№ 56289
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110173427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 398438/07.12.2024 г., подадено от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Ю. И. М., с което се иска издаване на заповед за изпълнение
.по чл. 410 ГПК за следните суми: 120 лв. - главница, 229, 90 лв. – лихва за забава от
10.11.2019 г. до 19.11.2024 г., 831, 14 лв. – неустойка, ведно със законната лихва от
заявлението.
Съдът констатира, че заявителят претендира посочените суми въз основа на
неизпълнение на договорни задължения от длъжника по Договор за потребителски кредит –
кредитна линия № 573127 от 11.10.2019 г., сключен между заявителя в качеството му на
кредитор /заемодател/ и длъжника в качеството му кредитополучател /заемател/. Съгласно
сключения договор кредиторът „СТИК-КРЕДИТ“ ООД се задължава да предостави на
потребителя кредитополучател Ю. И. М. потребителски кредит под формата на кредитна
линия в размер на 400 лв., със срок на ползване 1 година от датата на сключване на
договора. Посочено е, че фиксираният лихвен процент по заема е 36 %, а годишният
процент на разходите е 42, 58 %. В чл. 17 от сключения договор е посочено, че са уговорени
обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Съгласно уговорките между страните в
тридневен срок от подписване на договора потребителят следва да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138
ЗЗД и в полза на кредитора, с което трето лице се задължава да отговаря за изпълнението на
всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на
главница, лихви, неустойки и други обезпечения, такси и др. или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да запалти на
кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /включва главница,
лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на
тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко
30 дни след последната вноска. Третото лице – поръчител, както и и банковата гаранция,
трябва да отговарят на изискванията на кредитора, посочени в общите условия и се
одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на
кредитора. В чл. 20 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен
от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-КРЕДИТ“ АД и потребителите са
изброени множество условията за поръчителя, като това може да бъде дееспособно
физическо лице навършило 21 годни, притежаващо българско гражданство, с постоянно
1
местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права, през последните 12 месеца
преди подаването на искането за кредит, което полага труд по трудово или служебно
правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за
прекратяването му, получавало е редовно трудовото си възнаграждение през последните 12
месеца, като конкретно това лице може да е поръчител само на един .потребител, като в
засвисмост от кредитния продукт кредиторът може да въвежда и допълнителни изисквания.
В ал. 2 на чл. 20 са предвидени още условия да получава минимален брутен доход от 1 500
лв., да валидно трудово или осигурително правотооношение при последния работодател
поне 6 месеца, да липсват записки в ЦКР относно просрочия, под наблюдение или загуби
спрямо него, да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или банкова
институция, да не е потретбтел на кредитора, да да предостави служебна бележка за
доходите си 6 месеца назад. Одобрението на поръчителя се извършва независимо от
кредитора след предварителна проверка. Съгласно чл. 22 от Общите условия банковата
гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в
Република България или от банката от трета държава, лицензирана да извършва дейност на
територията на Република България и следва да съдържа безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от кредитора. Срокът на банковата гаранция следва да е най-малко 30 дни
след падежа на последната вноска. Банковата гаранция следва да бъде предоставена на
кредитора от потребителя в тридневен срок от получаване на сумата по кредита. Съгласно
чл. 20 от договора в случай, че потребителя не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е представено договорно обезпечение. В същата
разпоредба страните със съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17
причинявана на кредитора вреди, в размер на договорената неустойка, докато оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. В чл. 22,
ал. 1 е посочено, че страните съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на
неустойката потребителят да заплаща периодични начислената неустойка, заедно с всяка
погасителна вноска.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и
издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, което кореспондира както с въведните от практиката на Съда на ЕС задължения,
така и от ТР 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Според настоящия състав разпоредбата на чл. 17 от договора, предвиждаща
задължения за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, която неустойка е разсрочена ведно с погасителните вноски, е неравноправна.
Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение. Дори в самият текст на договора
кредиторът се съгласява, че вредите, които покрива неустойката се търпят поради
извършената оценка на кредитоспособността на длъжника въз основа на предположението,
че ще представи обезпечение, т.е. дори той точно да изпълнява основанието си задължения
по договора да връща заетата сума, според кредиторът същият търпи вреди защото заради
хипотетичната оценка на кредитоспособността на длъжника. Така уговорена неустойката се
дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва
съобразно уговорения погасителен план. Същата притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
2
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и по този начин противоречи на принципа на
добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита,
а скрито възнаграждение, без да е включено в годишния процент на разходите /ГПР/, с което
на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава IV
от ЗКП, регулиращи оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва
да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна. Не следва
да се пренебрегва и обстоятелството, че изискванията за обезпечение са така формулирани,
че практически са трудно изпълними. Без всякаква правна и житейска логика е потребителят
да разполага с възможност да издаде банкова гаранция в полза на кредитора за цялото
задължение по договора за кредит и същевременно да тегли кредит за същата сума.
Изискванията към поръчителя физическо лице също са множество и трудно изпълними,
освен това многократно се подчертава, че преценката за изпълнението им е автономна и
принадлежи само на кредитора, както и че той може да въвежда допълнителни изисквания
по своя преценка. При това положение единствен възможен остава изводът, че така
уговорената неустойка всъщност представлява едно скрито възнаграждение за кредитора,
като целта му е да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска
практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки "неустойката"
стига до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на
договора относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито
възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК се урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е.
договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова,
ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи. Нарушаване на нормата по чл. 19, ал. 4
ГПК води до последиците на чл. 22 (конкретно вр. чл. 11, ал., 1, т. 10 ЗПК) и чл. 23 ЗПК, т. е.
договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. По въпроса, че следва
уговорената в процесния договор "неустойка" за неосигуряване на обезпечение е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – така и Решение №
529/29.01.2024 г. по в. гр. д. № 6422/2023 г. по описа на СГС, III-б състав, така и
Определение № 4632/28.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 11999/2023 г. по описа на СГС;
Определение № 2247/15.02.2024 г. по в. ч. гр. д. № 7755/2023 г. по описа на СГС и др.
Водим от изложените съображения настоящият състав намира, че в полза на
заявителя следва да бъде присъдена единствено претендираната сума от 120 лв., главница
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изпалащане на
вземането.
Според настоящия състав лихва за забава върху дължимата главница се дължи за
лихва за забава за периода от 11.11.2019 г. до 19.11.2024 г. и е в общ размер на 67, 98 лв.,
доколкото при прилагане разпоредбата на чл. 23 ЗПКр, сключеният заем следва да се счита
за безвъзмезден такъв, а според сключеният договор срокът за погасяване на заема е до
10.11.2019 г. /в този смисъл решение № 3432 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на
СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на
3
СРС, 182 с-в/./
Така мотивиран, Софийският районен съд, 88 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление с вх. №
398438/07.12.2024 г., подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Ю. И. М., с което
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 162, 01 лв. –
лихва за забава от 10.11.2019 г. до 19.11.2024 г., 831, 14 лв. – неустойка, ведно със законната
лихва от заявлението.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4