Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 6277/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 01.06.2020 г. на Н.М.И. чрез адв. В.Б.срещу Решение № 78597/29.04.2020
г. по гр.д. 65042/2019 г. на СРС, с което са отхвърлени исковете по чл. 344,
ал. 1, т. 1-3 КТ на Н.М.И. срещу „Б.а.з.е.з.“ ЕАД („БАЕЗ“ ЕАД) за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед №
ЧР-17/17.09.2019 г. на изпълнителните директори на ответното дружество, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор, дирекция
„Управление на рисковете” при ответното дружество и за заплащане на парично
обезщетение за периода от 18.09.2019 г. до 01.12.2019 г., през който не е
полагала труд по трудово правоотношение, общо в размер на сумата от 9 064,42
лв. ведно със законната лихва върху главниците от подаването на исковата молба на
12.11.2019 г. до окончателното им изплащане. Твърди, че при липса на действаща
и одобрена от едноличния собственик на капитала бизнес програма за новия
Управителен съвет на ответното дружество основанието по чл. 328, а. 2 КТ не
може да бъде приложено, което възражение не било обсъдено от първоинстанционния
съд. Иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени, но не и присъждане на
разноски за въззивното производство.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „БАЕЗ“ ЕАД чрез адв. С.Н.,
в който поддържа, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
Подробно проследява процедурата по смяна на Управителния съвет на дружеството,
която била взета предвид от първоинстанционния съд. Твърди, че въззивницата е
заемала ръководна длъжност с оглед и на задълженията, описани във връчената й
длъжностна характеристика. Новата бизнес програма на Управителния съвет била
одобрена от Надзорния съвет и въз основа на нея новите изпълнителни директори
на дружеството законосъобразно могли да упражнят правото на уволнение на
оспореното от ищцата основание. Не било необходимо да се изчаква административното
одобрение на бизнес програмата, тъй като в противен случай 9-месечният срок по
чл. 328, ал. 2 КТ би изтекъл.
В откритото
съдебно заседаниe въззивницата твърди, че основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е
неприложимо в случая, тъй като „БАЕЗ“ ЕАД е създадена със Закона за експортното
застраховане и представлява държавна организация, финансирана от държавния
бюджет, по смисъла на ЗЕЗ, като представя за сведение Решение № 102/02.07.2018
г. по гр.д. № 2512/2017 г. на ВКС, IV г.о. Възззиваемото
дружество оспорва това оплакване, тъй като „БАЕЗ“ ЕАД не е държавно учреждение,
а търговско дружество, вписано в ТРРЮЛНЦ, за което е приложима горната
разпоредба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство,
по отношение на което въззивницата е направила възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства, неоспорени
от страните, и техните доводи, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно (чл. 269 ГПК).
Предявени са
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
С Протокол от
01.08.2019 г. в качеството си на упражняващ правата на българската държава като
едноличен собственик на капитала на „БАЕЗ“ ЕАД е приет нов устав на
дружеството, системата на управление е променена от едностепенна (Съвет на
директорите) на двустепенна (Надзорен и Управителен съвет), освободени са
членовете на Съвета на директорите и са избрани членове на Надзорния съвет на
дружеството (НС). С Протокол № 1/06.08.2019 г. от учредително заседание на П.И.Ф.и
М.Й.Р.са избрани за членове на Управителния съвет на дружеството (УС) и са
одобрени за изпълнителни членове на УС, овластени да извършват оперативното
управление и да представляват дружеството с Протокол № 2/06.08.2019 г. от
заседание на НС и с Протокол № 1/06.08.2019 г. от заседание на УС. Бизнес
програма на „БАЕЗ“ ЕАД за период 2019-2022 г. е одобрена с Протокол №
7/10.09.2019 г. от заседание на УС и с Протокол № 5/03.10.2019 г. от заседание
на НС, съгласно който програмата следва да бъде одобрена от принципала на
дружеството. На 06.08.2019 г. между въззиваемото дружество и новите
изпълнителни директори са сключени договори за възлагане на управлението.
Законността на основанието
за уволнение без мотиви и само по лична преценка по чл. 328, ал. 2 КТ изисква проявлението
на следния фактически състав:
- прекратяване на трудово правоотношение;
- на работник/служител от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ;
- от компетентен орган на работодателя, с
който преди прекратяването на трудовото правоотношение е сключен договор за управление
на предприятието, съдържащ бизнес задача с конкретни икономически показатели,
които управляващият предприятието трябва да постигне;
- в 9-месечния преклузивен
срок от началото на изпълнението на договора за управление.
Безспорно е, че
между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор
№ 103/03.06.2016 г. за заемане на длъжността „директор дирекция „Управление на
рисковете““, което се е превърнало в безсрочно на основание чл. 71, ал. 2 КТ с
изтичане на уговорения в полза на работодателя изпитателен срок, и е било
прекратено на 18.09.2019 г. с оспорваната Заповед ЧР № 17/17.09.2019 г. по чл.
328, ал. 2 КТ на двамата изпълнителни директори на въззиваемото дружество.
От трудов длъжностна
характеристика за длъжността „директор, дирекция „Управление на рисковете““,
екземпляр от която въззивницата е получила на 03.06.2016 г.; длъжностна
характеристика за същата длъжност, връчена на въззивницата на 07.09.2017 г.; структурно
щатно разписание на „БАЕЗ“ ЕАД в сила от 27.08.2019г., прието с Протокол №
5/27.08.2019 г., и Управленска и организационна структура на „БАЕЗ“ ЕАД, приета
с Протокол № 2/13.08.2019 г. на УС (I - 1,118,119,191,194),
се установява, че въззивницата е имала задължения по ръководство на трудовия процес
по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ: организация, контрол и ръководство на работата
в дирекцията (т. 3.1.10-12,14 от длъжностната характеристика), като с оглед на
организационно-йерархическата структура е била пряко подчинена на ресорния
изпълнителен директор съгласно т. 3.1.22 и т. 4.1 от длъжностната
характеристика от 03.06.2016 г. (Решение № 250 от 13.02.2014г. на ВКС по гр. д.
№ 2682/2013 г., III г. о.; Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1358/2012 г., IV г. о.). Тя е заемала ръководна длъжност, поради което същата е
била служител от ръководството на предприятието.
Неоснователно е
оплакването на възззивницата, че
„БАЕЗ“ ЕАД представлява държавна организация, финансирана от държавния бюджет, която
не може да прилага основанието по чл. 328, ал. 2 КТ. „БАЕЗ“ ЕАД е търговско
дружество в правно-организационната форма на акционерно дружество (чл. 1, ал.
2, т. 1 вр. чл. 64, ал. 1, т. 4 ТЗ), създадено с цел печалба от осъществяване
на дейност по застраховане и презастраховане на експортни рискове, свързани с
производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на
български инвестиции в чужбина (чл. 2, ал. 1 и 5 вр. чл. 3 от Закона за
експортното застраховане (ЗЕЗ)). Това, че българската държава е едноличен
собственик на капитала на дружеството чрез Министерството на икономиката видно
от вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ (чл.
23, ал. 6 ЗТР), както и че дружеството функционира за сметка на държавата (чл.
3 вр. чл. 1 ЗЕЗ), не го превръщат в държавен орган или организация с държавни
функции, който/която да осъществява предимно нестопанска дейност. На следващо
място, застрахователните сделки са абсолютни търговски сделки, чийто силно
спекулативен характер придава търговско качество на лицата, които ги сключват
по занятие (чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ). „БАЕЗ“ ЕАД е организация, която развива
стопанска дейност, тоест предприятие по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, което
може да уволни ръководни служители, за да постига по-високи резултати при
извършването на тази дейност (Решение № 102/02.07.2018 г. по гр.д. № 2512/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 726/2011 г., IV г. о.; Решение № 718 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
67/2010г., III г. о.; Решение № 108 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
819/2011г., IV г. о.).
Съгласно т. 5.3
от Договори за възлагане на управлението от 06.08.2019 г. (I–86-91), по които
са съответни страни, изпълнителните директори на дружеството са поели
задължението да организират прилагането на бизнес програмата за период
2019-2022 г. и да следят за достигане на конкретните показатели по нея с
правото по т. 5.12 да сключват, изменят и прекратяват трудовите договори на
работниците и служителите на предприятието при спазване на действащото
законодателство. Одобрената от НС бизнес програма за период 2019-2022 г. се
състои от бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които
изпълнителните директори следва да постигнат видно от таблици (I-75-83) относно
показатели с прогнозни ръстове по години от 2019 г. до 2022 г. (Решение № 230
от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о.; Решение № 117 от
30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5537/2014 г., IV г. о.; Решение № 249 от
4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о.; Решение № 76 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 937/2011 г., III г. о.; Решение № 108 от
19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 819/2011 г., IV г. о.; Решение № 481 от
13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г., IV г. о.; Решение № 718 от
21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 67/2010г., III г. о.).
Новите
изпълнителни директори на дружеството са прекратили считано от 18.09.2019 г. трудовото
правоотношение на въззивницата в качеството си на лица, с които са сключени
договори за възлагане на управление на дружеството от 06.08.2019 г. (Решение № 152
от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1104/2016 г., III г. о.; Решение № 351 от
31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2013 г., IV г. о.; Решение № 108 от
19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 819/2011 г., IV г. о.; Решение № 108 от
17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2009 г., III г. о.), в рамките на
9-месечния срок от началото на изпълнението на същия договор (Решение № 256 от
7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 944/2019 г., IV г. о.; Решение № 68 от
16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2017 г., III г. о.; Решение № 259 от
20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2017 г., IV г. о.; Решение № 162 от
26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г., IV г. о.; Решение № 351 от
31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2013 г., IV г. о.; Решение № 86 от
23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2011 г., IV г. о.; Определение № 709 от
17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 267/2012 г., III г. о.).
Неоснователно е и
оплакването на въззивницата, че липсата на одобрение на бизнес програмата от
принципала на дружеството се приравнявала на действаща бизнес програма. Действително
районният съд не е обсъдил довода на ищцата и въззивница за липса на бизнес
програма, при условие че същата не е одобрена от едноличния собственик на
капитала. Лицето, с което е сключен договор за управление, следва да пристъпи
непосредствено към неговото изпълнение с оглед по-бързо постигане на задачите с
конкретни показатели, заложени в бизнес програмата. Процедурата по
административно одобрение на бизнес програмата на новия управляващ дружеството не
би следвало да бъде пречка пред постигането на заложените в нея задачи, тъй
като търговското дружество е създадено с цел печалба от определена стопанска дейност,
изискваща вземането на бързи и адекватни решения от целия управленския състав,
който управляващият дружеството има право да подбере сам и на своя отговорност (Решение
№ 256 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 944/2019 г., IV г.о.; Решение № 68 от 16.05.2018г.
на ВКС по гр. д. № 3105/2017 г., III г. о.).
С оглед на гореизложеното,
процесното уволнение е извършено законосъобразно предвид наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което главният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, което съответно
важи и за исковете по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3 КТ поради акцесорния им характер. Въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемото дружество има право на
разноски съгласно списък на разноските по чл. 80 ГПК, които е поискало и чието
извършване е доказало с Анекс от 21.07.2020 г., фактура от 16.07.2020 г. и
банкови извлечения по сметка от 24.07.2020 г., а именно сума в размер на 1
939,20 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
По изложените
съображения и на основание чл. 272 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 78597/29.04.2020 г. по гр.д.
65042/2019 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.М.И.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати
на „Б.а.з.е.з.“ ЕАД, ЕИК:********, адрес: *** сумата от 1 939,20 (хиляда
деветстотин тридесет и девет лева и двадесет стотинки) - адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал.
1 и/или ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.