№ 253
гр. Горна Оряховица, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200573 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. СП. Д. е останал недоволен и обжалва
електронен фиш серия К № 3984166, издаден от ОД на МВР – Велико
Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия
закон. Посочва, че не е установен авторът на електронното изявление,
съставляващо обжалвания електронен фиш. Във фиша не били посочени
датата на неговото издаване и указание пред кой съд и в какъв срок може да
се обжалва. Фишът не отговарял на изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, както и на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Не било посочено
точното място на извършване на нарушението. Не била установена и не била
посочена реално измерената скорост. Посочените като нарушени разпоредби
на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДвП не съдържали състав на административно
нарушение. Фишът бил връчен почти една година след нарушението, което
препятствало жалбоподателя да посочи на кого е предоставил за управление
автомобила си. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
1
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2020 г. в 16:06 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № *** лек
автомобил „А.“ с рег. № ***, движещ се в посока към гр. Варна със скорост
85 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч.
На 21.09.2020 г. за така установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя Б. СП. Д. в качеството му на
собственик на заснетия автомобил бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 3984166, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът се е движел със скорост от 82 км/ч и с който на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 01.07.2021 г.
(разписката на л. 15).
От справка извлечение от информационна система на л. 14 от делото се
установява, че на 14.07.2021 г. по указаната във фиша сметка за плащане на
глобата са постъпили 70 лв., като за основание на плащането платецът
посочил наименованието, серията и номера на обжалвания електронен фиш.
На 15.07.2021 г. пощенската пратка, съдържаща подписаната от Д.
жалба против фиша, била депозирана в пощенска станция 1606 София на
„Български пощи“ ЕАД (лицевата страна на пощенския плик на л. 8 и
справката „Проследяване на пратка“ на л. 35 и 36).
Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени
2
поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно
описани в протокола за проведеното на 18.11.2021 г. открито съдебно
заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното й плащане.
Датата на издаване на фиша, длъжностното лице, което е авторът на
електронното изявление, съставляващо фиша, както и указанието пред кой
съд и в какъв срок фишът подлежи на обжалване, не са сред
регламентираните в закона негови задължителни реквизити. Поради това
непосочването на тези данни в текста на фиша не е нарушение на
процесуалните правила за неговото издаване. В процесния случай
непосочването на изброените данни не ограничава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като той е упражнил надлежно правото си да обжалва
фиша пред съд, а към изпратената в съда преписка по издаването на фиша е
приложена справка с данни за датата на издаване на фиша, както и за името,
длъжността и местоработата на длъжностното лице, издало фиша. За
насроченото на 18.11.2021 г. открито съдебно заседание, в което делото е
разгледано и обявено за решаване, жалбоподателят е призован с призовка,
връчена му лично на 06.10.2021 г., т.е. един месец и единадесет дни преди
датата на заседанието, като към датата на връчване на призовката посочената
по-горе справка е била приложена към материалите по делото. Следователно
3
Д. е разполагал със срок от един месец и единадесет дни, през който да се
запознае с данните в справката и да упражни правото си на защита, като
направи съответните оспорвания и доказателствени искания във връзка с
вписаните в справката данни за датата на издаване на фиша и за името,
длъжността и местоработата на длъжностното лице, което го е издало.
Включените в електронния фиш изрази „ПП I-4 /София-Варна/“, „км
153+343, общ. Лясковец“ и „в посока към гр. Варна“ позволяват да се
установи по несъмнен начин мястото на извършване на нарушението. Поради
това не е основателно оплакването за съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в непълно и неясно посочване на
мястото на нарушението. Несъстоятелен е доводът, че цитираните по-горе
изрази не били достатъчни да се установи дали посоченото място на
нарушението попада в зоната на действие на знака В-26, с който е въведено
ограничението на скоростта, поради което следвало да бъдат посочени
географски координати на мястото, на което автомобилът е заснет. Видно от
обсъдената по-долу схема на хоризонталната маркировка и вертикалната
сигнализация в участъка от пътя, на който е извършено нарушението, за
установяване на посоченото от жалбоподателя обстоятелство е необходимо
мястото на нарушението да бъде посочено по начина, използван при издаване
на фиша, а не чрез географските координати на съответната точка от
пространството, както се поддържа в жалбата.
Неоснователно е и оплакването, че във фиша липсва надлежно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено, поради
което са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4,
изр. 2 от ЗДвП. Включеният в текста на фиша израз „с МПС А. вид ЛЕК
АВТОМОБИЛ регистрационен номер *** е извършено нарушение за
скорост“, посочването на максимално разрешената стойност на скоростта в
съответния участък от пътя и на начина на въвеждане на това ограничение на
скоростта (чрез израза „ограничение 60 км/ч за извън населено място,
въведено с ПЗ В-26“), както и посочването на приетата за установена
стойност на скоростта на движение на автомобила и на превишението на
установената стойност на скоростта над максимално разрешената
представляват в своята съвкупност пълно и точно описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които то е извършено.
4
От данните в справката „Преглед на фиш” на л. 14 е видно, че
обжалваният електронен фиш е издаден на 21.09.2020 г., т.е. един месец и
осемнадесет дни след датата на извършване на нарушението, съвпадаща с
датата на неговото установяване и заснемане. При това положение следва да
се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от
установяването и заснемането на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
03.08.2020 г., когато нарушението е довършено. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 21.09.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да
тече нова тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 01.07.2021 г.,
когато фишът е връчен на жалбоподателя. Започналата да тече на 01.07.2021
г. нова тригодишна преследвателна давност е спряна на основание чл. 81, ал.
1 от НК, считано от 15.07.2021 г., когато против фиша е подадена процесната
жалба, която съдът е приел за допустима и по която е образувал настоящото
съдебно производство за обжалване на фиша. При това положение следва да
се приеме, че към момента на настоящото произнасяне започналата да тече на
01.07.2021 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла. Към
момента на настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81,
ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна
преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на
датата на довършване на нарушението 03.08.2020 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 285,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № ***
(л. 10 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
5
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 03.08.2020 г.
в 16:06 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец,
лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 85 км/ч.
От посочения символ „обърнато V“ в графата „Посока“ на полето с
данни от паметта на техническото средство се установява, че същото е
заснемало и измервало скоростта на автомобилите от отдалечаващия се
трафик (така за значението на символа – таблицата в т. 2.4.1. от
методическите указания за реда за работа със стационарна система
MultaRadar SD 580 на л. 22 от делото). С оглед изображението на снимката,
показваща заснетата задна част на автомобила, следва да се приеме, че в
момента на заснемането същият се е намирал по посока на своето движение
след стационарната видео-радарна система, с която е заснет. Видно от
приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км
155+000, в сила към 03.08.2020 г. (л. 38 – 39), стационарната видео-радарна
система е била разположена при км 153+337. Посоченото в полето с
технически данни от паметта на видео-радарната система място на
нарушението при км 153+343 попада в зоната на действие на пътен знак В26,
поставен при км 153+300, с който за движещите се в посока към гр. Варна
пътни превозни средства е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП зоната на действие на този
знак обхваща участъка от км 153+300 до кръстовището при км 153+600, тъй
като в посочения участък няма друго кръстовище и не е поставен знак, който
да отменя въведената забрана за превишаване на скоростта, а към знака няма
допълнителна табела Т2, която да указва по-кратко разстояние, на което е в
сила въведеното ограничение на скоростта. От цитираната схема се
установява също така, че посоченото място на нарушението при км 153+343
се намира по посоката на движение на заснетия автомобил на 6 метра след
мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на посоченото по-
горе изображението върху снимката, възпроизвеждащо заснетата задна част
на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер ***.
От друга страна, от данните в т. 1.4 на цитираните по-горе методически
указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се
установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.
6
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек
автомобил „А.“ с рег. № *** на позиция при км 153+343 на пътя е попадал
едновременно както в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-
радарна система, разположена при км 153+337, така и в зоната на действие на
пътния знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч.
От приетото като писмено доказателство удостоверение ***, издадено
от Българския институт по метрология (л. 19), се установява, че е одобрен
типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е
заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на
удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010
до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № ***/22.08.2019 г. (л. 17) е видно, че
използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система
MultaRadar SD 580 с МАС № *** е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това
средство за измерване.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От приложените към преписката и приети като писмени доказателства
справки за собствеността и регистрацията на моторно превозно средство (л.
11, 12 и 13) се установява, че към датата на нарушението 03.08.2020 г.
собственик на заснетия с техническото средство автомобил „А.“ с рег. № ***
е бил жалбоподателят Б. СП. Д..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД
на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице,
управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал.
1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на
собственик на това моторно превозно средство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че тъй като фишът му
бил връчен почти година след нарушението, бил възпрепятстван да си спомни
на кого е предоставил автомобила на датата на нарушението и да упражни
7
правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи действителния извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗДвП, регламентиращи особените правила за
налагане на административни наказания чрез издаване на електронен фиш, са
влезли в сила през месец февруари 2011 г., т.е. повече от 9 години преди
датата на нарушението 03.08.2020 г. Като собственик на лекия автомобил
през целия деветгодишен период на действие на тези разпоредби
жалбоподателят е имал възможност да се запознае с въведената с тях правна
уредба и да организира ползването на собствения си автомобил от различни
от него лица по начин, който да му позволява да е в състояние в случай на
издаване на електронен фиш за извършено с автомобила нарушение да посочи
в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП лицето, на което е предоставил
автомобила, и да приложи към декларацията копие от свидетелството за
управление на това лице. Предвид изложеното съдът не приема за
основателно оплакването, че поради продължителния период от
извършването на нарушението до връчването на фиша жалбоподателят е
възпрепятстван да се защити срещу издадения против него фиш, като подаде
регламентираната в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП декларация с приложено към нея
копие от свидетелството за управление на лицето, управлявало автомобила в
момента на заснемане на нарушението.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба от 100 лв.
Неоснователно е оплакването, че при издаването на фиша е нарушен
материалният закон, тъй като посочените като нарушени разпоредби на чл.
21, ал. 1 и 2 от ЗДвП не съдържат състав на административно нарушение.
Този довод не държи сметка за разликата между нарушена законна
разпоредба и административнонаказателна разпоредба. В по-голямата част от
случаите на административни нарушения, предвидени в особената част на
действащото материално административнонаказателно право, нарушената
законна разпоредба, която регламентира правилото за поведение, чието
нарушаване е основание за възникване на административнонаказателната
отговорност, е различна от административнонаказателната разпоредба, в
която са регламентирани елементите от състава на нарушението и
предвиденото за нарушението административно наказание. Такъв е и
8
процесният случай. В обжалвания електронен фиш с израза „член 21, алинея 2
във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП“ е формулирана нарушената законна
разпоредба, а с израза „член 182, алинея 2, точка 3 от ЗДвП“ е посочената
административнонаказателната разпоредба, с която са регламентирани
съставът на извършеното административно нарушение и видът и размерът на
наказанието за това нарушение.
Неоснователно е и оплакването, че от посочената във фиша скорост от
82 км/ч не били приспаднати 3 км/ч и по този начин не бил приложен най-
благоприятният за наказания административнонаказателен закон. Видно от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, на който е изобразена и фотоснимката на нарушението (л.
10), измерената с техническото средство скорост на автомобила е 85 км/ч. От
тази измерена стойност са приспаднати 3 км/ч, представляващи максимално
възможната грешка на измерване, определена за конкретното техническо
средство с протокола за последваща метрологична проверка – с. 2 на л. 17. С
така извършеното приспадане е установена най-благоприятната за наказания
възможна скорост на автомобила в момента на заснемането от 82 км/ч. Така
установената най-благоприятна за наказания скорост е вписана в издадения
електронен фиш и въз основа на нея е определена правната квалификация на
нарушението. Противно на поддържаното в жабата, законът не въвежда
изискване в електронния фиш да се вписва както измерената, така и приетата
за установена скорост на заснетото МПС. Действителният смисъл на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП е във фиша да се опише
нарушението, т.е. да се посочи приетата за установена скорост на заснетото
МПС (в случаите на нарушение по чл. 182 от ЗДвП), а не измерената с
техническото средство скорост, която подлежи на намаляване с грешката на
измерване.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 22 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
9
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3984166 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Б. СП. Д., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10