Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 07.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” с - в, в
публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 15321/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 56694/05.03.2019 г. по гр. д. № 35009/2016 г.
по описа на СРС, 38 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З.М.К., ЕГН **********,
дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 3 039, 41 лв. за главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр.София, ж. к. „*******, аб. № 007084, за
периода м.12.2012 г. - м. 04.2015 г., сумата от 309, 43 лева за обезщетение за
забава върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода
31.01.2013 г. - 30.12.2015 г., както и сумата от 19, 72 лв. представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода за периода м. 12.2012 г. - м.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 11.01.2016 г. (датата на
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1127/2016 г. по описа на СРС. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и
заповедното производства, съобразно уважената част от претенциите.
С решението исковете са отхвърлени, както следва: над сумата 3 039,
41 лв. до пълния предявен размер от 3 081, 46 лв. за главницата за ТЕ, над
сумата от 309, 43 лв. до пълния предявен размер от 404, 48 лв. - за обезщетението
за забава върху главницата за цената на доставената ТЕ и за сумата от 2, 22 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение за периода 31.01.2013 г. - 30.12.2015 г.
В частта, в която исковете са
отхвърлени, решението е влязло в сила - като неоспорено от ищеца.
Недоволна от решението само в уважителната част е
останала ответницата З.М.К., която в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с множество доводи, че в оспорените
части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено. Излагат се
съображения, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и
събраните доказателства. Неоснователно е прието, че страните са обвързани с
облигационна връзка. Ищецът не е доказал по реда на чл. 154 ГПК, че ответницата
е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
По делото не са представени писмени доказателства за установяването му.
Позовава се на отмяна от ВАС, ІІІ отдел., с решение № 4777/13.04.2018 г. по а.
д. № 1372/2016 г. на Методиката за дялово разпределение, поради което ТЕ е
начислявана в противоречие със закона. Поддържа се, че е налице противоречие
със ЗЗП. Не се установяват размерите на претенциите, понеже неоснователно СРС е
възприел заключенията на експертизите, изготвени само въз основа на
документите, представени от ищеца. Не са допуснати исканията за представяне на
свидетелства за метрологични проверки на топломера в АС и за узаконяването му,
не се представени документи за съгласие на ответника за приспадане и добавяне
на суми ат изравнителните сметки, със сумите за връщане са погасявани стари
задължения, извън периода, вземанията на ищеца не са установени по основание и
размер. Ищецът не е ангажирал доказателства за изправност на индивидуалните
разпределители в имота, за реалното им отчитане в периода, или за създадени от
абоната пречки за такова отчитане, поради което е начислявана служебно ТЕ,
поради което незаконосъобразно е прието, че е налице основание за начисляване
на сумите. Недопустимо са приети като доказателства едностранно изготвени от
ищеца фактури за дължимите суми. Според жалбоподателката само от СТЕ не е
установено реалното количество доставена ТЕ. Не са представени доказателства за
извършване на дялово разпределение и за дължимост на
суми за тази услуга. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението в уважителната част
и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски и възразява да се
присъждат разноски на ищеца.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в сроковете по чл. 263 ГПК. В молба от 08.12.2020 г. ищецът оспорва
жалбата без да излага конкретни съображения и моли да се остави без уважение.
Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските
на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище
по жалбата.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Производството се развива след
подадено от ответницата възражение в срока по чл. 414 ГПК.
Решението се оспорва само в частите, в които частично са уважени исковете.
В останалата част то е влязло в сила, като неоспорено от ищеца.
Като съобрази представените доказателства, в
допълнение към изложеното от СРС и в отговор на възраженията във въззивната
жалба, съдът намира следното :
За да приеме, че
ответницата е потребител на ТЕ в процесния период СРС
основателно е съобразил, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, според което „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди“.
В
контекста на изложеното следва, че страна по договора за доставка
на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е собственикът на имота, физическото лице, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване
или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
В
случая качеството на ответницата на потребител (клиент) по договора за доставка
на ТЕ се установява от приетия пред СРС нот. акт І
25, т. ІІІ, рег. № 18452, дело № 405 от 01.10.2008 г., за покупко
– продажба на процесния имот, съгласно който
ответницата си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
продадения имот.
При
това СРС основателно е приел за установено, че между страните е възникнало договорно
правоотношение относно ползването на ТЕ за имота в процесния
период, което произтича от качеството на ответницата на вещен ползвател на
имота. Въззивният състав намира за неоснователни
възраженията в жалбата за недоказаност на договорното правоотношение с ищеца.
По силата на
законовата уредба, облигационното правоотношение с ищеца във връзка с
доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на
Общите условия на дружеството. Законодателят не е предвидил като условие за
влизането на ОУ в сила приемане от страна на ползващите лица, въпреки че е
предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни и
не се излагат твърдения ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца
Общи условия, нито да е поискала прилагане на специални условия.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая се установява, че
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите между топлоснабдените
имоти в сградата е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
Вземайки
предвид заключението на приетата без възражения пред СРС СТЕ и при съобразяване
на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя
изводите на СРС, че делът на ответницата относно дължимите суми за ТЕ е
изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.
От
заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени доказателства по делото,
както и документите за главен отчет, представени от ФДР, подписани от
потребител, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия
топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на
ищеца. Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че по делото не са
ангажирани доказателства от третото лице помагач за реално им отчитане
на ТЕ в имота в исковия период, доколкото пред СРС за представени документи за
главен отчет на уредите, съдържащи подпис на потребителя.
При
определяне размера на задълженията СРС основателно е съобразил констатациите на
СТЕ, според която през процесния период в ап. 53 няма
работещи и отчитани отоплителни тела, няма узаконен водомер за топла вода и на
абоната не са начислявани суми за отопление на имота. През периода за имота са начислени
суми само за подгряване на топла вода, формирани на база 2 бр. потребители, в съответствие
с нормативната уредба, както и суми за топлоенергия за сградна
инсталация. Вещото лице е посочило, че реално ползвано количество топлинна
енергия през периода е в общ размер на 3
039, 41 лв.
Съдът намира за ирелевантна последващата отмяна на Методиката за дялово
разпределение от ВАС, ІІІ отдел., с решение № 4777/13.04.2018 г. по а. д. №
1372/2016 г., доколкото това решение е постановено след исковия период и не
може да бъде съобразено по делото.
Вещото лице е констатирало, че има свидетелства за метрологични проверки на
общия топломер в абонатната станция. Възраженията на ответницата в обратния
смисъл не са доказани.
Предвид изложеното, законосъобразно
СРС е приел, че главният иск за стойност на
доставена топлинна топлоенергия е основателен до размер от 3 039, 41 лв.
за периода м. 12.2012 г. - 30.04.2015 г. и го е уважил за този размер.
В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
погасяване по давност на претенцията, по което СРС не се е произнесъл.
Настоящият състав, като съобрази, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 11.01.2016 г., а претенциите касаят
период м. 12.2012 г. - м. 04.2015 г., намира, че за този период не е изтекла
погасителната давност, считано три години назад от 11.01.2016 г., като се
съобрази момента на изискуемостта на вземанията. Възражението за погасяване по
давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД е неоснователно.
Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение и като съобрази възраженията в
жалбата, настоящият състав намира следното :
Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността
за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия се възлага
на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато
топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани
по реда на
чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл.
139 б (при ОУ), в който се уреждат
цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая не е спорно, че
ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Т.с.“ ЕООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал.
1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от:
1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати
се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.
Въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена от ФДР. Претенцията за заплащането й е установена в своето
основание. Стойността на услугата за процесния период, съгласно заключението на ССчЕ е в размер на 19, 72 лв., за който искът е основателен
и законосъобразно е уважен изцяло.
Относно частично уважената
претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд споделя изводите на СРС, че за сумите за заплащане на ТЕ претендирани до м.
02.2014 г. относно изискуемостта на вземанията приложение ще намерят правилата
за изпадане в забава на потребителя съгласно ОУ от 2008 г. Според тях, купувачът е длъжен да
заплати месечните суми към продавача в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят.
При това, обезщетение за забава ще се дължи само върху
незаплатените главници, с настъпила изискуемост до м. 03.2014 г., вкл.
СРС обосновано е определил лихвата за забава по данните
от ССчЕ и на основание чл. 162 от ГПК в размер на
309, 43 лв. за периода 31.01.2013 г. - 30.12.2015 г. Според въззивният съд не
са налице основания за промяна изводите на СРС в тази част.
Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, решението в оспорената уважителните части следва да се потвърди
като постановено при съобразяване с материалния и процесуален закон. Същият
извод се отнася и до частта от решението, в която ответницата е осъдена за
заплащане на разноски в исковото и заповедното производства, които са
съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право
на разноски има ищеца. Настоящият състав не присъжда такива, като приема, че в
негова полза не е осъществявано реално процесуално представителство във въззивното производство, по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56694/05.03.2019 г. по гр. д. № 35009/2016 г.
по описа на СРС, 38 с – в, в частта, в която е
признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З.М.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК:
*******, сумата от 3 039, 41 лв. за главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж.
к. **********, аб. № 007084, за периода
м.12.2012 г. - м. 04.2015 г., сумата от
309, 43 лв. за обезщетение за забава върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия за периода 31.01.2013 г. - 30.12.2015 г., както и сумата от 19, 7
лв. - представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода за периода м. 12.2012 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от
11.01.2016 г. (датата на подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1127/2016 г. по описа на СРС и ответницата
е осъдена за разноски в исковото
и заповедното производства.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в останалата отхвърлителна част, като
неоспорено от ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.