Решение по дело №828/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на И. А. И., [ЕГН], гр. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адвокат Ч. Ч., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0/04226/04/01, изх.№ 07-165-6500/743/24.07.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № BG06RDNP001-6.007-1093-C01 от 18.03.2021 г., прекратен е договорът и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по административния договор.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, по които претендира отмяна на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Пловдив (ОД на ДФЗ), чрез процесуални представители юрисконсулт К. Н. и юрисконсулт Г. К., излагат становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноски.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 18.03.2021 г. между ДФЗ и И. А. И. е сключен административен договор № BG06RDNP001-6.007-1093-C01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ за изпълнение на подадения от И. и одобрен проект с наименование: „Устойчиво развитие на малко земеделско стопанство в района на област Пазарджик“. Съгласно административният договор и анекс от 30.06.2021 г. е декларирано, че крайната дата за изпълнение на поетите ангажименти и подаване на искане за второ плащане е 30.06.2022 г. В бизнес плана е посочен 7 436,74 евро като начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО, а към крайната дата на периода за проверка – 9 610,24 евро. Описани са и данните за стопанството, както и данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или ги е предоставил на други лица за обработка.

На 14.05.2021 г. на бенефициера е извършено първо плащане в размер на 19 558 лв., а на 29.06.2022 г. е подал искане за второ плащане. Във връзка с извършени административни проверки по подаденото искане с писмо изх.№ 07-165-6500/397/14.12.2022 г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 24, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 АПК, с което е дадена възможност на бенефициера в 14-дневен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях, от която възможност И. не се е възползвала.

С цел установяване изпълнението на поетите ангажименти е извършено посещение на място на 29.08.2022 г., на което е присъствал бащата на И. И. – А. И.. Експертите на ДФЗ установили, че за трите имота с вишни голяма част от дръвчетата не са вкоренени и са изсъхнали, като при издърпване с ръка се вадят лесно и нямат коренова система. Дръвчетата не са в процес на плододаване и няма реализирана продукция от вишни. Реколтата от трите имота с картофи не била прибрана. Установили са, че косачката (инвестиция по административния договор) била прикачена към трактор на друг бенефициер по подмярка 6.3 – Х. В.. Препоръчано е извършването на проверка на място с точни технически средства, тъй като експертите не могли да потвърдят визуално площта на заявените парцели.

В периода 12.10.-13.10.2022 г. е извършена частична проверка на място от експерти от РТИ-Пловдив, с цел установяване на площта на културата вишни. В доклада от проверката е посочено, че имотите са разположени в планински участък и има наличие на тераси, като липсва конкретна схема на засаждане поради спецификите на терена. При извършеното измерване е установено, че площта на имоти №№ 05459-085-024 и 05459-040-008 отговарят на тази, заложена по бизнес план, като разлика има само по отношение на имот № 05459-025-034, който по БП е 0.2894 ха, а при измерването – 0.2030 ха. Посочен е и броят на дърветата, който е повече от заложеното в БП. В забележка е записано, че насаждението не е в период на плододаване, растенията са със слаб, почти нулев вегетативен растеж спрямо стопанската година при кандидатстване 2018/2019 г. Контролният лист е подписан от А. И. без забележки.

В периода 10.11.-11.11.2022 г. е извършена контролна проверка от отдел „Контролни проверки“ към ТИ на ДФЗ. Посочено е, че на всеки един от заявените парцели с вишни е извършено обхождане като е установено, че на много места има подсаждане на погиналите растения, които са подменени с нови.

В периода 25-28.04.2023 г. е извършена проверка на място от РТИ-Пловдив, като за насажденията с вишни е посочено, че растенията почти нямат развитие – не са в период на плододаване и са със слаб вегетативен растеж спрямо датата на засаждане. В таблица „Проверка на съответствие на инвестицията“ за имоти №№ 05459-085-024 и 05459-040-008 резултатът е положителен и за площта и за броя растения. Резултатът от проверката не е положителен за имот № 05459-025-034, който по документи е заявен с площ 0,2894 ха, а при измерването е 0,2389 ха.

На база констатираните несъответствия, директорът на ОД на ДФЗ-Пловдив издал АУПДВ № 13/06/3/0/04226/04/01, с който на основание чл. 27, ал. 3 и чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 169, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е отказал пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № BG06RDNP001-6.007-1093-C01/18.03.2021 г., прекратил е договора и е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по административния договор. В АУПДВ е посочено, че по договор и бизнес план И. И. е поела ангажимент да отглежда трайни насаждения от вишни – 8,422 дка и картофи – 10,397 дка за стопанската 2021/2022 г., която е година на изпълнение на бизнес плана, както и закупуване на косачка на стойност 1 000 лв. От извършените административни проверки и посещения/проверки на място органът е приел, че стопанството на И. И. не е увеличило икономическия размер спрямо първоначалния с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора. При извършеното изчисление е установено, че икономическият размер на стопанството е в размер на 8 984,27 евро, при първоначално заложен от 7 435,74 евро измерен в СПО.

Административният орган е приел, че са налице изкуствено създадени условия, изразяващи се в ползване на земеделска земя с друг бенефициер по същата мярка в едно и също землище, наета от едно и също лице. Посочено е, че при извършените едновременни посещения на място на И. И. и Х. В. същите са представлявани от наемодателя и собственик на имотите – А. И.. Лицата ползват една и съща техника, подадените заявления за подпомагане са със сходни дати, по БП се отглеждат един и същ вид култура, договорите за наем на земеделска земя са от една и съща дата. Прието е, че са създадени изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощ в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите с подмярка 6.3.

По искане на ответника е допуснат и изслушан свидетеля А. Г. К. – служител в отдел „Технически инспекторат“ при ДФЗ, инженер-технолог. К. заявява, че парцелите се измерват по границите на обработеното поле в парцела, като координатите са предварително свалени в GPS-устройство от заявлението на бенефициера. Посочва, че на проверката на място през месец април 2023 г. е присъствало упълномощеното лице А. И.. Изискването при трайните насаждения е да са 70% живи и да е обработено междуредието, като вътрередието може да е затревено. Посочва, че всички парцели били затревени, не е имало следи от обработка и схемата на засаждане не отговаряла на бизнес плана. Посочва, че дърветата са засадени през 2021 г. и при проверката през 2023 г. трябва да имат листенца и пъпки, което се отнася и за пресаждани дървета през 2022 г.

По искане на жалбоподателя като свидетел по делото е изслушан баща й А. И.. Посочва, че е присъствал и на трите проверки на място, тъй като е завършил Висш селскостопански институт „Васил Коларов“, професионална квалификация – инженер-агроном. Заявява, че дърветата са засадени през м. април 2022 г., поливани са и няма как да са окоренени за три месеца до проверката през м. август 2022 г., в която е посочено, че били изсъхнали. При другите две проверки не били констатирани нарушения, а че планът се изпълнява, има много повече дървета и размера на стопанството се увеличава. Посочва, че дъщеря му започнала да развива стопанството върху наследствена земя от майка му и баща му с 10 дка картофи и 5 дка вишни, след което е увеличила стопанството с още 3 дка вишни. Заявява, че върху 3 дка е имало млади вишни, които тя е възстановила. Заявява, че е давал съвети на дъщеря си като агроном, а тя си е наемала хора от селото за насаждането и другите дейности.

За изясняване на спора по делото са допуснати и изслушани заключенията по съдебно-техническа и агрономическа експертизи.

Вещото лице инж. Й. Г. след запознаване с приложените по делото документи, извършена справка с КККР за неурбанизираната територия на с. Боримечково и след оглед на място и извършено измерване е изготвил графичен модел на външния контур на трите парцела с вишни. Посочва, че е измерил дърветата към момента на посещението му и ги е нанесъл върху парцелите по КК.

Вещото лице Н. П. – агроном посочва, че двата парцела с площ 5,422 дка би трябвало да са на възраст 3 годишни, тъй като са засадени през пролетта на 2019 г., а Облачинската вишна прехвърля на 3 година от засаждането (има плод в минимални количества), поради което е следвало да има реализирано количество продукция. В четвъртата година влиза в пълно плододаване. Посочва, че презасаждане се допуска в края на първата стопанска година до началото на втората, защото е нормално да има процент незахванали се фиданки (около 20% от площта на парцела). Заявява, че от снимките се вижда, че дърветата са налични като бройка, но не отговарят на развитие на годината, на която е трябвало да отговарят – „тук-там има голямо дърво, всичко останало е варосана пръчка“. Посочва, че третият парцел от 3,201 дка е новозасаден с фиданки от същия сорт, за което е представена фактура за закупуване на 200 дръвчета. От документите по делото счита, че за тях са полагани минимални грижи, извършвани са само РЗ мероприятия – зимни пръскания, като през останалата част от вегетацията няма данни за други пръскания. Няма документи за използване на торове, както за листно хранене, така и за органоминерални торове, които помагат на фиданките да се прихванат и развият на постоянно място. Посочва, че от снимковия материал не намира разлика в развитието на фиданките засадени през 2019 г. и на новозасадените на парцела от 3,201 дка. Посочва, че около дръвчетата трябва да се разрохква почвата, всяка пролет се прави ямка под короната, което способства за събиране на дъждовна и поливна вода и в нея се прилага и почвено подхранване на всяко засадено дръвче.

Вещото лице е изчислило икономическия размер на стопанството, измерен в СПО към подаване на проектното предложение, от заявеното към искането за второ плащане и спрямо измерената площ от ДФЗ при проверките на място, като спрямо последната площ е установило, че нарастването е под 2000 евро.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата срещу АУПДВ е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността й и я представлява. В чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП е посочено, че изпълнителният директор може да делегира правомощията си за издаване на актове за публични държавни вземания на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т. 9 от Раздел III от Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021 г., изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ правомощия по издаване на актове за публични държавни вземания по реда на ДОПК.

Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Текстът на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и този на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. сочат, че се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане е създал изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското право и действащото законодателство в областта на селското стопанство. С нормата се поставя условие за предоставяне на финансиране, ето защо то е свързано с изискванията относно допустимостта, поради което правилно, административният орган е приел, че задължението за възстановяване следва да бъде установено с АУПДВ.

Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, включително и мотиви, с посочване на фактическото и правното основание за издаването му.

Съдът не констатира оспореният акт да е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила или в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, които биха били достатъчно основание за отмяна на същия като незаконосъобразен. Бенефициерът своевременно е уведомен по реда на чл. 26 АПК за откритото производство по издаване на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане и съответно му е дадена възможност за възражения.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от административния договор фондът изисква от бенефициера връщане на полученото първо плащане, като бенефициерът няма право да получи второ плащане, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярка 6.3. В чл. 24, ал. 2, т. 6 от договора е предвидено едностранно прекратяване на договора от фонда без предизвестие при виновно неизпълнение на което и задължение от страна на бенефициера, произтичащо от Условията на изпълнение, настоящия договор или приложимата нормативна уредба. Според чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция, оттегля цялата или част от предоставената финансова помощ и изисква възстановяване, когато се установи, че бенефициерът изкуствено е създал условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство.

Видно от бизнес плана, приложен към заявлението за подпомагане по подмярка 6.3, стопанството на И. И. има начален икономически размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) 7 436,74 евро, при декларирана от същия в Таблица 1 „Налична за стопанството земя“ с обща площ 15 819 дка обработваема земеделска земя. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. за кандидатстване за подпомагане по процесната мярка могат да кандидатстват физически лица, които към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в СПО в границите между 2000 евро и 7999 евро включително. Същото изискване е заложено като критерий за допустимост на кандидатите в т. 11.1.2.3 от утвърдените Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата по подмярка 6.3.

От приложените по делото доказателства за правно основание за ползване на земята е видно, че са сключени два договора за наем между А. И. И. (баща) и П. И. И. (чичо на жалбоподателката) - наемодатели и И. А. И. – наемател. Установено е, че същите наемодатели са отдали под наем земя и на други бенефициери, поради което по повод възникнало съмнение за свързаност и създаване на изкуствени условия са извършени проверки на място на шест бенефициера, между които и И. И..

При извършената на 29.06.2022 г. проверка на жалбоподателката в стопанството й не е открита инвестицията, обект на договора – закупена косачка. Същата била прикачена на трактора – инвестиция на Х. В., като А. И. е посочил, че тракторът и косачката се използват за обработка на имотите на Х. В., И. И., Н. С., А. Р., А. И. и П. И. (всички бенефициери по договори с ДФЗ). На извършените три проверки/посещения на място на стопанството на И. И. винаги е присъствал баща й, който е подписвал и контролните листове, като липсва пълномощно да я представлява по процесната подмярка.

В дадените показания, които съдът намира за предубедени и противоречиви, както и че А. И. е заинтересован от изхода на спора, същият заявява, че е помагал на дъщеря си със съвети, тъй като е агроном, като жалбоподателката си е наемала хора от с. Боримечково за насаждането и другите дейности. Посочва, че на 17.01.2022 г. дъщеря му (жалбоподателката) е родила дете, което е причината той да присъства на проверките от ДФЗ. На следващо място заявява, че по нареждане на ДФЗ всички РЗ мероприятия трябва да бъдат извършени от специалист – агроном, както и че има агроаптека и се занимава със земеделска дейност. Посочва обаче, че той преценява заболяванията по дърветата и с какво трябва да се пръска, както и че попълва дневника за извършените мероприятия. Последните твърдения се опровергават от представените по делото доказателства и от заключението по съдебно-агротехническата експертиза, доколкото се установи, че е извършвано само зимно пръскане, което изцяло се финансира от държавата. Други обработки на площите с вишни не се доказаха.

От друга страна при проверка от Дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“ при ДФЗ е установено, че бенефициерите Х. В.; И. И.; А. Р.; Н. С. и К. П. са наели имотите от братята А. и П. И., с които да кандидатстват или да увеличат стопанствата си. Предоставените пред ДФЗ телефонни номера за контакт с бенефициерите са на един от двамата братя, което е видно и от представените по делото административни договори. При извършваните проверки/посещения винаги е присъствал някой от двамата братя, които са показвали местонахождението на имотите или направените инвестиции. Установено е, че всички документи на бенефициерите, свързани с подпомагането се съхраняват от А. и П. И..

Изложените по-горе фактически установявания и от събраните по делото безпротиворечиви доказателства, може да се обоснове извод, че стопанството на жалбоподателката и стопанствата на другите бенефициери - Х. В., А. Р., Н. С., А. И. и К. П., реално са представлявали стопанства на А. И. и П. И., които са собственици на земите и реално са ги обработвали, а жалбоподателката и посочените лица само формално са били титуляри на стопанствата, съответно бенефициери по административните договори. Те са извършвали всичките дейности по отглеждането на съответните култури докато посочените лица са били само титуляри на стопанствата. В подкрепа на гореизложеното е и представения по делото договор за недвижим имот от 19.09.2018 г., нотариално заверен и вписан в Службата по вписванията. С него П. и А. И. – наемодатели и В. П. И. – наемател и дъщеря на П. И., предоставят на наемателя четири поземлени имота, сред които и имот № 040008 с площ 3,201 дка за срок от 7 години. Представен е и контролен лист за извършена проверка на място през 2020 г. на бенефициер с УРН 659307 – В. П. И. и УИН на проекта № 13063006116, на която е присъствал упълномощеното лице П. И.. От него е видно, че в имот № 05459-040-008 се отглеждат вишни и при площ по документи от 0,3200 ха е измерена площ от 0,2746 ха. Не са провеждани подходящи агротехнически мероприятия и растенията са със слаб, почти нулев вегетативен растеж.

По делото е представен договор от 08.03.2022 г., с който П. и А. И. предоставят за ползване на И. И. поземлен имот с идентификатор 05459.40.8, с площ 3201 кв.м., с номер по предходен план 040008 за срок от 7 години. Именно с този имот жалбоподателката е увеличила икономическия размер на стопанството си съгласно заложеното по бизнес план. Въпреки посоченото в съдебно заседание от баща й, че в имота е имало млади вишни, които не са били поддържани и И. И. е подобрила насажденията, то видно от контролните листове от проверките на място на стопанството на В. И. през 2020 г. и И. И. през 2022 г., констатациите на експертите са едни и същи. Това дава допълнително основание да се приеме, че собствениците на имотите изкуствено ги разделят, за да отговарят на критериите за допустимост по подмярката, а именно първоначалният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем да е в границите между левовата равностойност на 2000 евро и 7999 евро включително, а впоследствие да увеличават размера на стопанството си с имоти, които са били обект на финансиране от ДФЗ по същите или сходни мерки.

Неоснователно е позоваването на процесуалния представител на жалбоподателката на докладна записка от директора на Дирекция „Противодействие на измамите“ от 2022 г., че не били открити изкуствено създадени условия или измами. В нея изрично е посочено, че определянето на изкуствено създадени условия е от компетентността на администриращата мярката дирекция, в случая ОД на ДФЗ-Пловдив, като след извършване на анализ и всички необходими действия при откриване на данни за „съмнение за измама“ да бъде уведомена своевременно дирекцията. Такива допълнителни административни проверки са извършени от ОД на ДФЗ-Пловдив, при което са установени изкуствено създадени условия, за което е издаден процесният АУПДВ.

Следователно, правилно административният орган е приел, че жалбоподателката изкуствено е създала условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощ в противоречие на целите на европейското и националното законодателство. С това е извършила нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 6 от административния договор, съответно на чл. 27, ал. 1, т. 15 от Наредба № 4/30.05.2018 г., които разпоредби позволяват на Държавен фонд „Земеделие“ да откаже второ плащане и да изиска възстановяване на извършените плащания по договора.

Административният орган е приел още, че жалбоподателката не е увеличила икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в СПО. Съгласно чл. 6, ал. 1 от административния договор и анекса към него бенефициерът се задължава да изпълни представения от него бизнес план в периода от сключване на договора до 30.06.2022 г. С бизнес плана, жалбоподателката се е ангажирала да увеличи икономическия размер на стопанството си, като към крайната дата на периода за проверка на изпълнението, размерът на стопанството е следвало да бъде 9 610,24 евро, измерен в СПО. От показанията на свидетеля К., които съдът кредитира като непротиворечиви, отговарящи на отразеното в контролния лист от проверката на място, от събраните по делото доказателства и от заключението по съдебно-агрономическата експертиза се установява, че парцелите, засети вишни (спорните по делото парцели) не са били обработвани съгласно изискванията и съответно част от дърветата не са се захванали, изсъхнали са и нямат коренова система, а други – не отговарят на състоянието за годината, в която са посадени спрямо годината на проверката на място. Експертите са констатирали, че насажденията почти нямат развитие, не са в период на плододаване и са със слаб вегетационен растеж спрямо датата на засаждане, като според вещото лице – агроном на двата парцела, засадени през 2019 г. би трябвало видимо да има оформено младо насаждение, включително и плододаване, каквито доказателства по делото липсват.

В заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза са посочени данните от геодезическото заснемане на трите парцела с вишни, но същото е изготвено две години след проверката на място и крайният срок за изпълнение на административния договор. От друга страна, в съдебно заседание вещото лице заявява, че върху парцелите има дървета на 4-5 години и други, които са засадени преди една година, т.е. след изтичане срока на договора, поради което заключението не може да бъде отнесено към спорния период.

Една от целите на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ е икономическо развитие и укрепване на малките земеделски стопанства като устойчиви и жизнеспособни единици. „Жизнеспособност на земеделското стопанство“ е изпълнение на изискванията по специфичните резултати (Параграф единствен, т. 4 от ДР на Наредба № 10/2016 г.), включително и увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер. Като специфични резултати в бизнес плана жалбоподателката е посочила създаване на нови трайни насаждения, а като очаквани резултати – жизнеспособно, гъвкаво и конкурентоспособно стопанство на пазара на селскостопански продукти, което са произвежда висококачествена продукция. По делото се установи, че бенефициерът не е полагал дължимата грижа за развитие на стопанството, поради което насажденията с вишни нямат развитие и са със слаб вегетационен растеж, поради което правилно органът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от административния договор и чл. 27, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/2018 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалните представители на ответника искане за присъждане на разноски, следва И. А. И. да бъде осъдена да заплати сумата от 1 050 лв., представляваща 950 лв. депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. И. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/3/0/04226/04/01, изх.№ 07-165-6500/743/24.07.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ-Пловдив.

ОСЪЖДА И. А. И., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 4, ап. 12, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.