в страната ни. Конкретното съдържание на съобщенията за курса на подс. Н. който в тях е наричан „ Д*“, е отразено в протоколите за оглед на въпросните мобилни телефони и от прочита на съобщенията е видно, че на 11.07.2014 г. и 12.07.2014 г. те се отнасят до разтоварването на подс. Н. и, че то ще започне в понеделник – 14.07.2014 г., което кореспондира с установеното от останалите доказателства, включително обясненията на подс. Н. пред съда, че след пристигането в ГР.Г.  разтоварил в понеделник - 14.07.2014г. На последната дата, от съдържанието на разменените между двата номера съобщения, става ясно, че те комуникират по повод тръгването на подс. Н. за гр.М., като в 14.42ч. е изпратено съобщение от *** ползван от подс. С., до *** със съдържание, че разтоварването започнало и като тръгнел за гр. М ще пише, а съобщението в 16.46 часа посочва, че тръгнал и към 20.30 ч. щял да пристигне. В тази насока, че на посочената дата -14.07.2014г. под. Н. след като разтоварил, същия ден следобед тръгнал за гр.М. са освен обясненията му , така и установеното от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза изследвала тахографа на товарния автомобил, което съдът кредитира. Именно на тази дата, вещото лице установило, че управлявания от подс. Н. товарен автомобил, изминал пробег позволяващ придвижването между градовете Г. и М. , като тахографските листи №№ 8, 9 и 10 установят отиването на подс. Н. на 14.07.2014 г. до гр.М. когато е натоварен наркотика, което е станало следобед и е установено тахографски лист № 8. Извод, че тогава подс. Н. отишъл в гр.М. за да вземе наркотика и се срещнал с неустановените лица, съобразно указанията на подс. С., се установява пак от разменените съобщения между номера  **** ползван от подс.С. и номерът *****, като съобщения между тях от 15.07.2014г. нататък, касаят обратния курс на подс. Н. след натоварването на наркотика, включително маршрутирането му през ГКПП „ Кап. Андреево“ и след това до залавянето на подс. С..  Горното обосновава категорично изводът за участието на подс.С. в престъплението, в което е обвинен. За този извод е ирелевантно изложеното в показанията на съпругата му св. Спасова, че от 18.07.2014 г. до 22.07.2014 г. били в Австрия за да вземат дъщеря си, от лятно училище, според представения сертификат / л.1037 и превод 1079 т. 4 НОХД / и пътували с лек автомобил през Сърбия, но съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази част, защото освен , че като съпруга на подсъдимия е заинтересована, такова напускане не е отразено в справката за задграничните им пътувания / л. 984-987 т. 4 НОХД/ , а Р.С.не е в ЕС. Освен това показанията на св. С. не кореспондират и с тези на св. А. който е категоричен, че на 21.07.2014 г. след като по указания на подс. С. занесъл пари за гориво на подс. Н. на бензиностанцията „ШЕЛ“ , същия ден подс. С. му върнал парите. Изложеното от св. А., който е незаинтересован, се подкрепя от останалите кредитирани доказателства и също  установява, че подс. С. е бил в Р. България . Досежно показанията на св.А.М., съдът ги кредитира единствено в частта в която отрича да познава подс. Т.. В останалата част, в която отрича познанството си с подс. С. и участието си чрез фирмата си „****“ ЕООД, в курса до ГР.Г. и обратно, когато е пренесен хероина от подс. Н., това, че последния дошъл с готов и подписан договор за наем на товарния автомобил, който бил приложения по делото и го наел след едно обаждане по телефона и капаро от 600 лв., съдът не кредитира тази част от показания на св. М.. Последните освен, че са лишени от житейска логика, се опровергават от останалите събрани и кредитирани доказателства - приложените по делото фактури за заплащане на превоза от „****“ на фирмата на свидетеля, прочетените показания на св. Н., изложеното пред съда от св. Т.. Последната е категорична, че не обявила курса за преждата в сайта „ С.“ а го поръчала по телефона на св. М., който и съобщил номера на товарния автомобил и това е този, с който е пренесен наркотика. Изложено от свидетелката, чиито показания съдът кредитира оборва и обясненията на подс. С. дадени в съдебно заседание ,че той случайно в сайта „С.“ намерил обратния курс на подс. Н. за гр. М., което предвид показанията на св. Т. е обективно невъзможно. Установените действия на самият свидетел М. по покупката на товарния автомобил с ремаркето, няколко дни преди курса до ГР.Г., с който автомобил преди това, през месец май 2014г. подс. Н. извършил също курс до Т., осигурен му пак от подс.С. и чрез фирмата на свидетеля, а след това почти незабавната пререгистрация на автомобила сочат, че св.М. освен, че познавал подсъдимите С. и Н., бил наясно и знаел за въпросната контрабанда на хероина. Приложения по делото договор за наем на товарния автомобил, за който чрез криминалистическата експертиза която съдът кредитира, се установи, че не е подписан от подс. Н. и в прочетените му обяснения от 24.11.2014 г. дадени със защитник на досъдебното производство /които съдът също кредитира/, последния отрекъл да е подписвал такъв договор, сочи, че договорът за наем е бил съставен и представен по делото, за да прикрие участието и на самия св. М., както и това на подс. С. , а  при евентуално установяване на контрабандата на хероина, вниманието се насочи единствено към подс. Н..  Именно след закупуването на товарния автомобил от св.М. и до началото на курса през месец юли 2014 г., е изготвен тайникът в ремаркето, където било укрито наркотичното вещество. В тази насока от заключението по автотехническата експертиза на вещото лице К. и изложеното от него в съдебно заседание, кредитирани от съда е установено, че тайникът е изготвен професионално, за многократно използване и лесна манипулация, а за направата му били необходими сервизни условия и поне два работни дни и двама работника, на пълен работен ден. Такъв престой на товарния е възможен в посочения период, а облицоването на кутиите в които е поставен наркотика с оловни листи, е за да не бъдат установени при проверка с рентген. Съдът кредитира показанията на св.С. – митническия служител, извършил проверката на подс. Н. по заложен сигнал за товарния автомобил и намерил наркотичното вещество, като изложеното от него се подкрепя от обективно установеното при огледа на товарния автомобил.По отношение показанията на св. В., съдът кредитира изложеното в тях досежно задържането на подс. С., разговора между него и подс. Н., на бензиностанцията „Газпром“ и заявеното от подс. С. , че намерените в лекия автомобил „Нисан Примера“ мобилни телефони били негови. Тези  обстоятелства свидетеля възприел и за тях показанията му са преки доказателства. Съдът не кредитира останалата част от показанията му в която сочи, че по повод работата си имал оперативна информация за участието на подс. С. и в други случаи на контрабанда, които описва и това , че подс. Т. било лицето което комуникирало с подс. С., чрез мобилните телефони с холандските карти и живеел на ул. „Д. Х. „ №***, което свидетеля установил по водена през 2012 г. оперативна разработка и за него, пак за трафик на наркотици и пране на пари от 2009-2010 г. Тази част от показанията на свидетеля като оперативна информация не може да се провери  и не се подкрепя от останалите събрани и кредитирани доказателства, като по делото не установиха факти за участието на подс.С. в други случаи на контрабанда на наркотични вещества, освен настоящия, а от приложеното Постановление от 20.07.2011 г. на ОП – София е видно, че д.п. от 2009 г. водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.354 а и чл.321 от НК и срещу лица, сред които и подс. Т., за престъпление по чл.255 от НК / л.1038-1048 т. 4/ е прекратено. Обстоятелството, че свидетеля през 2012 г. виждал, че подс. Т. *** не означава , че подсъдимия живял там и към датата на задържането му . В тази насока се установи, че подс. Т. от 2002 г. до 2013 г. действително живял на посочения адрес и до 2002 г. апартаментът №12 на ет.6 –ти бил негов, но от началото на 2014 г. въпросния апартамент бил отдаден под наем от св. А. на св. М.. В същата насока са и прочетените показания на свидетелите А. и Г., които съдът кредитира. Именно поради изложеното, апартаментът бил познат на подс.Т., който при претърсването показал на служителите стаите, което св.Г. възприел. Обстоятелството , че при обиска на подс. Т. , от вътрешния джоб на якето е иззет мобилния телефон „Нокиа 1280“ с абонатен № **** за който е установена комуникация чрез електронни съобщения, единствено с холандския номер **** ползван от подс. С. и тя е за курса на подс. Н. при който е контрабандиран хероина , също не означава , че този телефон е ползван от подс. Т. и той е водел комуникацията с подс. С. . В тази насока  в показанията си св. С.М. заявява, че телефон с такъв холандски номер завършващ на*** бил негов и чрез него той комуникирал с подс. С. на номерът му, също холандски и завършващ на ***, но по повод цигари и тютюн, които последния му носел от гр.М. и гр.И.. В същата насока са и обясненията на подс. Т.. Съдът внимателно прецени показанията на св. М. в тази насока, защото излага негативни за себе си обстоятелства. Последния сам твърди, че се занимавал с мобилни апарати, включително сим карти на ********* и холандски оператори каквито ползвал, но нямал договор с мобилен оператор в Р. България. Последното е установено от отговорите на мобилните оператори и от показанията на св. А. , включително от тях и за дейността на св. М. и подс. С., за цигарите и тютюна. В тази насока са и прочетените показания на св. А. от досъдебното производство, в които описал ползвания от св. М. мобилен телефон, че бил „Нокиа 1280“ син на цвят. Изложеното за дейността на св. М. кореспондира и с показанията на св. И., която му отдала под наем офисът в копирния център и знаела за дейността му с телефони и тютюн. Съдът кредитира показанията на св. И. и тези на св. А. , включително и прочетените на последния, като намира , че те не представляват защитна версия създадена с цел да оневини подс. Т.. Това е така защото тези двама свидетели са незаинтересовани, свидетелстват под страх от наказателна отговорност и изложеното от тях кореспондира с обективно установените обстоятелства, за отдаването под наем на офиса от първата на св. М. ***, който втория също му отдал под наем, а доходът си от това декларирал.  Пак в същата насока са и прочетените показанията на подс. С. от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник в които посочил, че двамата със св. М. комуникирали чрез мобилни телефони с холандски номера започващи с*** и завършващи - неговия на ***, а на свидетеля на****. Същото се твърди и от св. М. при разпитът му пред съда. Единствените установени по делото мобилни телефони, с номера започващи и завършващи по цитирания начин са тези, с номер **** и ***, които са на холандски оператор и между тях протичала комуникацията за контрабандата на хероина. Св. М. описва по външни белези и мобилния апарат с който твърди, че ползвал холандския номер завършващ на *** , като сочи , че бил „Нокиа 1280“ синя на цвят, с черни клавиши. Това съответства на установеното за иззетия при обиска на подс. Т. мобилен телефон „Нокиа 1280“ с абонатен № ****. Обстоятелството, че св. М. разпознава като свой телефонът обозначен като веществено доказателство № 10  - също такъв модел „ Нокиа 1280“ синя на цвят, но предаден доброволно от подс. Т., който не е огледан като веществено доказателство, но е с различен ИМЕИ и сим карта , не опровергава изложеното от свидетеля , още повече , че последния разпознава като свой и телефонът обозначен като веществено доказателство № 9 „ Нокиа 105“ с черни клавиши , също предадена доброволно от подс.Т., какъвто обаче е иззет и при обискът му.  Ето защо съдът кредитира показанията на св. М., като те се подкрепят в детайли от останалите кредитирани доказателства , включително за ползваният от него номер на ********* оператор.  

Предвид изложеното и обсъдените доказателства, съдът не споделя възражението на защитата и намира, че не е налице оговор в прочетените обяснения на подс. Н. които кредитира и в които той, излага обстоятелства за участието на подс. С. в престъплението. Изложените в тези обяснения, което подс. Н. разказал на тримата служители на ДАНС – свидетелите К. , Х. и Д. се подкрепя от останалите обсъдени и кредитирани доказателства и наред с тях и останалите кредитирани доказателства, категорично установява и участието на подс. С. в престъплението в което е обвинен. Съдът не кредитира обясненията на подс. Н. в които отрича участието на подс. С. в престъплението и твърди , че не го разказал на свидетелите, а те го твърдели, както и изложеното в обясненията му в последното съдебно заседание за поводът, по който отишъл в гр.М. и случилото се тогава там . В тази част, обясненията му не кореспондират с установеното от доказателствата и представляват защитна версия с цел оневиняване на подс. С. .

 Съдът не кредитира изложеното и в обясненията на подс. С. дадени в съдебно заседание в които отрича участието си в престъплението, това , че не познавал св. М., с него го запознал подс. Н. и не знаел нищо за последния курс, когато е контрабандиран хероина, включително сочената  причина поради които искал да се срещне с подс. Н. на бензиностанцията на „ Газпром“ когато е заловен. Посочените обяснения, не кореспондират с установеното от доказателствата и изложеното от самия подсъдим С. в прочетените му обяснения от досъдебното производство, относно ползваните от него и св. М. холандски мобилни номера  и също представляват защитна версия, създадена цел да изключи участието му в  престъплението . Тук следва да се посочи , че не се споделят възраженията и за липсата не неотложност на действията по обиск, претърсване и изземване и това е така защото, са проведени непосредствено след задържането на подсъдимите и представени за одобрение на съответния съд, в срока по чл.161 ал.2 от НПК, а по отношение на наведените доводи за представителната проба на хероина, категорично се установи, че тя е същата която вещото лице изследвало при изготвяне на физикохимическата експертиза.  

 По отношение обясненията на подс. Т. в които отрича участието си в престъплението , то съдът ги кредитира, понеже се подкрепят от изложените по – горе и кредитирани доказателства.  В тази насока, показанията на св. М. внасят основателно съмнение и не само, че разколебават, а и изключват, участието на подс. Т. в престъплението в което е обвинен, като сочат на извод, че  св. М. е лицето комуникирало с подс. С. по повод контрабандата на хероина, пренесен от подс. Н.. Този извод не се оборва от обстоятелството, че в протокола си за обиск подс. Т. написал, че два от иззетите телефони били негови, а един на познат без да ги уточни, а след това при доброволното предаване на другите три мобилни телефона посочил, че са на познат и разпознатия от св. М. син на цвят телефон „Нокиа 1280“ с черни клавиши за който твърди, че е негов и завършвал на номера ***, е сред доброволно предадените , а фактически действителния, водел комуникацията с този на подс. С., който също е марка „Нокиа 1280“ син на цвят с черни клавиши и с холандския номер ****** , е иззет при обиска на подс. Т.. Двата въпросни телефона са еднакви по модел и външни белези и съвсем нормално е това да доведе до объркване у св. М., но то не дискредитира показанията му и не обоснова по категоричен и несъмнен начин извод, че подс.Т. е лицето, контактувало с подс. С. по повод контрабандата на хероина. Същото се отнася и за заявеното от подс. Т. при предявяването на въпросните мобилни телефони. Напротив изводът е, че това е бил св. М..

На осн. чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения и за да се признае подсъдимия за виновен, повдигнатото му обвинението следва да бъде несъмнено доказано, от преки или верига от косвени доказателства, последните водещи до единствения възможен такъв извод. В случая от събраните и кредитирани доказателства не се установи подс. Н.Т.Т., роден на ***г*** живущ ***, ********* гражданин, ***, ****, с **** образование - ***, с ЕГН **********, да е участвал като подбудител и помагач по смисъла на чл.20 ал.3 и ал.4 от НК, в престъплението в което е обвинен или да е извършил друго престъпление. Ето защо съдът го призна за невинен в това че на 20.07.2014 г. през ГКПП „ Капитан Андреево“ като подбудител и помагач, в съучастие с Н.Г.Н. *** с ЕГН ********** действащ като извършител и Г.А.С. с ЕГН ********** *** действащ като подбудител и помагач, без надлежно разрешително пренесли с товарен автомобил марка „*** ** ***“ с рег. № ** **** **и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р.Турция в Р. България, високорисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък и по повдигнатото му обвинение, за престъпление по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во, вр.чл. 20 ал.3 и ал. 4 от НК, на основание чл.304 от НПК го оправда .

От доказателствата обаче съдът намери, че подсъдимите Н.Г.Н. и Г.А.С., са осъществили от обективна и субективна страна – първия престъплението по чл.242 ал.4 предл.1-во, вр. ал.2 предл.1-во, вр. чл.20 ал.2 от НК , а втория престъплението по чл. 242 ал.4 предл.1-во, вр. ал.2 предл.1-во, вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК и ги призна за виновни в това , че първия -Н.Г.Н., на 20.07.2014г. през ГКПП „Капитан Андреево„ като извършител, в съучастие с Г.А.С. с ЕГН ********** ***, последния като подбудител и помагач, без надлежно разрешително пренесли, с товарен автомобил марка „*** *****“с рег.№ ** **** **и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р.Турция в Р.България, високорисково наркотично вещество - хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента /, с общо нето тегло 103.290кг. на обща стойност 9 296 100 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък . Втория - Г.А.С. за виновен в това че: На 20.07.2014г. през ГКПП „Капитан Андреево„ , като подбудител и помагач, в съучастие с Н.Г.Н. с ЕГН ********** *** последния действащ като извършител, без надлежно разрешително, пренесли с товарен автомобил марка „ *** ** ***“с рег. № ** **** **и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, през границата на страната от Р.Турция в Р.България, високорисково наркотично вещество- хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ , с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случая е особено тежък, а по първоначално повдигнатото им обвинение , че деянието е извършено и в съучастие с Н.Т.Т., последния действащ като подбудител и помагач, на основание чл. 304 от НПК ги оправда .

От обективна страна за това престъпление безспорно се е установи, че  подс. Н. с товарния автомобил отишъл в Р. Турция , за да пренесе на връщане ,през границата на страната ни заловеното наркотично вещество, което направил на 20.07.2014г. Същевременно самото престъпление, е подготвено от другия подсъдим С., който осигурил товарния автомобил с изготвения в сервизни условия изключително прикрит тайник, а всички действия по закупуването на автомобила от св. М. включително представения по делото недействителен договор за наемът му от подс. Н. били, за да прикрият участието на св. М. и това на подс. С. в престъплението . Именно последния склонил подс. Н. да участва в престъплението, чрез обещанието да му даде 10 000 лв. за курса,  като му дал указания за срещата в гр.М. където от неустановени лица с които подс. С. подържал връзка, било поставено в тайника заловеното наркотично вещество, пренесено от подс. Н.. Подс. С. дал на подс. Н. и пътни разноски за курса и със св. М. му намерил обратен товар, за прикриване на контрабандата, а след пристигането му в страната го напътствал, за поведението му и това къде да остави товарния камион като не знаел , че хероина е намерен при влизането на подс. Н. в страната, през ГКПП „ Кап. Андреево“ на 20.07.2014г. След това, подс. С. уговорил с подс. Н. срещата на бензиностанцията на „Газпром“ в с. Д. Б. ,за да може да придобие въпросния хероин. В случая подс. Н. действал като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, чрез самото пренасяне на наркотика през границата на страната, а подс. С. като негов подбудител, физически и интелектуален помагач по смисъла на чл. 20 ал.3 и  ал.4 от НК, което осъществил чрез изложеното по- горе. Безспорно от приетата физикохимическа експертиза която съдът кредитира е установено, че  пренесеното от подс. Н. наркотично вещество хероин, е с нетно тегло 103.290 кг. и съдържание на активно вещество диацетилморфин 46.2 % , като същото е високорисково по смисъла на Приложение №1 по чл.3 ал.2 от ЗКВНВП и забранено въобще за приложение, а общата му стойност е 9 296 100 лв., определена съобразно Постановление № 23/98г. на МС за цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и тя надхвърля многократно, 140 кратния размер на минималната работна заплата за страната към момента на деянието и обуславя обективният признак на престъплението по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1-во от НК – предметът на контрабандата да е в особено големи размери. Освен това случаят е особено тежък. Това е така, защото извършеното от подсъдимите престъпление показва една значително по - висока степен на обществена опасност от тази, която е имал предвид законодателя при инкриминирането на този род деяния. Особената тежест се установява от начина на извършване на деянието - след предварителна подготовка и планиране с цел улесняването му, участието освен на подсъдимите и на други лица, на които обаче няма повдигнато обвинение, вида и количеството на високорисковото наркотично вещество – хероин, сравнително високото съдържание на активният му компонент, укриването на наркотичното вещество в специално пригодените тайници, направени така че да се ползват многократно, конспиративността при извършването му, чрез използвани мобилни телефони от подс. С., регистрирани на други лица и сим карти на чужд оператор, с цел да не бъде разкрит.

От субективна страна престъплението е извършено от всеки един от подсъдимите при условията на общ пряк умисъл установен от действията им. Всеки от тях е съзнавал както обществената опасност на престъплението, така и  участието на другия в контрабандата на наркотика, като е целял и настъпването на общественоопасните последици, а действията на двамата подсъдими са били координирани, последователни и насочени за постигане на общия престъпен резултат, като от установеното чрез кредитираните доказателства съдът намира, че подс. Н. е знаел за укрития хероин в управлявания от него товарен автомобил, който пренесъл през границата на страната .

Подбудите и причините за извършване на деянието са стремежът на подсъдимите, за бързо и лесно материално облагодетелствуване.

Подсъдимия Н.Г.Н., е роден на *** ***, ********* гражданин, ***, **** / **/, със **** образование, с ЕГН **********. Характеризира се положително, а в личната си декларация е посочил,че живее със съпругата си В. Н., има доходи и МПС, няма непълнолетни деца.

Подсъдимия Г.А.С., е роден на *** ***, живущ ***, ********* гражданин, ***, ***/ ***/ със**** образование, с ЕГН **********.  Характеризира се също положително.  В личната си декларация е посочил, че има доходи и имущество,а семейството му се състои от съпругата му и едно непълнолетно дете, към момента на деклариране .

При определяне на наказанието съдът взе впредвид степента на обществена опасност на престъплението и на всеки един от подсъдимите, отегчаващите и смекчаващите вината им обстоятелства. За отегчаващи вината обстоятелства и на двамата подсъдими, съдът прие начинът на укриване на наркотичното вещество в специално пригоден тайник за да не бъде разкрито, изключително голямото му количество това, че стойността му значително превишава признака „особено големи размери“. За отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. С., съдът прие конспиративността,  водещата му роля и по – голям принос при осъществяване на престъплението, макар да не е извършител. За смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, съдът прие липсата на осъждания за които да не са реабилитирани, изминалото време от извършване на деянието, до реализиране на наказателната им отговорност. За подс. Н. и оказаното в началото съдействие, спомогнало за установяване на обективната истина и изразеното съжаление, а за подс.С. влошеното му здравословно състояние. За престъплението по чл.242 ал.4 предл.1-во вр. с ал.2 предл.1 от НК, е предвидено наказание „ лишаване от свобода“ от 15 до 20 години и кумулативно  наказание „ глоба „ в размер от 200 000 лв.  до 300 000 лв. Съдът в случая не намери да са налице, изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, по смисъла на чл.55 от НК при които и най-лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко поради което, им определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на изброените смекчаващи вината им обстоятелства и степента на участие на всеки един от тях . Така за престъплението по чл. 242 ал.4 пр.1 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, съдът наложи на подс. Н. наказание от 15 години „ лишаване от свобода„  което на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС постанови да изтърпи при първоначален „строг режим“ и „глоба“ в размер на 200 000 лв., като на основание чл.59 ал.1 от НК, приспадна от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, времето през което е бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано  от  24.07.2014г. , до влизане на присъдата в сила. За престъплението по чл. 242 ал.4 предл.1-во, вр. ал.2 предл.1-во, вр. чл. 20 ал.3 и ал.4 от НК, съдът наложи на подс. С. наказание от 16 години „ лишаване от свобода“  което на осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. „Б“ от ЗИНЗС постанови да се изтърпи при първоначален „строг режим“ и „глоба“ в размер на 220 000 лв., като на основание чл.59 ал.1 от НК приспадна, от така наложеното му наказание „лишаване от свобода”, времето през което е бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 23.07.2014 г. до 16.10.2014г. и с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 16.10.2014г. до 03.12.2015г., като на осн.чл.59 ал.1 т.2 от НК, два дни „домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.

На основание чл.242 ал.7 от НК, съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението-високорисковото наркотично вещество хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 46.2 % / тегловни процента/ с общо нето тегло 103.290 кг. на обща стойност 9 296 100 лв. , което след влизане на присъдата в сила постанови да се унищожи, а на основание чл.242 ал.8 от НК отне в полза на Държавата превозното средство послужило за превозване на предмета на контрабандата - товарен автомобил марка „*** ** ***“ с рег. № ** **** **ведно с ключове и свидетелство за регистрация част II № ********* и прикачено ремарке марка „********** *** ** *“ с рег. № * **** **, ведно със свидетелство за регистрация част II № *********, собственост на „ **** „ ЕООД с. К. обл. С..

По отношение на останалите приложени по делото веществени доказателства -  мобилни телефони и сим карти, като вещи чието притежаване не е забранено, не са предмет или средство на престъплението, съдът постанови да се върнат на лицата от които са иззети като ги индивидуализира в присъдата си . Предвид обстоятелството, че призна подсъдимите за виновни, съдът ги осъди на осн. чл.189 ал.3 от НПК всеки един от тях, да заплатят в полза на Държавата направените по делото разноски - по сметка на ДАНС – Хасково сумата от по 108.81лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Окръжен съд Хасково по 287.91 лв.

С така постановената присъда съдът намира, че ще  се постигнат целите на личната и генерална превенция както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на обществото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                     Председател:                                                           Член съдия: