РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1548
гр. Пловдив, 18.08. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, ХІІ
състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две
хиляди и двадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1141 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.И.Ч.,ЕГН
********** с адрес *** против Решение № 159/05.05.2020г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е
потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
200016-023-0001156/07.04.2020г., издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК от И.С.–
главен публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив, в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „БАНКА ДСК„ АД BIC ***, РАЙФАЙЗЕНБАНК BIC ***, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД BIC ***.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон, и се претендира за неговата отмяна от Съда. Твърденията на
които се основава жалбата са, че наложеното обезпечение е несъразмерно и
неадекватно спрямо обезпечителната нужда.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М.М.е на становище за
неоснователност на жалбата и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди и следващото се юрисконсултско
възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
в оспорения обезпечителен акт и потвърждаващото го решение на Директора на ТД
на НАП – гр.Пловдив. Подробни съображения се излагат в писмена защита,
депозирана по делото.
Административен съд – гр.Пловдив, ІІ отделение, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие
за установено следното :
Жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от легитимирано лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен и при
наличие на правен интерес, поради което и се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна се установява по делото, че процесното
Постановление с изх. № С 200016-023-0001156/07.04.2020г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, е издадено на основание чл.121, ал.1 от ДОПК от И.С., на
длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, във връзка с
възложена ревизия на Т.И.Ч.„ЕГН ********** с адрес *** , чието начало е сложено
с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001619008150-020-01/12.12.2019г., изменена със Заповед за изменение на Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001619008150-020-02/11.03.2020г., Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р -
16001619008150-020-03/16.03.2020г., Заповед за изменение на Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001619008150-020-04/10.04.2020г., и въз
основа на Искане изх.№ 16001619008150-039-001/31.03.2020. от К.Г.Д.– орган по
приходите в ТД на НАП – гр.Пловдив, извършващ ревизията на лицето възложена,
съгласно цитираната заповед за възлагане.
С постановлението са наложени обезпечителни
мерки, изразяващи се във :
1.Възбрана върху недвижими имоти, подробно индивидуализирани
в постановлението с данъчна оценка общо в размер на 100 300,70 лв.
2.Запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в:
„БАНКА ДСК„ АД BIC ***,00лв.
РАЙФАЙЗЕНБАНК BIC ***,00лв
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД BIC ***,00лв.
Въпросното искане за предварително
обезпечение, е приложено към преписката, и от същото е видно, че като мотив за налагане
на обезпечението, е посочена необходимостта от предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които ще
бъде затруднено събирането на публични задължения за Данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, Данък
върху добавената стойност, вноски за ДОО на самоосигуряващи
се лица, вноски за ЗО на самоосигуряващи се лица,
вноски за УПФ на самоосигуряващи се лица, в очакван
размер на 157 450,00 лв., в т.ч главница в размер на 112320,00 лв. и лихва в
размер на 45130,00 лв. към 31.03.2020г., които се очаква да бъдат установени
при ревизията на лицето, с оглед на
констатираните хода на ревизията обстоятелства по чл.122, ал.1,т.1,т.2,т.4,т.5
и т.7 от ДОПК. Въпросното
искане е подписано от К.Г.Д.с квалифициран електронен подпис, в съответствие
със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
За
да прибегне до налагане на въпросните обезпечителни мерки, публичният
изпълнител е приел от своя страна, че в случая ще се затрудни значително събирането
на публичните вземания в предполагаем размер на 157 450,00 лв., в т.ч главница
в размер на 112320,00 лв. и лихва в размер на 45130,00 лв. към 31.03.2020г., които
се очаква да бъдат установени при ревизията на лицето, възложена, съгласно
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001619008150-020-01/12.12.2019г., изменена със Заповед за изменение на Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001619008150-020-02/11.03.2020г. и Заповед
за изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р -
16001619008150-020-03/16.03.2020г. като мерките са предприети с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното
лице, които ще затруднят събирането на публичните вземания, които се очаква да
бъдат установени при ревизията, с оглед на констатираните в хода на ревизията
обстоятелства.
От страна на публичния изпълнител са
изпратени запорни съобщения, както следва : Запорно съобщение до РАЙФАЙЗЕНБАНК на основание чл.202, ал.2
от ДОПК, във връзка с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК, с изх.№ С 200016-003-0015792/07.04.2020г.,
Запорно съобщение до БАНКА „ДСК“ АД на основание
чл.202, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК, с изх.№ С200016-003-0015793/07.04.2020г.,
Запорно съобщение до „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД на основание чл.202, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.215, ал.1, т.1
от ДОПК, с изх.№ С200016-003-0015794/07.04.2020г., с които банките са уведомени, че с посоченото постановление е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в посочените
банки за сумата от 157 450,00 лв.
В отговор на полученото запорно съобщение, с
писмо с изх.№ 001-21937/22.04.2020г. РАЙФАЙЗЕНБАНК е уведомила публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, че е получено запорно
съобщение за лицето Т.И.Ч., като на основание чл.5,ал.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, не могат да се изпълнят указанията
на публичния изпълнител за налагане на запор върху вземанията по сметки на
лицето, освен ако задължението не е сред изброените в цитирания текст
изключения.
В отговор на полученото запорно съобщение, с
писмо с изх.№17-10-042908/1/16.04.2020г. БАНКА „ДСК“ АД е уведомила публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, че е получено запорно
съобщение за лицето Т.И.Ч. и, че е
наложен запор върху вземанията на длъжника по сметките в банката, като върху
вземането на длъжника по посочените сметки няма други претенции.
В отговор на полученото запорно съобщение, с писмо с изх.№ 0890-49-021249
087/ЗАПОРИ/ДИТ/СЕ 546987/14.04.2020г. “УНИКРЕДИТБУЛБАНК“ АД е уведомила
публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, че е получено запорно
съобщение за лицето Т.И.Ч. и, че е
наложен запор върху вземанията на длъжника по сметките в банката, като върху
вземането на длъжника по посочените сметки няма други наложени запори от други
съдебни/публични изпълнители, НОИ,АМ.
Постановлението по чл.121, ал.1 ДОПК
е обжалвано на основание и в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, пред компетентния
за това горестоящ административен орган – Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив,
в частта с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „БАНКА ДСК„ АД BIC ***, РАЙФАЙЗЕНБАНК BIC ***, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД BIC ***, който в проведено административно производство по реда на чл.197 ал.1 ДОПК го е потвърдил в обжалваната част,с обжалваното в настоящото производство Решение
№ 159/05.05.2020г., излагайки съображения за процесуално
- правна и материално – правна законосъобразност на наложените обезпечителни
мерки, с оглед наличие на предпоставките по чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК, което решение
е и предмет на настоящия административноправен спор,
съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2 от ДОПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна :
В случая преди всичко следва да се констатира,
че оспорения административен акт е постановен от надлежно снабден с
правомощията за това, материално компетентен административен орган.
Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се
констатират нарушения, нито на процесуалния, нито на материалния закон. В
пълнота е спазена и целта, която преследва законът с издаването на актове от
категорията на процесния такъв. В последващото
съображение ще бъдат изложени съображенията в тази насока.
Разрешаването на административноправния
спор по същество, преди всичко налага да се приеме, че предприемането на мерки
за обезпечение по реда на чл.121, ал.1 ДОПК от страна на компетентния за това
публичен изпълнител налага да бъде установено проявлението на някое от
обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 121, ал. 1 и 3 ДОПК, като при всички
случаи следва да бъдат спазени и общите правила за налагане на обезпечителните мерки.
Така, разпоредбата чл. 121, ал.1 от ДОПК определя това да стане въз основа на
мотивирано искане от страна на компетентния за това орган по приходите.
Мотивираното искане на първо място следва да сочи конкретния размер на
очакваното публично задължение, но така също, то определя и обхвата на
налаганата мярка по отношение на субекта, спрямо когото тя се налага. Наличието
на искане с посочените реквизити обвързва компетентния по чл.121, ал. 1 от ДОПК
орган да разгледа и да се произнесе по него именно при посочените рамки, както
по отношение на субекта, така и относно размера на очакваните публични
задължения, като прецени, с оглед на тези данни, дали е на лице необходимост от
налагане на предварително обезпечение. С други думи казано, обхватът на
мотивираното искане, очертава и обхватът на произнасянето на публичния
изпълнител с налагане на съответната мярка по чл.121, ал.1 от ДОПК. В процесния случай това изискване е спазено в необходимата
пълнота. Налице е валидно отправено искане за предварително обезпечаване на
публични вземания в очакван размер от 157 450,00 лв. по отношение на лицето Т.И.Ч., в което,
каза се, са изложени съображенията, поради които се налага предприемането на
такива мерки, и точно в искания размер и по отношение на посочения субект
публичния изпълнител е наложил обезпечение по чл.121, ал.1 от ДОПК, съобразно
очертания обхват в самото искане, преценявайки наличието на предпоставките по
чл.121, ал.1 от ДОПК. В тази насока е
необходимо да се посочи, че при наличие на мотивирано искане от страна на
органа по приходите, извършващ данъчната ревизия, публичният изпълнител действа
в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предварителни
обезпечителни мерки, като разполага с оперативна самостоятелност единствено при
избора на вида на обезпечението, като избере най - подходящата обезпечителна
мярка /чл.198, ал.2 от ДОПК/.
Само за пълнота следва в случая да се посочи,
че от данните по приложената административна преписка се установява, че
въпросното искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки /л.61-л.62
от делото/ е надлежно подписано от К.Г.Д.с
квалифициран електронен подпис, в съответствие със Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
Следва в случая да се посочи и това, че материално
правните предпоставки за налагане на предварителните обезпечителни мерки са
регламентирани в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Така, съгласно
посочената норма, предварителните обезпечителни мерки се налагат с цел
предотвратяване извършването на сделки или действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В
настоящия случай, тези предпоставки са били налице при налагане на обезпечителните
мерки, като публичния изпълнител е извършил преценка на въпросните
обстоятелства, и като е взел предвид очаквания размер на публичните задължения,
и наличните активи на лицето, е формирал обоснован извод за наличие на
предпоставките на чл.121, ал.1 от ДОПК. Това обстоятелство, без всякакво
съмнение обосновава извод за наличието на обезпечителна нужда по смисъла,
вложен в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК. В тази насока следва да се
посочи, че от данните по приложената административна преписка се установява, че
размерът на активите на лицето е по -
малък от размера на задълженията, които се очаква да бъдат установени при
ревизията, като в тази насока следва да се съобрази следното : Стойността на възбранените имоти е определена в съответствие с чл. 195
ал. 6 от ДОПК - по изготвена от Община Пловдив данъчна оценка, доколкото се
касае за физическо лице, което не води счетоводство, т. е. липсва балансови
данни.Останалите имущества, собственост на Т.Ч., за които има информация в
системата на НАП са: сгради в гр. Пловдив на ул. „Герлово" и ул.
„Мелник", земя на ул. „Лотос", два леки автомобила „ВАЗ" и едно
ремарке /съгласно декларирано имущество в МДТ, за което липсват данни в
масивите на КАТ/. На тези имущества лицето е собственик за 1/3 част. Не е
декларирано друго налично имущество, въпреки връченото в хода на ревизията
ИПДПОЗЛ, а съществуващото разминаване в информацията от различните източници
/на КАТ и Община Пловдив относно притежаваните МПС/ не дава възможност да се
установи със сигурност колко са притежаваните от лицето активи. Освен това,
видно от приложената разпечатка за декларирано по ЗМДТ имущество, описаните
по-горе недвижими имоти и МПС се намират в режим на съсобственост, което ги би
ги направило непривлекателни обекти за принудителна продан при предприемането
не евентуални бъдещи изпълнителни действия, и значително би намалило тяхната
цена. Казано иначе, липсата на активи в подходящи размери, от които да бъдат
удовлетворени публичните задължения на лицето, не само би затруднило, но в
случай на разпореждане с тях, дори би направило невъзможно удовлетворяването на
публичните задължения, които се очаква да бъдат установени при ревизията на лицето,
в предполагаем размер на 157 450,00лв.
Ето защо по изложените съображения, съдът намира, че са били налице предпоставките
на чл.121, ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки и в
постановлението на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока в
съответствие с изискването на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК.
В случая, следва още да се посочи
и това, че разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, регламентира случаите на
налагане на обезпечителни мерки на неустановено по размер, или установено по
размер, но неизискуемо публично вземане. В случая се касае за обезпечителни
мерки, наложени в първата хипотеза, в хода на възложено и неприключило
ревизионно производство - преди издаване на ревизионния акт, когато конкретния
размер на публичните задължения все още не е окончателно установен и не е
настъпила неговата изискуемост. Въпросните мерки имат привременен характер/така
чл.121, ал.4 и 5 от ДОПК/, като
предназначението им е да дадат обезпечителна защита на този именно етап от
ревизионното производство, като по този начин гарантират събирането на
публичните вземания, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия
с имуществото на лицето, които биха осуетили събирането на задълженията за
данъци и осигурителни вноски, които ще бъдат установени с ревизионен акт. В
този случай, ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт,
бъдат установени публични задължения в съответния размер, публичния изпълнител
пристъпва към продължаване на действието на наложените мерки, съгласно
възможността, предвидена в разпоредбата на чл.121, ал.6 от ДОПК, с налагане на
обезпечителни мерки на основание чл.195 от ДОПК от същия вид и върху същото
имущество, обезпечаващи конкретно установените вече по основание и размер
публични задължения, а в случай, че не се стигне до установяване на очаквания
размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1
от ДОПК.
Все в тази насока и във връзка с оплакванията
на жалбоподателя, следва да се посочи още и това, че в разпоредбата на чл.121,
ал.3 от ДОПК са въведени допълнителни изисквания за законосъобразност при налагане
на предварителните обезпечителни мерки, наред с предпоставките, предвидени в
нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК. Така, съгласно разпоредбата на ал.3 предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно,
наложените мерки следва да не спират извършваната дейност от ревизираното лице.
В случая това изискване е спазено, като не може да се приеме, че наложения
запор върху банковите сметки на задълженото лице значително затруднява
дейността на лицето, и е неадекватна обезпечителна мярка. В тази насока следва
да се посочи, че обезпечителната мярка представлява едновременно защита и
санкция, в която се състои обезпечението на конкретно вземане. Поради това
несъмнено следва да е налице съответствие между наложената мярка и справедливия
интерес (на лицето) да се задоволи обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване правата на лицето. Това
произтича пряко от основните принципи в административното производство, част от
което е и обезпечаването на публичните вземания. Касае се за принципа на
съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим по препращане
на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство. Съдържанието на посочения
принцип се свежда до упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. И
накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Проявна форма на
този принцип е и правилото залегнало изрично в нормата на чл. 195 ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва да съответстват на
вземанията на държавата или общините. В конкретния случай, противно на
твърденията на жалбоподателя този принцип не е нарушен, тъй като наложеният
запор е до размера на установеното публично задължение, с оглед разпоредбата на
чл.195, ал.7 от ДОПК. Нещо повече, в случая с налагането на запор върху
посочените банкови сметки, интересите на лицето не се накърняват повече от необходимото
за целта, за която актът се издава, доколкото, както е видно от отговорите на
банките по повод получените запорни съобщения, не са
установени данни за наличностите по
банковите сметки, с оглед преценка дали същите са достатъчни, за да обезпечат
размера на публичните задължения, които се очаква да бъдат установени при
ревизията на лицето.В този контекст доводите на жалбоподателя за наличие на свръх обезпеченост, с оглед
наложения с постановлението запор върху недвижими имоти на лицето, са
неоснователни. Както вече бе казано задълженията, които се очаква да бъдат
установени при ревизията на лицето са в размер на 157 450,лв., докато данъчната
оценка на възбранените недвижими имоти е в общ размер
на 100 300,00 лв., като няма данни за наличностите по запорираните
банкови сметки. Във връзка с това
оплакване на жалбоподателя, следва да се посочи, че за да създаде баланс между публичния
интерес и правата на длъжника, законът дава възможност на лицето по всяко време
да иска замяна на наложените обезпечителни мерки с други, като представи пред
компетентния орган равностойно обезпечение. В обсъжданата насока следва да се
съобрази разпоредбата на чл.199 от ДОПК, в която норма е предвидена възможност
за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид равностойно обезпечение,
като съгласно ал.2 без съгласието на публичния взискател
длъжникът може винаги да замени
наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни
ценни книжа, и която възможност за замяна би могла да бъде реализирана по искане на лицето
във всеки един етап от производството, в случай, че конкретно наложените мерки,
възпрепятстват или затрудняват в една или друга степен осъществяваната дейност.
Освен това по отношение на банковите сметки, съгласно чл. 229 от ДОПК, в
случаите, когато длъжникът дължи суми и забавянето на плащането им, може да
доведе до тежки финансови последици за него, той може да поиска от публичния
изпълнител да му разреши извършването на неотложни плащания, при което част от
сумите по запорираните банкови сметки се оставят на
негово разположение. Казано с други думи, от една страна разпоредбите на ДОПК
създават достатъчно гаранции, да не се накърняват повече от необходимо правата и
интересите на данъчния субект, а от друга предоставя правото на публичния
изпълнител да избере най - подходящата обезпечителна мярка, предвид
разпоредбата на чл.198, ал.2 от ДОПК, с оглед нуждите на бъдещото изпълнително
производство.
С оглед гореизложеното, Съдът намира за
неоснователни и недоказани възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност
на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни поради противоречие
с разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК и на принципа на съразмерност,
регламентиран в разпоредбата на чл.6 от АПК, приложим във връзка с препращащата
норма на §2 от ДР ДОПК.
Обратно, в случая органите на приходната
администрация, установиха по несъмнен начин проявлението на фактите и
обстоятелствата, на които основават правомощието си да наложат процесните обезпечителни мерки, като констатациите им са
законосъобразни и се основават на логичен анализ на събраните доказателства в
хода на административното производство, по смисъла на чл. 170,
ал.1 от АПК, приложим
във връзка с разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки в
обжалваната част, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил решението си в
съответствие със закона. То ще следва да бъде оставено в сила настоящата
инстанция, а жалбата отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният размер по всеки спор се определя от
съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт, се изчерпва с
процесуално представителство в едно единствено съдебно заседание, а и казусът
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Ето защо, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, приложим във връзка с
разпоредбата на чл.121, ал.2 от ДОПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1, във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 197
от ДОПК, Пловдивския административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.И.Ч., ЕГН ********** с адрес *** против
Решение № 159/05.05.2020г. на Директора на ТД на НАП
– гр.Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С 200016-023-0001156/07.04.2020г., издадено на основание чл.121,
ал.1 от ДОПК от И.С.– главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „БАНКА ДСК„ АД BIC ***, РАЙФАЙЗЕНБАНК BIC ***, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД BIC ***.
ОСЪЖДА Т.И.Ч.,ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100, 00 /сто/
лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: