Р Е
Ш Е Н
И Е № 204
Гр. С. 22.11.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Самоковският районен съд, ІІІ –
ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 24.03.2022 г. в следния
състав:
Председател:
Симеон Стойчев
секретар Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
номер 87 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по исковата
молба на З.Д.Е.АД, ЕИК ********* срещу А.П.И., БУЛСТАТ: *********.
С исковата молба се твърди, че на
14.02.2020 г., в района на републикански път II-62, км. 68+000, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което МПС с рег. № Е 1577 КК попада в
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно (дупка),
вследствие на което са нанесени вреди на горепосочения товарен автомобил,
собственост на Н.Р.И.. За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП №
1661363/14.02.2020 г., видно от който причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е бездействието на А. „П.И.", която
стопанисва пътя, а водачът на моторното превозно средство е правоспособен водач
на МПС, не в употребил алкохол към момента на ПТП, няма вина за настъпилото ПТП
и спрямо него не е образувана административно-наказателна преписка. Между „ЗД Е.“
АД и собственика на увредения лек автомобил с рег. № Е 76** КК имало сключен
застрахователен договор за застраховка „К. на МПС" №
00500100333431/01.11.2019 г. валиден към датата на процесното
ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „ЗД Е.“ АД е
предявена претенция под № **********/18.02.2020 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените
имуществени вреди са описани в Протокол за оглед и оценка щети от 18.02.2020 г.
По заведената претенция е било определено застрахователно обезщетение в размер
на 981.64 лв., в т.ч. сторените разходи за репатриране на увредения автомобил,
в размер на 239.76 лв. Видно от приложеното банково извлечение, след прихващане
на насрещно дължими вноски от застрахователната премия в размер на 505.63 лв.,
по сметка на правоимащото лице е изплатен остатъкът
от 476.01 лв. Пътят, на който е настъпило процесното
ПТП, е републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради
което на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30,
ал. 1 от Закона за пътищата, ответникът е длъжен да осъществява. дейностите по
управлението и поддържането му, в т.ч. осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година (§ 1, т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата). Разпоредбата на чл. 167, ал.
1, изр. първо от Закон за движение по пътищата вменява на лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок. По
смисъла на § 1, т. 37 от Закона за движение по пътищата, „препятствие на
пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества и други подобни, които се намират на поля и създават опасност за
движението. А. „П.И." като юридическо лице извършва тези дейности чрез
своите служители или други лица, на конто е възложила изпълнението им и за
чиито действия или бездействия отговаря. Отговорността на ответника за лошия
избор на изпълнител на възложената работа е обективна и за нейното ангажиране
не се изисква да с налице виновно поведение. С оглед на горното, с изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, за ЗД Е."
АД възниква право да се суброгира в правата на своя
застрахован срещу взложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по смисъла
на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите до размера на изплатеното
обезщетение 981.64 лв. и обичайните разноски, направени за неговото определяне
15 лв. предявява се осъдителен иск на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането, за заплащане на главница в размер на 996.64 лева
/деветстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/18.02.2020г, с включени 15 лв, ликвидационии разноски, законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и разноските,
направени в исковото производство, заплатените държавни такси и юорисконсултско възнаграждение. От ответника е постъпил
отговор с който исковете се оспорват, твърди се, че протокола за ППП има
обвързваща сила, че доказателствата не установяват твърденията по исковата
молба, оспорва се застрахователното правоотношение и основанието за заплащане
на обезщетение.
В проведеното съдебно заседание процесуален
представител на ищеца в писмено становище и последващи
писмени становища излага съображения за основатиленост
на предявените искове. Процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание и с последващи писмени становища излага
доводи за неоснователност на претенцията. Прието е след преценка на становищата
на страните за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на действително
застрахователно правоотношение, по посочената в исковата молба полица за
застраховка „К." на МПС, както и извършено от ищеца плащане на сума 996,64
лв., платена като обезщетение по щета № **********.
Самоковският районен съд, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от писмените доказателства
по делото и от приетото за безпорно между страните,
че между „ЗД Е.“ АД и Н.Р.И. - собственика
лек автомобил с рег. № Е 76** КК имало сключен застрахователен договор за застраховка
„К. на МПС" № 00500100333431/01.11.2019 г. валиден към 14.02.2020 г. с
покритие по клауза „А“ - пълно К., в
т.ч. и по отношение вреди при настъпване на ПТП. От приложения по делото
протокол № 1661363 за ПТП се установява, че на 14.02.2020 г. около 19,30 м. е
настъпило ПТП в района на републикански път II-62, км. 68+000, от с. К. към гр.
С. на територията на общ. С. при което МПС с рег. № Е 1577 КК попада в необозначена
и необезопасена дупка, вследствие на което са нанесени вреди– повредени два
броя десни гуми. Установява се, че по претенция на застрахованото лице е
заведена преписка на застрахователя под № **********/18.02.2020 г. за изплащане
на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените
имуществени вреди са описани в Протокол за оглед и оценка щети от 18.02.2020 г.
По заведената претенция е било определено застрахователно обезщетение в размер
на 981.64 лв., в т.ч. сторените разходи за репатриране на увредения автомобил,
в размер на 239.76 лв. представена е по делото и фактура № ********** от
17.02.2020 г. за сумата от 239,76 лв. заплатени от застрахования за превозване
на аварирал лек автомобил с рег. № Е 15** КК. От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е попадане на т.а. марка
„Л.", модел „Р.Р." с рег.№ Е 76** и преминаване
върху и през необозначена и необезопасена неравност (дупка) на платното за
движение на път 11 62 км 68+000 с двете десни колела в резултат на което са
увредени гумите на двете десни колела, станало на 14.02.2020г. Между
установения механизъм на ПТП и вредите констатирани при огледа на 18.02.2020г
съществува пряка непрекъсваща се причинно-следствена връзка увреждането на
двете външни автомобилни гуми добре отговаря да е настъпило в резултат на
преминаване върху и през необозначена и необезопасена неравност (дупка) на
платното за движение на път 11 62 км 68+000 c двете десни колела, станало на
14.02.2020г. Размерът на вредите нанесени на МПС марка „Л.", модел „Р.Р." с рег.№ Е 7677 КК, по среднопазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие 14.02.2020г възлиза
на сумата 996,64 лева от които 981,64 лева за застрахователю обезщетение и 15
лева обичайни разноски за реализиране на щетата. От техническа гледна точка, след
настъпване на ПТП увреждане дехерметизиране на двете
гуми на колелата от дясната габаритна страна движението на автомобила без
подмяна на увреденте гуми не е възможно поради
неизменно последващото настъпване на увреждания на
джантите и елементите на окачването т.е. репатрирането е било наложително от
техническа гледна точка.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че е извършено от ищеца плащане на сума 996,64 лв., платена
като обезщетение по щета № **********.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи.
Несъмнено се доказа наличието на
действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца,
доказа се, че за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата, като вредите се отнасят в отговорност
на субекта, отговорен за поддръжката на пътя – в случая на ответника, доказа
се, че застрахователят по имуществената застраховка изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ, в размер на
пазарната стойност на щетата. Настъпилото събитие не попада в посочените
изключения от застрахователно покритие. Съдът намира, че застрахователят
правилно е изплатил обезщетения на пострадалите лица, тъй като същите са от
кръга на правоимащите – увреден от извършено
непозволено увреждане, с което е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД при непозволено увреждане се
дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Размерът на вредите бе установен по настоящото дело от съдебната автотехническа експертиза.
Доказа се изплащането на обезщетенията, с което съдът намира иска за
заплащане на главницата за доказан по своето основание и размер. Съдът намира
за недоказано и неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите, тъй като по делото не се събраха
никакви доказателства водачът да има вина за настъпване на процесното
ПТП. Задължението по чл. 20 от ЗДвП водача да се движи със скорост, съобразена
с пътните условия и със състоянието на пътя, не може да изключи отговорността
на лицето, което отговаря за поддържането на пътя в изправно състояние, нито да
намали обема на неговата отговорност. Задълженията за водача по чл. 20 от ЗДвП
предполагат движение по път в изправно състояние или най-малкото наличие на
сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се установи
да е имало такава сигнализация. Не се доказаха възраженията на ответника за
недействителност на застрахователното правоотношение застрахователният договор
е сключен в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
налице е договорено между страните застрахователно покритие за щети по
настъпилото събитие. Ето защо съдът намира иска за основателен и доказан,
поради което следва да го уважи изцяло. При този изход на делото следва да
осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 400 лв. разноски от които 200
за депозит за вещо лице 50 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното
Самоковският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П.И." БУЛСТАТ: *********
да заплати на З.Д.Е.АД, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането, сумата от 996.64 лева /деветстотин деветдесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета **********/18.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. „П.И." БУЛСТАТ: ********* да заплати на З.Д.Е.АД, ЕИК ********* сумата от 400 лв. разноски, сторени по делото от които 200 лв. за депозит за вещо лице 50 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
в двуседмичен срок от връчването му пред Софийският окръжен съд.
СЪДИЯ: