ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3422 23.04.2019 година гр. Бургас
Бургаският районен съд гражданска колегия
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
като разгледа гражданско дело № 8455/2018г.
докладвано от съдията И. Дечев
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Перущица“ 22, партер, представлявано от
Петър Анатолиев Панов против “Цам
Балкан Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, жк.“Лазур“, бл.65,
вх.А, ет.2, ап.4, представлявано от Андрей Ромилов А.
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение № 3301/05.09.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6464/2018г., а именно:
сумата от 17000 лева главница, част от общо дължима главница от 41000 лева по
споразумение от 28.07.2016г., сумата от 1159.26 лева обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.01.2018г. до 02.09.2018г.,
ведно със законната лихва от 03.09.2018г. до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че искът по чл.422 ГПК бъде
отхвърлен, ищецът предявява следните осъдителни искове, също евентуални и един
спрямо друг: да се осъди ответникът да заплати посочените суми на основание
договорно правоотношение по споразумението, на основание договор за заем, на
основание плащане на чуждо задължение по чл.74 ЗЗД, на основание водене на
чужда работа без пълномощие по чл.61 ЗЗД, на основание неоснователно
обогатяване по чл.55 ЗЗД и по чл.59 ЗЗД.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените искове по
същество. Наведени на първо място в исковата молба са и твърдения, че
заведеният установителен иск по чл.422 ГПК е
недопустим, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила. Заявява се, че
заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на законния представител на
дружеството-длъжник, който не е възразил против нея в законния срок. Срещу нея
е било подадено възражение от адв.Ч., пълномощник на Айвар Ринатович Мухтаров, който обаче не се явява представляващ дружеството
и няма пълномощия за подава възражение. Управител на ответника е Андрей Ромилов А., който не е овластявал
посочените лица да подават възражение против заповедта. Ето защо те са нямали
право да представляват дружеството, като подадат възражение против заповедта.
По тази причина заповедта е влязла в сила, поради което заповедният съд
неправилно е указал на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК, който се явява
при това положение недопустим. Твърди се още, че на проведено общо събрание на съдружниците на Цам Балкан Инвест ООД е било взето решение да се оправомощи
адв.Ч. да подаде възражението, но такова овластяване
на лице, различно от управителя, е в противоречие с повелителните норми на ТЗ.
Решението на ОС е извън компетентността на съдружниците
и е нищожно, тъй като нарушава чл.141 ТЗ, според който само управителят може да
представлява дадено дружество. С тези мотиви се счита, че предявеният установителен иск, подаден в изпълнение на указанията на
заповедния съд, всъщност се явява недопустим, след като заповедта за изпълнение
е влязла в сила и се моли съда да установи тази недопустимост. Както беше
казано по-горе, предявени са и редица осъдителни искове, евентуални на иска по
чл.422 ГПК и евентуални помежду си, в случай, че установителният
иск бъде приет за допустим, но бъде отхвърлен като неоснователен.
Исковата молба е била връчена на Андрей Ромилов
А., управител на ответното дружество, вписан в Търговския регистър, който не е
подал в срока по чл.131 ГПК отговор.
По разпореждане на съда исковата молба е била връчена и адв.П.Ч., в качеството му на лице, упълномощено от ОС на
дружеството и от Айвар Ринатович
Мухтаров, притежаващ 90% от капитала. Връчването е
извършено след подадена от адв.Ч. молба, в която е
заявил и мотивирал представителната си власт по отношение на ответника. В молбата
се твърди, че Айвар Ринатович
Мухтаров притежава 90% от капитала на дружеството, а
управител е Андрей Ромилов А.. Мухтаров
свалил доверието си от А., като на 07.06.2018г. било проведено ОС, на което
управителят А. е бил освободен от длъжност. С друго решение на ОС адв.Ч. бил упълномощен да подаде възражение против
заповедта, тъй като такова възражение не е било подадено от управителя.
Възражение е подадено от адв.Ч., вследствие на което
съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК за доказване на
вземането си. Ето защо, доколкото адв.Ч. е бил
формално овластен от ОС да представлява дружеството,
БРС е постановил да му се връчи и исковата молба. В срока по чл.131 ГПК този
адвокат е подал отговор, с който оспорва исковете.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Фактите са такива, каквито ги сочат твърденията на страните. “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против длъжника “Цам Балкан Инвест“ ООД.
Заявлението е било уважено, като съдът по ч.гр.дело № 6464/2018г. е издал заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми. Към издаване на заповедта, а и към
сегашния момент управител на дружеството-длъжник е Андрей Ромилов
А.. Съдружници в него са Айвар
Ринатович Мухтаров и Андрей
Ромилов А.. Заповедта е била връчена лично на
управителя А. на 08.09.2018г. В двуседмичния срок, изтекъл на 25.09.2018г.,
възражение от управителя не е постъпило. С пощенско клеймо от 25.09.2018г. е
подадено възражение против заповедта, което е подписано от адв.Ч..
Същият в подкрепа на представителната си власт е приложил към възражението
писмени доказателства. От тях е видно, че на 17.09.2018г. се е състояло общо
събрание на “Цам Балкан Инвест“
ООД, на което управителят Андрей Ромилов А. е бил
освободен от длъжност. Оправомощен е адв.Ч. да подаде възражение против заповедта за изпълнение,
издадена по ч.гр.дело № 6464/2018г., отделно е оправомощен
Айвар Мухтаров да подпише
пълномощно, с което да упълномощи посочения адвокат да подаде възражението и да
представлява дружеството в последващо исково
производство. Налично е и пълномощното, подписано от Мухтаров
в полза на адвоката, в изпълнение на решението на ОС. От приложения дружествен
договор се установява, че съгласно чл.29 по решение на ОС или по силата на
изрично пълномощно, подписано от управителя, дружеството може да се
представлява от всеки съдружник или от трети лица.
Заповедният съд е приел възражението и е указал на заявителя да предяви
иск за доказване на вземането си. С нарочно становище заявителят е поискал от
съда на основание чл.253 ГПК да си отмени разпореждането, с което е дал
указания за предявяване на иск. Мотивирал е искането си с твърдението, че адв.Ч. няма представителна власт да подаде възражение,
поради което заповедта е влязла в сила. С определение от 19.10.2018г. съдът е
оставил искането без уважение, по съображения, че дружественият договор
позволява дружеството да се представлява и от трети лица. Това определение е
обжалвано пред БОС, който е оставил жалбата без разглеждане като недопустима.
При тези факти БРС намира производството по делото за недопустимо.
Видно е от отразеното в
Търговския регистър, че и към момента на подаване на възражението, и към
настоящия момент управител на дружеството-ответник е Андрей Ромилов
А.. Следователно той е лицето, което ръководи дружеството и го представлява
пред трети
лица. Според чл.141, ал.1 ТЗ управителят организира и ръководи
дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. Според ал.2 дружеството се представлява от
управителя. При няколко управители всеки един от тях
може да действува самостоятелно освен ако
дружественият договор предвижда друго. Други
ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение
на трети лица. Компетентността на управителя като изпълнителен орган се определя както от
ТЗ – разпоредбата на чл.141 ТЗ, така и от
дружествения договор. Дружественият договор обаче само ограничено може да влияе
на представителната власт на управителя, като определи дали при няколко
управители всеки от тях ще действа самостоятелно или ще се налага съвместното
им представителство.
От
законовата разпоредба на чл.141 ТЗ следва, че управителят
е органен представител на дружеството и представителната
му власт не може да бъде отнета чрез
дружествения договор /извън посоченото изключение/ или от Общото събрание. Затова в отношенията с трети, с външни лица, той представлява
дружеството и ограниченията в дружествения акт /както има такива и в случая/
нямат действие по отношение на тези лица
- това е смисълът на разпоредбата на изр.последно на чл.141, ал.2 ТЗ. Точно поради
трудността и дори невъзможността за едно външно лице,
което влиза в определени взаимоотношения с дружеството, да провери правомощията на лицето,
представляващо и управляващо го /управителят/, законът е предвидил, че всички
ограничения на правомощията на управителя
- с изключение на съвместната представителна власт на няколко управители, нямат действия по отношение на
трети лица. Ето защо според БРС не може с
дружествения договор да бъде предвидено, че по решение на ОС всеки съдружник
или трето лице може да представлява дружеството, както е сторено в настоящия
случай. Независимо, че има такава клауза в дружествения договор на “Цам Балкан Инвест“ ООД, тя се
явява в противоречие с императивните правила на чл.141 ТЗ, уреждащи начина на
представителство, поради което не може да породи правни последици.
Предвид
горното, БРС счита, че ОС незаконосъобразно е упълномощило адв.Ч.
да подаде възражение против заповедта за изпълнение. Упражняването на
представителната власт по отношение на дружеството се свързва с допустимостта
на производството, поради което съдът е длъжен да прецени дали такава
представителна власт е валидно учредена, тъй като е длъжен да следи служебно и
за допустимостта на иска. При това съдът по исковото производство не е обвързан
от преценката на заповедния съд дали възражението е подадено от лице с
представителна власт, а следва да изгради своя преценка. В случая фактите
сочат, че адв.Ч. е бил упълномощен формално от ОС, но
това пълномощие се забранява от чл.141 ТЗ, според който само управителят
представлява дружеството, като законът не дава възможност ОС да упълномощи инцидентно
друго лице, което да упражнява представителната власт.
Макар
и на заседание на ОС управителят А. да е бил освободен от длъжност и на негово
място да е назначен нов управител, това решение и до момента не е вписано в ТР.
Според чл.141, ал.4 ТЗ увеличаване и намаляване на
капитала, приемане и изключване на съдружник,
преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването
им в търговския регистър. Следователно вписването има конститутивно действие. Преди вписването на такъв вид
решения, те важат само в отношенията между съдружниците,
но не и спрямо трети лица, сред които е и съдът. Следователно към момента
освобождаването на управителя А. не може да се противопостави на третите лица,
спрямо които той продължава да е управител и да представлява “Цам Балкан Инвест“ ООД. Самият
управител е получил заповедта по чл.410 ГПК, но не е възразил против нея в
срок, поради което тя се счита за влязла в сила и удостоверява, че вземането по
нея съществува и е безспорно. Възражението от лице без представителна власт
няма правно действие и не може да породи нужните правни последици.
След като управителят
не е възразил против заповедта и тя е влязла в сила, налага се извод, че не е
следвало да се предявява установителен иск по чл.422 ГПК за доказване на вземанията. Такъв иск е недопустим, поради което съдът не
дължи разглеждането му по същество. Следва определение, с което производството
по него бъде прекратено, като се обяви, че заповедта е влязла в сила. Що се
отнася до осъдителните искове, предявени като евентуални, то те се явяват също
недопустими като лишени от правен интерес. Ищецът ги е предявил само в случай,
че искът по чл.422 ГПК бъде счетен за допустим, но бъде отхвърлен. С тези
искове ищецът търси осъждането на ответника за същите суми, но предявени на
различни правни основания. След като обаче заповедта за изпълнение е влязла в
сила и може да се издаде изпълнителен лист за сумите, ищецът повече няма
интерес от разглеждането на другите искове.
Следва съдебен акт, с
който цялото производство бъде прекратено като недопустимо.
Така мотивиран Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
ОБЯВЯВА заповед за изпълнение № 3301/05.09.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6464/2018г. за влязла в сила.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца “Цам Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД и на ответника “Цам Балкан Инвест“ ООД чрез управителя Андрей Ромилов А., както и чрез адв.Ч..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала!
Деловодител: Хр. Димова