О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 348
гр. Пловдив, 19. 08. 2019г
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание
на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева ч. т.
дело № 373 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
По настоящото дело е постановено определение № 271 от 02.07.2019г, с което е
потвърдено определение № 777 от 04.04.2019г, постановено по т. д. № 170/2018г
по описа на ОС – Пловдив, ХІХ с, за спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК на производството по делото до
приключване с влезли в сила решения на т.д. № 601/2017 и на т.д. № 329/2018г и
двете по описа на ОС - Пловдив.
Производството пред въззивната инстнация е било образувано по подадена
частна жалба от ищеца пред окръжния съд С.И.Г.,
който не е бил съгласен с постановеното спиране и е искал неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба „**.“***,
ЕИК ***я е считал за неоснователна и е заявил претенция за присъждане на разноски
в производството по разглеждане на частната жалба.
Апелативният съд е намерил частната жалба против
постановеното спиране за неоснователна и е потвърдил обжалваното определение, а
по отношение на претенцията за присъждане на разноски от ответника по частната
жалба е посочил, че тежестта за разноските ще се разпредели при постановяване
на акт за разрешаване на спора по същество с оглед изхода на делото, а не в
настоящото производство, което не слага край на делото.
От ответника по частната жалба „**.“***, ЕИК ***е постъпила молба за
изменение на определението в частта за разноските, в която моли съдът да му
присъди разноски, тъй като разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда, че с всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по
искането за разноски, позовава се на Определение № 111 от 02.03.2018г по
ч.т.д.№ 201/2018г по описа на ВКС, I т.о.
От частния жалбоподател С.И.Г. е постъпил
отговор, в който заявява, че искането по чл.248 от ГПК следва да се остави без
уважение като неоснователно, с оглед постановките на т. 5 от Тълкувателно
решение №6/2012г на ОСГТК на ВКС, които макар и за обезпечителното производство
намират приложение по аналогия.
Съдът намира искането за неоснователно, поради
следното:
Цитираната от „**.“***, ЕИК ***разпоредба на
чл.81 от ГПК има предвид постановяване на акт, с който отнесеният пред съда за
разрешаване съдебен спор между страните прикючва, а не приключването на един
или друг конкретен номер дело, образувано по движението на съдебния спор. Именно
в тази хипотеза, на постановен акт, водещ до преустановяване на съдебния спор
между страните е цитираното определение № 111 от 02.03.2018г, като се касае за
прекратяване на производството, т.е. висящността на спора е приключила, той
няма да продължи да съществува между страните занапред.
В настоящия случай спорът между страните не е
приключил, той продължава да е висящ, но е само временно спрян, като след
възобновяването му и с оглед изхода на спора съдът ще дължи поизнасяне и
разпределяне тежестта на съдебните разноски от всяка от страните по него. След
като произнасянето по настоящото частно дело не води до приключване на съдебния
спор, то не е налице изпълнение на хипотезата на чл.81 от ГПК, разноски не се
присъждат и искането
за изменение на постановеното определение в частта за разноските следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на „**.“***, ЕИК **,
чрез адв. Т.И. за изменение на постановеното по настоящото частно дело определение
№ 271 от 02.07.2019г,
в частта за разноските, като му присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Определението може
да се обжалва с частна жалба по реда на чл.280 от ГПК пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.