№ 470
гр. Горна Оряховица, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101346 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Ищецът П. ХР. К., чрез адв. К. Г. твърди, че на 12.05.2021 г. починал
баща му Х.П. К.. Посочва, че след смъртта му останали наследници по закон -
той, М.Н. К.а - съпруга, ответниците М. В. Б. и Н.В. Д. - внучки. Ответниците
наследявали по право на заместване майка им В.Х. Б., починалата преди
наследодателя. Твърди, че наследодателят завещал по равно в полза на
ответниците М.Б. и Н. Д. със саморъчно завещание, обявено на 27.05.2021 г.,
цялото си движимо и недвижимо имущество. Счита, че универсалното
завещание е накърнило неговата запазена част, която имал от наследството на
баща си, а съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за наследството
била в размер на ¼ от имуществото му. Иска от съда да постанови решение, с
което на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 3 от ЗН да намали завещанието
на Х. К. в полза на ответниците и да му възстанови запазената част от ¼ ид.
част от наследството оставено от наследодателя. Претендира разноски.
Ответницата Н.В. Д. счита исковата молба за допустима и основателна.
Заявява, че признава иска изцяло. Възразява срещу поисканите разноски,
намирайки, че не е станала повод за завеждане на делото. Позовава се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ответницата М. В. Б. счита исковата молба за допустима. По
1
основателността, заявява, че не оспорва, че ищецът е син на наследодателя, че
се явява наследник с накърнена запазена част от наследството на неговия
баща. Признава предявения иск. Поради поведението на ищеца, намира, че
следва да бъде отхвърлено искането му за присъждане на разноски в
настоящото производство. Счита, че не е дала повод за образуването му, като
е носител на права образувани само по воля на наследодателя.
В съдебно заседание, предвид направеното от ответниците признание,
ищецът, чрез надлежно упълномощения му процесуален представител,
заявява изричното си съгласие за постановяване на решение при условията на
чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и следва да се
постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответниците
признание на иска.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма
при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е
направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално
действие на ответниците, с което същите се отказват от защита срещу иска,
тъй като го считат за основателен. Ответниците заявяват, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно
положение, т. е. претендираното от тях право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и
непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът
следва да го зачете.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с предявяването на
конститутивния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН се цели да бъде
възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с
извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно
потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания
принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН наследници със
запазена част – низходящи, родители и съпруг. В тежест на ищеца е да
установи, че е от кръга на наследниците по чл. 28 ЗН. В случая е безспорно,
че ищецът е син на починалия наследотел и като негов низходящ е
материалноправно легитимиран да води иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Същият
2
търси да реализира правото си за възстановяване на запазената му част от
наследството на починалия спрямо внучките му, който по аргумент от чл. 5,
ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН са призовани към наследяване, поради което не било
необходимо да прима наследството по опис /т. 4 ТР № 3/2013 г. на ОСГК/.
Нещо повече, приемането на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част от
наследство спрямо заветник или надарен, т. е. при дарствени разпореждания
или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното
разпореждане е универсално. В случая безспорно имаме общо завещателно
разпореждане, тъй като наследодателят е завещал цялото си движимо и
недвижимо имущество, което ще остане след смъртта му, в полза на
ответниците, поради което процесното саморъчно завещание от 12.04.2021 г.
е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато правото на
запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при
разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 ЗН, а
намаляването се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН. Изключение прави
случая, когато в полза на наследника със запазена част са направени завети и
дарения от наследодателя, които следва да се приспаднат от неговата
запазена част. Ответниците не са направили такива възражения. Нещо повече,
с оглед универсалния характер на завещателното разпореждане, съдът е
нямал основание да изследва този въпрос, тъй като твърдения за извършени
дарения или завети не са изложени и в исковата молба.
В тази връзка съдът намира, че няма законова пречка постестативното
право на възстановяване на запазена част да бъде удовлетворено и чрез
постигане на споразумение между наследника с накърнена запазена част и
облагодетелствалото се от завещателното разпореждане лице.
По изложените съображения след като имаме извършено универсално
завещателно разпореждане и не сме изправени пред изключенията, които
налагат формиране на наследствена маса, намаляването на едностранния
завещателен акт следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част
от наследството съгласно чл. 29 ЗН. Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на детето е
равна на запазената част за всяко дете и преживял съпруг. След като, при
3
преживял съпруг и две деца, в случая ответниците наследяват частта на
своята майка, която е починала преди наследодателя, размера на
разполагаемата част е 1/4, толкова се явява и размера на запазената част на
всеки от тези наследници. Разпореждайки се с цялото си имущество за след
смъртта си в полза на ответниците, наследодателят е накърнила запазената
част на ищеца, поради което иска по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се уважи, като
се намали извършеното универсално завещателно разпореждане с 1/4 ид. част
и същата бъде възстановена на ищеца.
По разноските:
При този изхода на делото претенцията за разноски на ищеца се явава
основателна. Последния е доказал извършването на съдебни разноски за
държавна такса в размер на 50 лв. и за възнаграждение за един адвокат в
размер на 700 лв. или общо 750 лв., които следва да бъдат понесени от
ответниците. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответниците, че
е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради, което разноските следва
да останат в полза на ищеца. Съгласно цитираната разпоредба, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Действително, ответниците не са
оспорвали факта, че е налице накърняване на запазената част на ищеца от
наследството на общия им наследодател, но съдът намира, че ответниците са
дали повод за завеждане на делото. Възстановяването на накърнена запазена
част може да стане само чрез предявяване на съдебен конститутивен иск и
простото признание на факта, че има накърняване на запазената част, не е
достатъчно за защита на накърнените права на наследник, то за да е налице
хипотезата на недаване на повод да се завежда иск, следва например да са
налични доказателства, че е отправено предложение за безвъзмедно
разпореждане с размера на запазената част в полза на наследника, чиито права
са накърнени. По делото няма твърдения и представени доказателства,
ответниците да са отправяли предложение до ищеца, преди завеждане на
исковата молба, да му дарят 1/4 идеални части от завещаните имоти от общия
наследодател, с която част е накърнена запазената част на ищеца,
следователно са дали повод за завеждане на делото. За пълнота на
изложеното, съдът намира, че в практиката на ВКС по решение № 139 от
24.06.2013 г. по гр. д. № 50/2013 г., ВКС, II г. о. е дадено тълкуване, че
4
правото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е
самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде
упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез
доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от
завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни
отстъпки. След като правото да поиска възстановяване на запазената си част е
упражнено, то наследникът не разполага с друго потестативно право по чл. 30
от ЗН да иска възстановяване на запазената му част по отношение на друго
имущество /извън това, което вече е предмет на заявената претенция или чрез
което доброволно са уредени отношенията/. Следователно ответниците не
биха дали повод за завеждане на иска по чл. 30 ЗН само ако между тях и
наследника със запазена част е сключено споразумение, с което да уреждат
отношенията по възстановяване на запазената част и да е извършено в
изискуемата форма прехвърлянето на имуществото, за което е договорено, че
е достатъчно за възстановяване на запазената част. При липса на доброволно
уреждане на отношенията, нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да се
приложи, дори ответникът да признае иска, тъй като правната промяна –
придобиване на правата от наследника с възстановена запазена част - може да
стане само по силата на съдебното решение.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на П.
ХР. К., ЕГН: **********, адрес: гр. В. Т., ул. *** от наследството на баща му
Х.П. К., починал на 12.05.2021 г., КАТО НАМАЛЯВА с 1/4 /една четвърт/
идеална част универсалното завещателно разпореждане на Х.П. К.,
извършено със саморъчно завещание от 12.04.2021 г., обявено на 27.05.2021
г., вписано в имотния регистър на Служба по вписванията при ГОРС с вх. рег.
№*** г., в полза на внучките му М. В. Б., ЕГН ********** и Н. В. Д., ЕГН
**********, двете с адрес: гр. В., ул. ***.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** и Н.В. Д., ЕГН **********, двете с
адрес: гр. В., ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П. ХР. К., ЕГН: **********, адрес:
гр. В. Т., ул. *** СУМАТА от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ -
представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса и
5
за възнаграждение за един адвокат.
ДАВА на ищеца по реда на чл. 115, ал.2 от Закона за собствеността
шестмесечен срок за вписване в Служба по вписванията град Г. Оряховица на
настоящото решение, считано от влизането му в сила.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Велико
Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7 ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6