Определение по дело №951/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20197240700951
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                    № 585       19.12.2019г.       град Стара Загора

 

 

           Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                           

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

       

при секретар                                                                                                         и с участието

            на прокурор                                                                                               като разгледа

            докладваното от съдия    Р. ТОДОРОВА    частно административно дело № 951 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

Производство е по реда на чл. чл. 60, ал. 6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стара планина“ № 9, представлявано от управителя С.Н.Ц., против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-903-0026218 от 09.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, по съображения за неговата необоснованост, недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в мотивите за разпореденото предварително изпълнение на принудителната административна мярка, не са посочени конкретни фактически съображения за необходимостта от това предварително изпълнение. Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано извършването на нарушение, обуславящо налагането на принудителна административна мярка в хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС. Счита, че фактически установената в обекта при извършената от контролните органи проверка разлика между разчетената касова наличност на ФУ и наличните парични средства в касата, не е достатъчно да се обоснове извод за съществуването на основание както за налагането на принудителната административна мярка, така и за разпореждането за нейното предварително изпълнение. С подробно изложени в жалбата съображения за липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК и за неспазване на принципа за съразмерността по чл.6 от АПК, е направено искане да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на наложената със ЗНПАМ № ФК-903-0026218 от 09.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП принудителна административна мярка.  

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив  в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни съображения.

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно регламентирания срок по чл.60, ал.5 от АПК, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

От приложените към жалбата и от представените с административна преписка доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

 

Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА 0026218/ 04.12.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, ОД Пловдив, на 04.12.2019г. е извършена проверка на обект – ветеринарна клиника „Феникс“, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Стара планина“ № 9, стопанисвана от „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД. При проверката била извършена контролна покупка на стойност 7.50 лева, платена в брой, за което е бил издаден фискален касов бон. Констатирано е, че разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта с ИН на ФУ DТ741618 и ИН на ФП 02741618 е в размер на 134.15 лева; фактическата наличност на парични средства в касата е в размер на 271.90 лева; оборотните средства служебно въведени във ФУ – 50 лева и съотв. установена положителна разлика в размер на 87.75 лева.

 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-903-0026218 от 09.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Феникс“, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Стара планина“ № 9, стопанисвана от „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

В заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 04.12.2019г. в 13.50 часа на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ветеринарна клиника „Феникс“, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Стара планина“ № 9, е констатирано, че дружеството, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата на обекта, както следва: разчетена касова наличност от фискалното устройство в обекта с ИН на ФУ DТ741618 и ИН на ФП 02741618 в размер на 134.15 лева, съгласно направен междинен отчет на ФУ към момента на проверката; фактическа наличност след преброяване на парите в касата от присъствалата на проверката Д.Ф. – ветеринарен лекар, работещ по трудово правоотношение в проверявания обект – в размер на 271.90 лева; оборотни средства за започване на деня 50 лева /служебно въведени във ФУ/; въвеждане на пари в каса в размер на 0.00 лева и извеждане на пари в каса в размер на 0.00 лева или установена положителна разлика в размер на 87.75 лева. Въз основа на разчетената касова наличност и даденото писмено обяснение от Д.Ф. - ветеринарен лекар, работещ по трудово правоотношение в обекта, е прието, че в касата на обекта към момента на проверката е установена сума, която представлява неотчетени продажби от наличното ФУ, в размер на 87.75 лева. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0026218/ 04.12.2019г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД, гр. Стара Загора, не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Феникс“, находяща се в гр. Стара Загора, ул. „Стара планина“ № 9, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

 

На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване на обект”, мотивирано с необходимост от предварителното изпълнение за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и поради следното: 1. За да се защити особено важен държавен интерес, а именно спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, като същите имат и санкционен, и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Обосновано е, че нарушението има негативни последици за фиска, тъй като не позволява да се установи фактически реализирания оборот на проверявания търговец. Сочи се, че неспазването на реда за издаване на касова бележка в обекта, с възможност за реализиране на високи обороти, предвид местонахождението и големината на обекта, характера на дейността му – ветеринарна клиника, в която се извършват различни манипулации, както и продажба на аксесоари, храни и медикаменти за домашни любимци на достъпни цени, с продължително работно време – от понеделник до неделя, води до извода, че с това си поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци. 

Необходимостта от предварително изпълнение се свързва и с начина на организиране на отчетността, които в случая са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитането на приходите от негова страна, а също така и да се коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти. Като основание за допускането на предварително изпълнение на ПАМ е възприета и възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и реализацията на преследваната с мярката цел по превъзпитаване на поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика. Сочи се и че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда - съществено отклонение от данъчно облагане и да се препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския оборот в цялост.

          В обобщение е посочено, че конкретните факти обосновават наличието на основания за допускане предварителното изпълнение от гл.т на особено важен държавен интерес от незабавното преустановяване на противозаконната практика в дейността на проверяваното лице.

 

При така установеното от фактическа страна, се следват следните правни изводи:

 

На оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ за продажба е относимо задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка. Възприемайки установеното на място в проверения търговски обект на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба от наредбата и съотв. като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, административният орган е приложил със ЗНПАМ № ФК-903-0026218 от 09.12.2019г. принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, в който е прието че е осъществена противоправната деятелност, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта.

 

Съгласно  чл. 188 от ЗДДС наложената принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане, както е в случая, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл. 60 ал.1 от АПК.  За да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази налице ли е някое от основанията, включени в хипотезата на 60, ал.1 от АПК и да мотивира разпореждането за предварително изпълнение /чл.60 ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

 

В случая съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано съществуването на обстоятелства, които законът в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК регламентира като материалноправно основание за допускане на предварителното изпълнение на заповедта и на наложената с нея принудителната административна мярка.

 

На първо място оспореното разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ не съответства на изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност – не е обоснована нито нуждата от защита на особено важен държавен интерес, нито съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за фиска, още по-малко наличието на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения, на държавния интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, както и с вероятността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на мярката, респ. че от закъснението на изпълнението ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, не изпълняват изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ. Оспореният акт не съдържа конкретни и относими факти и съображения, които да обосновават извод за необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на някоя от законово регламентираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Нещо повече - административното решение за издаване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ за защита на особено важен държавен интерес, се основава единствено на неиздаване на документ за извършените продажби, съотв. с неспазване на реда за издаване на касова бележка, каквито фактически установявания обаче не са обективирани в съставения на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП Протокол за извършена проверка сер. АА 0026218/ 04.12.2019г. т.е необходимостта от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на  чл.60, ал.1 от АПК и нуждата от предприемането на мерки за защита на фиска, не се свързва с констатираното при извършената в обекта проверка. Още по-малко е обосновано защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди.

 

Въз основа на представените по делото документи, съдът приема, че не е доказано и съществуването на възприетите от административния орган  материално правни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, по следните съображения:

 

Превантивният характер на ПАМ, противно на приетото от решаващия административен орган, не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат. Предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия вид, както и коригирането поведението на търговеца и налагането на финансова дисциплина, принципно се постига с налагането на самата принудителна мярка и са предпоставки за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. На следващо място целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Действително обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение, трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са съразмерни по тежест с установените факти и с преследваната цел. Следва да се отбележи че законодателят не презумира наличието на особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения във връзка с регистрирането и отчитането на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а обуславя допускането на изпълнението й с наличие на предпоставките по чл. 60 АПК. Защитата на обществения интерес, който се засяга от поведението на търговеца, се осигурява от предвидената и наложена принудителната административна мярка, включително чрез продължителността на срока, за който е наложена.

 

В случая, освен че посочената като цел за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, се смесва с целта на самата принудителна административна мярка, имаща преустановителен и превантивен характер, не е доказано и наличието на която и да е било от материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.60, ал.1 от АПК. Административното решение за издаване на разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ се свързва с необходимостта от защита на особено важен държавен интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК, какъвто несъмнено е интересът от надлежното регистриране и отчитане на приходите от задълженото лице и заплащането на данъци върху действителния им размер. Действително регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки или услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, при получаване на плащане от клиент. Съответно неизпълнението на това задължение има за последица нерегистриране и неотчитане на приход от продажби.  В случая обаче, както беше посочено, в съставения на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на НАП Протокол за извършена проверка сер. АА 0026218/ 04.12.2019г. липсват каквито и да е било констатации за установено при проверката неиздаване на документ за извършена касова продажба, съотв. за неспазване на реда за регистриране и отчитане на извършена продажба. Тъкмо обратното – съгласно  ПИП сер. АА 0026218/ 04.12.2019г. за извършена от проверяващите контролна покупка преди легитимация на стойност 7.50 лева, платена в брой, е издаден фискален касов бон. Доколкото съществуването на неотчетена с фискалното устройство касова наличност сочи само на вероятност /а не на установеност по надлежния ред/ на допуснато нарушение, свързано с неиздаване на отчетен документ за извършени продажби, липсва основание да се презюмира нуждата от защита на особено важен държавен интерес по см. на чл.60, ал.1 от АПК. Нито е посочено, още по-малко доказано как точно създадената организация в търговския обект води до отклонение от установени правни регламенти и че така създадената организация на дейността не позволява да бъдат проверени реализираните от търговеца продажби и правилното определяне на реализираните приходи, съответно и размера на публичните му задължения, от което за фиска могат да произтекат значителни и трудно поправими вреди. Неподкрепени с каквито и да е било фактически констатации и доказателства са съображенията „за изградено поведение на търговеца към действие в нарушение на закона“; „за липса на промяна в поведението на лицето, насочено към неспазване на данъчното законодателство“ и „че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане“, поради което немотивирано и недоказано е и третото сочено основание за допускането на предварителното изпълнение на ПАМ - че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. Следователно недоказано се явява съществуването на твърдените от административния орган материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието по чл.60, ал.1 от АПК

 

Фактическата и доказателствена необоснованост на разпореденото предварително изпълнение на наложената ПАМ, обуславя извод и за неговата несъразмерност, в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 от АПК.

По изложените съображения разпореждането за предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-903-0026218 от 09.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Водим от гореизложеното, съдът 

 

 

 

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ВЕТ МЕДИКЪЛ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стара планина“ № 9, представлявано от управителя С.Н.Ц., разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-903-0026218 от 09.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразно.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от  съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: