№ 446
гр. Перник, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105979 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба с вх.№ 26975/28.12.2023г., подадена от „*****“
ЕООД, представлявано от управителя С.Д., чрез адв. В. Г. против М. Г. Д. за
установяване дължимостта на сумата от 1008.40 лева - главница, представляваща
разходи за извършен от ищеца ремонт (труд, консумативи и вложени авточасти) на
собствения на ответника лек автомобил марка Renault, модел Scenic, номер на рама
VFIJM0C0H31719755, с ДК № ******. Ищецът излага в исковата молба, че на
07.09.2023г. ответникът предал за ремонт в автодиагностичния център собствения си
лек автомобил. Извършеният ремонт възлиза в размер на сумата от 1 008,40 лева, като
на 29.09.2023г. автомобилът бил предаден на ответника, но същият отказал да заплати
стойността на извършения ремонт. От ищцовото дружество била издадена работна
карта и фактура № *****10.10.2023г. Моли съда да уважи предявения установителен
иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Д., чрез адв. Я. С. е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер,
като излага подробни съображения. Сочи, че между ищеца и ответника не са налице
никакви облигационни отношения за дейностите, посочени в издадената фактура и
работна карта, както и че през посочения период ответникът не е предавал негов
автомобил в автосервиза на ответника. Заявява, че се е ползвал от услугите на
ответника през месец ЮНИ 2023г. Моли съда да отхвърли предявената претенция.
Претендира разноски.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е сключвал с ответника в предходен период
неформален договор за извършване на ремонтни дейности на превозни средства.
1
Цената на извършените ремонтни дейности била платена в брой при получаване на
отремонтираните автомобили. Ищецът е издал фактура № *****10.10.2023г. на
стойност 1 008,40 лева за извършване на ремонтни дейности по лек автомобил марка
Renault, модел Scenic, номер на рама VFIJM0C0H31719755, с ДК № ******.
Ответникът оспорва твърдението за наличие между страните на договор за поръчка, в
изпълнение на който са вложени описаните в договора за поръчка части и да са
извършени ремонтните дейности, вследствие на които да дължи претендираната сума.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за изработка - ремонт на процесния
автомобил, по който ищецът е изпълнил съобразно уговореното, работата е приета и за
ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в посочения в
исковата молба размер.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за поръчка №
006/07.09.2023г., Работна карта от 07.09.2023г., Фактура № *****10.10.2023г., приемо –
предавателни протоколи за вложени авточасти, както и покана до ответника и обратна
разписка.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Калоян
Веселинов Павлов и Г. М.в Д..
Свидетелят К.П. /братовчед на управителя на ищцовото дружество, както и
работник при ищцовото дружество/, заявява, че към месец септември 2023г. процесния
автомобил е предаден за ремонт при ищцовото дружество и той самият извършил
ремонта. Знае, че след извършването на ремонта колата лично от С.Д. била закарана на
ход до собственика й и предоставена. Заявява, че ремонта не е заплатен, като знае, че
ответникът е имал възражения относно качеството на извършените ремонтни
дейности. Заявява, че не е присъствал, когато автомобила е приет в сервиза и не знае от
кого. Свидетелства, че същият автомобил и преди това е бил в сервиза, което е било
към края на лятото същата година, за същия проблем.
Свидетелят Г. Д. /син на ответника/, заявява, че знае баща му да е карал
собствения си лек автомобил в сервиза на ответното дружество „*****“ ЕООД, но това
е било през месец ЮНИ или месец ЮЛИ 2023г. Заявява, че винаги, когато се оставяли
автомобил са получавали разписка или протокол за предаване на автомобила, подписан
от възложителя за дейностите за ремонт. Не знае баща му през месец септември да е
оставял автомобила си за ремонт там. Свидетелства още, че винаги им е била издавана
гаранционна карта подписана и подпечатана за извършения ремонт. Заявява, че лично
той е карал автомобили в сервиза на ищцовото дружество, не само този на баща му,
тъй като са имали голяма поредица от закарани автомобили при ищеца, защото имат
няколко автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 266 ЗЗД за неоснователен, предвид следните съображения:
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от
него материално правоотношение за изпълнителя (ищеца па делото) са породени две
основни облигаторни задължения - да извърши уговорената работа съобразно
поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на
възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати
уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
От доказателствата по делото не се установява наличието на твърдяното
2
облигационно правоотношение, произтичащо от договор, сключен между „*****“
ЕООД, представлявано от управителя С.Д., в качеството му на изпълнител и М. Г. Д. в
качеството му на възложител. За да възникне правото на възнаграждение за
изпълнителя е необходимо освен задължението да е изпълнено и работата да е приета.
Съгласно практиката на ВКС, в същината си приемането на извършената работа
обхваща, както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие -
признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е
израз на одобряването му. Простото разместване на фактическата власт върху
работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД (вж. решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
1056/2009 г., II т. о., ТК; решение № 181 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2079/2014
г., I т. о., ТК; определение № 359 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2012 г., IV г.
о., ГК).
По делото не бяха събрани доказателства дали счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно, както и дали процесната фактура е отразена при ищеца.
Съгласно трайната практика на ВКС, фактурата е частен свидетелстващ документ и
при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната
стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически
действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за
облигационна обвързаност между страните. Отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС
и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на
двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките –
декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна
сама по себе си не установява приемането на работата, нито доказва сключване на
договор за изработка (в този смисъл решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
631/2014 г., II т. о., ТК; решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II
т. о., ТК, решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК;
решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; решение № 23
от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК; решение № 109 от 7.09.2011 г.
на ВКС по т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК; решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК; решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010
г., I т. о., ТК).
Предвид липсата на подпис на получателя върху посочената фактура, липсата на
данни за осчетоводяването й, не е налице недвусмислено признание на задължението и
не е доказано неговото съществуване.
В допълнение, представените от ищеца договор за поръчка и работна карта също
не позволяват установяването на връзка с процесния договор, тъй като са едностранно
попълнени от ищцовото дружество, а съдържащата се в тях информация относно
страните по договора, извършваните дейности и датите им е непълна и липсва подпис
на ответника.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита предявеният иск за
неоснователен, като недоказан, тъй като в хода на производство ищецът не проведе
пълно и главно доказване на фактите, от които черпи права – сключването на договор
за изработка, извършването на работата и приемането й от ответника.
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват
3
сторените по делото разноски в размер на сумата от 800 лева, от които 400 лева
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 400 лева
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*****” ЕООД с ЕИК *****, със седалище адрес
на управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 223, ет. 3, представлявано от управителя
С.Г.Д., против М. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 1008,40 лева /хиляда и осем лева и
четиридесет стотинки/, представляваща незаплатено възнаграждение за извършен от
ищеца ремонт /труд, консумативи и вложени авточасти/ на собствения на ответника
лек автомобил, отразен във фактура № *****10.10.2023 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр.д. № 4916/2023г. по
описа на РС Перник, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК „*****” ЕООД с ЕИК ***** да заплати на
М. Г. Д. с ЕГН **********, сумата от 800,00 /осемстотин/ лева представляваща
сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред ОС Перник в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4