№
……………………………..гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд - Двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретаря Мая Вълева, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3339 по описа за 2016 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е повторно
предвид отменително решение № 13766/14.12.2016г. на ВАС постановено по адм.
дело № 13334 по описа на ВАС за 2015г., с което е отменено решение №
1956/02.10.2015г., постановено по адм.дело № 2638/2013г., по описа на
Административен съд Варна.
Първоначалното
производство е образувано по жалба на „Коела-Н“ ЕООД с. Игнатиево,
представлявано от И. Д. против РА № *********/19.12.2012г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 145/24.06.2013г.
на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна
при ЦУ на НАП, с който са определени
допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди май, юни, юли и
август 2011г., в общ размер на 220 310.81лв. главница и лихви за забава в
общ размер на 29 396.10лв.
В
жалбата се твърди, че ревизионния акт е постановен в нарушение на процесуалния
и материалния закони. Доводите на страната са за безспорни доказателства за
наличието на облагаеми доставки на стоки – рафинирано и нерафинирано олио,
поради което и изводите на приходната администрация за липса на доставки, респективно
неправомерно начислен ДДС са в противоречие с доказателствата. Твърди се че при
извършване на насрещната проверка на доставчика „А и Н 07“ ЕООД не са
установени конкретни факти и обстоятелства, което е довело и да издаване на
немотивиран акт. Навеждат се доводи, че представените доказателства от
доставчикът са изцяло игнорирани от органът, поради което необосновано е
направена констатация, че не е настъпил юридически фактът на прехвърляне
правото на собственост по чл. 6 ал.1 от ЗДДС. Моли се за отмяна на ревизионния
акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директор на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА :
Жалбата
е допустима, предявена от лице със съответен правен интерес и предвид даденото
отменително решение на ВАС по к.адм.дело № 13334/2015г.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА :
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по издаване на
обжалвания РА е
започнало въз
основа на ЗВР № 1201122/28.03.2012г. издадена от Анелия Бонева – началник сектор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна. Срокът за извършване на ревизията
е до 2 месеца от връчване на ЗВР. Същата е с определен обхват - установяване на задължения – ДДС за периода 01.05.2011г.-31.08.2011г. Първоначалната заповед е
изменена със Заповед № 1201340/11.04.2012г.; Заповед № 1202142/08.06.2012г.,
Заповед № 1202447/09.07.2012г., и Заповед № 1202811/08.08.2012г. За резултатите от ревизията, в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е изготвен РД № 1202811/21.09.2012г.,
връчен на
упълномощено от дружеството лице на 22.10.2012г. В срока по чл.119 ал.3 ДОПК е
издаден обжалвания РА,
с който на „Коела-Н“ ЕООД в резултат на непризнато право на ДК са установени
допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 220 310.81лв. главница и
лихви за забава в размер на 29 396.10лв., за данъчен периоди май, юни, юли
и август 2011г., Актът е издаден от компетентен орган, съгласно ЗОКО № К
1202811/24.09.2012г., и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията.
В резултат на административно
обжалване на РА по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция
“ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е
произнесъл с Решение № 145/24.06.13г., с което е потвърдил изцяло РА.
С
решение № 1956/02.10.2015г. Административен съд Варна по адм. дело № 2638/2013г.
е отменила РА изцяло. С решение № 13766/14.12.2016г. на ВАС постановено по адм.
дело № 13334 по описа на ВАС за 2015г., решението на Административен съд Варна
е отменено изцяло и върнато за ново произнасяне от друг съдебен състав, като са
дадени задължителни указания по прилагане на материалния закон и анализиране на
събраните доказателства.
В хода
на ревизионното производство са направени следните фактически констатации:
Жалбоподателят „Коела – Н“ ЕООД е вписано в търговския регистър при ВОС
от 2001г., регистрирано е по ЗДДС от 09.05.2001г., като през ревизирания период
извършва основно дейност производство на опаковки от пластмаса и производство
на бутилирани рафинирани растителни масла със запазена търговска марка
„Истойл“, за извършването на която разполага с необходимите активи /цехове в
с.Игнатиево/ и квалифицирани работници.
В хода
на извършената данъчна ревизия било установено че през процесният период май,
юни, юли и август 2011г. РЛ е приспаднало ДК по 27бр. фактури издадени от „А и
Н 07“ ЕООД : фактура № 10….49/17.05.2011г., фактура № 10….59/18.05.2011г.,
фактура № 10….60/20.05.2011г., фактура № 10….82/28.05.2011г., фактура №
10….83/31.05.2011г., фактура № 10….126/17.06.2011г., аванс 69/30.06.2011г,
аванс 70/30.06.2011г., фактура № 10…183/04.07.2011г., фактура №
73/05.07.2011г., фактура № 76/07.07.2011г., аванс 77/07.07.2011г., аванс 78/08.07.2011г.,
фактура № 79/08.07.2011г., фактура № 81/11.07.2011г., фактура №
10….208/14.07.2011г., фактура № 10…214/15.07.2011г., фактура №
10…223/20.07.2011г., фактура № 10….234/25.07.2011г., фактура №
10…238/28.07.2011г., фактура № 10…239/28.07.2011г., фактура № 89/30.07.2011г.,
фактура № 90/30.07.2011г., фактура № 10….263/03.08.2011г., фактура №
10….264/03.08.2011г., фактура № 10….290/11.08.2011г и фактура №
10…..291/11.08.2011г., всички с предмет рафинирано и нерафинирано слънчогледово
олио и аванс по доставка.
От
страна на РЛ са представени документи изискани с ИПДПОЗЛ №
ВхК-26617/18.04.2012г. и с ИПДПОЗЛ № 26617-2/28.05.2012г., а именно : оборотна
ведомост за периода май 2011г.-август 2011г., на сметка 411-клиенти; заложени
количества по рецепта за бутилиране на олио за ревизираният период; справка за
закупено и изразходвано рафинирано олио; хронология на счетоводни статии за
сметка 303-продукция; копие на процесните фактури; договор за доставка от
10.05.2011г. сключен между РЛ и „А и Н 07“ ЕООД; заявки от РЛ към доставчика му
за покупка на наливно рафинирано олио, ведно с потвърждения на получени заявки
за доставка на стоки; приемо-предавателни протоколи; стокови разписки за
доставка на стоки; кантарни бележки издадени от асфалтова база с. Припек.
Била извършена насрещна проверка на
доставчика „А и Н 07“ ЕООД, като от доставчика са представени исканите
документи и писмени обяснения от представляващият дружеството, според които
между двете дружества има сключен договор за продажба на стоки, прехвърлянето
собствеността върху стоките се е извършвала в складовата база на „Коела-Н“ ЕООД
в гр. Ямбол и в с. Игнатиево; разплащането било извършено по банков път; за
извършване на доставките са използвани услугите на спедиторски фирми – „Старт
трейс“ ЕООД и че транспорта на стоките до склада на „Коела-Н“ ЕООД е за сметка
на доставчика и че предходен доставчик е „Илди“ ЕООД. Представени са фактури от
този поддоставчик, ведно с приемо-предавателни протоколи, ЧМР и сертификати за
качество, както и сключен договор.
След
съпоставка на представените доказателства от РЛ и от неговият доставчик,
органът по приходите е установил следното : производител на олиото е търговец
от РV Молдова, стоката тръгва от свободна зона Гюргево-Румъния, с изпращач KRR D.O.D – SI 20329059 – Словения. Получатели
на олиото са дружествата „Макро“ ЕООД, „Шугър Паск“ ЕООД и „Вега спорт“ ЕООД,
декларирали ВОП на олио от KRR D.O.D – SI 20329059 – Словения, с място на
разтоварване – „А и Н 07“ ЕООД гр. Игнатиево, товарен пункт – Balti Moldova via free zone
Giurgiu. В
кл. 24 на ЧМР е посочено, че стоките са получени в гр. Игнатиево или гр. Ямбол
без адрес и печат на едно от трите дружества - „Макро“ ЕООД, „Шугър Паск“ ЕООД
и „Вега спорт“ ЕООД. В кл. 16 превозвач са поставени печати на „Ти Ем Транс“
ЕООД, „Бизи“ ЕООД, „Стар Транс“, „Есджи“ ЕООД, „Старт Трейс“ ЕООД и „Си Джи
Транс“ ЕООД.
Органите
по приходите са приели че данните по представените ЧМР кл. 24 не дава
информация за адреса на разтоварване на стоката, като РЛ като краен получател
не е посочено в този документ, който е придружавал стоката; няма данни относно
разноските, свързани с превоза, както и липсват представени документи от
митническите власти удостоверяващи вида, количеството и наличността на
превозваната стока, тъй като стоката е тръгнала от страна извън ЕС, минава през
свободната зона на Гюргевското пристанище, където се съставят процесните ЧМР-та
и върху тези документи съществуват само печати и данни на страните по
анализираните сделки с олиото.
Извършена
е насрещна проверка на предходния доставчик на стоката ЕООД „Илди“, при която
ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК поради неоткрИ.ето на декларирания
адрес за кореспонденция на управляващия дружеството, упълномощено лице или
лице, определено да получава съобщения. В законоустановения срок не са
представени изисканите документи. При служебна справка е установено, че
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите от
09.12.2011г. Установено е, че на дружеството е извършена ревизия, обхващаща
част от процесния период и са приобщени като доказателства РА № ********* /
03.04.2012г., РД № 1200184 / 28.02.2012г., издадени на ЕООД „Илди“, протокол за извършена насрещна
проверка на ЕООД „Макро“ и приложените към нея писмени доказателства – фактури,
счетоводни справки, договори, свидетелства за качество и анализ на стоката,
транспортни документи, протоколи по чл.117 от ЗДДС за начисляване на ДДС при
ВОП.
Извършена
е насрещна проверка на превозвача ЕООД „Старт Трейс“, при която е установено,
че дружеството е регистрирано по ЗДДС, издадените фактури за транспортни услуги
са надлежно осчетоводени и отразени в СД-ии и ДПр. Дружеството разполага с
наети транспортни средства, като част от
превозите са превъзложени на трети лица
ЕООД „Метални конструкции и термопанели“, ЕООД „Ти Ем Транс“ и ЕООД „Бизи“ –
представени са договори, транспортни документи и банкови извлечения за
заплащане на фактурите.
Извършена
е насрещна проверка на ЕООД „Бизи“, при която е установено, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност транспорт в страната и чужбина, за
която притежава лиценз. Дружеството издава на ЕООД „Старт трес“ 16 бр. Фактури
с предмет „транспортна услуга“ и маршрути – Молдова-Румъния, Гюргево-Ресен,
Ресен-Благоевград, Балти-Благоевград, Молдова-Ямбол, Молдова-България,
Гюргево-Ямбол, Разград-Меджидия. Представени са договор за превоз, пътни листи, ЧМР, товарителници, счетоводни справки за начисляване на ДДС,
отчитане на приходи и разходи, за наличие на собствени транспортни средства и
квалифициран персонал, фактурите са заплатени по банков път.
Извършена
е насрещна проверка на ЕООД „Монтис Груп“, при която е установено, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС,
издава на ЕООД „Старт трес“ 7 бр.
фактури с предмет „наем Рено влекач“. Представени са договор за наем на МПС,
регистрационен талон на влекач Рено премиум,
счетоводни справки за начисляване на ДДС, отчитане на приходи и разходи,
фактурите са заплатени по в брой съгласно ПКО.
Извършена
е насрещна проверка на ЕООД „Ти Ем Транс“, при която е установено, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност транспорт в страната и
чужбина, за която притежава лиценз. Дружеството издава на ЕООД „Старт трес“ 10
бр. Фактури с предмет „извършен транспорт“ и маршрути – Ямбол-Долен Чифлик,
Долен Чифлик-Ямбол, Балти-Гюргево, Гюргево-Ресен, Ресен-Игнатиево,
Молдова-Ямбол, Русе-Костенец, Балти-Игнатиево. Представени са договор за
превоз, пътни листи, ЧМР, товарителници, платени винетни такси, счетоводни
справки за начисляване на ДДС, отчитане на приходи и разходи, за наличие на
собствени транспортни средства и квалифициран персонал, фактурите са заплатени
по банков път.
Въз
основа на така установеното органите по приходите приемат, че по оспорените
фактури липсва доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което от
една страна липсва предпоставката на чл.68, ал.1 от ЗДДС за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, а от друга страна е налице и основание
по чл.70, ал.5 от ЗДДС за отказ на това право.
В хода
на съдебното производство от жалбоподателя се представят нови писмени
доказателства – счетоводни справки, фактури и ЧМР, заявки, потвърждения,
приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и сертификати за качество.
В хода
на предходното съдебно производство е приета ССЕ, неоспорена от страните, от
чието заключение се установява следното : 1.
Процесната стока – рафинирано и нерафинирано олио е намерило отражение в
счетоводните регистри на РЛ, като са взети следните счетоводни записвания : -
при получаване на рафинираното олио : дебит сметка 302-материали, дебит сметка
4531-начислен ДДС, в кореспонденция със сметка 401-доставчици; закупеното олио
в последствие е използвано за бутилиране, при което е взета счетоводна операция
– дебит сметка 303-продукция и кредит сметка 302-материали; - при получаване на
нерафинираното олиото : дебит на сч.сметка 304-стоки, дебит на сч.см.
4531-начислен ДДС за покупката в кореспонденция със сметка 401-доставчици със
съответните стойности, като нерафинираното олио не е предмет на последваща
преработка, а се реализира директно като стока.; 2. Издадените от „А и Н 07“
ЕООД фактури са плетени на дружеството изцяло и само по банков път; 3. Извършената обработка на
рафинираното олио е отразена в счетоводните регистри на РЛ; 4. Получената при обработката на
рафинираното олио продукция е използвана за извършване на последващи облагаеми
доставки; 5. При анализ на сметка
411-клиенти и сметка 702-продажби на стоки в.л. е установило че периода
май-август 2011г. РЛ е извършило директна реализация на нерафинирано олио
доставено от „А и Н 07“ ЕООД; 6. В
счетоводните регистри на „Стар Трейс“ ЕООД са извършени счетоводни записвания
на извършените от дружеството транспортни услуги на „А и Н 07“ ЕООД; разходите
за извършване на всяка услуга са отразени в счетоводните регистри на
дружеството на основание първични счетоводни документи, издадени от
подизпълнителите или за закупено и вложено гориво, пътни такси, за извършените
директно от „Стар Трейс“ ЕООД услуги; за услугите оказани от подизпълнители
разходите са осчетоводени на основание наличните в дружеството първични
счетоводни документи, издадени от подизпълнителите; от съставените счетоводни и
транспортни документи може да се установи мястото на натоварване на стоката и
мястото на получаване.
При
настоящото разглеждане на делото съдът е допуснал допълнителна ССЕ, предвид
дадените задължителни указания на ВАС, като от нея се установява следното
: 1.
В.л. дава заключение че от представените документи - фактури с доставчик „А и Н 07“ ЕООД,
стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки – се
установява че количествата олио са
идентични, като разминавания има само в стоковите разписки; представените
приемо-предавателни протоколи и стокови разписки от доставчика са идентични с
тези представени от жалбоподателят и че вписаните данни за шофьорите и
автомобилите по представените ЧМР и товарителници съвпада с номерата на
автомобилите и шофьорите по документите, представени от жалбоподателят и
описани в приложение 1 към експертизата; вл. дава заключение че след преглед на
представените документи от РЛ, „А и Н 07“ ЕООД и превозвача „Страт Трейс“ ЕООД
може да се проследи доставката на рафинирано и нерафинирано олио от Молдова до
разтоварен пункт в България, с изключение на фактури № 10…49/17.05.2011г., №
10….59/18.05.2011г. и № 10….60/20.05.2011г.; в.л. дава заключение че на базата
на установените превозни документи и анализа на приложения 1 до 5 може да се
проследи доставката на рафинирано и нерафинирано олио по фактури
10…82/28.05.2011г., № 10…126/17.06.2011г., № 73/05.07.2011г., №
76/05.07.2011г., № 79/08.07.2011г., № 81/11.07.2011г., № 10….223/20.07.2011г.,
№ 10…234/25.07.2011г., № 10….238/28.07.2011г., № 10….239/28.07.2011г., №
89/30.07.2011г., № 90/30.07.2011г., № 10….263/03.08.2011г., №
10…264/03.08.2011г., № 10….290/11.08.2011г., и № 10….291/11.08.2011г. , а по
отношение на останалите фактури не може по категоричен начин да се твърди, че
няма съставяне на други документи с друг разтоварен пункт и че не може да се
твърди че получателят е получил стоките по тях; 2. На база на представени документи от жалбоподателят и прекият
доставчик и превозвачът в.л. дава заключение че не е възможно да се проследи
движението на стоките от Молдова по фактури № 10…49/17.05.2011г., №
10…59/18.05.2011г. и № 10….60/20.05.2011г., като за тях може да се проследи
движението от с. Ресен до гр. Игнатиево, а за останалите фактури е възможно
проследяването на товара, МПС и водача от Молдова до България; 3. Съобразно предоставените документи
за транспорт в приложения 3 и 4 с изключение на документите към фактури
10…49/17.05.2011г., № 10…59/18.05.2011г. и № 10….60/20.05.2011г., в.л. дава
заключение че не е налице претоварване, а се касае за един превоз, който тръгва
от „Балти Молдова“ и достига без прекъсване на едни и същи транспортни средства
до крайните дестинации в България; 4. В.л.
дава заключение че от предоставените от РЛ, доставчика му и превозвачът
документи може да се проследи движението на стоките от „Балти Молдова“ до
разтоварен пункт в България с изключение на стоките по фактури
10…49/17.05.2011г., № 10…59/18.05.2011г. и № 10….60/20.05.2011г., като за тях
данните са че са натоварени в с. Ресен.
По
делото е допусната и СТЕ, по дадените задължителни указания на ВАС, като от експертизата
и допълнителната такава се установява следното : 1. Системата издаваща кантарни бележки не позволява проследяване на
движението на стоките; тази система служи само и единствено за регистрация на
събитието по претегляне на стоката от прилежащата складова база; 2. Налице е съответствие между всички
доказателства които съдържат регистрационният номер на товарно МПС по веригата
на доставката от „Балти Молдова“ през Гюргево до мястото на разтоварване –
складови бази на „Коела-Н“ гр. Игнатиево, складова база на „Тракия 2006“ в гр.
Ямбол и складова база на „Манекс сън“ с. Слънчево; предвид спецификата на
стоката транспортирането на която става с цистерна и липсата на документи по
показват че стоката е била претоварвана по пътя си до крайният клиент в България,
в.л. приема че стоката не е минавала през междинни складове; 3. В посетените места, от където са
издадени кантарните бележки, за да се достигне до кантара се минава през
бариера; за базата на „манекс сън“ АД с. Слънчево има най-строг пропускателен режим,
а останалите са с по-свободен пропускателен режим; 4. В.л. дава заключение че
операторът на кантара в с. Припек и с. Слънчево, не е във възможност да
манипулира разпечатката на кантарната бележка, издадена от действащият софтуер
в процесният период; няма информация за кантара в гр. Ямбол.
По
делото са представени по искане на жалбоподателят – справка за регистрирани
трудови договори на ПА. К. /л. 158-173/ от които се установява че лицето е било
в трудови правоотношения с „Коела-Н“ ЕООД, като е представен и трудов договор №
38/30.06.2010г. /л. 135/. Последният е
допуснат и като свидетел по делото, като дава показания че в периода юни-юли
2010г. до октомври и ноември 2011г. е
работил като шофьор във фирма „Коела-Н“ ЕООД и е имал като задължение да
посреща цистерните, да ги заведе до кантара, да се изтегли брутото, да се
разтоварят след това цистерните в склада и отново да се претеглят за тарата,
като това се отнася за двата кантара в с. Припек и в с. Слънчево; твърди че
камионите които са разтоварвали са идвали директно от Молдова.
В хода
на настоящото производство с оглед необходимостта от тълкуването на Директива
2006/112 е отправено преюдициално запитване до СЕС. Образувано е дело С-159/14,
по което с Определение от 15 юли 2015г. от СЕС е дадено следното тълкуване на
общностните норми: 1. Член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава
членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което
е налице пречка купувачът да приспадне при покупката данък върху добавената
стойност, по съображение, че купувачът не е получил закупената от него стока, а
я е изпратил директно на трето лице, на което я е препродал, или по
съображения, че прекият доставчик на купувача не е получил закупената от него
стока, а я е изпратил директно на купувача и
2. Неоказването на съдействие на данъчните власт и от страна на
предходните доставчици на данъчно задълженото лице по веригата от доставчици и
липсата на претоварване на съответните стоки не представляват сами по себе си
обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчно задължено лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на
правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, е част от данъчна
измама. Тези две обстоятелства обаче са обективни данни, които могат да бъдат
взети предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически
обстоятелства, за да се определи дали данъчнозадълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част
от данъчна измама.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ал.1 от ЗДДС е сумата на данъка, която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, а по силата на чл. 68 ал.2 от ЗДДС това право възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът от своя страна става
изискуем на датата на която възниква данъчното събитие. Последното по смисъла
на чл. 25 ал.1 от ЗДДС възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. По силата на чл. 6 ал.1 от ЗДДС доставка по
смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост върху стока или
друго вещно право върху стока. За да възникне право на приспадане на данъчен
кредит е необходимо предвидените в закона изисквания да са изпълнени по
отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката т.е. не е
достатъчно по принцип стоките да са доставени и налични при получателя, а е
необходимо правото на собственост върху същите да е прехвърлено именно от
лицето, посочено като доставчик в издадените фактури. В конкретният случай в
тежест на жалбоподателят е да установи именно че реално е придобил стоките
посочени в процесните фактури от лицето което е издало фактурите т.е. че „Коела-Н“
ЕООД е получила описаните в издадените фактури стоки от „А и Н 07“ ЕООД.
Наличието и действителното
осъществяване на облагаеми доставки на стоки е условие което е залегнало в
разпоредбите на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. В Решения
на СЕС по дело С-494/12, С-78/12 и С-159/14 се приема че за целите на общата
система на ДДС от значение е овластяването на получателят на доставката да се
разпорежда със съответната стока така, като че ли е собственик, което в крайна
сметка означава прехвърляне на правните и фактическите рискове и изгоди по
повод на тази стока на получателят т.е. следва да е налице овластяване от едно
лице към друго, последното да се разпорежда със стоката като собственик.
В конкретният случай се твърди
от жалбоподателят че стоката по процесните фактури, по които той е ползвал ДК
са доставени от „А и Н 07“ ЕООД. Във връзка с установяването именно на факта на
реалното предаване на стоката е представен договор за доставка /л.381 от преписката/ от
10.05.2011г., по силата на който „А и Н 07“ ЕООД като продавач се задължава да
достави на „Коела-Н“ като купувач рафинирано и нерафинирано слънчогледово олио
– предназначено за производство на бутилирано олио, за преработка или
последваща препродажба на трети лица срещу цена, която купувачът се задължава
да му заплати в размера и при условията на този договор. В договора е посочено още, че стоката следва
да се достави и разтовари на мястото на доставката като такова не е посочено
изрично. Във връзка имено с така сключеният между страните договор са
представени и процесните фактури, като всяка една от тях се придружава с заявка
от РЛ до доставчикът; стокова разписка за доставка на стоки; кантарна бележка,
с посочени в нея бруто, тара и нето на стоката, рег. № на автомобилът и името
на шофьора извършващ превоза; приемо-предавателен протокол, подписан двустранно
с вписани в него вид на стоката, количество, място на предаване, име и ЕГН на
шофьорът; товарителница с посочен изпращач „Макро“ ЕООД с получател доставчикът
и превозвач „Старт Трейс“ ООД, с място на натоварване с. Ресен и място на
разтоварване гр. Игнатиево; пътен лист за съответното МПС с посочване на рег.
номер и име на шофьора и фактура за извършеният превоз издадена от превозвача
„Старт Трейс“ ООД на доставчика „А и Н 07“ ЕООД. Към част от фактурите,
подробно посочени от в.л. по ССЕ, назначена при настоящото разглеждане на
делото са приложени и ЧМР-та с посочени в тях изпращач Молдова, получател KRR D.O.D – SI 20329059 – Словения и други
такива с посочени изпращач KRR D.O.D – SI 20329059 – Словения и
получател „Макро“ ЕООД с разтоварен пункт гр. Игнатиево.
Доказателствата по делото обаче указват дълга верига от доставчици : производител
в Молдова, купувач KRR
D.O.D – SI 20329059 – Словения, първи купувач на територията на Р. България дружествата „Нега
спорт“ ЕООД, „Шугър пак“ ЕООД и „Макро“ ЕООД, декларирали ВОП от KRR D.O.D – SI 20329059 – Словения; „Илди“ ЕООД
като предходен доставчик на прекият такъв „А и Н 07“ ЕООД, в края на веригата
РЛ и неговите купувачи „Манекс сън“ АД или „Тракия 2006“ ЕООД. Безспорно се
установява от приложените към делото международни товарителници, че те не сочат
като получател на стоката „А и Н 07“ ЕООД или РЛ, като единствената връзка е че
„А и Н 07“ ЕООД е посочено като разтоварен пункт, макар и да липсват
доказателства че дружеството притежава търговска или складова база и е посочено
в товарителниците място на разтоварване гр. Игнатиево или гр. Ямбол без да се
посочва точен адрес, като на първото място се намира складовата база на РЛ, а
на второто място складовата база на купувача на РЛ – „Тракия 2006“ ЕООД. Това
води до извод за евентуално наличие на транзитни продажби по смисъла на чл. 329
от ТЗ. От заключението на допълнителната ССЕ се установява, че е налице
възможност да се проследи товара от неговото производителя в Молдова до
крайният потребител вкл. и РЛ, с изключение на фактури № 10….49/17.05.2011г., №
10….59/18.05.2011г. и № 10….60/20.05.2001г., като за тях движението може да се
проследи само от с. Ресен до гр. Игнатиево. Във връзка с това настоящата
инстанция приема че не е налице уговорена транзитна продажба между доставчика
„А и Н 07“ ЕООД и „Коела-Н“ ЕООД тъй като този вид продажба, предвид даденото и
легално определение в чл. 329 от ТЗ предполага уговорки между всички търговци
по веригата – начин на предаване на стоката на трето лице, съобщение от страна
на продавача на купувача за изпращане на стоката на трето лице и наличие на
изпратени на третото лице придружаващите стоката документи. Видно от
представеният по делото договор сключен между РЛ и неговият пряк доставчик
такава уговорка е налице, но само формално, а и при нея се дава възможност на
продавачът да предаде стоката на трето лице посочено от купувачът, докато
следва уговорката, за да е налице транзитна продажба по отношение на РЛ, да е
че стоката ще се получи от купувачът от трето лице, посочено от продавачът или
директно от производителят. Страните по договорът са съставили посочените в
чл.8 от него документи, но тези документи не удостоверяват реално, фактическото
движение на стоките и наличието на овластяване на получателят по тях да се
разпорежда фактически с тях като собственик. Вярно е че са налице доказателства
за извършен превоз от доставчикът към РЛ за сметка на първият от „Старт трейс“
ЕООД и от заключението на ССЕ при първоначалното разглеждане на делото се
установяват осчетоводяване на получени от превозвачът средства за извършеният
транспорт, като превозът е от гр. Гюгево до Р. България, но са представени
международни товарителници в които е посочен като изпращач производителят в
Молдова и получател посоченото по-горе словенско дружество и други международни
товарителници с изпращач словенското дружество и получател три дружества в Р.
България между които не са нито прекият доставчик, нито РЛ. Издадените към
международните товарителници кантарни бележки не съдържат подписи на
представители на „А и Н 07“ ЕООД и на „Коела-Н“ ЕООД т.е. налице е извод че не
може да се стигне до доказан факта на реално предаване на стоката от прекият
доставчик към РЛ, а съставените и приложени към издадените от доставчикът
фактури и заявки, потвърждения за получени заявки и приемо-предавателни
протоколи са само указание за документално оформяне на тези доставки.
Посочването в международните товарителници като място на разтоварване гр.
Игнатиево или гр. Ямбол, без те да съдържат подпис на представляващият „А и Н
07“ ЕООД води до извод че не са налице изпълнени елементите от фактическият
състав на транзитната продажба. Товарителниците съдържат подпис на представител
на словенското дружество KRR D.O.D, като изпращач и на “Шугър пак“ ЕООД, „Вега спорт“ ЕООД или „Макро“
ЕООД като получатели, като по отношение на тези търговци липсва уговорка по
смисъла на чл. 329 от ТЗ. Безспорно от доказателствата по делото се установява
че доставчикът „Макро“ ЕООД е представил доказателства за продажба на стоката
на „Илди“ ЕООД, който се явява предходен доставчик на „А и Н 07“ ЕООД, но също
липсват доказателства тези търговци да са договаряли при условията на чл. 329
от ТЗ. Не са представени и доказателства прекият доставчик „А и Н 07“ ЕООД да е
посочил на превозвачите дружествата „Коела-Н“ ЕООД, „Тракия 2006“ ЕООД или
„Манекс сън“ АД, като трето лице получател на стоките по издадените ЧМР-та. По
отношение на предходният доставчик „Илди“ ЕООД е установено липсата на реалност
на стоката към „А и Н 07“ ЕООД, като органът по приходите е издал РА № *********/03.06.2013г.,
поправен с РА № 1327585/23.09.2013г., с който е прието отказване на право на ДК
по фактури издадени от „Илди“ ЕООД към „А и Н 07“ ЕООД по отношение данъчни
периоди май-август 2011г., касаещи доставка на олио – фактури които са
приложени като съпътстващи документи към процесните фактури, с оглед доказване
от страна на доставчика на произхода на стоката, като този РА е влязъл в сила,
предвид Решение № 2639/29.12.2016г., по адм.дело № 766/2014г. на
Административен съд Варна, потвърдено с Решение № 14877/05.12.2017г., по
адм.дело № 3143/2017г. на ВАС. Установената по безусловен начин липса на
съответния вид и количество стока при доставчика , води и до липсата на
реалност на прехвърляне на фактурираната стока върху купувачът т.е. върху
„Коела-Н“ ЕООД. Вярно е че в константната си практика ВАС приема че произхода
на стоката е ирелевантен , но единствено и само при установяване прехвърлянето
на правото на разпореждане с тях като собственик на получателят. В конкретният
случай такова прехвърляне реално не е извършено, макар и формално да са
представени писмени доказателства съпътстващи процесните фактури издадени от
доставчикът „А и Н 07“ ЕООД. Доставчикът не е бил в състояние да извърши реално
прехвърляне на фактурираната стока, тъй като тя не е била в негово владение
т.е. той не е притежавал реално собствеността върху тази стока, което е
отречено с влязло в сила решение на съдът. От друга страна следва да се има в
предвид, че от събраните доказателства по делото и от заключението на
допълнителната ССЕ и СТЕ се установява че процесната стока е доставена от
Молдова и липсват данни тази стока да е била претоварвана или да е била
доставена на прекият доставчик, като изрично в.л. по СТЕ заявява в заключението
си че стоката не е минавала през междинни складове, поради липсата на документи
които да установяват претоварване на последната по веригата от Молдова до
складовите бази на РЛ или на неговите контрагенти. Основните документи,
обсъдени в съвкупност, водят до извода, за липса на реалност на доставките от
„А и Н 07“ ЕООД към „Коела-Н“ ЕООД по смисъла на чл. 14 §1 от Директива
2006/112/ЕО, включително и в хипотезата на транзитни продажби по смисъла на чл.
329 от ТЗ предвид липсата на подписи под международните товарителници положени
от „А и Н 07“ ЕООД и/или „Коела-Н“ ЕООД. Наличието на документи за извършени
плащания на стоката не водят до обратният на горното извод за реалност на
доставката, тъй като плащането може да се обсъжда само при наличието на
достатъчно писмени доказателства за реалното изпълнение на доставката, но не е
като самостоятелно основание.
Жалбата
е неоснователна и следва да се отхвърли. В тежест на жалбоподателят е да докаже
твърдените от него благоприятни положителни факти – а именно наличието на
реалност на извършените към него фактурирани доставки и то имено от лицето
което е издало фактурите – т.37 от Решение на СЕС от 18.07.2013г., по дело
С-78/12, което не беше сторено в настоящият съдебен процес.
С оглед
изхода на спора се следват разноски на ответната страна в общ размер на
15 896.61лв., за три инстанции и предвид материалният интерес, като се
включат в тези разноски и доказателства за платени преводи на документи.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Коела-Н“ ЕООД с.
Игнатиево, представлявано от И. Д.
против РА № *********/19.12.2012г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 145/24.06.2013г. на директора на
Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на
НАП, с който са определени допълнително
задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди май, юни, юли и август 2011г., в
общ размер на 220 310.81лв. главница и лихви за забава в общ размер на 29 396.10лв.
ОСЪЖДА
Коела-Н“ ЕООД с. Игнатиево, представлявано от И. Д. да заплати на Дирекция
„ОДОП“ ЦУ на НАП Варна сума в размер на 15 896.61лв. /петнадесет хиляди
осемстотин деветдесет и шест и 0.61/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: