№ 1844
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100508886 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, във вр. с глава ХХVI от ГПК.
С решение № 20089020 от 7.04.2021 г. по гр.д.№ 68346/2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ гражданско отделение, 91 състав, е прекратен с развод на
основание чл. 49, ал. 1 СК сключеният на 1.10.1993 г. между КР. Г. ЯН., ЕГН
**********, и Р. Д. АЛ., гражданин на Кралство Белгия с ЕГН **** /а
съгласно удостоверение за граждански брак ЕГН **********/, граждански
брак, за което е съставен акт № 7 от 1.10.1993 г. на Столична община – район
Кремиковци, гр. Бухово, като дълбоко и непоправимо разстроен. Постановено
е на основание чл. 53 СК жената да продължи да носи брачното си фамилно
име А.. Предоставено е на основание чл. 56 СК ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, гр. Бухово, ул. ****, на мъжа. Осъдени са
страните да заплатят по сметка на Софийски районен съд дължимата
държавна такса поравно.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от Р. Д. АЛ., чрез
процесуалния представител адв. Р.Р., срещу решението в частта, с която е
предоставено на основание чл. 56 СК ползването на семейното жилище на
К.Я., като се прави искане да бъде предоставено ползването на семейното
жилище на двамата съпрузи – поотделно и едновременно. Същевременно се
излагат съображения във връзка с изводите на съда относно причините,
довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като се сочи, че
същите не се коренят единствено в поведението на съпругата Р.А., а в
поведението и на двамата съпрузи. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от КР.
1
Г. ЯН., чрез процесуалния му представител адв. В.Д.. Излагат се съображения
за нейната неоснователност, като се сочи, че първият етаж от къщата,
обитавана от двамата съпрузи по време на брака, е лична собственост на
съпруга К.Я., а вторият етаж, като построен по време на брака, е съпружеска
имуществена общност. Оспорва се претенцията на съпругата за предоставяне
на семейното жилище за общо ползване на двамата съпрузи. В проведеното
по делото открито съдебно заседание на 13.06.2022 г. се претендират и
направените по делото разноски.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която бракът между съпрузите е прекратен и е постановено след
прекратяването му съпругата да носи фамилното име А..
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
С исковата молба ищецът К.Я. е направил следните искания: да бъде
прекратен бракът между съпрузите, да бъде постановено съпругата да
прекрати носенето на брачната фамилия Я.а и да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Бухово, ул. ****.
Посочено е, че семейното жилище е негова лична собственост.
Съгласно § 1 от Семейния кодекс, „семейно жилище" е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
В случая безспорно се установява, че семейното жилище, обитавано от
съпрузите, е с административен адрес: обл. София, гр. Бухово, ул. ****. От
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177,
том ХХ, дело № 3977/1995 г. по описа на нотариус И.Р., се установява, че Г.
Я. и В. Я.а са надарили сина си К.Я., като са му прехвърлили следния свой
собствен недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, кв. Бухово,
съставляващо имот пл.№ 437 от кадастрален лист № Б-8-13-В и № Б-8-13-Б,
заснет през 1981 г. по неодобрения кадастрален план за гр. София, кв. Бухово,
ведно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда. По реда на чл.
176 ГПК ищецът К.Я. е посочил, че вторият етаж от къщата е построен по
време на брака между страните.
В тази връзка по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, като
съгласно заключението на вещото лице в дворното място се намира една
жилищна сграда, изградена на сутерен, първи и втори етаж и таванско
подпокривно пространство. Първи и втори етаж имат отделни входове,
разположени в малко входно преддверие. През втората врата по еднораменна
стоманенобетонна стълба се стига до втория етаж, който се състои от дневна
с трапезария и кухненски бокс, обособени еднопространствено, две спални с
баня и тоалетна между тях, тераси. От етажа по стълбищно рамо се стига до
тавана, който представлява таванско подпокривно пространство. Степента на
завършеност на втория етаж е следната: същият е незавършено строителство,
2
монтирана е оградна дограма – ПВЦ прозорци, без вътрешни врати, частично
е изпълнена мазилка по стени, една част от стените са на тухла, положена е
циментова замазка по под, частично са прекарани кабели на ел. инсталацията,
ВиК инсталацията е на тапи. В обобщение е посочено, че е завършен грубия
строеж и някои от довършителните работи. Вещото лице съобщава, че не са
предоставени строителни книжа за изградения втори етаж, било обяснено,
че същият е без книжа. Според вещото лице, към момента състоянието на
имота не дава възможност същият да се ползва по предназначение, като освен
това е и неподеляемо в сегашния си вид.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото е
уточнило, че всеки един етаж е самостоятелен обект – жилище.
Въззивният съд кредитира заключението като обосновано и компетентно
изготвено.
Предвид изложеното, по делото се установява, че по време на брака си
съпрузите са обитавали само жилището на първия етаж от жилищната сграда
в гр. Бухово, който е бил построен към момента на придобиване на имота от
К.Я. по силата на договора за дарение. В този смисъл е и изричното
уточнение на процесуалния представител на въззивницата, направено в
открито съдебно заседание на 13.06.2022 г. Съгласно заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, жилището, разположено на първия
етаж, е самостоятелен обект. От това следва, че само жилището на първия
етаж от жилищната сграда, находяща се в обл. София, гр. Бухово, ул. ****,
представлява семейно жилище по смисъла на Семейния кодекс. Същото е
лична собственост на съпруга К.Я., макар и придобито по време на брака,
доколкото придобивното основание е договор за дарение на недвижим имот –
чл. 22, ал. 1 СК. Съгласно трайната съдебна практика, когато от брака няма
ненавършили пълнолетие деца, семейното жилище, което е собственост на
един от съпрузите, не може да бъде предоставено за ползване на другия
съпруг, а се предоставя за ползване на собственика му – в този смисъл
Решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 239/2009 г. на ВКС, IV
г. о. Следователно липсва основание за предоставяне ползването на
семейното жилище, находящо се на първи етаж от жилищната сграда,
построена в гр. Бухово, ул. ****, на въззивницата Р.А..
Жилището на втория етаж от жилищната сграда е самостоятелен обект на
правото на собственост, съгласно заключението на вещото лице, и доколкото
е изградено по време на брака, същото е в режим на съпружеска имуществена
общност, но предвид факта, че никога не е било обитавано от съпрузите по
време на брака /то е и недовършено, съгласно изложеното по-горе/, поради
което не представлява семейно жилище, съгласно легалната дефиниция в § 1,
т. 1 от ДР на СК, ползването на същото не би могло да бъде предоставено на
нито един от съпрузите по реда на чл. 56 от Семейния кодекс, който се явява
специален спрямо общите граждански закони. Предмет на претенцията по чл.
56 СК може да бъде само семейното жилище, обитавано от двамата съпрузи, а
не и всеки друг имот, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена
общност.
С оглед гореизложеното, не следва да бъде обсъждана жилищната нужда на
въззивницата като предпоставка за предоставяне на ползването на семейното
3
жилище.
Първоинстанционният съд е възложил ползването на семейното жилище,
находящо се на адрес: гр. Бухово, ул. ****, на ищеца К.Я., като е приел, че
цялата жилищна сграда представлява семейно жилище. Предвид
установеното от заключението на вещото лице, изслушано на въззивната
инстанция, че само жилището на първия етаж от жилищната сграда
представлява семейно жилище по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на СК, няма
основание жилището на втория етаж, което не е било обитавано от съпрузите,
да бъде предоставяно за ползване на ищеца. Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл. 56 СК на
ищеца К.Я. е предоставено ползването на жилището, находящо се на втория
етаж от жилищната сграда в гр. Бухово, ул. ****, като бъде отхвърлено
искането в тази част.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която по реда на чл. 56 СК е
предоставено на ищеца К.Я. ползването на семейното жилище, находящо се
на първия етаж от жилищната сграда на адрес: гр. Бухово, ул. ****.
Като основание за неправилност на решението въззивницата е посочила, че
първоинстанционният съд не е постановил с диспозитива на съдебното
решение възникването на обикновена съсобственост по отношение на
имотите, притежавани от двамата съпрузи в режим на съпружеска
имуществена общност. В тази връзка следва да се отбележи, че
прекратяването на съпружеската имуществена общност е законна последица
от прекратяване на брака и произнасяне на съда в този смисъл не е
необходимо.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на никоя от страните не
следва да се присъждат съдебни разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд, III въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20089020 от 7.04.2021 г. по гр.д.№ 68346/2019 г. на
Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 91 състав, в частта, с която
е предоставено на основание чл. 56 СК ползването на жилището, находящо
се на втори етаж в жилищна сграда, с адрес: обл. София, гр. Бухово, ул.
****, на КР. Г. ЯН., ЕГН **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на КР. Г. ЯН., ЕГН **********, срещу Р. Д. АЛ., ЕГН ****
/съгласно удостоверение за граждански брак ЕГН **********/, за
предоставяне по реда на чл. 56 СК на КР. Г. ЯН., ЕГН **********, ползването
на жилището, находящо се на втори етаж в жилищна сграда , с адрес: обл.
София, гр. Бухово, ул. ****, на КР. Г. ЯН., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20089020 от 7.04.2021 г. по гр.д.№ 68346/2019
г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 91 състав, в частта, с
която е предоставено на основание чл. 56 СК ползването на семейното
жилище, находящо се на първи етаж в жилищна сграда , с адрес: обл.
София, гр. Бухово, ул. ****, на КР. Г. ЯН., ЕГН **********.
4
В останалата част решение № 20089020 от 7.04.2021 г. по гр.д.№ 68346/2019
г. на Софийски районен съд, ІІІ гражданско отделение, 91 състав, като
необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5