Решение по дело №172/2023 на Административен съд - Кюстендил

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 206

гр.Кюстендил, 24.10.2023год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми  септември  през  две  хиляди  двадесет  и  трета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  С.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова  и с участието на прокурора  Марияна Сиракова,         като  разгледа докладваното от  съдия С.  КАНД № 172  по описа за 2023год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63в  от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            ЕТ „Л.К. - В“ със съдебен адрес: ***, офис 104, чрез пълномощника си по делото адв. Д.Т.,  обжалва решение № 186/19.05.2023г.  на Районен съд – Дупница по АНД № 17/2023г., с което е потвърдено НП № 24/18.07.2022г. на директора на ОДБХ- Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.  Сочи се неясно обвинение с противоречие между фактическите обстоятелства и правната им квалификация. Нарушението на закона се свързва с недоказано деяние. Алтернативно се поддържа  приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират са деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

            В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. Т. поддържа жалбата. Допълнително сочи нарушаване на правилото по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Представя списък на разноските.

Ответникът - директорът на ОДБХ - Кюстендил, чрез пълномощника си юрк Т.Д., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата като счита оспореното решение за правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

            Предмет  на  въззивно  обжалване  е  Наказателно постановление № 24/18.07.2022г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с което на ЕТ „Л.К.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. на основание чл. 417, ал.2, пр.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за нарушение на чл.132, ал.1, т.18  от същия закон.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя като ЕТ, е ангажирана в качеството му на собственик на животновъден обект със селскостопански животни с регистрационен № 2640-0105, находящ се в гр. Кочериново, за деяние, съставляващо неизпълнение на задължението за осигуряване на постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и за оказване на съдействие при извършването на проверката на 18.04.2022г.  В НП, АНО е изложил мотиви за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на наложеното наказание, което е в минимален размер.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че  със  заповед № РД-11-774/18.04.2022г. на изпълнителния директор на БАБХ,  е наредено на назначена комисия от  служителите на ОДБХ – Кюстендил и командировани служители от ЦУ на БАБХ, да извършат проверки на животновъдни обекти на територията на ОБДХ – Кюстендил, сред които и на животновъден обект, регистриран с  № 2640-0105 в БАБХ за отглеждане на говеда, находящ се  в гр.К, собственост на ЕТ. На датата на проверката на 18.04.2022г.,  около 14,36 часа, актосъставителят  д-р Т Б  -  служител от ОБДХ, е провел разговор по телефона с Любослав Коюнджийски пред входа на обекта, в който разговор  го е уведомил за проверката, за извършването на която следва да окаже съдействие, но в последвалия отговор Коюнджийски е заявил, че е зает и не може да присъства. При горните данни и след търсено по искане на жалбоподателя,  съдействие от неговата съпруга Ю К, съотв. след получен отказ от същата, назначената проверка е извършена с помощта на полицейски служители и въз основа на разрешение на дежурен прокурор. Констатациите на проверяващите са отразени в КП № 48/18.04.2022г., а за деянието е съставен АУАН № 119/19.05.2022г. и е издадено процесното НП.    

В съдебното производството са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които изцяло потвърждават констатациите в АУАН  относно  обстоятелствата във връзка с нарушението. Разпитана е и съпругата на жалбоподателя, която признава, че последният не се е отзовал  на уведомлението за предстоящата проверка, съотв. не е осигурил достъп до обекта на проверяващите. Свид. Коюнджийска сочи, че също не е оказала съдействие, но поради ангажираност с други дейности. 

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН  и доказано противоправно деяние, с оглед на което е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно  решение, поради  следното: 

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН  за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства и след надлежна преценка на същите, съдът е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.

Обосновани  от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на  нарушения на процедурата по административно наказване. При реализирането на административнонаказателната отговорност на ЕТ, в качеството му на собственик на ЖО със селскостопански животни, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Свидетел по АУАН е д-р Н Й, която  не е очевидец на нарушението, видно от съдържанието на КП, но това обстоятелство не представлява съществено нарушение на процедурата по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Нарушението е обективирано в съдържанието на протокола от проверката, който е официален писмен документ и по арг. от чл.40, ал.4 от ЗАНН, присъствието на свидетели при съставянето  на акта не е необходимо.

Неоснователна е тезата на  касатора за неясно и неправилно обвинение.  Фактическите обстоятелства, относими към деянието, както и към съставомерните елементи на процесното нарушение, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД да осигури постоянен достъп до ЖО и да окаже съдействие за извършване на проверката, което е наказуемо по чл. 417, ал.2, предл. първо вр. с ал.1 от ЗВМД. Констатира се  пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация, с което се опровергават твърденията на касатора в обратен смисъл. 

Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е и изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. От данните в КП и от показанията на разпитаните свидетели, вкл. тези, посочени от нарушителя, се установява по безспорен и категоричен начин, че последният не е осигурил достъп до ЖО на контролните органи на БАБХ и не е оказал съдействие за извършване на проверката. Данните, че последната е проведена, не  са основание за отпадане на отговорността на собственика на ЖО. Видно е, че на контролните органи са съдействали полицейски служители  въз основа на разрешение на дежурен прокурор, след като  собственикът на обекта, в отговор на уведомлението по телефона от страна на актосъставителя д-р Б, е заявил че е зает и не може да присъства. Горното е отразено в КП, който като официален свидетелстващ документ притежава доказателствена  сила  са обективираните в него факти, които се считат за надлежно установени. Същите се потвърждават от разпита на свидетелите, а  съвкупната им преценка сочи на изводи за  бездействие на нарушителя във връзка със задължението му по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД. Субектът на визираното задължение е собственикът на ЖО, с оглед на което твърденията и доказателствата за обективни пречки за неоказване на съдействие на проверяващите от страна на други лица, са неотносими към отговорността на ЕТ. Съвкупният анализ на събраните по делото на районния съд писмени и гласни доказателства потвърждават извода за съставомерно деяние, за извършване на което на нарушителя е наложена предвидената в чл. 417, ал.2, предл. първо във вр. с ал.1 от ЗВМД,  санкция в минимален размер.

Във връзка с доводите в касационната жалба за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, касационният съд ги приема за неоснователни. Деянието не покрива легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на ЗАНН във вр. с чл.28 от ЗАНН, т.е. не притежава характеристиките на маловажен случай. В ЗВМД е предвидена засилена защита на уредените обществени отношения, свързани с прилагане на ветеринарномедицинските изисквания за опазване на здравето на животните и хората,  а  вредните  последици  не са признак от състава на нарушението и отсъствието на такива е без значение за преценката на неговата обществена опасност, която не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Предвид изложеното, касационната инстанция приема оспореното решение за правилно и го оставя в сила.

Поради изхода от спора, касаторът няма право на деловодни разноски.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 186 от 19.05.2023г.  на  Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 17/2023г.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

            Председател:                                 Членове: 1.                   2.