Р Е Ш Е Н И Е № 312
гр. Пловдив, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 15.07.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Милена Левашка, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 1006 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 430 ТЗ.
Подадена е искова молба от “ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Тодор Александров“ №26,
представлявано от Р. П., Р. Т.и И. Д.– съвместно от двама изпълнителни
директори, чрез процесуалния си представител адв. А.Б.-Д.. В исковата молба се
твърди, че на 16.12.2015 г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и
“ПУЛ СИ ДИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
Пловдив, община Стамболийски, с. Йоаким Груево, п.к. 4219, ул. „19-та“ № 35, като кредитополучател и В.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** като съдлъжник , е сключен Договор
за банков кредит №024-1101403/16.12.2015 г, по силата на който
банката предоставила на длъжника сумата от 41 500 евро с цел “оборотни
средства - рефинансиране“. Съгласно Договора кредитът
се усвоявал еднократно съгласно подписания погасителен план - именно на
16.12.2015г. Било предвидено сумата да се върне на 36 месечни вноски, като
последната вноска (падежът) бил на 09.12.2018г. Уговореният годишен лихвен процент бил в
размер на шест месечния EURIBOR плюс 9.0000 пункта надбавка, но не по-малко от 9,5000 % на годишна база,
като начинът на изчисляване бил описан в договора. В общите условия на банката
било предвидено в случай на нарушаване на сроковете за погасяване на главницата
и/или лихвата по кредита банката да начислява едновременно с лихвата за редовен
дълг и фиксиран лихвен процент върху целия дълг по главницата (редовна и
просрочена) в размер на 5% годишно. Ищецът посочва също, че на основание Общите
условия и Тарифата за физически и юридически лица на банката за длъжниците
възниквали задължения за месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, а
когато по сметката нямало наличност за погасяване на задължение за такса,
дължима по Тарифата на банката, в деня на възникване на ангажимента за
плащането й се начислявала наказателна лихва в размер 36% на годишна база в
настоящия случай, която се дължала върху неизплатените задължения за месечни
такси. Посочват също, че поради
настъпилия на 09.12.2018 г. падеж на задължението и с оглед неизпълнението му
ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: 18 224,43 евро (осемнадесет хиляди двеста двадесет и четири
евро и четиридесет и три евроцента), равностойни на 35 643,88 лева (тридесет и
пет хиляди шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), от
които главница 15 555,33 евро, равностойни на 30 423,58 лева, договорна лихва
449,14 евро, равностойни на 878,44 лева, наказателната лихва 1 059,04 евро,
равностойни на 2 071,30 лева, както и такси 970,84 евро, равностойни на 1
898,80 лева, наказателни лихви върху такси 190,08 евро, равностойни на 371,76
лева, както и 832,88 лева (осемстотин тридесет и два лева и осемдесет и
осем стотинки) - съдебно деловодни разноски в заповедното производство, от
които 732,88 лв. /седемстотин и дванадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ държавна
такса и адвокатско възнаграждение 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на вземането. По подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. №10278/2019 г. по описа на
Пловдивски районен съд и издадена заповед за изпълнение, срещу която от
длъжниците било подадено възражение. Поради това за “ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД бил налице правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземането му. Моли съда да
признае за установено, че “ПУЛ СИ ДИ“ ЕООД и В.Н.Н. дължат солидарно на ищеца
сумите, заявени по реда на чл. 417 от ГПК и описани по-горе. Претендират се
също и направени в производството съдебно-деловодни разноски.
В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът В.Н.Н., с ЕГН **********,
адрес: *** в отговор на исковата молба изразява
становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва твърдението на
ищеца, че е солидарен длъжник. Счита, че 6-месечният срок, регламентиран в чл.
147 от ЗЗД, в който искът следва да бъде предявен, е преклузивен и е изтекъл.
Твърди, че вземанията са погасени по давност, както и оспорва наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника, като счита, че не е солидарен
длъжник по договора за банков кредит, посочен от ищеца.
Отговор
на исковата молба не е постъпил от “ПУЛ СИ ДИ“ ЕООД в законовия двуседмичен
срок.
В срока
по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от “ПРОКРЕДИТ
БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, чрез адв. А.Б. – Д., с която изразява становището си по отношение
на наведените от ответника твърдения и възражения в отговора на исковата молба.
Посочва, че така предявеният иск е допустим като предявен от правно
легитимирано лице с правен интерес пред компетентния съд. По отношение
твърденията на В.Н. за неоснователност на иска посочва, че същият е подписал
процесния договор в качеството си на солидарен длъжник, макар да се е позовал
на липсата на изрична клауза в договора, с която е уговорена отговорността му.
Цитирани са разпоредби от Общите условия на банката, предоставени на
кредитополучателя и солидарния длъжник към момента на сключване на договора, в
които било уговорено, че солидарният длъжник носи солидарна отговорност заедно
с кредитополучателя и че банката може да търси изпълнение на цялото задължение,
от който и да е от двамата длъжници. По този начин била включена изрична
клауза, обвързваща ответника като солидарен длъжник. Посочва се също, че не
било необходимо да е записано изрично в договора, че лицето отговаря като
солидарен длъжник, ако от съдържанието и обстоятелствата по сключването му може
да се заключи, че лицето се е задължило солидарно. Навеждат се твърдения, че Н.
бил подписал договора за кредит веднъж като представляващ “ПУЛ СИ ДИ“ ЕООД и
втори път в лично качество като солидарен длъжник. Поради това разпоредбата на
чл. 147 от ЗЗД се явявала неприложима, тъй като се отнасяла единствено до
хипотезата на поръчителство. По отношенията на възраженията на ответника за
погасяване на задълженията по давност заявяват, че приложима за задълженията за
главница е общата 5-годишна давност, тъй като не се отнасяло за погасяването на
периодични вземания. Договорът за заем, от който произхождал договорът за
кредит, представлявал предоставяне на пари на едно лице, което следвало да
върне заетата сума на уговорения падеж, от което произлизала и единността на
задължението. Изискуемостта на задължението настъпила на 09.12.2018 г., когато
започнала да тече погасителната давност и същата следвало да изтече на
09.12.2023 г. За вземанията за лихви се прилагала 3-годишна давност. За
претендираните договорни лихви за периода от 10.08.2018 г. до 09.12.2018 г.,
наказателни лихви за периода 09.01.2019 г. – 20.05.2019 г., такси за периода
02.2018 – 05.2019 г. и наказателни лихви за просрочените такси за периода от
01.02.2018 г. до 20.05.2019 г. най-ранната дата, от която започвала да тече
тригодишната давност, била 01.02.2018 г., която следвала да изтече на
01.02.2021 г., респективно погасителната давност за останалите вземания за
лихви и такси щяла да изтече след тази дата.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от
ответника В.Н., с който навежда идентични твърдения с тези, направени в
отговора на исковата молба.
От “ПУЛ
СИ ДИ“ ЕООД в този срок не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за исковите суми срещу ответниците. В срока по чл.414 ГПК обаче само длъжникът
Н. е възразил срещу заповедта. Дружеството не е подало възражение. Същевременно
към датата на подаване на заявлението, респ. възражението срещу заповедта, Н.
вече не е управител на дружеството, /считано от 08.3.2018
г. негов управител е Ц. Д./. Следователно не би могло да се приеме, че
възражението е подадено от Н. не само в лично качество, но и като законен
представител на дружеството – кредитополучател. При това положение ищецът няма
правен интерес от предявяване на настоящата установителна претенция против
дружеството, спрямо което заповедта за изпълнение е влязла в сила и тя е
надлежното изпълнително основание за вземането спрямо този длъжник, който не го
е оспорил по реда на чл. 414 ГПК. Подадената в
предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок искова молба е допустима само по
отношение на възразилия длъжник, който е и процесуално активен в исковото
производство. Доколкото предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск спрямо
дружеството е недопустим поради липса на правен интерес, исковата молба в тази
част следва да бъде върната, а производството – прекратено. Разноски на
ответното дружество не се дължат, тъй като нито се претендират, нито са
направени.
По същество:
По делото няма спор, като това се установява
и от събраните доказателства, че процесният договор е сключен между дружеството
- ищец в качеството му на кредитодател, ПУЛ СИ
ДИ ЕООД в качеството му на кредитополучател и ответника в качеството му на
солидарен длъжник.
Няма
спор също, че към датата на сключването му – 16.12.2015г, законен представител
на дружеството – кредитополучател е В.Н., като договорът е подписан от
последния в двойно качество – като представител на дружеството и и в лично
качество – като солидарен длъжник.
Не се
оспорва и съдържанието на договора така, както се сочи от ищеца, като
насрещните права и задължения и сроковете им за изпълнение се установяват и от
самия договор. Целта на кредита е за „оборотни средства – рефинансиране“.
Настъпила е крайната му падежна дата: 09.12.2018г.
Документът не е своевременно оспорен от ответника
в частта относно положените от негово име /лично и като представител на
дружеството – кредитополучател/ подписи, поради което има материална
доказателствена сила спрямо него – че признатите неизгодни факти са верни,
конкретно, че изявленията са направени така, както са обективирани, респ. поети
са посочените в него задължения. Тук за пълнота следва да се посочи, че с определението на съда от
19.05.2020 г. на ответника е дадена възможност в едноседмичен срок от
съобщението да уточни кой конкретно документ оспорва и в коя негова част, с
изрично предупреждение, че при неизпълнение в предоставения му едноседмичен
срок, съдът ще приеме, че липсва надлежно оспорване истинността на документ в
преклузивните срокове за това. Едноседмичният срок от получаване на съобщението
от ответника е изтекъл на 30.05.2020 г., като искането му по чл. 193 ГПК в
молба на л. 86 по отношение автентичността на договора в частта относно
положените от името на Н. подписи, е направено на 14.07.2020г. Поради това
съдът е оставил искането без уважение като преклудирано, тъй като възможността
за това по принцип се изчерпва с изтичане на срока за подаване на отговор, но
поради констатираната нередовност на извършеното от ответника процесуално
действие, му е дадена възможност за изправяне на порока в срок, който безрезултатно
е изтекъл, а изтекъл срок не може да бъде продължаван, нито процесуално действие,
извършено след изтичането му може да бъде зачетено.
Следователно между ищеца, кредитополучателя и
ответника в качеството му на солидарен длъжник, е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 и сл ТЗ, по силата на който
ищецът е предоставил на дружеството, в качеството му на кредитополучател,
сумата 41 500 евро при договорени условия и срок, която последният се е
задължил да върне по установения между тях начин – чрез месечни погасителни
вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща характер на възнаграждение.
Уговорена е и такса за обслужване на кредита в определен в договора годишен
размер, както и наказателна лихва с характер на неустойка за забава. Ответникът
е наречен в договора „съдлъжник“. Той има качеството на лице, встъпило в дълга
на кредитополучателя и задължило се да отговаря за него като солидарен длъжник
по смисъла на чл.101 ЗЗД. Възражението му, че е поръчител по договора за кредит
е неоснователно, тъй като трето лице, което встъпва в определено задължение по
съглашение с кредитора и/или с длъжника, получава качеството на главен длъжник
и няма акцесорни функции като тези на поръчителя. Ето защо срокът по чл.147 ЗЗД
по отношение на него не е приложим.
Неоснователно е и възражението на ответника
за погасяване на вземането по давност, доколкото то е станало изискуемо на 09.12.2018 г., от когато е започнала да тече общата 5 – годишна погасителната
давност, която до датата на подаване на заявлението, от когато се счита, че е
подадена исковата молба – 20.06.2019г, очевидно не е изтекла. За периодичните
вземания за лихви и такси, най – ранното от които датира от 10.01.2018г, до
този момент не е изтекла и кратката 3 – годишна погасителна давност. Същевременно
размерът на претендираните от ищеца като непогасени суми се потвърждава от
заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и професионално
изготвено, а и неоспорено от страните. Ответникът и не навежда правоизключващи
положителни факти, че дългът е изцяло или частично погасен /от него или от
кредитополучателя, който не е възразил срещу заповедта за изпълнение, с което
на практика извънсъдебно го признава/.
Ответникът предвид съдържанието на процесното
кредитно правоотношение, макар и ФЛ, не е потребител по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП, тъй като закрила по този закон се прилага само спрямо физически
лица, които придобиват стоки или ползват услуги, непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност, т.е.
за лични нужди. Само те се ползват от закрилата, предоставена от ЗЗП,
съответно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори, когато
са предмет на съдебен спор, за тях само съдът е длъжен да следи служебно. В
случая договорът е сключен за оборотни средства – рефинансиране на
представляваното тогава от ответника дружество. Уговорено е, че с част от
средствата се рефинансират задълженията на дружеството по предходен договор за
кредит. Дори под
условие да се приеме друго, неравноправност на клаузите в случая не се
установява най – малкото защото разпоредбите относно дължимите годишни лихви и
такси са индивидуално уговорени, а съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, т.е
индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите
по чл.143 ЗЗП. В ал.2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез
метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия. В конкретния случай видно от съдържанието на договора страните
индивидуално са определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите за
съответните лихвени периоди. Следователно тези клаузи са индивидуално
уговорени, а не предварително изготвени като част от универсални общи условия,
на които потребителят да не може да влияе, поради което не биха могли да се
приемат за неравноправни.
Ето защо установителната претенция в допустимата й
част е изцяло основателна и ще се уважи.
При този изход на делото и претенцията за това ищецът
има право на разноски. В заповедното производство дружеството е направило
разноски за държавна такса в размер 712.88 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 120 лв. За исковото производство ищецът е направил разноски за ДТ в
същия размер, депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение съобразно списък на
разноските на л. 94 и доказателствата за действително направен разход в този
размер. Така общият размер на разноските на ищеца за заповедното и за исковото
производство е 3 664.94 лв, която сума му се дължи изцяло.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВО по делото по отношение на първия ответник “ПУЛ СИ ДИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
област Пловдив, община Стамболийски, с. Йоаким Груево ул. „19-та“ № 35, КАТО ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА В ТАЗИ
ЧАСТ КАТО НЕДОПУСТИМА.
В тази част решението има характер на определение и
подлежи на обжалване в 1 – седмичен срок от съобщението до страните с частна
жалба пред АС – Пловдив.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Тодор Александров“ №26, следните суми, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение от
01.07.2019г. на РС - Пловдив по ч.гр.д. № 10278/2019 г и произтичащи от Договор за банков кредит
№024-1101403/16.12.2015 г: 15 555,33 евро – главница; 970,84 евро – месечни такси
за периода 02.2018г – 05.2019г; 190,08 евро - наказателна лихва върху такси за
периода 09.01.2019г – 20.05.2019г; 1
059,04 евро – наказателна лихва за периода 09.01.2019г – 20.05.2019г; 449,14
евро - договорна лихва за периода 10.08.2018г – 09.12.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата от 20.06.2019г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. “Тодор Александров“ №26 сумата от общо 3 664.94 лв – разноски
в заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: