№ 184
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000503428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №5867/30.10.2024 г. по гр. д. № 3904/2022 г. по описа на
Софийски градски съд е: признато за установено по отношение на ответника
Столична община, по предявения главен положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Пламс -2001“ ЕООД, ЕИК *********, е собственик на
магазин-метален павилион, находящ се в гр. София, район Красно село –
кооперативен пазар, със застроена площ 119 кв. м., изграден върху общинска
земя по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) при съседи по нотариален акт № 120,
том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на нотариус № 104 при НК - по
констативен протокол, съставен на основание заповед №45/16.05.2001 г. на ИД
на „Хлебни изделия-Възраждане“ АД: фасада – терен на кооперативен пазар;
север – дворно място, принадлежащо към „Гостилница“, собственост на д-р
М. М., запад магазин за готово облекло – общинска собственост, изток –
магазин за кафе и чай – общинска собственост, а съгласно скица
№15¬598003/08.07.2020 г., издадена от СГКК – представляващ част от сграда
с ид. № 68134.207.3.1, цялата с площ 177 кв. м., находяща се в гр. София, бул.
Гоце Делчев №2, в ПИ с ид. № 68134.207.3 и ПИ с ид. № 68134.207.233
(второстепенна вътрешна улица), при граници от три страни ПИ с ид. №
68134.207.3 и ПИ с ид. №68134.207.233, на основание сключен договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т.
първи, рег. №8968, д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под № ***, и
договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г., вписан в
1
АВ с вх. №26152, акт №174, т. ХII от 08.05.2006 г.; отхвърлен предявеният от
„Пламс - 2001“ ЕООД срещу Столична община положителен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът
е собственик на реална част от ПИ с ид. № 68134.207.3, нанесен в КККР,
одобрена със заповед №РД-18-50/20.06.2016 г. на и.д. на АГКК, с площ 340
кв.м., представляващ УПИ VII-3 „за офиси“, кв. 315 м. Красно село-
Плавателен канал-Север по плана на гр. София, който ПИ с ид. №68134.207.3
е с граници 68134.207.233(улица), 68134.207.138 (бул. Г. Делчев), 68134.207.2,
68134.207.4, 68134.207.1 (УПИ V, УПИ VI-1,2 и улична регулация) на
основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. -
13.04.2022 г.
Посоченото решение се обжалва от „Пламс -2001“ ЕООД, действащо
чрез процесуалния си представител, в следните части: в частта, с която по
първия разгледан положителен установителен иск за собственост е отразено в
диспозитива на решението, че процесният магазин-метален павилион,
находящ се в гр. София, район Красно село - кооперативен пазар, със
застроена площ 119 кв. м., е изграден върху общинска земя по реда на чл.120
ППЗТСУ (отм.); в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Пламс - 2001“
ЕООД срещу Столична община положителен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на реална част от ПИ с ид. № 68134.207.3, с площ 340 кв. м., на основание
давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. -13.04.2022 г. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че правният интерес
за обжалване на решението в частта му, с която иска му срещу Столична
община е уважен извлича от това, че в мотивите и в диспозитива на решението
първоинстанционният съд приема, че сградата е с временен характер и е
построена по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.). Заявява се, че за да подкрепи
извода си за временния характер на процесната сграда първоинстанционният
погрешно тълкува и прилага материалноправната норма на чл. 120а ППЗТСУ
(отм.). Поддържа се, че въпросът с изясняването на градоустройствения статут
на процесната сграда е от съществено значение за правилното решаване на
делото. В тази връзка първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, след като в доклада си по делото не е
указал на ответника да представи съответните доказателства в подкрепа
конкретно на твърдението/възражението си, че сградата е построена по реда
на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). Изтъква се, че по отношение на отхвърления
иск в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е изложил собствени правни
изводи и не е отговорил на наведените от ищеца в исковата молба конкретни
правни доводи за практическото приложение на Решение № 3/24.02.2022 г. на
КС по к. д. №16/2021 г., с което е отменен § 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността. Посочва се, че в случая съдът е следвало да прецени,
2
че е възможно приложението на чл. 82 ЗС за присъединяване на владението на
ищеца към това на праводателя му. В този случай и предвид, че процесната
сграда е станала част от активите на „Хлебни изделия Възраждане“ ЕАД на
03.04.1997 г., следва да се приеме, че праводателят на ищеца е владял от
03.04.1997 г. до 28.05.2001 г. общо 4 години, 1 месец и 25 дни, което владение
следва да се присъдени към владението на ищеца, което е признато от първия
съд за периода от 28.05.2001 г. общо от 5 години и три дни, а последният
период, изчислен от първия съд от датата на влизане в сила на решение №
3/24.02.2022 г. до датата на завеждането на настоящия иск, следва напълно да
се ревизира в съответствие с константната практика на ВКС, според която
владението се зачита до датата на приключването на съдебното дирене в
първоинстанционния съд (03.10.2024 г.). Така изчислен последният период на
упражняване на владението от ищеца е 2 години, 6 месеца и 25 дни, или общо
11 години, 8 месеца и 23 дни. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваните части, като се присъдят направените пред двете инстанции
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство – Столична община, действаща чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С
него последната се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за
законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, като се присъдят на въззивника
сторените пред САС съдебни разноски.
Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е допустима в частта, с
която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за
собственост върху реална част от процесния имот, тъй като е е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса,
отговаря на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което в тази част
следва да бъде разгледана по същество. От друга страна въззивният съд е
констатирал, че градоустройственият статут на процесната сграда не е бил
предмет на предявените искове, а и не може принципно да бъде предмет на
исково производство с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Градоустройственият статут на даден обект е факт с правно значение, за
установяването на който не е предвиден специален иск по смисъла на чл. 124,
ал. 4, изр. 2 ГПК. Ето защо спорът между страните относно
градоустройственият статут на процесната сграда, дали същата представлява
законен или незаконен строеж и т. н., може да бъде разрешен в висящото
между страните исковото производство по предявен иск на основание чл. 109
ЗС или в друго административно исково производство по реда на ЗУТ, но не и
в настоящото производство. Първоинстанционният съд е посочил в
диспозитива на съдебното решение, че процесният магазин-метален павилион
е изграден върху общинска земя по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.) единствено
с цел индивидуализацията на обекта. Това обстоятелството е било отразено в
нотариалния акт за собственост, който е представен от самия ищец и
3
разгледания иск за установяване на право на собственост не формира сила на
присъдено нещо върху него. Първата инстанция е постановила, че ищецът е
собственик на този обект на деривативно основание, като без правно значение
за разгледания иск е градоустройственият статут на сградата, включително
дали тя е законен или незаконен строеж. Поради изложените съображения
въззивна жалба в частта, с която се обжалва отразеното в диспозитива на
решението, че процесният магазин-метален павилион, находящ се в гр. София,
район Красно село - кооперативен пазар, със застроена площ 119 кв. м., е
изграден върху общинска земя по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), е
недопустима и като такава е бъде оставена без разглеждане с определение от
07.01.2025 г. Посоченото определение не е обжалвано от „Пламс -2001“ ЕООД
и е влязло в сила понастоящем.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от ищеца „Пламс -
2001“ ЕООД срещу Столична община обективно съединени положителни
установителни искове за право на собственост: главен положителен
установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание
сключеният договор за покупко-продажба и прехвърляне на търговско
предприятие; евентуален положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
описаната сграда на основание давностно владение, осъществено в периода
28.05.2001 г. -13.04.2022г. и главен положителен установителен иск по чл. 124
ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
описаната реална част от имота, върху който се намира сградата, на основание
давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001 г. - 13.04.2022 г.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК в обжалваната част, поради което следва да се произнесе само в
пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само
когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Не е спорно между страните, а и от приетите в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че с решение № 32 по т. II
от протокол № 20/20.12.1996г. Столичният общински съвет преобразувало
общинската фирма „ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ“ в седем отделни търговски
дружества, едно от които е „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД. С решение
№ 28 по протокол № 28/03.04.1997 г. на СОС било допълнено горепосоченото
решение № 32, като в капитала на „Хлебни изделия- Възраждане“ ЕАД бил
4
апортиран търговски обект, описан като магазин №149 /метален павилион/,
находящ се на Кооперативен пазар – район „Красно село“, с площ от 119 кв.м.
Апортът бил извършен от Столична община, която била собственик на същия
до този момент.
Видно е от нотариален акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на
нотариус № 104 при НК, че „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД е продал
гореописания магазин №149 /метален павилион/ на ЕТ „П. Т. Н.“ - праводател
на ищцовото дружество по силата на договор за продажба на предприятие от
20.12.2001 г. Това обстоятелство е посочено и в графа „Забележки“ на акт за
частна общинска собственост /АЧОС/ № 722/03.07.2001 г., който бил съставен
за поземлен имот с пл. № 3, кв. 315а, местност „Бул. девети септември“ по
кадастралния план на гр. София, с административен адрес - бул. „Гоце
Делчев“ № 2, върху който бил разположен магазин №149 /метален павилион/.
Видно е от нотариален акт от 07.05.2012 г., № ***, т. първи, рег. №5933,
д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., № *** НК, че „Пламс - 2001“ ЕООД на
основание чл. 587, ал. 1 ГПК е признат за собственик на търговски обект –
магазин, представляващ масивна сграда с частични стоманенобетонни
елементи, находящ се в гр. София, СО-район Красно село - Кооперативен
пазар със застроена плащ 119 кв. м., състоящ се от търговска зала и санитарен
възел, изграден върху общинска земя по реда на чл.120 ППЗТСУ, заедно със
съответното на обекта отстъпено право на строеж, попадащ съгласно
регулационния план на гр. София, м. Хиподрума, одобрен с решение № 64,
т.65 по протокол №32 от 10.12.2001г. на СОС в УПИVII, от кв. 315б, при
съседи по доказателствен акт фасада – терен на кооперативен пазар; север –
дворно място, принадлежащо към „Гостилница“, собственост на д-р М. М.,
запад магазин за готово облекло – общинска собственост, изток – магазин за
кафе и чай – общинска собственост, а по скица - УПИ IV-5,6, ПИ №4 УПИ VI-
1,2 и улица. Документите, въз основа на които е издаден този нотариален акт
от 07.05.2012 г., са: нотариален акт от 28.05.2001г. №120, т. първи, рег. №8968,
д. №90/2001г. на нотариус Р. Р., вписан в НК под № ***, и договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г., вписан в АВ с вх.
№26152, акт №174, т. ХII от 08.05.2006г., скица от 02.07.2007 г., валидна без
презаверка и данъчна оценка. От приложените към този нотариален акт от
07.05.2012 г. договор за прехвърляне на търговско предприятие от 20.12.2001г.
и опис на недвижимите имоти е видно, че прехвърленото търговско
предприятие ЕТ „П. Т .Н.“ е било собственик на магазин (метален павилион).
Със заявление от 06.06.2018 г. „Пламс -2001“ ЕООД е направил искане
до Столична община да му бъде продадено по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС
общинското място, за което е отреден УПИ VII-3, в който се намира
павилионът. С писмо от 03.05.2019г. СО е изразила становище, че павилионът
е преместваем обект, поради което земята не може да бъде купена по реда на
чл. 35, ал. 3 ЗОС, тъй като дружеството не притежава законно построена
сграда в общинския имот.
5
Видно е от съставения АЧОС № 1841/19.03.2019 г., че същият се отнася
за реална част с площ 340 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.207.3 по КККР,
одобрена със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК,
целият с площ от 475 кв. м.
В първоинстанционното производство е прието, като обективно и
компетентно изготвено, заключение по назначена съдебно-техническа
експертиза. Според същото сградата, предмет на нот. акт № 120, том I, рег. №
89681, д. № 90/2001 г. на нотариус № 104 при НК, със застроена площ 119 кв.
м., е идентична с част от сградата с площ 177 кв.м. с ид. № 68134.207.3.1, като
една малка част от тази сграда, попада в ПИ с идентификатор №
68134.207.233 (второстепенна улица). УПИ VII-3 „за офиси“ от РП от
10.12.2001 г. и УПИ VII-3 „за офиси“ по действащия РП от 2013г. са идентични
с реална част от ПИ №3 с идентификатор № 68134.207.3, целият с площ 475
кв. м. Процесният павилион се намира в УПИ VII-3. Прилежащият терен към
сградата е 238 кв. м., а свободни остават 102 кв.м. от УПИ VII-3, които
отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗУТ за лице и площ.
При обсъждане на заключението на експертизата, настоящият съдебен
състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи,
тъй като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира обсъдената експертиза.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите А. В.
М., която е служителка на „Пламс - 2001“ ЕООД и М. Д. Н., който е бивш
служител на ищцовото дружество, а във въззивното производство е разпитана
отново свидетелката А. В. М. и свидетеля С. Р. П.. От техните свидетелски
показания се установява, че от повече от двадесет години процесната сграда,
която се намира на кооперативния пазар на бул. „Гоце Делчев“, както и
пространството около нея, се ползва от „Пламс - 2001“ ЕООД. През
последните около десет години сградата е разделена на четири отделни
търговски обекти – заложна къща, кафе, магазин за дюнери и магазин за
китайска кухня. Прилежащите площи от земята около сградата също са
ползвани за дейността на търговските обекти, като например пред кафето са
разположени няколко маси. Лицата, които осъществяват търговска дейност в
тези четири търговски обекта заплащат наем на управителя на „Пламс - 2001“
ЕООД – П. Н..
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства. От тях обаче се
установява, че „Пламс - 2001“ ЕООД ползва като собственик единствено
процесния магазин (метален павилион), който понастоящем е разделен на
четири търговски обекти, които са отдавани под наем. Ползването на
пространството около обекта за търговската дейност не доказва владение
6
върху земята в разглеждания случай.
Останалите събрани в първоинстанционното производство
доказателства касаят градоустройствения статут на процесната сграда, поради
което са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство и
не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
В хода на съдебното производство не е доказано упражнявано от „Пламс
- 2001“ ЕООД и от неговите праводатели владение върху реалната част от
имота, върху който се намира процесния магазин (метален павилион), поради
което няма как това дружество да е придобило правото на собственост върху
тази част от поземления имот на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на основание
давностно владение. Обикновеното (недобросъвестно) владение е дефинирано
в чл. 68, ал. 1 ЗС. В него е посочено, че владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. От тази дефиниция е видно, че тя иманентно съдържа два основни
признака, на които владението трябва да отговаря. Това са упражняване на
фактическа власт върху вещта и намерението вещта да се държи лично или
чрез другиго като своя. Те трябва да са налице кумулативно, за да може да
говорим за владение и от него да произтекат предвидените в закона правни
последици. В разглежданият случай „Пламс - 2001“ ЕООД е ползвало
пространството около процесния магазин (метален павилион), но не като
владелец, а като държател. Показателно за това е оправеното искане до
Столична община през 2018 г. от „Пламс - 2001“ ЕООД да му бъде
продадено по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС общинското място, за което е
отреден УПИ VII-3, в който се намира павилионът. По този начин това
дружество е признало, че към този момент – 2018 г. Столична община е
собственик на поземления имот, с оглед на което няма как да е бил
владелец на съответната част от него. В тази насока следва да се счита
оборена оборимата презумция, регламентирана в чл. 69 ЗС.
Освен това правната доктрина и съдебната практика примат, че
владението трябва да притежава и някои допълнителни признаци.
Историческият анализ на института на владението показва, че те произлизат
от отменения чл. 302 ЗИСС, в който е било посочено, че: „Владението е
законно, когато то е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта, като своя собствена”. Тоест, те са плод на
историческите традиции в българското вещно право. Те се приемат
безкритично и при уредбата на владението при действащия ЗС. Аргумент за
това дават например решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г., I г.
о. на ВКС, решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г., I г. о на ВКС
и решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г., I г. о. на ВС и много други.
Безспорно се приема в съдебната практика, че макар и ЗС да не посочва
изрично тези признаци на владението, те се извеждат като логическо
7
следствие на основните два признака на владението по чл. 68 ЗС. В
разглеждания случай от 2014 г. до сега фактическата власт на „Пламс - 2001“
ЕООД върху процесния магазин (метален павилион) и прилежащата земя за
неговото ползване не е спокойна, тъй като по предявен иск с правно
основание чл. 109 ЗС на Столична община е образувано гражданско дело гр. д.
№19459/2014г. на 39 състав на СРС, понастоящем висящо като гр. д. под №
70265/2021г. на СРС, 39 състав. По това дело Столична община иска на
основание чл. 109 ЗС да бъде осъден „Пламс - 2001“ ЕООД да премахне
павилиона, тъй като пречи на упражняването на правото на собственост върху
терена от страна на общината. В практиката на ВКС се приема, че едно
владение е спокойно, когато не е смутено чрез извършване на определени
действия от невладеещия собственик, насочени към самия имот и имащи за
последица отстраняването на владеещия сънаследник от имота. Още през
2014 г. Столична община е предявила искова претенция срещу „Пламс - 2001“
ЕООД за защита на правата си по отношение на процесните обекти. Според
чл. 116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност
съгласно чл. 84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване
на помирително производство и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. До 2014 г. Столична община е имала така наречените от теорията
„съизволителни“ или „претърпими“ действия по отношение на ползваната от
страна на „Пламс - 2001“ ЕООД част от имота, за да може да бъде обслужвана
осъществяваната в магазина търговска дейност. Поради изложените
съображения настоящият съдебен състав заключава, че до образуването на
процесното съдебно производство на 14.04.2022 г. „Пламс - 2001“ ЕООД не е
осъществявала владение върху процесната реална част от ПИ с
идентификатор № 68134.207.3, с площ 340 кв. м.
За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че са напълно
необосновани твърдения във въззивната жалба, че въпросът за
градоустройствения статут на процесната сграда е от съществено значение за
правилното решаване на делото. Напротив, както вече беше многократно
заявено, градоустройственият статут на процесната сграда е неотносим към
предмета на доказване в настоящото производство. Освен това неоснователно
е и другото възражение на въззивника, че първоинстанционният съд не е
изложил собствени правни изводи и не е отговорил на наведените от ищеца в
исковата молба конкретни правни доводи за практическото приложение на
Решение № 3/24.02.2022 г. на КС по к. д. №16/2021 г., с което е отменен § 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността. На първо място в случая,
нито „Хлебни изделия Възраждане“ ЕАД и другите праводатели на ищеца,
нито самият ищец са били въобще владелци на процесната реална част от
поземления имот. Но дори и да се приеме, че са били такива, първата
инстанция правилно е съобразила съдебната практика на ВКС (например
определение № 2712 от 3.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 302/2023 г., II г. о.)
относно течението на придобивна давност върху имоти частна държавна
8
собственост след постановяване на Решение № 3/24.02.2022 г. на КС. В тази
насока е обоснован и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че
в случая не е изтекъл необходимия 10 годишен давностен срок, за да може
„Пламс - 2001“ ЕООД да придобие собствеността върху реалната част от
имота. Отделен въпрос е, че ищецът въобще не е доказал, че е осъществявал
владение върху тази част до момента на депозиране на процесната искова
молба. Напълно несъстоятелна и тезата, застъпена във въззивната жалба, че
владението следва да се зачита в случая до датата на приключването на
съдебното дирене в първоинстанционния съд (03.10.2024 г.). Същностната
характеристика на положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на придобито право на собственост по силата на давностно
владение, предполага че към момента на предявяването на иска защитаваното
чрез него право на собственост е вече придобито, респективно, че
необходимият давност срок съгласно чл. 79 ЗС към този момент е вече
изтекъл.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия Столична
община се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5867/30.10.2024 г., постановено по гр. д.
№ 3904/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната част от
„Пламс -2001“ ЕООД, ЕИК *********, с която е отхвърлен предявения срещу
Столична община положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална
част от ПИ с ид. № 68134.207.3, нанесен в КККР, одобрена със заповед №РД-
18-50/20.06.2016 г. на и.д. на АГКК, с площ 340 кв.м., представляващ УПИ
VII-3 „за офиси“, кв. 315 м. Красно село-Плавателен канал-Север по плана на
гр. София, който ПИ с ид. №68134.207.3 е с граници 68134.207.233(улица),
68134.207.138 (бул. Г. Делчев), 68134.207.2, 68134.207.4, 68134.207.1 (УПИ V,
УПИ VI-1,2 и улична регулация), на основание давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК „Пламс -
2001“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Столична община, с
БУЛСТАТ:*********, сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
9
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10