Определение по дело №844/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 29 ал. 1 от ЗТР и преюдициални такива по чл. 26 ал. 2 и чл. 40 от ЗЗД.

Ищецът Т. Х. твърди в исковата молба, че на 01.07.2002 г. заедно с Ф. Ф. учредили дружество „Т.- С.” О. Г. К. с капитал 5000 лв., разпределен в 100 дяла по 50 лв., от които 60 дяла притежавал ищецът, а 40 дяла- съдружника Ф., който бил избран за управител на дружеството. Дружеството имало основен предмет на дейност строителство и добив на строителни материали, за което придобили разрешителни за ползване на воден обект и добив на наносни отложения, недвижими имоти, движими вещи и моторни превозни средства. Управлението на дружеството се осъществявало от съдружника и управител Ф. Ф.- братовчед на ищеца. Последният през по- голямата част от времето пребивавал извън България и бил уведомяван от управителя за дейността на дружеството. С течение на времето в дейността на дружеството започнал да участва и ответника Р. Ф.- син на управителя и племенник на ищеца. Последният го упълномощил с пълномощно, подписано на 04.09.2008 г. с широк кръг права. Във връзка с икономическата криза и по изрично желание на своите родственици подписал ново пъÙномощно на 30.04.2009 г., в което поради недоглеждане делегирал на племенника си и права, за които принципно нямали договореност. При проверка в търговския регистър установил, че на 04.05.2009 г. Р. Ф. в качеството на негов пълномощник отправил тримесечно предизвестие до „Т.- С.” О. за прекратяване на участието му като съдружник и декларирал желанието му да прехвърли дяловете си на друго, определено от Общото събрание лице. На 05.05.2009 г. Р. Ф. депозирал молба до Общото събрание за приемането му като съдружник, а на 10.08.2009 г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „Т. С.” О. Г. К., на което били взети следните решения: дадено било съгласие съдружникът Т. Х. да прекрати участието си в дружеството, Р. Ф. бил приет за съдружник; дадено било съгласие ищецът да прехвърли дяловете си на новоприетия съдружник Р. Ф., който бил избран за управител, наред с досегашния управител; Ф. Ф. бил упълномощен да сключи договор с новоизбрания управител, като бил изменен чл. V от дружествения договор, касаещ разпределението на дяловете, както и в частта относно управлението на дружеството; възложено било на управителите да заявят за вписване в Търговския регистър настъпилите промени. На 11.08.2009 г. Р. Ф., като пълномощник на Т. Х., продал на себе си притежаваните от ищеца 60 дяла от капитала на дружеството с номинал от 50 лв. за сумата от 3000 лв., която сума продавачът получил напълно и в брой от купувача чрез пълномощника си. Ищецът твърди, че тази сделка била нищожна на две самостоятелни основания- договорът бил сключен при липса на съгласие у договарящите, като ищецът не получил от купувача сумата в размер на 3000 лв. и бил нищожен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Твърди и, че договора бил нищожен и поради договаряне във вреда на ищеца- чл. 42 ал. 2 от ЗЗД. Представителят на ищеца и купувача, които били едно и също лице, постигнали споразумение в негова вреда. Сключен бил договор за продажба по номинал на дяловете от капитала на дружеството, което притежавало имущество на стойност, надхвърляща многократно този капитал, като пълномощникът следвало да упражни правата с грижата на добрия стопанин, а не с цел да бъде ощетен. Съглашението било недействително на основание чл. 40 от ЗЗД. Независимо от нищожността, договора за продажба на дялове бил вписан в Търговския регистър, както и останалите решения на Общото събрание, взети на 10.08.2009 г. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че вписаното на 12.08.2009 г. прехвърляне на дружествени дялове не съществува, поради обстоятелството, че сключеният на 11.08.2009 г. договор за продажба на дружествени дялове е нищожен на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, както и да се признае за установено по отношение на ответното дружество, че извършените на 12.08.2009 г. вписвания на решенията от 10.08.2009 г. са нищожни, тъй като произтичали от невалидно възникнало обстоятелство- нищожен договор за прехвърляне на дялове и недопустими, тъй като заявлението за вписване било постановено по искане на нелигитимирано в регистърното производство лице. В представена допълнителна искова молба се излагат съображения относно допустимостта на предявените искове. В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Претендира разноски.

Ответниците „Т.- С.” О. Г. К. и Р. Ф. Ф., представлявани от процесуалните си представители, в представен писмен отговор, излагат съображения за недопустимост на предявените искове поради липса на интерес. Защитата на правото ищецът да получи сумата 3000 лв. се защитавала с осъдителен иск. Правата за получаване на дял от имуществото на дружеството също се защитавали с иск по чл. 71 от ТЗ и по чл. 125 ал. 3 от ТЗ, който бил осъдителен и изключвал интереса да се води положителен установителен иск за прогласяване на нищожност. Твърдят, че договора за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г. бил сключен в изпълнение на решение на Общото събрание на дружеството от 10.08.2009 г., като валидността и действителността на това решение било преюдициален въпрос по отношение на действителността на договора за продажба на дружествени дялове. Това решение следвало да се атакува от ищеца с иск по чл. 74 от ТЗ, който изключвал интереса му да защитава правата си с положителен установителен иск. За да предяви иска по чл. 29 от ЗТР, ищецът следвало да е упражнил успешно правото си на иск по чл. 71 и чл. 74 от ТЗ и след като решенията на ОС се отменят. Вписванията не били недопустими, тъй като заявлението било подадено от легитимирано в регистърното производство лице. Излагат се и съображения за неоснователност на предявените искове. Неоснователни били твърденията на ищеца, че договора за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г. е сключен при липса на съгласие, че представител на ищеца се договорил съм със себе си в негова вреда, че не е получил сумата 3000 лв., представляваща цена по договор за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г., че не е знаел за проведеното Общо събрание на дружеството от 10.08.2009 г., че с нотариално заверено пълномощно от 30.04.2009 г. по недоглеждане му делегирал права, за което нямали договореност, тъй като бил заверен не само подписа, но и съдържанието на документа, че не му било известно за предприетите от втория ответник действия в изпълнение на дадената му представителна власт, че не е знаел за извършеното вписване. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати производството по делото, като приеме, че предявените искове са недопустими или да ги отхвърли като неоснователни. Претендират разноски. В представен допълнителен отговор и писмена защита излагат сходни съображения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.07.2002 г. Ф. Я. Ф. и Т. Х. учредили дружество с ограничена отговорност с наименование „Т.- С.” О. със седалище и адрес на управление Г. К., бУ. „Т. № 12, Б. „. К. В. „А”, А. 7, с капитал 5000 лв., разпределен в 100 дяла по 50 лв. всеки, от които 60 дяла притежавал Т. Х., а Ф. Ф. притежавал 40 дяла, който бил избран и за управител и представляващ дружеството. Дружеството било вписано с решение от 12.07.2002 г. по ф. д. № 258/2002 г. по описа на К.йския окръжен съд. Дружеството притежавало разрешително за ползване на воден обект, находящ се в язовир „Студен кладенец”, с цел изземване на наносни отложения, недвижими имоти, подробно описани в приложените по делото нотариални актове, както и обект „Трошачо- миячна сортировъчна инсталация”, находящ се в землището на с. Г., общ. К..

С пълномощно от 11.06.2004 г. Т. Х. упълномощил Ф. Ф. да извършва всички необходими действия относно получаването на кредит, да залага и ипотекира имуществото на дружеството и да подписва договори и документи във връзка с това. На 04.09.2008 г. Т. Х. упълномощил ответника Р. Ф. да представлява „Т.- С.” О. пред съдебни, данъчни, държавни органи, физически и юридически лица, включително и да придобива и да се разпорежда с недвижим имоти, собственост на дружеството, както и да води съдебни дела. С пълномощно с нотариална заверка на подписа, рег. № 1000, 1001 от 30.04.2009 г. по описа на нотариус Г. Х. с район на действие РС- К., Т. Х. упълномощил Р. Ф. да представлява „Т.- С.” О., като извършва обикновена търговска дейност на дружеството, както и да подава до Общото събрание на дружеството молба от негово име като съдружник за прекратяване участието му в дружеството, да го представлява в Общото събрание при вземане на решение за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството и прехвърлянето на дружествените му дялове на други лица, в т. ч. и на самия него, да се разпорежда с дружествените му дялове в дружеството след вземане на решение за прекратяване на участието му в дружеството, в т. ч. да ги продава, дарява и др., включително и на самия себе си и да получава и се разпорежда със сумите, получени срещу дружествените му дялове и др. имущество, като във връзка с това го представлява пред Общото събрание на дружеството и гласува при вземането на решения, както намери за добре /ако това е необходимо/ и го представлява и подписва навсякъде, където това е необходимо.

На 04.05.20090 г. ответникът Р. Ф., като пълномощник на Т. Х., подал до Общото събрание на „Т.- С.” О. Г. К. предизвестие, в което заявил, че поради лични съображения и прекомерната му ангажираност и на основание чл. 125 от ТЗ желае да прекрати участието си като съдружник в „Т.- С.” О.. Уведомил Общото събрание на дружеството, че желае да прехвърли собствеността върху притежаваните от него 60 дяла с номинал 50 лв. от капитала на „Т.- С.” О. на определено от Общото събрание лице. Получаването на предизвестието от управителя на дружеството Ф. Ф. било удостоверено с негов подпис на същата дата- 04.05.2009 г. С молба от 05.05.2009 г. до Общото събрание на „Т.- С.” О.- К., Р. Ф. заявил, че желае да бъде приет за съдружник в дружеството, като декларирал, че е запознат с дружествения договор, приема клаузите му и ще го подпише след приемането му за съдружник.

На 10.08.2009 г. било проведено Общо събрание на съдружниците на „Т.-С.” О., на което присъствали Ф. Ф. и Р. Ф. като пълномощник на Т. Х., като били взети следните решения: дадено било съгласие съдружникът Т. Х. да прекрати участието си в „Т.- С.” О.; Р. Ф. бил приет като съдружник; дадено било съгласие прекратилия участието си съдружник Т. Х. да прехвърли собствеността на притежаваните от него 60 дяла по 50 лв. всеки на обща стойност 3000 лв. на новоприетия съдружник Р. Ф.; за управител на дружеството бил избран Р. Ф., който да управлява и представлява дружеството заедно и поотделно с управителя Ф. Ф.; управителя Ф. Ф. бил оправомощен да сключи договор за възлагане на управлението от името на дружеството с избрания управител; изменен бил чл. V от дружествения договор относно разпределението на дяловете, съгласно който Ф. Ф. притежава 40 дяла по 50 лева, или общо 2000 лв., а Р. Ф. притежава 60 дяла по 50 лв., или общо 3000 лв.; изменен бил чл. VІІ от дружествения договор относно представителството на дружеството, съгласно който същото се управлява и представлява заедно и поотделно от Ф. Ф. и Р. Ф.. Възложено било на управителите да направят постъпки за вписване на настъпилите промени в Търговския регистър.

С договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите от 11.08.2009 г. Т. Х., представляван от Р. Ф. продал на Р. Ф. 60 дяла от капитала на „Т. С.” О. по 50 лв. всеки един, за сумата от 3000 лв., която сума продавачът получил напълно и в брой от купувача чрез пълномощника си. На същата дата бил подписан и изменения дружествен договор на „Т.- С.” О. като промените в дружеството били заявени от Р. Ф. и вписани в Търговския регистър.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Х. се установява, че нейният съпруг- ищецът Т. Х., като съдружник в „Т.- С.” О. през 2010 г. водил разговори с другия съдружник за продажба на фирмата. Същата установява, че водила разговор с ответника Р. Ф., при който той заявил, че съжалява за постъпката си. Свидетелят М. С. твърди, че по молба на ищеца възложил на адвокат И. Й. от Г. С. да проучи правното състояния на „Т.- С.” О., като след извършената проверка се оказало, че Т. Х. няма участие в дружеството. Това било съобщено на ищеца от свидетеля М. С. и А. И. Й. в Г. С.. Свидетелят твърди още, че присъствал на разговор между свидетелката Е. Х. и Р. Ф., на който последният казал, че за всичко бил виновен баща му, че не можел да спи, да се покаже пред хората и да се нарадва на детето си. Свидетелят Р. И. твърди, че през 2009 г. присъствал на среща между Т. Х. и Р. Ф., която се състояла в Г. С., на която говорели, че ще прехвърлят фирмата на Р.. Свидетелят посочва, че двамата имали среща и през 2010 г. на сватбата на Р. Ф.. От показанията на свидетеля А. М. се установява, че Р. Ф. водил телефонни разговори с Т. Х. във връзка с прехвърляне на фирмата на Р.. Свидетелят твърди, че Т. и Р. били в добри отношения.

От писмените заключения на вещото лице инж. П. С. по назначената съдебно- оценителна експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че пазарната стойност на материалните активи на „Т.- С.” О. Г. К. възлиза на 196392 лв. Установява се също, че пазарната стойност на дружеството „Т.- С.” О., определено по метода „Чиста стойност на активите” възлиза на 245000 лв., а пазарната стойност на правото на концесия за добив на наносни материали на „Т.- С.” О. за остатъчния период на ползване /от 31.12.2009 г. до 21.12.2013 г./ възлиза на 268800 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от учредителен протокол от 01.07.2002 г., дружествен договор от 01.07.2002 г., решение № 775/12.07.2002 г., постановено от К.йския окръжен съд по ф. д. № 258/2002 г., удостоверение от 26.03.2008 г. по ф. д. № 258/2002 г. по описа на ОС- К., писмо изх. № 26-00-158/27.02.2003 г. на МОСВ, разрешително за ползване на воден обект № 0875/12.02.2003 г. на МОСВ, нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 121/02.04.2003 г. дело № 164/2003 г., нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 141/16.04.2003 г. дело № 195/2003 г., нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 173/09.05.2003 г. дело № 236/2003 г., нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 103/16.12.2003 г. дело № 896/2003 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 26/16.04.2004 г. дело № 30/2004 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27/16.01.2004 г. дело № 31/2004 г., нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 33/15.04.2004 г. дело № 307/2004 г., всички по описа на нотариус К. Д., район на действие РС- К., удостоверение № 78/19.12.2005 г., изд. от главния архитект на Община К., писмо изх. № ПВ-2086/10.12.2007 г. на МОСВ и разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 02450003/10.12.2007 г. на МОСВ, удостоверение изх. № *4013/22.03.2011 г., изд. от АВ, гласните доказателства по делото.

При тези данни и с оглед указанията в решението на П.ския апелативен съд, настоящия състав приема следното:

Хипотезата на доброволно напускане на съдружник в О., каквото дружество са учредили ищецът Т. Х. и Ф. Я. Ф., след разпореждане с дружествените дялове съгласно чл. 129 от ТЗ и хипотезата на напускане при условията на чл. 125 ал. 2 от ТЗ, са напълно самостоятелни една от друга.Разпоредбата на чл. 125 ал. 2 от ТЗ изисква само да е било отправено предизвестие и неговият срок да е изтекъл. С изтичането на срока за предизвестие членството се прекратява автоматично без да е необходимо решение на Общото събрание на дружеството за това. С оглед на това и тъй като на 04.05.2009 г. Р. Ф. като пълномощник подал предизвестие до Общото събрание на дружеството от името на ищеца Т. Х., за прекратяване на участието му като съдружник на основание чл. 125 от ТЗ, което било узнато на същата дата от управителя на дружеството Ф. Ф., съдът приема, че на 04.08.2009 г. било прекратено членството на ищеца в дружество „Т.- С.” О.. С прекратяването на членственото правоотношение на това основание, за съдружника възниква правото да получи вземането, предвидено в разпоредбата на чл. 125 ал. 3 от ТЗ.

Придобиване на членство в О. може да стане по два начина- първично и чрез правоприемство- прехвърляне на дружествен дял от съдружник или чрез наследяване /чл. 129 ал. 1 от ТЗ/, като прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица- при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. За придобиването качеството на съдружник по отношение на трето за дружеството лице чрез прехвърляне на дялове, е нужно да се осъществи кумулативно един сложен фактически състав, включващ: договор с транслативен ефект, сключен в предвидената от закона форма; решение на ОС за приемане на това трето лице за съдружник; изявление от негова страна, че приема условията на дружествения договор и решение за изменение на този договор с оглед изискването за вписване в същия на имената на съдружниците. Сбъдването на тези условия е основание за извършване на самото вписване в регистъра, като липсата на валидност на един от елементите на този фактически състав, следва да се приравни на несъществуване на целия такъв. Когато купувач е трето лице- несъдружник, вещнопрехвърлителното действие на договора между страните по договора и спрямо останалите съдружници в дружеството и самото дружество, е отложено до момента на приемане на решение на Общото събрание на съдружниците за приемане на купувача като съдружник.

В случая, макар че ищецътеотправил предизвестие по чл. 125 от ТЗ и неговият срок е изтекъл, с което членството му е било прекратено автоматично, същият на 11.08.2009 г. чрез пълномощник е подписал договор за продажба на дружествените му дялове в дружеството, което е друг различен способ за изгубване качеството на съдружник в О., а и за придобиване на такова качество. Налице е и решение на ОС от 10.08.2009 г. за приемане на трето лице за съдружник, което е подало молба за приемането му като такъв на 05.05.2009 г. и е направило изявление, че приема условията на дружествения договор, налице е и решение за изменението на дружествения договор за вписване на имената на съдружниците. Следва да се посочи и това, че при проведеното Общо събрание на дружеството на 10.08.2009 г., ищецът Т. Х. е бил представляван от ответника Р. Ф. в качеството му на съдружник. Към този момент обаче, ищецът не е имал качеството на съдружник в дружеството, тъй като членството му е било прекратено с изтичане на срока на предизвестието- на 04.08.2009 г. Но пороци на решенията на Общото събрание не се твърдят, респ. няма предявени искове и съдът не следва да се произнася.

Независимо от изложеното по- горе във връзка с прекратяване на членството на ищеца към 04.08.2009 г., с оглед указанията в решението на П.ския апелативен съд, съдът следва да се произнесе по исковете по чл. 26 ал. 2, чл. 40 от ЗЗД и по чл. 29 от ЗТР. Предвид тези указания, преди съдът да се произнесе по исковете по чл. 29 ал. 1 от ЗТР, следва да се произнесе относно това, приложения по делото договор за продажба на дялове от 11.08.2009 г., нищожен ли е поради липса на съгласие, изразяваща се в това, че купувачът, който е действал като пълномощник на продавача, не е заплатил посочената в сделката цена 3000 лв., тъй като упълномощителят бил изцяло в неведение за сключването на такъв договор и не е знаел за същия на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, както и поради договаряне във вреда на представлявания, тъй като сделката била сключена за цена на дяловете по номинал от капитала на дружеството при условие, че притежаваното от дружеството имущество, многократно надвишавало стойността на капитала. В тази връзка е посочено, че договорът не поражда действие по отношение на представлявания с оглед разпоредбите на чл. 40 от ЗЗД и при наличието на тази разпоредба, съглашението било недействително по отношение на представлявания, като правните последици са като тези при нищожност по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Съдът приема, че приложения по делото договор за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като липсата на съгласие по смисъла на ЗЗД означава, че липсва съзнателна воля на едната или на двете страни по договора. Такава липса на съгласие може да е налице, когато волеизявлението е направено под формата на шега и е несериозно, или волеизявлението е направено под въздействието на упражнено насилие, когато насрещните волеизявления не съвпадат по предмет, цена и пр., каквито обстоятелства по делото не се твърдят и съответно не се установяват. Следва да се посочи и това, че плащането на уговорената цена няма отношение към валидността на договора, като неплащането е основание за разваляне на валидно сключен договор. Съдът приема обаче, че процесния договор за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г. не произвежда действие за представлявания, поради договаряне във вреда на представлявания, поради следното: Както се посочи по- горе, ищецът упълномощил Р. Ф. да го представлява при прехвърлянето на дружествените му дялове на други лица, в т. ч. и на самия него, както и с други права. Поради близките роднински отношения, ищецът предоставил на този ответник широки правомощия и му е гласувал особено доверие. Целта на упълномощаването била да бъде извършвана обикновената търговска дейност на дружество и осъществяване на продажба на дружествените дялове на ищеца. Упълномощеният Р. Ф. бил длъжен да положи грижата на добър стопанин, като при продажбата на дяловете на ищеца е следвало да сключи сделката при най- изгодните за ищеца, условия. Продажната цена е следвало да бъде съобразена с притежаваните в дружеството права, задължения и фактически отношения. Видно от заключенията на вещото лице инж. П. С., пазарната стойност на материалните активи на „Т.- С.” О.- К. е в размер на 196392 лв., пазарната стойност на дружеството „Т.- С.” О., определено по метода „Чиста стойност на активите” е 245000 лв. Или, явно е, че стойността на дяловете на ищеца, е много по- висока от договорената от ответника Р. Ф. сума в размер на 3000 лв. Поради това съдът приема, че страните по договора за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г. са договаряли във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД и договорът е нищожен на това основание. И това е така, тъй като е налице споразумение между представителя и купувача с цел увреждане на представлявания, защото е налице договаряне между едно и също лице в различни качества и е налице явно несъответствие между волята на представлявания и представителя. Действително с пълномощното е била предоставена възможност представителят да договоря за продажбата на дяловете на ищеца, но в този случай той е следвало да осъществи представителната власт с грижата на добър стопанин, като договори цена, съответна на действителната стойност на дяловете на ищеца. Свободата на договаряне, която е била предоставена с пълномощното, не може и не следва да се тълкува като възможност ищеца да бъде ощетен. Поради това, следва да се постанови решение, с което се прогласи нищожността на договора за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009 г. между Т. Х. като продавач и Р. Ф. Ф. като купувач.

От така приетото относно договора за прехвърляне на дружествени дялове- че е нищожен, следва, че предявения от Т. Х. против „Т.- С.” О.- К., иск с правно основание чл. 29 пр. 3 от ЗТР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство- прехвърляне на дружествени дялове, е допустим и основателен- ищецът е бил съдружник в дружеството и са били засегнати негови права. Вписаното в търговския регистър обстоятелство относно прехвърляне на дружествени дялове от Т. Х. на Р. Ф. е несъществуващо поради обстоятелството, че то не е възникнало валидно, същият не придобил качеството на съдружник в дружеството и поради това е налице вписване на „несъществуващо обстоятелство” и следва да бъде обявено за такова. Следва да се посочи и това, че прекратяването участието на съдружника Т. Х. в дружеството, не означава автоматично приемане на нов съдружник и прехвърляне на неговите дялове на трето лице. Освен това, участието на съдружника Т. Х. е било вече прекратено на основание чл. 125 ал. 2 от ТЗ с тримесечно предизвестие, същият не би могъл да прекрати повторно участието си в дружеството при различна хипотеза- чрез прехвърляне на дяловете му по реда на чл. 129 от ТЗ на друго лице.

Във връзка с горното, искът по чл. 29 ал. 1 пр. второ от ЗТР също е допустим и основателен. Вписаните в Търговския регистър обстоятелства относно прехвърлянето на дружествените дялове от Т. Х. на Р. Ф. Ф., прекратяване участието на съдружника Т. Х., приемането на Р. Ф. Ф. като съдружник в „Т.- С.” О., избирането на Р. Ф. Ф. за управител на дружеството и изменение на чл. V и чл. VІІ от дружествения договор, са недопустими, поради това, че вписването е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице. Това е така, защото към датата на провеждане на Общото събрание- 10.08.2009 г. Р. Ф. не е бил съдружник в дружеството- не е придобил дялове от капитала на дружеството по способите в ТЗ и не е бил надлежно приет за съдружник и избран за управител на дружеството. Той не е имал и правото да гласува от името на Т. Х. за избиране на управител на дружеството, тъй като освен, че ищецът вече е нямал качеството на съдружник, но и пълномощникът не е бил упълномощен за това, видно от представеното пълномощно от 30.04.2009 г., рег. № 1000, 1001. Освен това, в протокола на проведеното Общо събрание е посочено, че решенията са взети единодушно и не може да се установи кой съдружник с колко гласа е гласувал. С решението си Общото събрание е възложило на управителите на дружеството да направят постъпки за вписване в търговския регистър на настъпилите промени. И тъй като заявлението за вписване е направено от Р. Ф., който не е съдружник и управител на дружеството, то следва да се приеме, че искането за вписване е подадено от нелегитимирано в регистърното производство лице, а вписванията са недопустими. Съдът счита, че съображенията на ищеца, че искането за вписване е направено от нелегитимирано в регистърното производство лице, тъй като било направено само от единия управител, са несъстоятелни, поради следното: Дори и да се приеме, че Р. Ф. е бил валидно избран за управител, то съгласно приетия дружествен договор, дружеството се управлява и представлява от двамата управители заедно и поотделно, което ще рече, че всеки от тях е легитимиран да подаде искане за вписване. Приетото на Общото събрание възлагане на управителите на дружеството да направят постъпки за вписване в ТР настъпили промени в дружеството, само по себе си не би могло да промени волята на съдружниците във връзка с управлението и представителството на дружеството.

Доводите на процесуалните представители на ответниците, относно уточнението на релевираната нищожност на договора за продажба на дружествени дялове, направено от ищеца в съдебно заседание, са неоснователни- очевидно е налице техническа грешка, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се обосновава нищожността на договора за продажба на дружествени дялове с действия на пълномощника във вреда на представлявания и е посочен чл. 40 от ЗЗД, докато в петитума като основание за нищожността на този договор е посочен чл. 42 ал. 2 от ЗЗД, който касае различна хипотеза. Явно ищецът е имал предвид чл. 40 от ЗЗД.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което бъде прогласена нищожността на договора за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009 г. между Т. Х. като продавач и Р. Ф. Ф. като купувач и се отхвърли иска за нищожност на договора на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД. Следва да бъде признато за установено несъществуване на вписаното в търговския регистър обстоятелство относно „Т.- С.” О. Г. К., респ. обстоятелство, което не е възникнало валидно- прехвърляне на дружествени дялове от Т. Х. на Р. Ф. Ф., както и недопустимост на вписани в Търговския регистър обстоятелства относно „Т.- С.” О. Г. К.- прехвърляне на дружествени дялове от Т. Х. на Р. Ф. Ф. с договор за продажба на дружествени дялове от 11.08.2009 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2649/11.08.2009 г. на нотариус Г. Х., с район на действие РС- К.; прекратяване участието на съдружника Т. Х. в дружеството; приемането на Р. Ф. Ф. като съдружник в „Т.- С.” О.; избирането на Р. Ф. Ф. за управител на „Т.- С.” О. и изменение на чл. V и чл. VІІ от дружествения договор на „Т.- С.” О..

При този изход на делото ответникът „Т.- С.” О.- К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 700.50 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договора за продажба на дружествени дялове, сключен на 11.08.2009 г. между Т. Х. като продавач и Р. Ф. Ф. като купувач, на основание чл. 40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания като отхвърля иска за прогласяване нищожността на договора за продажба на дружествени дялове на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД- поради липса на съгласие.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Х., с постоянен адрес Г. С., У. „Ат. Д. № 10, В. „А”, . 3, с ЕГН * и „Т.- С.” О.- Г. К., бУ. „Т. № 12, Б. „. камък” В. „А”, А. 7, ЕИК * несъществуване на вписано в Търговския регистър обстоятелство относно „Т.- С.” О.- Г. К.- прехвърляне на дружествени дялове от Т. Х. на Р. Ф. Ф. с договор за продажба на дружествени дялове с дата 11.08.2009 г., с нотариална заверка на подписа рег. № 2649/11.08.2009 г. на нотариус Г. Х., с район на действие РС- К., както и недопустимост на вписани в Търговския регистър обстоятелства относно „Т.- С.” О.- Г. К.- прехвърляне на дружествени дялове от Т. Х. на Р. Ф. Ф. с договор за продажба на дружествени дялове с дата 11.08.2009 г., с нотариална заверка на подписа рег. № 2649/11.08.2009 г. на нотариус Г. Х., с район на действие РС- К.; прекратяване участието на съдружника Т. Х. в „Т.-С.” О.; приемането на Р. Ф. Ф. като съдружник в „Т.-С.” О.; избирането на Р. Ф. Ф. за управител на „Т.-С.” О. и изменение на чл. V и чл. VІІ от дружествения договор на „Т.-С.” О..

ОСЪЖДА „Т.- С.” О.- Г. К., бУ. „Т. № 12, Б. „. камък” В. „А”, А. 7, ЕИК * да заплати на Т. Х., с постоянен адрес Г. С., У. „Ат. Д. № 10, В. „А”, . 3, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 700.50 лв.

Решението може да се обжалва пред П.вския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: