О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/31.05.2022г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2586 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът
съобщава следния проект на доклад:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Д.И., ЕГН**********,
с адрес: *** срещу В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, жил. Кооперация
1, ет.1, ап.7, с която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД
и чл.45 от ЗЗД вр. чл.3 от ГПК, които са съответно за осъждане на ответницата да плати на ищцата: 1/ обезщетение за
претърпените от нея имуществени
вреди във вид на пропусната полза в общ размер на 30 454 лв., от които 19 785 лв. - за апартамент №6; 6 599лв. - за
офис „А“ и 4 070лв. - за гараж №3, поради извършени от ответницата противоправни действия, изразяващи се в участие,
съдействие и заплащане на незаконно застрояване на съсобствения (до 15кв. м.
ид. части) на ищцата имот ПИ с ид.,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на
което ищцата не е увеличила имуществото си чрез придобиване на законно изградени
апартамент №6 с площ от 93,13 кв.м.,
офис „А“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №3 с площ от
18.96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“Ч.в.“ № 15, за които й е учредено
право на строеж, ведно със законната
лихва върху сумата от деня на предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ обезщетение в размер на 60 000лв. за претърпените от
ищцата неимуществени вреди – страдания,
психически стрес, постоянна тревожност, финансов тормоз, загуба на работа,
ненамиране на работа впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето
и на качество на живот и други аналогични, търпяни в периода 16.10.2013г. - 16.10.2018г., които са
причинени от неправомерните действия на ответницата, изразяващи се в: А/ участие, съдействие и заплащане на
незаконно застрояване на съсобствения на ищцата имот (15кв. м. ид. части) ПИ с
ид.,,,,,,,,,,,,по КК на гр.Варна, вследствие на което ищцата не е увеличила
имуществото си чрез придобиване на законно изградени апартамент №6 с площ от 93,13 кв.м., офис „А“ с площ 23,80 кв.м. и гараж №3 с площ от
18.96 кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.“Ч.в.“ № 15, за които й е учредено
право на строеж; Б/ злоупотреба с
процесуални права с образуване и/или участие в следните производства срещу ищцата:
гр. дело №14297/2015г. на ВРС; гр. дело №3663/2015г. на ВРС; гр.
дело №13779/2014г. на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г.,
включително съпътстващите им дела за проверка на прозинасянията по тях (уточнени с УМ от 14.02.2022г.), ведно със законната лихва върху сумата
от предявяване на иска в съда – 17.10.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като по петитума в тази част ще
се следват указания по конкретизиране
поотделно, но с настоящият съдебен акт, с оглед на процесуална икономия.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищцата твърди, че по дарение
от баща й през 1975г. е придобила 1/3 ид. част от дворно място с къща, находящо
се в гр.Варна, ул.“Ч.в.“ №15. На 22.08.1995г. ищцата и другите двама
съсобственици сключили с „ЕТ М.– М.Р.“ договор за групов строеж, по силата на
който съсобствениците прехвърлили на ЕТ 80 кв. м. от дворното място, цялото с
площ 305 кв. м., срещу което последният се задължил да построи и въведе в експлоатация
изцяло на свои разноски жилищна сграда, от която съсобствениците да получат
отделни обособени обекти, като съсобствениците са имали учреденото право на
строеж за сградата. Ищцата Т.И. следвало да получи в своя собственост апартамент
№6 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“ с площ 23.80 кв.м. и гараж №3 с площ от
18.96 кв.м.
Твърди още, че на 23.08.1999г. ответницата В.А., без
да има каквато и да било договореност или съгласие на ищцата, сключила с други
от съсобствениците (към този момент) договор за групов строеж на сградата, но
който бил в нарушение на чл.53, ал.3 от ЗТСУ (отм.) и чл.183, ал.1 от ЗУТ – без
съгласието на всички съсобственици (конкретно на ищцата Т.И.). С оглед на този
договор ответницата (и други лица) сключили и два договора за строителство от
27.07.1999г. и от 29.09.1999г., а разрешението за строежа било издадено пак по
инициатива на ответницата - №216/22.07.1999г. Последното също било
противозаконно и затова е било отменено с окончателно решение №10287/23.10.2006г.
на ВАС на РБ.
Въпреки незаконните действия на ответницата (и други
лица) обаче, през периода 1999г.-2002г. строителството било фактически
довършено до етапа на „груб строеж“. Съответно построената сграда била
незаконна, в нарушение на устройствените правила и инвестиционните изисквания,
некачествена и бързо подлежаща на амортизация, но най-вече – била в
противоречие с уговореното от ищцата и другите съсобственици (към 1995г.) и „ЕТ
М.– М.Р.“ по договора за строеж от 22.08.1995г. Сградата е налиице и към
момента, при това с прогресивна амортизация до негодност за ползване. Сградат
освен това е останала и без довършителни дейности, без цялостна Ел и ВиК
инсталации и не била въведена в експлоатация.
Така от 1999г. или поне от завършването на грубия
строеж през 2002г. се твърди, че ищцата е била лишена от правото да получи
законни, качествени и съответни на инвестиционните намерения от 1995г. имоти – апартамент
№6 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“ с
площ 23.80 кв.м. и гараж №3 с площ от
18.96 кв.м., които да ползва или да продаде – с което пропуснала да увеличи
актива на патримониума си с пазарната стойност на тези обекти според началните
за тях предвиждания от 1999г. Пряката причина за това били противозаконните на
ответницата действия по участие и организиране на сключените през 1999г. без
съгласието на ищцата договори; пак така получено разрешение за строеж; така и
пречки на строителят по първия договор от 1995г. да изпълни задълженията си; след
това действия по укаконяване и търпимост на незаконно изградената сграда; водени
множество съдебни и административни производства за целта, в това число и срещу
ищцата; отказ от постигане на справедливо споразумение с ищцата; възлагане
действия по частичен демонтаж на сградата през 2011г.; но най-вече чрез финансиране строежа на
незаконната сграда – но всичко това изцяло без знанието и съгласието, дори при
противопоставянето на ищцата за строителството. Самото финансиране твърди, че
се изразява в заплащането от отв. В.А. на 15% от стойността на разходите за
построяването на сградата, с който процент ищцата обвързва отговорността на
ответницата.
По тези причини претендира обезщетение за имуществени
вреди, които са формирани от средната пазарна стойност на обектите, които ищцата
е щяла да получи при строеж съобразно договора от 1995г., предвидени лично за
нея –
апартамент
№6 с площ от 93.13 кв.м., офис „А“ с
площ 23.80 кв.м. и гараж №3 с площ от
18.96 кв.м. – която стойност е съизмерена с финансовото участие на ответницата
в стоителството с 15% от разходите (на какъвто процент ищцата е определила
участието на ответницата във вредоносния резултат). Което има и крайните
твърдяни измерения – 19 785лв. за апартамента, 6 599лв. за офиса и
4070 лв. за гаража, с които ищцата пропуснала да увеличи своето имущество, в
резултат на противозаконните действия на ответницата.
Отделно ищцата претендира и
обезщетение за неимуществени вреди, по две групи твърдения за противоправно
поведение на ответницата. Първата от тях са гореописаните противозаконни
действия по повод участие, съдействие и заплащане на незаконно застрояване на
съсобствения на ищцата терен. Втора група са действията по целенасочена
злоупотреба с процесуални права, чрез образуване или участие в множество
съдебни и административни производства срещу ищцата. Първоначално тези
производства са 11 бр. посочени, като с УМ от 14.02.2022г. (по-конкретно л.282
от делото) ищцата акцентира върху 4 броя, по които счита, че има пряка и
целенасочена злоупотреба с процесуални права от ответницата срещу ищцата, а
именно по: гр. дело №14297/2015г. на ВРС; гр. дело №3663/2015г. на ВРС; гр.
дело №13779/2014г. на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г. (в тази част следват указания по уточняване на размера на вредите от
всяко от тези четири производства поотделно,
в рамките на общия размер на обезщетението за неимуществни вреди и по
уточняване на конкретната злоупотреба с права по всяко производство поотделно).
Обобщено се
твърди, че в резултат на горните две групи противоправни действия на
ответницата, които са били извършвани с цел ищцата да се откаже или да
прехвърли на ответницата правата си върху терена изградата, ищцата е претърпяла
сериозни неимуществени вреди, които се изразяват в психически стрес, постоянна
тревожност, финансов тормоз, загуба на работа, ненамиране на работа
впоследствие, социално дистанциране, влошаване на здравето и на качество на
живот и други аналогични, всичките търпяни конкретно в процесния период от
16.10.2013г. до 16.10.2018г.
По същество ищцата моли за уважаване
на исковете в тяхната цялост.
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответницатадепозира
писмен отговор. С него тя не оспорва правата на ищцата върху част от исковия
терен към 1995г., не спори и за сключването на договор от 22.08.1995г.
(като факт; оспорва че с договора е било валидно учредено право на строеж); не
спори за сключването на сделките от 23.08.1999г., от 27.07.1999г. и от
29.09.1999г. (като факт), както и за получено разрешение за строеж
№216/22.07.1999г., отменено с решение от 23.10.2006г. на ВАС на РБ; не спори и че
процесната сграда е била построена в периода от 1999г. до 2002г. въз основа на
горните договори и разрешения от 1999г.; още не спори и че е участвала в
заплащането на част от разходите за строежа.
Предявените искове обаче счита за недопустими, както и
категорично за неоснователни в цялост. В тази връзка излага (в отговора и
в допълнителни становища след него) следните обобщени възражения: С договора от
1995г. не е било учредено валидно право на строеж. Ищцата е знаела за
извършваното през 1999г.-2002г. строителство в терена, но не се е
противопоставяла. Ищцата и другите съсобственици са фигурирали в разрешението
за строеж №216 от 22.07.1999г. Грубият строеж е бил завършвен през 2000г., а
довършителните дейности до 2002г., тоест целият строеж е бил приключен при
неотменено разрешение за строеж №216/22.07.1999г. Ищцата е отказвала
споразумение с ответницата и другите страни по договора от 1999г. Ищцата редовно
заявявала несъгласие със строежа. Ищцата е бездействала и е отказвала да
подпише инвестиционните проекти, представени пред район Одесос в процедурата по
узаконяване на довършената сграда. Ищцата е препятствала да се приведе
построената сграда в съответствие с одобрените проекти, чрез което тя е пречила
на всички останали съсобственици и купувачи на обекти. Не е налице основание за
събаряне на сградата, дори има отказ от кмета на район Одесос за това.
Постройката е търпима, с удостоверение за търпимост от кмета на район Одесос
№34/04.07.2014г., което се потвърждава и от приключилото на делбено дело
№4724/2019г. на ВРС. Ако ищцата е лишена от права, то причина е неизпълнението
на строежа от „ЕТ М.– М.Р.“. Изтекли „лихви върху главниците“ с изтичане на
тригодишен давностен срок. Предявяването на искове е конституционно право на
всеки гражданин, поради което не може и да е правонарушение. Издаденото от
главния архитект на р-н Одесос при Община Варна удостоверение за търпимост
№34/04.07.2014г. е валидно и допустимо, с оглед на което и ползването му пред
различни държавни органи е също така валидно. Ответницата, лично или с адвокат,
не е упражнявала натиск спрямо ищцата за получаване на частите й от сградата.
Ответницата не е пречила на „ЕТ М.– М.Р.“ с нищо. Ищцата и до делото не се е
опитала да продаде обектите й от изградената сграда, за да счита, че е
пропуснала ползи. Ищцата е тази, която редовно във времето е пречила на другите
съсобственици и на узаконяването на постройката. И други в подобен смисъл.
От своя страна прави възражение за прихващане по
чл.298,
ал.4 ГПК вр. чл.103 ЗЗД и вр. чл.61, ал.2 ЗЗД (по твърдения) със сумата от 15 000лв., която се сочи да
съставлява припадащата се на ищцата част от увеличена стойност на поземления имот, вследствие построяването на
сградата със средства и на ответницата, през 1999г.-2002г., от кота нула до
етап груб строеж, в това число и външна и вътрешна ВиК и Ел инсталации.
Конкретно дейностите се сочи да са следните:
1/ за изграждане на плочи А, Б, В, Г, Д и Е на сградата, материали за:
- армировка на основи и плочи А, Б, В, Г, Д и Е - общо 26 679кг x 1,20лв. за брой, или общо 32015лв.;
- полагане на бетон - 229 куб.м. х 60лв.= 13740лв.
- дървен материал, греди и ламперия -12 куб.м. х 120лв =1440лв.
- варов разтвор - 60 куб.м. х 40лв.=2400лв.
- тухли - 120000 бр. х 0,125лв.= 15000лв.
- цимент 100 бр. палети х 7лв. = 700лв.
- керемиди 5000бр.х 0,50лв = 2500лв.
- поцинкована ламарина 60 кгх 12лв = 720лв.
- гвоздеи 66 кг х 5лв = 330лв.
или общо по този пункт 68 845лв.;
2/ за фонд работна ръка 30% от 68845лв. = 20 654лв.;
3/ за разходи за платна под наем, хаспел и ел.снергия – 14 290лв.;
4/ за външно Ел и ВиК за сградата – 18 159лв.
5/ за вътрешно Ел и ВиК за сградата – 6 000лв.
Сочи се, че дейностите са извършени със
знание и без противопоставяне на ищцата, а ответницата е действала в свой и в
чужд интерес при участието й в разходите за тези СМР. Твърди се, че общата
стойност на разходите за целия строеж е общо 127 948лв., от които
ответницата е вложила лично 15 000лв., но поради увеличаване стойността на
целия терен след изграждане на сградата ищцата дължи, съобразно актуалната й
квота от терена, сумата от 15 000лв. от новата увеличена стойност.
По същество
моли за отхвърляне на исковете, поради неоснователност, евентуално за
отхвърляне или намаляване след уважаване на възражението за прихващане, както и
за присъждане на съдебни разноски.
Със становище по повод възражението за прихващане ищцата
оспорва в цялост претенцията на ответницата за подобрения. Твърди, че довършителни
работи по Ел и ВиК инсталациите в общите части изобщо не били извършвани в
периода 1999-2002г. Сградата няма цялостно изградени Ел и ВиК части, няма и
проекти за такива. Оспорва ответницата да е платила сумата от 15 000лв., а
и ако има някакви плащания, те да са в претендираните размери. Оспорва също
разходите по пера. Твърди, че плочи
А
и Б са с нулев цикъл под
земята и били построени още през 1995г. от „ЕТ М.– М.Р.“. Твърди също, че количествата и цените
на материалите изобщо не са верни. Няма и документи за външно кабелно
захранване на сградата. Няма и инвестиционни проекти за въшно ВиК отклонение от
постройката. Общите части на сградата все още са само на етап груб строеж. Част
от претенциите на ответницата вече са били и предмет на гр.д. №14297/2015г. на
ВРС. Ищцата не е пречила на строежа, тъй като като страна по договора с „ЕТ М.–
М.Р.“ е смятала, че той го изпълнява; когато разбрала, че не е така, възразила
незабавно. Няма как да има „довършителни дейности“, след като сградата е
незаконна и не е въведена в експлоатация. Документи за строителството няма, а
без тях подобрения няма как да бъдат присъдени.
От своя
страна прави насрещно възражение за прихващане, което не е процесуално допустимо и няма да бъде разгледано, по
съображения които ще бъдат посочени по-долу.
Съдът,
на осн. чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, указва на ищеца, че следва да докаже:
твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника (сочените конкретни
действия и/или бездействия, както и противоречието на същите със сочените от
ищеца нормативни правила и изисквания); описаните по вид и по предмет вреди, които
са пряка последица от соченото противоправно деяние; в допълнение по
пропуснатите ползи следва да докаже сигурното пропускане да се увеличи патримониума
на ищеца с конкретно соченото благо на конкретната търсена стойност на същото;
размера на всички имуществени и неимуществени вреди, последните по законовия
критерий за справедливост с оглед данните по случая; и всички други положителни
твърдения, на които основава наличието на сочените елементи от състава на
претендираното право.
По
възражението за прихващане следва да докаже всички положителни факти на които
основава възраженията си за неоснователност.
Съдът
на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: всички
положителни факти на които основава възраженията си (в това число законност на
построеното или негова търпимост; сочени правонарушения на ищцата; и всички
други).
По
възражението за прихващане следва да докаже пълно и главно, че е извършил лично
или чрез другиго, но на свои разноски, всички твърдяни по вид, момент,
количество, качество и стойност дейности в имота; че същите са били извършени
със съзнанието за действие в свой и в чужд (на ищеца) интерес, а и без противопоставяне
от ищеца; че изграденото е довело до увеличаване стойността на земята; още
стойността на направените разходи за дейностите и момента на последните; още
сочените платени 15 000лв. за тях.
По редовността: На ищцата следва да се дадат указания, в определен
от съда срок от получаване на настоящото определение,да уточни: Петитумите на
исковете за неимуществени вреди, в две насоки: Първо – размера на вредите от
участие и финансиране от ответницата на соченото незаконно строителство, както
и размера на вредите от злоупотребата с процесуални права – двете поотделно в
рамките на общо претендираната сума; Второ – в рамките на така уточнения размер
на вредите от „злоупотреба с права“, да се диференцират отделните претенции за
вреди по всяко от четирите посочени в УМ от 14.02.2022г. дела и производства. След изпълнение и на следващо място следва да
се въведат конкретни твърдения в какво се изразява „злоупотребата с права“ по
всяко от: гр. д. №14297/2015г. на ВРС; гр. д. №3663/2015г. на ВРС; гр. д.№13779/2014г.
на ВРС; и жалба до ВРП №8182/2013г. –
поотделно.
При липсата на пълно и точно изпълнение на указанията
в посочения срок производството по исковете за неимуществени вреди ще бъде
прекратено.
На ответницата следва
да се дадат указания, в определен от съда срок от получаване на настоящото
определение, да уточни: Как точно е формирана претенцията за 15 000лв. от
ищцата, след като ответницата твърди да платила 15 000лв. от СМР за
строежа на цялата сграда, а ищцата има три обекта от нея; Да уточни и дейности, материали и компоненти
по перата „вътрешно и външно Ел и ВиК на сградата.
При липсата на пълно и точно изпълнение на указанията
в посочения срок производството в тази част ще бъде прекратено.
По други
предварителни въпроси:
Възражението за
прихващане, направено от ищцата със становище от 18.04.2022г., е недопустимо,
тъй като само ответник по иск може да се брани с такова средство за защита. Ето
защо същото не следва да се приема за общо разглеждане по делото, но няма
пречка да бъде предявено в отделен процес.
Вреди за след предявяване на исковете са недопустими
за разглеждане в настоящия процес, поради което не са част от предмета на
делото, а могат да бъдат предявени в отделно производство.
По
доказателствата: Представените от страните писмени такива
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищцата:
Искането „съдът да
прецени дали е необходимо възлагане на СПсЕ за размера на неимуществените вреди
и претърпяните стрес и тормоз“ е напълно процесуално недопустимо. Съдът не
инициира, а се произнася по исканията на страните по доказателствата. Няма и
допустимо формулирани въпроси.
Молбата да се задължи
ответницата да представи документи за плащане в полза на ищцата на право на
строеж от нея, при твърдения за липса на такъв документ и на такова плащане, е
също процесуално недопустимо.
Молбата за двама
свидетели за доказването на „имуществени вреди“ по делото, при твърденията
относно тези вреди в случая, е недопустима.
Молбата за двама
свидетели за доказването на претърпените страдания, стрес и напрежение от
действията на ответницата следва да бъде уважена, но след изпълнение указанията
по редовността по исковете за морални вреди.
СОцЕ за пазарната оценка на предвидените на ищцата
обекти, макар да не е коректно заявено искането, следва да се допусне, тъх като
подобно искане е направено и от ответницата, а при искания и от двете страни
съдът вече би могъл служебно да прецизира въпросите.
По исканията на ответницата:
СОцЕ за пазарната оценка на предвидените на ищцата
обекти, както и за степента им на завършеност и за СМР за изграждането им е
допустима, като на осн. чл.7 ГПК съдът може служебно да прецизира въпросите (в
това число тези от молба от 312 от делото), като въпроси за „платени от
ответницата разходи“ не следва да се допускат, тъй като са извън оценката на
имот или СМР.
Предвид редовност на
процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Воден
от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството
по делото за 08.09.2022г. от 10.15часа, за които дата и час да се
призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение.
На
ищцата да се изпрати и копие от отговора и от допълнителното становище на
ответницата от 15.04.2022г.
На ответницата да се изпрати
служебно копие от допълнителното становище на ищцата от 18.04.2022г.
НЕ ПРИЕМА за
съвместно разглеждане възражението за
прихващане, направено от ищцата със становище от 18.04.2022г. за сумата 24 852лв.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата,
едноседмичен срок от връчване, с писмена молба с препис и за ответницата,
да уточни ясно и конкретно:
1/ какви
са петитумите на отделните искове неимуществени
вреди:
- първо размера на
вредите от участие и финансиране от ответницата на соченото незаконно строителство;
- второ размера на
вредите от злоупотребата с процесуални права;
двете поотделно в рамките на общо претендираната сума
от 60 000лв.
2/ в рамките на уточнения размер на вредите от
„злоупотреба с права“, да се диференцират отделните искове за вреди по всяко от
четирите посочени в УМ от 14.02.2022г. дела и производства: гр. д.
№14297/2015г. на ВРС; гр. д. №3663/2015г. на ВРС; гр. д. №13779/2014г. на ВРС;
и жалба до ВРП №8182/2013г. – поотделно.
3/ да се въведат
конкретни твърдения в какво се изразява „злоупотребата с права“ по всяко от: гр. д.
№14297/2015г. на ВРС; гр. д. №3663/2015г. на ВРС; гр. д.№13779/2014г. на ВРС; и
жалба до ВРП №8182/2013г., включително съпътстващите им инстанционни дела –
поотделно.
При липсата на пълно и точно изпълнение на указанията в посочения срок производството по
исковете за неимуществени вреди ще бъде прекратено.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата,
едноседмичен срок от връчване, с писмена молба с препис и за ищцата, да
уточни ясно и конкретно:
- как точно е
формирана претенцията за 15 000лв. от ищцата, след като ответницата твърди
да платила 15 000лв. от СМР за строежа на цялата сграда, а ищцата има три
обекта от нея;
- да уточни дейности,
материали и компоненти по перата „вътрешно и външно Ел и ВиК на сградата.
При липсата на пълно и точно изпълнение на указанията в посочения срок производството в тези
части ще бъде прекратено.
*
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по
делото представените досега от страните писмени доказателства.
*
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата
да бъде задължена отв. В.А. да представи документи
за плащане в полза на ищцата на право на строеж от нея, при твърдения за липса
на такива, на осн. чл.190 ГПК.
*
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата да „съдът да прецени дали е необходимо
възлагане на СПсЕ за размера на неимуществените вреди и претърпяните стрес и
тормоз“.
*
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускането на двама
свидетели за доказване на „имуществени
вреди“ по делото, изразяващи се в пропускане да увеличи имуществото си чрез
придобиване на законно изградени апартамент №6
с площ от 93,13 кв.м., офис „А“ с площ
23,80 кв.м. и гараж №3
с площ от 18.96 кв.м.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата
да води в о.с.з. двама свидетели, за доказване на претърпените страдания, стрес и напрежение от
действията на ответницата по повод строителството на сградата и водените дела, но
само след изпълнение указанията по редовността по исковете за морални
вреди.
*
НАЗНАЧАВА СОцЕ, вещото лице по която след запознаване с всички материали по
делото, подробен оглед на място (вътре и отвън), извършване на необходимите
справки и използване на най – малко два метода на изследване, да даде
заключение по следните въпроси:
1/ Извършени ли са реално и на място
твърдяните от ответницата СМР и дейности в процесния имот (индивидуализирани в становище от 15.04.2022г., в допълнително
становище по указанията на съда и в описани в доклада), в т.ч. всичките или
част от тях и респективно кои от тях са реално изпълнени?
2/ Ако има извършени подобрения по въпрос 1 –
може ли да се определи приблизително кога са извършени, като се посочи
поотделно и на какво точно се базира заключението за момента на извършването на
всяка?
3/ С оглед отговорите на горните въпроси, за
реално извършените СМР и подобрения – каква е стойността на разходите за тях
– поотделно, по пера, към твърдяния или установения момент на извършването
им, в два варианта:
- по договори, фактури, платежни и
други документи по делото;
- по средни пазарни цени за
извършване на съответния вид дейност, при средно качество на съответните изработка
(труд) и материал, към съответния за дейността момент на извършване?
4/ С оглед отговорите на горните въпроси, за
реално извършените СМР и подобрения – увеличила ли се е към настоящия момент
стойността на терена в резултат на подобренията и ако да с колко – общо и
според квотата на ищцата?
5/ Какво е съотношението между ап. №6, офис „А“ и гараж №3 с другите
обекти и съответно в процент от общите части в сградата?
6/ Какви са състоянието и степента на
завършеност конкретно на ап. №6, офис
„А“ и гараж №3 – към
завършването на строежа на сградата и съответно към настоящия момент?
7/ Съобразно
горното каква е средната пазарна стойност конкретно
на ап. №6, офис „А“ и на гараж №3 – към завършването на строежа на сградата и съответно към настоящия момент?
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 500.00лв.,
от които 100.00лв. платими от БСВ
и 400.00лв. вносими от страна на ответницата
по делото, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на
страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани фактите,
относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства и/или същата страна може да бъде глобена.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Танислав Онцов, което да се призове след внасянето на
депозита в цялост и след уточненията на ответницата.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща
на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална,
поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се
отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на
медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение,
включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по
медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………