Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 97
18.10.2018г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1087 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с
вх. №22818/01.06.2018г., от М.С.П., с ЕГН: **********, и С.С.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Петя Михнева, с която се обжалва Решение
№735 от 27.04.2018г., постановено по гр.д.№8148/2016г. по описа районен съд Бургас.
С обжалваното решение Районният съд е приел за установено на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, в
отношенията между А.Д.Т. с ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, М.С.П. с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********, двамата с адрес:
***, че А.Д.Т. с ЕГН ********** и М.Д.Т. с ЕГН ********** са собственици на 21
кв.м., заснети в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор
07079.829.112 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение засягащо поземления имот, извършено със Заповед №
18-4683/18.06.2015 г. на началника на СГКК- Бургас, адрес на поземления имот:
гр. Бургас, п.к. 8000, ул. „Дружба“ №
33, площ от 777 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 112,
кв. 15, парцел IV, съседи: 07079.829.111, 07079.829.508, 07079.829.114,
07079.829.359, 07079.829.113, 07079.829.110, които 21 кв.м. са с триъгълна
форма, намиращи се по дължината на границата между поземлен имот с
идентификатор 07079.829.112 и поземлен имот с идентификатор 07079.829.113,
отразени в комбинирана скица - приложение № 5 /лист 153 от дело/ към основното
заключение на вещото лице под триъгълна форма, заключена между зелената и
черната линия на границата между двата имота.
Районният съд е отхвърлил иска на М.С.П.
с ЕГН **********, адрес: ***, против А.Д.Т. с ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, за осъждането им да премахнат незаконно изградената от
тях в имот с идентификатор 07079.829.112
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас ограда,
както и за премахването на гаража, изпълнен в имота на Трандеви – поземлен имот
с идентификатор 07079.829.113 по кадастралната карата и кадастралните регистри
на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, без последващо изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, адрес на поземления имот: гр.
Бургас, п.к. 8000, ул. „Дружба“ № 31,
площ от 394 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 112,
кв. 15, парцел V, съседи: 07079.829.112, 07079.829.114, 07079.829.115,
07079.829.359.
Осъдени са М.С.П. и С.С.П., да заплатят на А.Д.Т. и М.Д.Т., сумата от 1
522 лв., представляваща направените по делото разноски.
Осъдена е М.С.П., да заплати на А.Д.Т.М.Д.Т.,
сумата от 150 лв., представляваща направените по делото разноски по насрещния
иск.
Във въззивната жалба се посочва, че
първоинстанционният съд не е съобразил събраните гласни и писмени
доказателства, които удостоверяват, че твърденията на ищците не съответстват на
действителното фактическо положение.
Твърди се, че съдът е кредитирал само
показанията на свидетелката на ищците, въпреки съдържащите се в тях
противоречия, като са напълно игнорирани показанията на свидетелката на
ответниците.
Посочва се, че изводите на съда,
основани на заключението на вещото лице са неправилни.
Твърди се, че не е било проведено пълно
и цялостно доказване на изложените с исковата молба твърдения от страна на
ищците, като събраните по делото доказателства са в противоречие с изложените в
исковата молба твърдения и с постановеното от районния съд решение.
С оглед гореизложеното считат
обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и
постановено в противоречие със събраните по делото гласни и писмени
доказателства и молят съда да го отмени изцяло и да постанови решение, с което
да отхвърли установителния иск за собственост на 21 кв.м. от собствения на
ответницата недвижим имот и да уважи предявения насрещен иск за премахване на
незаконно изградената ограда и метална постройка – гараж. Претендират всички
направени разноски по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба от А.Д.Т. с ЕГН **********
и М.Д.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.Г., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Посочва се, че първоинстанционният съд,
обсъждайки всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност е
приел, че са налице основанията за уважаване на предявения положителен
установителен иск за собственост на процесния недвижим имот с правно основание
чл. 54, ал.2 ЗКИР.
На следващо място се сочи, че районният
съд правилно е приел предявеният насрещен иск за неоснователен, тъй като от
събраните доказателства безспорно се е установило, че в имота на ищците няма
извършено незаконно строителство.
Поради гореизложеното считат, че
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и молят
да бъде потвърдено. Претендират направените пред настоящата инстанция разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба
за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивниците М.С.П.
и С.С.П., не се явяват. Представляват се от адв. Петя Михнева, която поддържа
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият А.Д.Т.,
редовно призован, не се явява. Явява се въззиваемата М.Д.Т.. Представляват се
от адв. Грънчева. Оспорват въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският
окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Правилно и в съответствие с твърденията
в исковата молба и вида на търсената правна защита, районният съд е
квалифицирал иска като такъв с правно основание
чл. 54, ал.2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, а насрещния иск – с правно
основание чл. 109 ЗС.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от А.Д.Т., ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.Г., с адрес ***, срещу М.С.П.,***
и С.С.П. с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от 21 кв.м.,
заснета в кадастралната карта на гр. Бургас, кв.“Горно Езерово“ като част от
имот с идентификатор 07079.829.112 и намираща се по дължината на границата
между два поземлени имота, както и да приеме, че в кадастралната карта има
допусната грешка при отразяване на границата между имот с идентификатор
07079.829.113 и имот с идентификатор 07079.829.112. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са
собственици на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно
място, находящо се в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, представляващо към
момента на закупуването му парцел V в кв. 9 по
плана на с. Горно Езерово, целият с площ 830 кв.м., като в нотариалния акт е
посочено, че ищците ще ползват площ от 415 кв.м. Посочва се, че с регулационния
план на гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“ от 1987г. за владяното от тях дворно
място е отреден УПИ V 113 в кв. 15 с площ 415 кв.м, а съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас имотът им представлява ПИ с
идентификатор 07079.829.113, с адрес гр. Бургас, ул. „Дружба“ №31, с площ 394
кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: 07079.829.112,
07079.829.114, 07079.829.115, 07079.829.359.
Твърди се, че от момента на закупуването
до настоящия момент ищците владеят имота в едни и същи граници и с една и съща
площ – 415 кв.м.
Посочва се, че частта от мястото,
посочена в нотариалния акт е оградена от ищците през 1977г., с телена мрежа и
бетонови колове, като през годините оградата не е била променяна и местена, две
– три години след закупуване на имота са построили в него жилищна сграда, по-късно
и гараж и оттогава живеят постоянно в него.
Сочи се, че по кадастралната карта
реална част от процесното дворно място с площ 21 кв.м. попада в ПИ с
идентификатор 07079.829.112. Ищците са подали заявление до СГКК – гр. Бургас с
искане за промяна на кадастралната карта, но директорът на СГКК отказал за
издаде заповед за такава промяна, тъй като ответницата подала възражение и
административният орган приел, че се касае за спор за материално право.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от С.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П.М., с който предявеният иск се оспорва като недопустим.
Посочва се, че през 2009г., с договор,
обективиран в НА №142, том I, рег. №3664,
дело №120 от 2009г. по описа на нотариус Ангел Николов, рег. №426 на НК, С. П.
е продал на сестра си М.П. собствената си идеална част от недвижим имот с
идентификатор 07079.829.112 и към
настоящия момент М.П. е единствен собственик на посочения имот, поради това
искът насочен срещу С. П. се явява недопустим и производството спрямо него
следва да бъде прекратено. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Навеждат се доводи за недопустимост на
исковата претенция спрямо С.С.П., поради обстоятелството, че същият от 2009г.
не е собственик на недвижим имот с идентификатор 07079.829.112.
Представят се жалби от ответницата до
РДНСК Бургас и Община Бургас, съгласно които компетентните органи следва да
извършат проверка и да издадат заповед за премахване на незаконно изградените
от ищците гараж и ограда, като се
твърди, че този въпрос е преюдициален, тъй като констатациите на
административния орган са от съществено значение за допустимостта и
основателността на исковата претенция, поради което се иска спиране на исковото
производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по
жалбите.
Посочва се, че са неверни твърденията на
ищците относно реалните граници на закупения от тях пред 1997г. недвижим имот,
тъй като по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри
административният орган е заснел и определил границите на имотите в
съответствие със старите регулационни планове.
На следващо място се твърди, че оградата
към момента на заснемане и изготвяне на актуалните регистри не е съществувала
или не е била поставена на мястото, където е сега.
Твърди се, че е преклудирана
възможността на ищците да предявяват претенции към настоящия момент, тъй като
са имали възможност да подадат възражение срещу проекта преди влизане в сила на
сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри.
Оспорва се и твърдението на ищците за
спокойно и непрекъснато владение на процесната част от имота.Твърди се, че до
2001г. оградата на ищците е била поставена по реалните граници между двата
имота, но след това ищците се опитали да завземат част от имота, собствена на
ответниците като преместили оградата и изградили още един обект – метална
конструкция тип гараж в процесните 21 кв.м., която впоследствие била
премахната.
Посочва се, че през 2009г. ответницата
се е снабдила с документ от Община Бургас, от който се установява, че оградата
навлиза в нейния имот. Ищците обещават да преместят оградата, но не го правят.
На следващо място се посочва, че на
21.05.2014г. е възложено изготвяне на протокол за трасиране на имота, като
поставената маркировка ясно показва, че ищците навлизат в имот, който не е
тяхна собственост. Те, от своя страна, на следващия ден премахват поставените
от геодезиста отличителни белези, определящи реално съществуващите граници на
имота.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок за отговор на
исковата молба е предявен насрещен иск от М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу А.Д.Т., ЕГН ********** и М.Д.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с който се иска да бъдат осъдени ответниците /ищци
по първоначалния иск/ да премахнат незаконно изградената ограда, находяща се по
дължината на границата между собствения на ищцата ПИ с идентификатор
07079.829.112 и собствения на ответниците ПИ с идентификатор 07079.829.113 и
попадаща изцяло в ПИ 07079.829.112, да премахнат незаконно изградения от тях
гараж, представляващ масивна бетонова конструкция с излята плоча, с дължина 8м.
от към имота на П., ширина 3,50м. и височина 2,50 м., разположен по дължината
на границата между поземлени имоти с идентификатори 07079.829.113 и
07079.829.112, както и да бъдат осъдени А.Д.Т. /ищец по първоначалния иск/ да
заплаща на ищцата обезщетение в размер на 52,50
/петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лв. месечно за лишаването й от
ползване на ½ от 21 кв.м. от собствения й ПИ с идентификатор
07079.829.112, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното премахване на незаконната ограда, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, както и срещу М.Д.Т. /ищца по първоначалния иск/ да
заплаща на ищцата обезщетение в размер на 52,50
/петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лв. месечно за лишаването й от
ползване на ½ от 21 кв.м. от собствения й ПИ с идентификатор
07079.829.112, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното премахване на незаконната ограда, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане Претендират се разноски.
Твърди се, че ответниците /ищци по
първоначалния иск/ са придобили претендираните от тях права върху имота, въз
основа на изградена от тях незаконна ограда, попадаща в границите на ПИ с
идентификатор 07079.829.112.
Посочва се още, че ответниците са
изградили и друга незаконна постройка – гараж, на границата между двата имота,
без никакви строителни книжа и без съгласие от съседите.
Твърди се, че тези незаконно построени
обекти възпрепятстват ползването на имота в пълен обем и представляват грубо
нарушение на правото на собственост на ищцата.
По горепосочените причини ицщата е
подала жалба до Кмета на Община Бургас за констатиране на извършените нарушения
и за издаване на заповед за премахване на тези незаконни обекти.
С Определение от 07.04.2017г.,
постановено по гр.д. №8148 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас, съдът е
върнал насрещната искова молба в частта относно претендираните обезщетения за
лишаване от ползване по чл. 59, ал.1 от ЗЗД и е прекратил производството по
гр.д. №8148 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас, в тази му част.
Постъпил е отговор на насрещната искова
молба от А.Д.Т., ЕГН **********, М.Д.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
с който предявената насрещна искова претенция се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че исковата претенция не е
конкретизирана в достатъчна степен и не става ясно премахване на кой обект се
претендира.
На следващо място се посочва, че
оградата е поставена през 1977г. и през годините не е местена, както и че
същата е изградена в съответствие със законовите изисквания. Посочва се, че
дори да се приеме, че този строеж е незаконен, същият е търпим и не подлежи на
премахване.
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот при условията на чл. 15 ЗГС №92, том VI, дело №1549/1997г., от който е видно, че А.Д.Т. е
придобил собственост при условията на чл. от 15 ЗГС от Я.П.Я., върху ½
идеална част от дворно място, съставляващо парцел V /пети/ в кв. 9 /девети/ по
плана на с. Горно Езерово, равняваща се на 415 /четиристотин и петнадесет/
кв.м., а целият парцел състоящ се от 830 кв.м., при граници на целия парцел –
улица, парцел III-47 на И.П.Я., парцел 68 на Я.П.Я.и парцел VI на С.Д.и Я.П.Я.и
е признат за собственик А.Д.Т. на гореописания недвижим имот.
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №141, том II, дело №585/1964г., от който е
видно, че И.П.Я.е продал на С.Д.П. следния свой собствен недвижим имот: дворно
място от 836 кв. м., представляващо ½ идеална част от цялото дворно
място, образуващо парцел IIа, в кв. 9 по плана на с. Горно Езерово, парцела
урегулиран, съдържащ 1672 кв.м., при следните общи граници на парцела: улица,
парцел II на И.П.Я., парцел VI на Н.Г.и др., парцел VII на А. Б. и др. и парцел
III Я.П.Я, заедно със застроената в същото дворно място едноетажна масивна
къща, застроена върху 68 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници с
изх. №58-00-314/12.09.2014г. наследници на С.Д.П. са ответниците С.С.П. и М.С.П..
Представен е нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №142, том I, рег. №3664, дело №120 от 2009г.,
от който е видно, че С.С.П. е продал на сестра си М.С.П. своята ½
идеална част от следния съсобствен недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 07079.829.112, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на ПИ: гр. Бургас, ул. „Дружба“ №33, площ 779 кв.м.,
с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, ведно с построена в имота сграда с идентификатор 07079.829.112.1
със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи 1, с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна.
Съгласно заключенията на вещото лице и
дадените от него разяснения в съдебно заседание пред първата инстанция, от
момента на закупуване на процесния имот /1977г./ до настоящия момент са
действали: Кадастрален и регулационен план по Заповед №473/17.11.1967г., като
по този план е направена покупката на имота на ищците; Кадастрален и
регулационен план по Заповед №857/30.07.1987г. – действащ, по който имота е представен
като УПИ V-13, кв. 15, с площ 396 кв.м. и тази регулация не е
прилагана; кадастрална карта по Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. – действаща. В
нея имотът е представен като ПИ 07079.829.113 с площ 394 кв.м. Действащия
регулационен план за процесните имоти не е изменян. Изготвен е проект за
изменение на кадастралната карта за провеждане на границата между ПИ
07079.829.1132 и 07079.829.113 по съществуващата помежду им ограда. Границата
между двата имота отговаря по площ на документите за собственост, като линия,
разделяща на две бившия УПИ V в кв. 9 по плана от 1967г. действал към момента
на покупко-продажбата. Заснетата граница по оградата между двата имота не
съвпада нито с действащата регулация, нито с кадастралната карта.
Към момента на закупуване на имота от
ищците през 1977г. е действал кадастралният и регулационен план от
1967 г., в който с части от ПИ 110, ПИ 114 и улица е образуван УПИ V, кв. 9 с
площ от 829 кв.м. /по документи 830 кв.м./ От този УПИ ищците са закупили 415
кв.м. През 1987 г. е одобрен нов, действащ и към момента кадастрален и
регулационен план, съгласно който за ПИ 112 е отреден УПИ IV, за ПИ 113 – УПИ
V, за ПИ 114 – УПИ VI в кв. 15. Регулацията е проведена основно по имотните
граници с изключение на границата между УПИ IV и УПИ VI, където се предвижда
предаване на площи към УПИ VI – има придаваеми части от и към съседни улици. По
този план имотът на ищците е УПИ V-113 в кв. 15, а този на ответницата е УПИ
IV-112, като тази регулация не е прилагана. В кадастъра към регулацията от 1987 г. са заснети поземлени имоти 112 и
113, за които се отреждат съответно УПИ IV-112 и УПИ V-113. Регулацията между двата имота е
проведена по имотната граница, което не предполага наличие на
придаваеми части между тях. УПИ V, кв.9 се
разделя на две УПИ-та – УПИ IV-112 и УПИ V-113, като към УПИ IV-112 се придават площи от изток и юг.
От последното заключение на вещото лице
се установява, че УПИ IIа-67, кв.9 е отреден за
имот пл. №67 по кадастрален и регулационен план на с. Горно Езерово от 1940 г.
От този УПИ наследодателят на ответниците е закупил 836/1672 кв.м. ид.ч., като
в НА не е посочено в коя част на парцела. В кадастралния и регулационен план от
1967 г. УПИ IIа-67, кв.9 обхваща ПИ № 110 и западната част на ПИ 114. ПИ 110 е
с приблизителна площ 916 кв.м. в контура на УПИ IIа са отредени УПИ V и УПИ VI.
По този план е придобит имотът на ищците като ½ ид.ч. от УПИ V кв.9. В
разписния лист УПИ V
се води на С.Д.П. и А.Д.Т., а УПИ VI е записан на С. Я.П.и М.Я.А., като имотите
са отредени за имот пл. №68 по предходния план. В кадастрален и регулационен
план от 1987 г., УПИ IIа-67
обхваща УПИ IV-112, УПИ V-113 и УПИ VI-114 и част от улица. По действащата
кадастралната карта от 2009г., в обхвата на УПИ IIа-67, кв.9 по плана от
1940г., попадат имот с идентификатор 07079.829.112, 07079.829.113. В съдебно заседание вещото
лице заявява, че между имота на ищците и този на ответницата няма придаваеми
части. В последния дворищно регулационен план от 1987 г. има придаваеми части между
имота на ответницата към съседни имоти, но не и към имота на ищците. Вещото
лице заявява още, че самият имот IIа е по-малък от заявения по документа за
собственост, а именно 1 646 кв.м. вместо 1 672 кв.м., което е в рамките на
допустимата грешка. Именно поради гореизложеното и поради наличието на
придаваеми части към други съседни имоти и към улична регулация /но не и към
имота на ищците/, според вещото лице площта на имота на ответницата е по-малък
към настоящия момент от площта по нотариалния акт.
В съдебно заседание пред първата
инстанция е разпитана свидетелката Л.Я.Д., съседка на страните, която заявява,
че оградата винаги е била на едно и също място и не е местена. Посочва, че
ищците имат в имота си няколко постройки – къща, гараж и постройки за животни,
както и че винаги са владяли имота в тези граници. Твърди, че не е чувала някой
да има претенции към тях в тази връзка, както и че с ответниците се разбират. Заявява
също, че в имота на ответниците С. и М. има изградена пътека, която продължава
до долната улица и която винаги е била до оградата.
Пред първата инстанция е разпитана и
свидетелката П.Г.П., приятелка на ответницата, която твърди, че в момента има
ограда, която през годините не е била там. Заявява също, че ищците са построили
гараж в имота на ответниците, на място, на което преди това е имало гараж,
построен от бащата на ответниците. Твърди, че ищците са навлезли в двора на
ответниците.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Д., тъй като те съвпадат с останалите доказателства по
делото. Освен това свидетелката Д. е съседка на ищците - има преки наблюдения
върху процесния имот и е незаинтересована от изхода на спора.
Представена е Скица на поземлен имот
№15-281606-13.06.2016г., съгласно която актуалният статут на имота на ищците е
следният: поземлен имот с идентификатор 07079.829.113, с адрес: гр. Бургас, ул.
„Дружба“ 31, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-9/30.01.2009г. /няма издадена заповед за изменение в КККР/; площ
– 394 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор – няма; номер
по предходен план: 112, квартал 15, парцел V, съседи: 07079.829.112;
07079.829.114; 07079.829.115; 07079.829.359; собственик: А.Д.Т..
Представена е Скица на поземлен имот №15-26641-24.01.2017г.,
съгласно която актуалният статут на имота на ответниците е следният: поземлен
имот с идентификатор 07079.829.112, с адрес: гр. Бургас, ул. „Дружба“ 33, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-9/30.01.2009г., последно изменение със Заповед 18-4683-18.06.2015г. на
началника на СГКК - Бургас; площ – 777 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м/; стар идентификатор – няма; номер по предходен план: 112, квартал 15,
парцел IV, съседи: 07079.829.111; 07079.829.508; 07079.829.114; 07079.829.359; 07079.829.113;
07079.829.110 собственик: С.Д.П..
Представена е Декларация от 19.05.1988г.
от С.Д.П., ЕГН: **********, видно от която същият се е съгласил съседът му А.Д.Т.
да си построи гараж в собствения си имот, който граничи с този на С.Д.П..
Представено е Разрешение за строеж №29,
издадено от Отдел архитектура и благоустройство, Кметство „Възраждане“ на
09.06.1988г., видно от което на А.Д.Т. е дадено разрешение да си построи гараж
в собствения парцел.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Искът е с правно основание чл.
54, ал.2 ЗКИР. Съгласно посочената
разпоредба, непълнотите или грешките в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото
лице, а когато са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаването му по съдебен ред. Предмет на този иск е установяване на грешка или непълнота
в кадастралната карта и кадастралните регистри и принадлежността на правото на
собственост към минал момент, към момента на влизане в сила на кадастралната
карта. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия,
картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
като, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право
тя се отразява върху комбинирана скица и се отразява в кадастралната карта и
кадастралните регистри на недвижимите имоти, въз основа на скица проект след
решаване на спора по съдебен ред. С искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се цели установяването
на правото на собственост върху имот с определена площ към минал момент-
момента на влизане в сила на кадастралния план и основанието на иска произтича
от интереса да се отстранят съществените непълноти или грешки в кадастралния
план към момента, когато е одобрен. Този иск е установителен и с него се
разрешават спорове между заинтересовани страни относно това дали съществува или
не грешка или непълнота на кадастралната основа на регулационния план. Ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на следните кумулативни предпоставки
- че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг
имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е
нанесен правилно с верни имотни граници. Ако се докаже правото на собственост,
изследва се дали в кадастралната карта тази площ не е заснета /при непълнота/
или е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците /при грешка/ - в
този смисъл е определение № 42/2.02.2011 г. по ч.гр.д. № 26/2011 г.,ВКС,1 г.о. Искът е специален установителен иск за установяване на
правото на собственост към минал момент - на одобряване на кадастралната
карта/план/ и кадастралните регистри, в които се поддържа, че е налице грешка
и/или непълнота, свързана със спор за собственост. Наличието на правен интерес
от предявяването на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е обусловено от твърдението на ищеца, че той е титуляр на правото на
собственост, придобито на някое от законово предвидените основания, към момента
на одобряване на плана, за който се поддържа наличието на грешка и/или
непълнота, както и от твърдението на ищеца, че спорът за собственост върху
погрешно нанесения имот /или част от имот/ или ненанесен такъв в кадастралния
план е именно с ответника.
Действащата кадастрална карта е одобрена
със Заповед РД 18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, като няма
издадена Заповед за изменение с КККР. В нея площта на имота на ищците /имот113/
е 394кв.м.
Действащият към момента кадастрален и
регулационен план е по Заповед №857/30.07.1987г. и по него имотът е представен
като УПИ V-13, кв. 15, с площ 396 кв.м. като тази регулация не е прилагана.
Установи се от доказателствата по
делото, че имотът на ищците е закупен при действието на Кадастрален и
регулационен план по Заповед №473/17.11.1967г. Този план е с пряко отчуждително
действие.
Видно от Комбинирана скица за процесните
имоти по действали и действащи планове на кв. Горно Езерово в кадастралният и
регулационен план от 1967г. изобщо не е отразена регулационната линия между
двата процесни имота – 112 и 113.
Съгласно чл. 43, ал.1, т.5, б. „а“, вр.
б. „б“ от ЗКИР, при създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри,
границите, предмет на кадастъра се установяват както следва: границите на
поземлените имоти в урбанизираните територии, след анализиране на данните от
означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост. Съгласно
документите за собственост ищецът А.Т. е закупил ½ идеална част от дворно
място, съставляващо парцел V /пети/ в кв. 9 /девети/ по плана на с. Горно
Езерово, равняваща се на 415 /четиристотин и петнадесет/ кв.м., а целият парцел
състоящ се от 830 кв.м., при граници на целия парцел – улица, парцел III-47 на И.П.Я.,
парцел 68 на Я.П.Я.и парцел VI на С.Д.и Я.П.Я..
Гореизложеното се подкрепя и от
обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание пред първата инстанция
на 26.09.2017г., съгласно които оградата не е местена повече от 20 години,
както и че същата е изпълнена така, че математически разделя на две равни
идеални части имота, от който ищецът е закупил ½ идеална част /целият с
площ 830 кв.м./. Вещото лице заявява, че е установил, че това, което е
заградено като имот на ищците абсолютно съответства на техните документи като
площ, както и че не е възможно тази площ да е била от другата страна на имота.
От север, изток и юг границите във всички планове са стабилни, разминават се в
рамките на допустимата точност /видно от Приложение 5, където се вижда тази
стабилност - линиите са натрупани една върху друга/.
В подкрепа на гореизложеното са и
показанията на свидетелката Л. Д., която заявява, оградата е била винаги на
това място, на което е сега, както и че ищците винаги са владяли имота в тези
граници.
Поради гореизложеното настоящият състав
намира, че ищците А.Д.Т. и М.Д.Т. са собственици на процесните 21 кв.м.,
представляващи триъгълник от 21 кв.м., образуван от зелената и черна линия между
двата имота в Приложение №5 и е налице грешка в кадастралната карта, одобрена
със Заповед РД 18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК.
Поради гореизложеното, претенцията на
ответниците, с правно основание чл. 109 ЗС, за премахване на оградата,
представляваща мрежа с бетонни колове се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена,
тъй като оградата е поставена по действителната граница между двата имота.
Претенцията на ответниците за премахване
на незаконно построения гараж, настоящият състав намира за неоснователна, тъй
като съгласно обясненията на вещото лице, дори и по действащата регулация,
гаражът попада в имота на ищците. Гаражът попада в имота на ищците, дори и по
действащата кадастрална карта, видно от Приложение №5, където синята линия е
действащата регулация, а черната линия е действащата кадастрална карта. И по
двете, гаражът попада в имот 113.
За изградения в имот 113 гараж са
представени доказателства - Декларация от 19.05.1988г. от С.Д.П. и Разрешение
за строеж №29, издадено от Отдел архитектура и благоустройство, Кметство
„Възраждане“ на 09.06.1988г., поради което се явява неоснователно твърдението
на ответниците, че гаражът е изграден незаконно и без необходимите строителни
книжа.
Поради това претенцията на ответниците
за премахване на гаража, с правно основание чл. 109 ЗС, също се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна А.Д.Т. и М.Д.Т..
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е
списък, съгласно който разноските, направени от въззиваемите пред въззивната
инстанция са в размер на 550 лв. – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №735/27.04.2018г. по
гр.д.№8148/2016г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН:********** и С.С.П.,
ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на А.Д.Т., ЕГН:********** и М.Д.Т., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***,
сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1.
2.