Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.04.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 10522 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 129501 от 23.06.2020 год.,
постановено по гр.дело № 86613/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, е осъдено „ А.МК“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
Кооперация ВПК“ А.**“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД, сумата
от 18882,31 лв., представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неточно
неизпълнение на задължението на ответника по договор № 030 от 02.09.2015 г. да
достави зърнокомбайн New Holand, модел СХ 6080 с монтирана
система за самонивелиране и електрическо регулиране
на ситата, съизмеряваща се с платената авансово цена
за система за самонивелиране на ситата и електрическо
регулиране на ситата, както и монтажът на последната, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба-07.12.2017 г. до окончателното
заплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1935, 30
лв., представляваща разноски за производството.
Срещу
решението на СРС, 54 с-в е постъпила въззивна жалба от „А.М.“ ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника
адв.Ц.И., с искане
същото да бъде отменено, като неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.
чл.82 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан. Във въззивната жалба
се излагат доводи и за недопустимост на обжалваното решение, като в тази връзка
се прави искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по
делото.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ищец Кооперация ВПК“ А.**“, с.Дъбене, община Карлово, чрез пълномощника си адв.А.Ц.
оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон,
и при обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.79,
ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника. С оглед на което на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца Кооперация
ВПК“ А.**“, гр.Карлово, срещу ответника „А.М.“ ЕООД,
гр.София, осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.
чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 18882,31 лв., представляваща обезщетение
за претърпяна загуба от неточно неизпълнение на задължението на ответника по
договор № 030 от 02.09.2015 г. да достави зърнокомбайн New Holand,
модел СХ 6080 с монтирана система за самонивелиране и
електрическо регулиране на ситата, съизмеряваща се с
платената авансово цена за система за самонивелиране
на ситата и електрическо регулиране на ситата, както и монтажът на последната,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 07.12.2017
г. до окончателното заплащане на вземането. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в
жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Като неоснователни следва да се
преценят доводите за недопустимост на
обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985
г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на
изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск,
ненадлежното му упражняване, десезиране на съда,
както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа
на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън
заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай
обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено
по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на
необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни
процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно
решение е допустимо – не са нарушени процесуалните изисквания за
постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни
процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е
постановено в съответствие с основанието и петитума
на искането за съдебна защита. С оглед на което, доводите за недопустимост на
обжалваното решение изложени във въззивната жалба са
изцяло неоснователни. Обжалваното първоинстанционно
решение е и валидно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на
съдебното решение – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе
нейното съдържание.
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните
нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на
направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая
такова искане не е направено. С оглед на което доводите за допуснати
процесуални нарушения от СРС, изложени в
депозираната въззивна
жалба се явяват неоснователни. В настоящия случай при постановяване на
обжалваното решение не е допуснато от първоинстанционният
съд, нарушение на императивни процесуалноправни
норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми на закона.
На
следващо място, като неоснователни следва да се преценят и доводите за
неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства от първата
съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е оспорил нито едно
от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК
процесуален ред. Не е оспорил заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от
ищеца писмени доказателства или опровергаващи установените с последните факти и
обстоятелства по делото. С оглед на което при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства/ включително заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно- техническа експертиза и показанията на разпитания свидетел по делото/
съдът приема, че в настоящия случай е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника за заплащане на ищеца, на основание чл.79, ал.1,
пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД, сумата от 18882,31 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неточно неизпълнение на
задължението на ответника по договор № 030 от 02.09.2015 г. да достави
зърнокомбайн New Holand, модел СХ 6080, с монтирана
система за самонивелиране и електрическо регулиране
на ситата, съизмеряваща се с платената авансово цена
за система за самонивелиране на ситата и електрическо
регулиране на ситата, както и монтажът на последната, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба- 07.12.2017 г. до окончателното
заплащане на вземането.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С
оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за въззивното
производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 500 лв., за въззивната инстанция,
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г.
Настоящето
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК. Съдът
приема, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни
дела с цена на иска до
20000 лв. по търговски дела. Обхватът на понятието
"търговско дело"
е по-широк от това за "търговска
сделка", но също и от "търговски спор", както последното е дефинирано в петте точки от текста
на чл.365 от ГПК. В конкретния случай, делото е търговско
с оглед страните и договорната връзка. Цената на
предявения осъдителен иск/ под 20000 лв./ изключва касационния контрол на решението – чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 129501 от 23.06.2020 год., постановено по гр.дело №
86613/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 54 състав.
ОСЪЖДА
„ А.М.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Кооперация
ВПК “А.**“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 500 лв. / петстотин лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.