№ 34671
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110160043 по описа за 2021 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от Т. Б. А. срещу Г. Й. Г. кумулативно
обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцата следните суми: 9 850 лева,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем от 15.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
22.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 788 лева, представляваща
договорна (възнаградитела лихва) за периода от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г., както и
сумата от 470,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.01.2016 г. до
06.07.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 42932/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви съставе е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
28.07.2021 г.
Ищцата Т. А. твърди, че на 15.01.2020 г. между нея, в качеството й на заемодател и
ответника Г. Г., в качеството му на заемател, е сключен писмен договор за заем, по силата
на който ищцата предоставила на ответника паричен заем в размер на сумата от 9 850 лева.
Посочва се, че сумата реално е предадена на заемополучателя в деня на сключване на
договора, което е удостоверено с волеизявление на ответника, обективирано в края на
договора и в изрична разписка, издадена от него. Излага, че съгласно договора крайният
срок за връщане на заемната сума е една година, считано от датата на сключването му, а
именно до 15.01.2021 г. Поддържа, че по силата на клаузата на чл. 1.4 от договора
ответникът Г. дължи връщане, както на заемната сума, така и на възнаградителна лихва,
която била фиксирана на 8 % и възлизала на сумата от 788 лева. За целия период на
действието на договорната обвързаност – за периода от 15.01.2020 г. до 15.01.2021 г.
Твърди, че въпреки поетото задължение и настъпилият падеж, ответникът не погасил
задължението си по договора. С тези съображения ищцата отправя искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът й дължи сумата от 9 850 лева,
представляваща непогасена главница по договора за паричен заем от 15.01.2020 г., сумата от
788 лева, представляваща договорна (възнаградитела лихва) за периода от 15.01.2020 г. до
15.01.2021 г., както и сумата от 470,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.01.2016 г. до 06.07.2021 г. Посочва, че за тези суми в хода на ч. гр. дело № 42932/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.07.2021 г. срещу която длъжникът е възразил. Ето защо, за А. е
1
налице правен интерес от предявяване на установителни искове. Намира за дължима и
претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от адв. В. Д., назначен за
особен представител на ответинка Г. Й. Г. по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК с определение на съда
от 05.06.2023 г., с който оспорва предявените искове. Като процесуално допустими, но по
същество неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и
ищцата с доводи, че Г. Г. не е сключвал договора за заем от 15.01.2020 г. и не е получил
заемната сума от 9 850 лева нито в брой, нито по банков път. Твърди, че положените
подписи в представените по делото договор за паричен заем от 15.01.2020 г. и разписка от
15.01.2020 г. не са изпълнени от ответника. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне
на исковите претенции.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи възникването на облигационно правоотношение
между нея и ответника по валиден договор за заем от 15.01.2021 г., по силата на което
ищцата реално да е предоставила на ответника и заемополучател сумата от 9 850 лева;
валидно постигната между страните уговорка за връщане на заемната сума заедно с
договорна лихва в съответния размер и настъпване на изискуемостта на вземането.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи
възражението си за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и, че е
върнал сумата, в случай че твърди това.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника
в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е
погасил дълга на падежа, в случай, че твърди това.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
Съдът, като съобрази характера на проведеното оспорване на част от представените от
ищцата писмени материали и конкретно – договор за паричен заем от 15.01.2020 г. и
разписка от 15.01.2020 г., проведено от ответната страна, в частта относно тяхното
авторство, а именно, че не са подписани от ответника, както и конкретните възражения,
направени с отговора на исковата молба, насочени към оспорване съществуването на
облигационно правоотношение с ищцата, намира, че се касае за оспорване на истинността на
документите, поради което и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК на ищцата следва да бъде
указано да заяви дали желае да се ползва от тях, в който случай да представи на основание
чл. 183, ал. 1 ГПК същите в оригинал.
Произнасянето по искането на особения представител на ответника за откриване на
производство по чл. 193 ГПК, респ. за допускане изслушване на съдебно - почеркова
експертиза следва да бъде отложено до постъпване на уточнение от ищцата, респ.
представяне на изисканите оригинали.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 42932/2021 г. по описа на Софийски
2
районен съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена Заповедта за изпълнение на
парично задължение – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2023 г. от
09:55 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените от
ищцата към исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба да заяви дали желае да се ползва от представените заверен препис от договор за заем
от 15.01.2020 г. и заверено копие от разписка от 15.01.2020 г., с оглед направеното от
ответника с отговора на исковата молба оспорване на тези документи и искане за откриване
на производство по чл. 193 ГПК по отношение на същите, като й УКАЗВА, че в случай, че
желае да се полза от тези документи на основание чл. 183, ал. 1 ГПК в същия срок следва да
представи същите в оригинал, в противен случай и при неоснователно непредставяне
последните ще бъдат изключени от доказателствената съвкупност по делото.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на особения представил на ответника,
направено с отговора на исковата молба, за откриване на производство по чл. 193, ал. 1 ГПК
по отношение на тези документи и за допускане на съдебно - почеркова експертиза по
въпросите, формулирани в отговора, до постъпване на уточнителна молба от ищцата, респ.
изтичане на срока за това.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 42932/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА при постъпване на уточнителна молба от ищцата,
респ. при изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
3
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4