РЕШЕНИЕ
№ 385 14.12.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На втори декември две хиляди и
двадесет и първа година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
търговско дело № 490 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „РТК” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Елин Пелин, ул. „Кцрил и Методий” № 23, представлявано от
управителя Николай Георгиев Илиев, със съдебен адрес гр. Бургас, бул. „Христо
Ботев” № 81 – адвокат Стоян Евтимов с ЕИК *********, с адрес на управление в
гр.Поморие, ул. „Солна” № 5, представлявана от кмета Иван Алексиев, със съдебен
адрес гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 66, ет.1, ап.3 – адвокатско
съдружие „Солиситърс БГ“. Предявен е осъдителен иск за сумата от 38 273,69 лева - неустойка за
забава на задължението на ответника по договор № Д-610/ 02.12.2016г. за
обществена поръчка за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на територията
на ответната община да заплати извършените услуги в 30-дневен срок от издаване
на фактурата и съставяне на приемопредавателен протокол, включваща следните
вземания : - 27 466 лв. - неустойка за забава върху сумата от 138 026,80
лв. по фактура № 6898/ 31.08.2017г. за периода 30.09.2017г. - 19.04.2018г.,
формирана за 199 дни забава при дневно обезщетение от 138,03 лв.; - 10 807,69
лв. - неустойка за забава върху сумата от 54 315,40 лв. по фактура № 6899/
31.08.2017г. за периода 30.09.2017г. - 19.04.2018г., формирана за 199 дни
забава при дневно обезщетение от 54,31 лв.; ведно с дължимата законна лихва върху исковата сума подаването на
исковата молба до окончателното й заплащане.
Обстоятелства, на които се
основават исковете :
Ищецът твърди, че страните са
били обвързани от цитирания договор, по силата на който ищцовото дружество е
извършвало на територията на ответната община дейности по сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване. Съгласно договора дължимите от ответника суми
следвало да се заплащат в срок от 30 дни след издаване на фактура и съставяне
на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Ищецът изпълнявал пълно
и точно договорните си задължения, но ответникът заплащал задълженията си със
значителна забава. Така дължимите суми по фактури № 6898/ 31.08.2017г. и №
6899/ 30.08.2017г. в размери на 138 026,80 лв. 54 315,40 лв. с ДДС вместо на
30.09.2017г. били заплатени едва на 19.04.2018г. Съгласно чл.15 от договора при
забава на която и да е от страните тя дължи „лихва”, която всъщност
представлява уговорена неустойка, в размер на 0,1 % от стойността на дължимото
за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от стойността на договора, която
съгласно чл.2 от същия възлиза на 3 420 000 лева без ДДС.
Ответникът с
писмения си отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че няма
валидно уговорена договорна неустойка, тъй като клаузата на чл.15 от договора е
за лихва за забава. Ако бъде прието, че клаузата е неустоечна, прави възражение
за нищожност поради противоречие с добрите нрави - твърди, че уговореният размер
на неустойката излиза извън обезщетителния й и санкционен характер, тъй като е
несъразмерна на евентуалните вреди. При същото условие, поради прекомерност на
неустойката прави искане за намаляването й до размера на дължимата за периода
законна лихва, тъй като ищецът не е претърпял други вреди. При условието на
евентуалност прави и възражение за изтекла погасителна давност, като сочи падеж
на процесните задължения на 30.09.2017г., поради което вземането за неустойка е
погасено на 30.09.2020г., т.е. преди предявяването на иска на 14.12.2020г.
С допълнителната
си искова молба ищецът уточнява, че претендираната неустойка е мораторна –
валидно е уговорена за забавено изпълнение на договорно парично задължение.
Счита, че не противоречи на добрите нрави – позовава се на това, че е била
предложена от ответната община, като оспорва превишаването на главницата да
представлява основание за нищожност. Позовава се на чл.309 от ТЗ, като твърди,
че сделката е търговска, поради което договорената неустойка не може да бъде намалявана
поради прекомерност. Освен това счита, че размерът на неустойката не следва да
се поставя в зависимост от размера на
претърпените от забавата вреди. Оспорва и възражението за изтекла погасителна
давност, като твърди, че на основание чл.114, ал.4 от ЗЗД давностният срок
започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойка – в случая
19.04.2018г.
С допълнителния
отговор ответникът поддържа възраженията си.
Страните представят
и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и
присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Предявения иск е с
правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с чл.92, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ във
връзка с чл.303а, ал.2, изр.1 от Търговския закон ТЗ/.
Възраженията на
ответника са с правно основание чл.26, ал.1, предл.3, чл.92, ал.2, предл.1 и
чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Страните не спорят
по фактите, които се установяват от приетите по делото писмени доказателства :
Страните са били обвързани
от договор № Д-610/ 02.12.2016г. за обществена поръчка за сметосъбиране и
сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено
ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на община Поморие.
Безспорно ищецът „РТК“ ООД е изпълнявал договорните си задължения, като за
извършените дейности през месец август 2017г. е издал по фактура № 6898/
31.08.2017г. на стойност 138 026,80 лв. с ДДС и фактура № 6899/
31.08.2017г. на стойност 54 315,40 лв. с ДДС, всяка с приложени двустранни
протоколи за извършената работа. Приетото и неоспорено от страните заключение
по извършената съдебна счетоводна експертиза установява, че фактурите са
осчетоводени от ответника Община Поморие и са включени в дневниците по ДДС. Безспорно
е и неизпълнението на насрещното договорно задължение на възложителя Община
Поморие по чл.4 от договора да заплати извършените услуги в 30-дневен срок от
издаване на фактурата и съставяне на приемопредавателен протокол. Паричните
задължения са платени на 19.04.2018г.
Не е спорно също,
че с клаузата на чл.15 от договора страните са се договорили при забава на
договорно задължение неизправната страна да дължи на изправната лихва за забава
в размер на 0,1% от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не
повече от 20 % от стойността на договора, който съгласно чл.2 е в размер на
3 420 000 лева без ДДС
/4 104 000 лева с ДДС/. Страните спорят по правната природа на така уговореното
парично задължение, дължимо при
договорна забава, както и по валидността му.
При така
установените по делото факти съдът прави следните изводи :
На основание
чл.63, ал.1 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно. При неизпълнение на договорно
задължение на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД изправната страна има право
на обезщетение за неизпълнението. В случая безспорно се установява наличието на
валидно договорно правоотношение между страните и забавено изпълнение на
парични задължения на ответника, незаплатени на падежите, които определени
съгласно чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД вр. чл. 4 от договора са настъпили на
30.09.2017г. – 30 дни след представянето на фактурите на 31.08.2017г. с подписаните
двустранни протоколи за извършената работа. Забавата е с продължителност 199
дни - до 19.04.2018г., когато са изпълнени задълженията. За тази забава ищецът
има право на обезщетение. При тълкуване на договорната клауза на страните по
чл.15 съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД съдът намира, че уговорената „лихва
за забава“ не представлява обезщетение за забава по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД, а има характер на договорна
неустойка за забавено изпълнение.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
клаузата на чл.15 от договора в отклонение от принципа на чл.82 вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД страните предварително са установили обема на отговорността на
неизправната страна при забавено изпълнение – определено е плащане в размер на процент
от неизпълненото задължение, дължимо за всеки ден просрочие, но не повече от посочен
размер. Така определеното плащане има характер на мораторна неустойка, уговорена
за обезщетяване на вредите от забавата, без да е необходимо те да се доказват -
проявление на обезщетителната и обезпечителна функция на неустойката.
Поставянето на горна граница на размера /20%/ също е характерно за неустоечното
задължение и не е присъщо на лихвата за забава. Поради това съдът приема, че
уговореното парично задължение по чл.15 от договора представлява задължение за
неустойка за забавено изпълнение на договорно задължение. Предвид безспорно
установената забава на ответника – възложител по договора по отношение на
задължението за плащане на извършените услуги, договорената неустойка се дължи
за периода на забавата - 30.09.2017г. - 19.04.2018г.
Съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за нищожност на така договорената
неустойка поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/. Съгласно
задължителните указания на върховната инстанция по приложението на закона,
дадени в тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по т. д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС /т.3/ нищожна поради накърняване на добрите нрави е само клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. В случая подобен извод не може да бъде направен. Напротив в
рамките на принципа за свобода на договарянето страните са постигнали съгласие
относно последиците на договорното неизпълнението, като с неустоечната клауза са
защитени интересите и на двете страни по договора при съобразяване с неговия предмет,
евентуалните вреди и размера на възнаграждението. Поставянето на размера на
неустойката в зависимост от периода на забавата, цели да стимулира своевременното
изпълнение на договорните задължения, което е в интерес и на двете страни. Поради
това не може да се приеме, че целта на неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не е налице
соченият порок -противоречие с добрите нрави. По тези съображения съдът приема,
че неустоечната клауза е валидна и на основание чл.20а от ЗЗД обвързва страните,
поради което искът е доказан по основание.
Съдът е сезиран с
искане на ответника за намаляване на неустойката поради прекомерност. Искането
е с правно основание чл.92, ал.2 от ЗЗД. Нормата допуска съдът да намали
размера на неустойката, ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди. Тъй като ответникът – Община Поморие няма качеството на търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ, макар процесният договор да представлява търговска
сделка съгласно чл.286, ал.2 от ТЗ, по спора на страните не е приложима забраната
на чл.309 от ТЗ да се намалява поради прекомерност неустойка по търговска
сделка, сключена между търговци.
За установения
период на забавата от 199 дни неустойките за неизпълнените парични задължения
по фактура № 6898 и № 6899 от 31.08.2017г., определени съгласно чл.15 от
договора в размер на 0,1% върху дължимото, са в размер на общо 38 276,10
лв. - съответно 27 467,33 лв. /за вземането от 138 026,80 лв./ и 10 808,76
лв. /за вземането от 54 315,40 лв./. За същите парични задължения дължимите
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетения за забава в размер на законната лихва
биха били на обща стойност 10 792,53 лв. /съответно 7744,83 лв. и 3047,70
лв. по отделните фактури/. Съпоставяйки посочените размери на неустойките с
размерите на законната лихва върху неизпълнените парични задължения, предвидена
от законодателя като еквивалент на вредите от неизпълнение на парично
задължение, се установява, че неустойките надвишават повече от три пъти
размерите на законните лихви. От друга страна, така определените размери на
неустойките не надвишават приетият от страните общ ограничителен критерий от
20%, който приложен към стойността на неизпълнените задължения е 38 468,44
лв. /съответно 27 605,36 лв. и 10 863,08 лв./. При отчитане на
договорната свобода на страните, търговския характер на сделката,
обстоятелството, че договорната неустойка, освен обезщетителна функция, има
гаранционна и санкционна функция, съдът намира, че установените договорени от
страните размери на дължимите неустойки не са прекомерни с оглед интересите на
страните от пълно и точно изпълнение на договорните задължения и допуснатата
забава на възложителя, която неоправдано лишава търговеца от дължимия финансовия
ресурс и възможността да използва дължимите парични средства в търговския си оборот
или да извлича граждански плодове от тях. За тази преценка съдът отчита и
факта, че договореният от страните срок за изпълнение на паричното задължение
на възложителя на обществената поръка е максималният допустим от закона срок,
установен в чл.303а, ал.2, изр.1 от ТЗ, който не е спазен от ответника –
възложител.
Неоснователно
е и правопогасяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност.
На основание чл.114, ал.4 от ЗЗД давностният срок започва да тече от последния
ден, за който се начислява неустойката - 19.04.2018г. Съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД давностният срок на вземанията за неустойка е три години и изтича на
19.04.2021г. Исковата молба е предявена преди този срок – на 14.12.2020г.
По
изложените съображения се налага извод за основателност на осъдителния иск, който
следва да бъде уважен в предявения размер.
Предвид
самостоятелния характер на дължимото вземане за неустойка, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за така установеното парично задължение ответникът дължи законна
лихва, начиная от предявяването на исковата молба.
С
оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца
и направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80
от ГПК са в размер на общо 3951 лв., включващи 1531 лв. – заплатена държавна
такса, 200 лв. – възнаграждение на вещо лице и 2220 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ПОМОРИЕ с ЕИК *********, с адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна” № 5,
представлявана от кмета Иван Алексиев, със съдебен адрес гр. Стара Загора, ул.
„генерал Столетов“ № 66, ет.1, ап.3 – адвокатско съдружие „Солиситърс БГ“, да заплати на „РТК” ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий” № 23,
представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, със съдебен адрес гр.
Бургас, бул. „Христо Ботев” № 81 – адвокат Стоян Евтимов, сумата от 38 273,69 лева – договорна неустойка
за забава в периода 30.09.2017г. - 19.04.2018г. на задължението на възложителя
по договор № Д-610/ 02.12.2016г. за обществена поръчка за сметосъбиране и
сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено
ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на община Поморие,
да заплати в договорения срок извършените услуги по фактура № 6898/
31.08.2017г. на стойност 138 026,80 лв. и по фактура № 6899/ 31.08.2017г.
на стойност 54 315,40 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 14.12.2020г. до
окончателното й заплащане, както и направените по делото съдебни разноски в
размер на 3951 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :