№ 15524
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВ. ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВ. ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско дело №
20221110123556 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
В условията на субективно и обективно кумулативно съединяване са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ведно с иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Й.А.Ф., в качеството й на кмет на СО, чрез И. И. - старши юрисконсулт
при СО – район „Искър“, предявява исковите си претенции спрямо ответниците Е. Л.
Х., В. Е. Л. и С. Е. Л., в качеството им на наследници на Д.И.Х., страна по Договор за
отдаване под наем на държавен жилищен имот от 21.07.1973 г. и титуляр на Заповед за
настаняване № ... от 31.12.1975 г. на СГНС. По силата на посочените основания Д.Х.
съвместно с четиричленното й семейство се настаняват в жилищния имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „адрес Навеждат се доводи, че през 2002 г. общинската администрация
е установила, че съпругът на Д.Х. – Е. Л. Х. притежава идеална част от наследствен
имот, находящ се в с. адрес, СО. Във връзка с установеното и с оглед обстоятелството,
че било налице системно неплащане на задълженията произтичащи от наемното
правоотношение, кметът на СО – район „Искър“ отправя едномесечно предизвестие до
г-жа Х.а и домакинството й, връчено й на 09.12.2002 г., с което прекратява договора за
наем. С последвала Заповед от 26.04.2005 г., кметът е наредил изземването на
общинския апартамент поради липса на основание за държането му от посочените
лица. Ищецът твърди, че въпреки многократните опити за извеждане на лицата от
обитавания от тях имот, същите са отказвали да освободят общинското жилище макар
да не разполагат с правно основание за държането му. Отделно от посоченото се
твърди, че въпреки че е налице ползване на имота последната заплатена наемна вноска
1
е за месец октомври 2004 г. Поддържа, че договорът за наем е прекратен на 09.01.2003
г., но към настоящия момент ответниците – членове на настаненото домакинство
продължават неправомерно да използват имота, въпреки изричното противопоставяне
на ищеца. В тази връзка моли съда да осъди ответниците да заплатят сума на
стойност 34 660.79 лв., състояща се от дължимите наемни вноски за период от месец
октомври 2004 г. до месец март 2022 г., включително, а именно 18 597.32 лв., както и
лихва за забава, считано от месец април 2004 г. до месец март 2022 г., включително,
чиято стойност възлиза на 16 063.47 лв. С оглед разделната отговорност на
наследниците се иска осъждането на всеки поотделно за сумата от 6199.11 лв.,
представляваща главница във връзка с неплатените наемни вноски по договора, както
и лихва за забава в размер на 5354.49 лв. Ведно с горните ищецът претендира и лихва
за забава върху стойността на посочените суми от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендира разноските в настоящото
производство.
При спазване на срока по чл. 131 ГПК на 17.10.2022 г. постъпва отговор на
искова молба от ответницата В. Л., чрез адв. Т.Г. В отговора се излагат твърдения, че
предявените искови претенции са неоснователни и недоказани, като сочи, че
твърдените от ищеца факти са представени избирателно и неправилно. Ответникът
счита, че не разполага с пасивна процесуална легитимация, доколкото договорът за
наем е между .... и Д.Х.. Твърди се, че не е налице правно основание, въз основа на
което да й бъдат вменявани задълженията произтичащи от наемния договор.
Отбелязва, че доколкото не разполага с качеството наемател по договора спрямо нея
исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответницата
поддържа, че спрямо нея не следват да бъдат насочени претенции от СО и поради
обстоятелството, че същата се е отказала от припадащата й се част от наследството на
починалата на 02.08.2018 г. Д.Х.. В условията на евентуалност, в случай че съдът
намери за основателни претенциите на ищеца, прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на всички претендирани от ищеца вземания.
Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че заявеното от ищеца доказателствено искане не е
необходимо с оглед предмета на настоящия спор. Моли съда да отхвърли предявените
спрямо нея искове като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Л. и Е. Х., чрез адв. Е., депозират
отговор на исковата молба. Твърдят, че претенциите на ищеца са изцяло неоснователни
и недоказани, а изложените факти неправилни и избирателни. Сочат, че доколкото не
са страни по договора за наем, то спрямо тях не следва да бъдат насочвани искови
претенции, произтичащи от наемното правоотношение. Поддържат, че в рамките на
процесния период не са ползвали и обитавали посочения жилищен имот, като твърдят,
че адреса на местоживеенето им не съвпада с този на имота, обект на наемното
правоотношение, поради което считат, че спрямо тях не следва да бъде претендирано
обезщетение за ползването на имота и на извъндоговорно основание. Навеждат
доводи, че поради обстоятелство, че от страна и на двама им е налице вписване на
отказ от припадащата им се част от наследството на Д.Х., то същите не следва да бъдат
ангажирани със задълженията произтичащи от наследството, доколкото липсва
правоприемство. В условията на евентуалност, възразяват за изтекла погасителна
давност по отношение на всички заявени от ищеца вземания. Правят възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Считат, че
доказателственото искане на ищеца не е необходимо с оглед предмета на настоящия
спор. Молят съда да отхвърли като неоснователни и недоказани по основание и размер
предявените от ищеца искови претенции. Претендират присъждането на адвокатско
2
възнаграждение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване следното
обстоятелство: наличието на Договор за отдаване под наем на държавен жилищен
имот от 21.07.1973 г., по силата на който Д.Х. – пряк наследодател на ответниците
придобива качеството наемател, в това число и издадената Заповед за настаняване №
.../31.12.1975 г. на СГНС в полза на Д.Х. и четиричленното й семейство.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, в
условията на пълно и главно доказане: 1/ обстоятелството, че действието на наемното
правоотношение е прекратено; 2/ ползването на имота от страна на Д.Х., в качеството и
на наследодател на ответниците, до момента на смъртта й; 3/ ползването на имота от
страна на всеки от наследниците – ответници в настоящото производство, считано от
датата на смъртта на Д.Х. – 02.08.2018 г. до месец март 2022 г.; 4/ наличието на
универсално наследствено правоприемство по отношение на ответниците;
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да докажат пълно
и главно правоизключващи дълга факти.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задача, формулирана в исковата
молба, при депозит в размер на 350 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Ст.С., което да се призове след внасяне на
определения депозит.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2023 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4