Р Е Ш Е Н И Е №1700
гр. Русе, 24.10.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на 08-ми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.д. № 3685 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ищецът Л.Т.С. твърди, че на
04.04.2018г. в гр. Русе бил нападнат от безстопанствено куче, като вследствие
на инцидента претърпял множество хирургически интервенции, останал без цялата
външна мека част на лявото си ухо. Сочи, че след ухапването бил откаран в УМБАЛ
„Канев“, където раната била обработена и бил приет в отделение по УНГ болести.
Давали му обезболяващи поради силната болка. На следващия ден ищецът постъпил в
УМБАЛ „Медика“ в отделението по пластично възстановителна хирургия, където
престоял до 09.04.2018г. Приет е отново на 25.04.2018г, когато му е извършена
хирургична интервенция. На 30.05.2018г.
е претърпял поредната хирургична интервенция за възстановяване на ухото, след
което един месец е бил с превръзки, които се налагало често да бъдат сменяни.
Лечението и високите температури по това време налагали ищецът да не излиза от
дома си, което го е лишило от социален живот и му попречило да подаде документи
за започване на работа. Увреждането му пречело и да шофира. С. търпял болки и
страдания за дълъг период от време. Заявява, че между страните било водено гр. д. № 5119/2018 г.
по описа на РРС, по което предявил частично иска си за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. С решение № 112/28.01.2019 г.
е уважен предявеният от ищеца срещу Община Русе иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1200.00
лева, предявен като частичен за обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки
и страдания, вследствие на нападение и ухапване от безстопанствено куче на
04.04.2018г. в гр. Русе. С решение №126/ 08.04.2019
г. по в. гр. д. № 172/2019 г. по описа на РОС, първоинстанционното
решение било потвърдено изцяло. По настоящето дело, ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20000.00 лева, които предявява частично от 30000.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.04.2018г./деня на деликта/ до окончателното й изплащане.Претендира и разноски.
В отговора на исковата
молба ответникът Община Русе
оспорва изцяло предявения иск. Счита, че е изпълнил законовите си задължения, както и че е налице
съпричиняване от страна на ищеца. Счита и че претендираната сума е завишена по размер.Претендира разноски.
От фактическа и правна страна:
Установи се по безспорен
начин, че на 04.04.2018г. С. е бил нападнат от
безстопанствено куче, което е отхапало част от ухото му. Кучето е имало ушна
марка, което установява несъмнено неговия статут. Ухапването е причинило трайно
увреждане чрез откъсване на част от ухото, което е наложило три оперативни
интервенции- една почистваща и след това две последващи за възстановяване на
ушната мида. Самото ухапване е причинило болка, като болка са причинили и
оперативните интервенции в период за по 1-2 седмици след всяка от тях.
Доказано е и че
ищеца е получил разкъсно-контузна рана с липса на
тъкан на лява ушна мида, наложила пластична операция, като раната е получена в резултат на
действието на ръбести предмети и може да бъде получена по начина, по който е описано при инцидент на 04.04.2018г. При
посоченото увреждане не може да се постигне пълно възстановяване на ушната мида
поради липса на тъкан. Чрез извършените пластични операции е постигнато
сравнително добро обемзаместващо възстановяване на ушната мида, като не се
очаква възстановяване на чувствителността на трансплантирания участък.
Основният възстановителен период е продължил около 3 месеца, след което
цикатриксите могат да търпят цветова и релефна еволюция в продължение на месеци
и години. Ищецът е имал болки в областта на лявата ушна
мида по около 1-2 седмици след всяка от оперативните интервенции, които болки е
възможно да се купират частично с обезболяващи средства. Би следвало да е
усещал болки в продължение на няколко денонощия и в областта на донорското
място в областта на лявата мишница. В областта на лявата ушна мида е възможно
да има болки в продължение на месеци и години, особено при промяна на
атмосферните условия, който период е индивидуален.
Между страните е
водено гр. д. № 5119/2018
г. по описа на РРС, по което ищецът е предявил частично иска
си за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С решение № 112/28.01.2019 г.
е уважен предявеният от ищеца срещу Община Русе иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1200.00
лева, предявен като частичен за обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки
и страдания, вследствие на нападение и ухапване от безстопанствено куче на
04.04.2018г. в гр. Русе. С решение №126/08.04.2019
г. по в. гр. д. № 172/2019 г. по описа на РОС,
първоинстанционното решение е потвърдено изцяло.
Съобразно ТР №
3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГКТК на
ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че
с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска
като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен
частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до
пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.
При уважаване на
частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, страните
по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, затова те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска
за останалата част от вземането. След като с влязло в сила решение, с което е
уважен предявеният частичен иск са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Затова
относно правната квалификация, основанието, страните, причинно-следствените
връзки и всички правопораждащи факти в последващ исков процес е недопустимо да
се спори. Затова в настоящото производство е недопустим спорът относно
основанието и правната квалификация. Искът следва да се установи само по
размер.
Настоящият
състав на съда счита, че ищецът е ангажирал доказателства за установяване на
вреди в повече от това, за което е уважен първоначално предявения частичен иск
по гр. д. № 5119/2018 г. по описа на РРС. Настоящата инстанция изцяло кредитира
показанията на свидетелите Г. Г.и П. Г., които сочат, че ищеца е изпитвал болки
месеци след инцидента, дълго време не излизал от дома си поради притеснение,
частично загубил чувствителност на увредения орган, изпитвал страх от кучета.
Тези показания
са непротиворечиви, съвпадащи с останалия доказателствен материал по делото и
неопровергани от ответната страна.
Съгласно гражданския закон
– чл.51 ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда за
щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните съставляват промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи негови
права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по категоричен
и безспорен начин, че на ищеца са причинени
телесни увреждания, като от приетите по делото доказателства се установява, че те са свързани с изпитването на
болки и физическия дискомфорт. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението
за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Както се подчертава и в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. В случая причинените телесни увреждания
действително са сериозни, С. е претърпял няколко хирургични интервенции, все още изпитва болка и
страх. От друга страна
обаче останаха
недоказани твърденията, че процесния инцидент е попречил на ищеца да започне
работа, както и че е лишен от социални контакти.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е
търпял болки и страдания, по-големи от тези, които са репарирани по предходното
дело, като съобразно принципът за справедливост му се дължи обезщетение от още
10 000.00 лева, над обезщетението, което му е присъдено по частичния иск с
влязлото в сила съдебно решение. Следователно, съдът, като взе предвид характера на причинените увреждания, изпитаните болки приема, че справедливият размер на обезщетението е общо 11200.00 лева, а настоящият частичен иск следва да се уважи до
сумата от 10 000.00 лева като над тази сума до предявеният
размер от 20000.00
лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид изхода на делото
по главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за лихви, които
се дължат от датата на деликта – 04.04.2018 г.
И двете страни
по делото са претендирали разноски. По настоящето производство, ищецът е доказал разноски в
размер на 2800.00 лева/800.00 лева-заплатена държавна такса и 2000.00
лева-заплатено в брой адв. възнаграждение/. Основателно е обаче възражението за намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата поради прекомерност, направено от процесуалния представител на
ответника в о.с.з. на 08.10.2019г. Видно от разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. По делото са
предявени два обективно съединени иска. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството по
настоящото дело се дължат минимални възнаграждения от 396.00 лева по иска с
пр.осн.чл.86 ЗЗД и 1130.00
лева по иска за главница. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
в брой възнаграждение в
размер на 2000.00
лева по договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА. Този минимален размер в
случая е 1526.00
лева В настоящия случай съдът приема, че
не се касае до спор с фактическа и правна сложност, относима към
осъществената защита. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска на ответника също се дължат
разноски. На същия следва да се присъди сумата от 300.00 лева-юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП. Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 1013.00
лева по компенсация.
Мотивиран от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл. ”Свобода” №6,
представлявана от кмета П. П. С. да
заплати на Л.Т.С., ЕГН:**********,***, чрез адв.А.Г., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 10000.00 лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на ухапване от бездомно куче на 04.04.2018г., в гр.Русе, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на деликта-04.04.2018г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1013.00 лева-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 10000.00 лева до 20000.00 лева.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по
следната банкова сметка: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: