Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №7/05.02.2024г.,постановено по АНД №127/23г., Кубратският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №22-0290-000340/13.09.2022г., издадено от началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Кубрат при ОД МВР Разград,с което на А. А. Н. от [населено място], на основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени, в условията на законоустановена кумулация, административни наказания, по вид „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП.

Производството е образувано по касационна жалба на А. А. Н. от [населено място], подадена от представител по пълномощие адв.И. И. от АК-Русе, с искане да бъде отменено решението на РС-Кубрат и делото решено по същество от касационната инстанция,с отмяна на първона- чално оспореното НП. С жалбата е маркирано оплакване за необсъждане от КРС на редовно събрано доказателство- свидетелски показания на пътувалия с касатора собственик на автомобила. Същото сочи на довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, без твърдения за неговата същественост по разума на чл.348 ал.1 т.2 НПК и евентуалните му последици Съгласно чл.218 ал.1 АПК, приложим от изричното препращане на чл.63в ЗАНН, касационният състав обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението (в случая не се твърди опороченост на съдебния акт от горното оплакване), а служебно се произнася за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, по аргумент от чл.218 ал.2 от АПК. Ето защо настоящият контрол ще се извърши на терена на приложението на материалния закон, с твърдение за чието нарушение, е свързан главният касационен довод от жалбата. От една страна, касаторът поддържа, че не бил извършил процесното нарушение на чл.104б т.2 ЗДвП, поради отсъствие на субективния му елемент, защото установеното завъртане на задната част на управлявания от него автомобил и чулото се свистене на гуми, се дължало на това, че същият бил оборудван със зимни гуми, които при сухо време имали слабо сцепление с пътя и дори неволното форсиране (увеличаване на скоростта) довеждало до тяхното превъртане, което изключвало целенасочено „дрифтиране“ от негова страна. От друга страна счита, че дори и да се приемело формално осъществяване на признаците на релевираното нарушение,то деянието било явно малозначи-телно, с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността на извършителя обстоятелства, сочещи на по-ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на същите по вид нарушения. Последното следвало да мотивира районния съд да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН и да не наказва касатора, което като не бил направил, нарушил закона. В обобщение се поддържа, че при неустановеност на съставомерните факти, съдът не е могъл да приложи чл.175а ал.1 ЗДвП и отделно от това, че дори и формално да било извършено нарушение, то разкривало всички белези на „маловажен случай“,поради което била приложима регулацията от чл.28 ал.1-ал.6 ЗАНН, като се настоява за отмяна на съдебния акт, ведно с отмяна на процесното пред въззивната инстанция наказателно постановление.

След приключване разглеждането на делото от настоящия състав в съдебно заседание на 18.09.2024г., на следващия ден, с вх.1433/19.09.2024г. на АС-Силистра, е постъпила молба от адв.И. от АК-Русе - упълномощен представител на касатора, с приложен Болничен лист №Е20241029263. Същият удостоверява, че считано от 15.09.24г. адв.И. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, но защо молбата за отлагане на съдебното заседание е подадена чрез пощенски оператор по смисъла на ЗПУ (куриерска фирма), непосредствено преди датата за разглеждане на касационната жалба, а не по електронен път, не е ясно. Освен това, в приложения БЛ с определен домашен-амбулаторен режим на лечение, няма отбелязване, съгласно изискването от чл.18 ал.2 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, че заболяването не позволява явяването му в насроченото съдебно заседание. Като извършено след обявяване на делото за решаване, в нерегламентиран от процесуалния закон порядък,обсъжданото действие не следва повече да бъде коментирано.

Ответникът по касация - Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление гр.Кубрат при Областна дирекция на МВР гр.Разград, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че обжалваното решение на РС гр.Кубрат е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и съответно на материалния закон, а жалбата - неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на въззивния съдебен акт.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите от жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на материалния закон (чл.348 ал.1 т.1 НПК, вр.с чл.63в ЗАНН). Акцентът е поставен върху довод за наличие на предпоставките за преценка на случая като „маловажен“, обратно на извода на РС-Кубрат. Поддържа се настоятелно и аргумент за „случайно събитие“, настъпило вън и независимо от волята на касатора, а още по-малко съзнателно (целенасочено) извършено от него. При така въведените отмени-телни основания, контролът на обжалваното съдебно решение следва да се извърши на техния терен и в параметрите от чл.218 ал.2 от АПК.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 05.09.2022г. около 16:10 ч., касаторът е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“,с рег.№[рег. номер], собственост на А. С. С., в [населено място] по [улица]в посока към [улица]и, насочвайки се към [улица], подал газ, увеличавайки скоростта, при което задната част на колата се завъртяла и се чуло свистене на гуми. Кредитирал е изцяло показанията на св.С. М. (актосъставител) и св.М. А. - двамата служители на РУ-Кубрат, възприели непосредствено извършеното от касатора, по време на упражняван контрол по безопасност на движението, на кръстовище, образувано между улиците „Цар Симеон“, „Цар Иван Асен II“ и „Добруджа“, в близост до СУ“Хр. Б.“. Със съставения АУАН, серия GA №760273, горните факти са квалифицирани по чл.104б т.2 ЗДвП, тъй като водачът на МПС използва път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение - за превоз на хора и товари, и извършва рязка маневра като преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите - дрифт. Актът е подписан от извършителя без възражения, а в писмено сведение (л.8 АНД №274/22г. на КРС) е посочил, че пътуващият с него в автомобила изведнъж изключил системите за да пробва дали работят (той е и негов собственик),а водачът:„завъртях леко гуми и ме спряха органите на реда“. Двукратно изслушани от въззивния съд (при двете разглеждания на делото) свидетелите М. и А. са потвърдили с категоричност, че са възприели лично и непосредствено горните факти, което корелира с останалите доказателства по делото.

Версията, че зимните гуми, с каквито се твърди, че била оборудвана колата, били единствената причина, при обичайна смяна на предавките и подаване леко на газ,същите да загубят сцепление,да се завъртят и изсвирят, което нямало връзка със съзнателната дейност на водача на автомобила, не издържа критиката на установените факти по делото. Съдът е обсъдил свидетелските показания на собственика на автомобила, пътувал с касатора на процесната дата,като е изложил мотиви защо не ги кредитира, противно на оплакването в жалбата.Още тук следва да бъде посочено, че в съдържателен аспект, последната е насочена срещу обезсиленото Решение №15/20.03.23г., постановено от друг състав на РС-Кубрат, което не е предмет на настоящия касационен контрол и ирелевира една значителна част от касационните оплаквания. Елиминирането от съда на обсъденото гласно доказателствено средство се споделя като правилно от настоящата инстанция. Същото следва да бъде мотивирано още и с явното противоречие между дадените обяснения от касатора при съставянето на АУАН (Вж.Сведение от 05.09.22г.-л.10 АНД №274/22г. КРС) и свидетелските показания на собственика на автомобила („пасажера“,според същите обяснения). Оспорващият е посочил:„Както си карам пасажера ми изключи системите да пробва дали работят …“, каквото обстоятелство, при двукратното му изслушване от различни районни съдии, свидетелят А. С. С. (пасажера) не споменава. Същият, в съдебно заседание на 22.02.2023г. заявява, че „Гумите се бяха завъртели на място, предните гуми, тъй като при леко подаване на газ, те се завъртат и свирят, защото са зимни гуми …“; и при новото разглеждане на делото, в съдебно заседание на 12.12.2023г.- „… и там приятелят ми просто даде една скорост по-надолу и то при подаване на малко газ те гумите се завъртат и свирят понеже бяха зимни гуми.“

Съдът е съпоставил поясненията на св.С. с безпротиворечивите и последователни показания на свидетелите [населено място] и М.А., както и с писмените доказателства по делото.В съответствие с нормативните изисква-ния е обсъдил цялата доказателствена съвкупност и правилно е приел, че става въпрос за защитна теза на касатора, неподкрепена от нито едно годно доказателство по делото.

Противно на оплакванията в жалбата,съдът е формирал решаващия си извод относно главните факти в процеса, вкл. за субективната страна на деянието, не на базата на нерегламентирани разсъждения, а съобразявайки лично възприетите от свидетелите - очевидци действия, извършени от водача на лекия автомобил и от неговото „сведение“,написано непосредствено след запознаването му с АУАН серия GA №760273/05.09.22г. Обосновано е приел, че отговорността на касатора се основава на нарушение на нормативната забрана от чл.104б т.2 ЗДвП - водачът на МПС да не използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

При така установените факти и вярно издирена приложима нормативна рамка, съдът е извел правилния извод, че ответният по касация администра-тивнонаказващ орган е действал съобразно закона, установявайки с категоричност нарушението на чл.104б т.2 ЗДвП и съответно, санкционирайки го съгласно нормативната регламентация. Изложил е самостоятелни мотиви относно интензитета на приложената административно-наказателна отговорност, приемайки, че липсват основания за преценка на случая в ракурса на чл.28 ЗАНН, съобразявайки изрично и правилото от чл.189з ЗДвП. Законодателят с чл.175а от ЗДвП е предвидил съответните наказания в абсолютен размер, което изключва каквато и да е друга преценка на решаващите юрисдикции, вкл. по аргумент от чл.27 ал.5 ЗАНН. Нещо повече, в контекста на препращането от чл.11 ЗАНН, съдът е извършил оценка за приложение евентуално на чл.9 ал.2 НК, като е установил липса на предпос-тавки за това,тъй като деянието не е малозначително или явно незначително.

По делото е установено, в изискуемата от закона степен, по несъмнен начин, извършването на процесното нарушение и то конкретно от наказаното лице, както правилно е приел и КРС. Вярно е заключил, че са без значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които е постигнат неправомерния резултат - преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез „презавиване“, довеждайки до загуба сцеплението на гумите. Дали това е станало посредством рязко или съзнателно контролирано подаване на газ; боравене със съединител; презавъртане на волан; дърпане на ръчна спирачка; превъртане на гуми или по друг начин, е ирелевантно в процеса.От фактическа страна съдът е приел, че касаторът е извършил рязко и преднамерено маневра, довела до занасяне на автомобила и загуба на сцепление, което не е в съответствие с предназначението на пътищата. Вярно е установил, че като правоспособен водач на МПС, същият е съзнавал задължението си да съобразява своето поведение с правилата за движение по пътищата,вкл. със забраната от чл.104б т.2 ЗДвП, която е нарушил. Демонстрираната техника на управление на лекия автомобил изключва дори хипотетично възможността за инцидентен характер на деянието, което опровергава защитната теза на касатора, както правилно е установил и КРС.

Освен всичко изложено, следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,с каквото насрещно и пълно доказване,касаторът не се е справил. При осъществената на основание чл.218 ал.2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, проверка, касационният състав не установи наличие на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, поради което жалбата на А. А. Н., като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Разноски не са претендирани от страните.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира оспореното решение на РС гр.Кубрат за съответно на закона и фактите по делото, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7/05.02.2024г.,постановено по АНХД №127 /2023г. по описа на Кубратския районен съд.

Решението е окончателно.