№ 1028
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на ,,***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Луи Айер“ № 36 -*** против
Наказателно постановление № 002358/24.07.2023 г., издадено от и.д.директор
на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание
чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл.210а
вр.чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
В жалбата се релевират доводи, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление АНО не е преценил възраженията на
жалбоподателя и събраните доказателства. Наложената на дружеството
имуществена санкция не била съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
била в изключително висок размер, който не съответствал на тежестта на
нарушението.
Навеждат се пространни аргументи, че не било извършено твърдяното
нарушение от обективна страна, но дори да се приеме, че е извършено такова,
то случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна
на атакуваното наказателно постановление или алтернативно за прилагане
на чл.28 от ЗАНН или намаляване на размера на наложената имуществена
санкция до предвидения в закона минимум.
В съдебните заседания, проведени по делото дружеството-
1
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си –
юрк.Дачева, която в дадения ход по същество пледира за отмяна на
атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно, предвид изложените
в жалбата съображения. Моли в полза на жалбоподателя да се присъдят
направените от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Административно-наказващият орган се представлява от адв.Каменова,
която оспорва жалбата и изразява становище, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено от съда, като правилно и
законосъобразно. Сочи, че изложеното от разпитания свидетел, работещ в
дружеството-жалбоподател, че в момента на извършване на проверката е
имало намаление, следвало да се разглежда като защитна теза. Управителят
на търговския обект по време на проверката не е твърдял подобно нещо, като
такова вписване липсвало и в съставения констативен протокол, поради което
извършването на нарушението било безспорно доказано.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
изготвеното и депозирано в съда становище по жалбата. В същото се прави
възражение за прекомерност на претендираните от страна на дружеството-
жалбоподател разноски, ако същите надвишават минималния размер,
установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Представя писмени бележки.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.02.2023 г. била извършена проверка от контролните органи на
КЗП в търговски обект, стопанисван от ,,Никон Н“ ЕООД и находящ се в гр.
София, ул.“Козяк“ № 21А. Проверката била осъществена в изпълнение на
план програма ЗИИП-ПИ съвместни проверки (обозначаване цените на
хранителните стоки).
В хода на проверката било констатирано, че в търговската зала има
изложени за продажба богат асортимент от хранителни продукти, перилни
препарати, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи и свързаните с тях
изделия, като не малко групи стоки от изложените за продажба имали
поставени етикети, различни от останалите. Върху етикета било изписано
следното послание: „Изгодно в ДАР“. Текстът бил изписан с голям шрифт в
бял цвят върху ярко зелен фон. Цената изписана върху етикетите с послание
„Изгодно в ДАР“ била само една, като било изписано и наименованието на
самия продукт. Такива продукти били установени: свещи –чаени, цена 8,29
лева; продукт за мазане „Калиакра“ – 3,59 лв.; гел „Антигрийс 540 мл. – 12,99
лева и други.
Контролните органи преценили, че отправеното послание върху
етикетите на тези артикули „Изгодно в ДАР“ привлича вниманието на
средния потребител, като той разбира, че точно в този търговски обект би
2
могъл да закупи на най-изгодна цена определен артикул. В същото време,
обаче обявената „Изгодно в ДАР“ цена не била в намаление, като липсвала
изписана стара по –висока цена, така, че реално посочената цена да е
сравнима с друга по –висока цена, за да се прецени като по-изгодна.
За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № К -
2755372/28.02.2023 г., приложен по административнонаказателната преписка,
както и снимков материал на съответните етикети.
Във връзка с направените при проверката констатации на 27.03.2023 г.
св. Д. –главен инспектор в КЗП съставила срещу ,,***“ ЕООД, ЕИК ***,
АУАН № 002358 за извършено на 28.02.2023 г. в гр. София нарушение по
чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
Актосъставителят приел, че дружеството–жалбоподател използва
заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като изписаната информация
върху етикета „Изгодно в ДАР“ приканвала потребителя да закупи
определена стока, като по никакъв начин и с никакви средства не се
установявало, че написаната върху етикета цена е най-изгодната такова, тъй
като липсвала посочена стара цена (друга по –висока цена). По този начин
дружеството съобщавало на потребителя, че предложената му цена има
специфично предимство.
Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството-
жалбоподател, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал
без възражения.
Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на така съставения акт, след преценка на подаденото
възражение като неоснователно било издадено атакуваното в настоящото
съдебно производство НП № 002358/24.07.2023 г., с което при идентичност
на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание
чл.210а, вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП на дружеството-
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 12 500 лева
за извършеното нарушение.
Наказателното постановление било връчено на управителя на
дружеството-жалбоподател срещу подпис на 28.08.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от гласните
доказателствени средства: показанията на свидетеля –актосъставител Диана
Димова и на свидителя Панталеев –допуснат до разпит по искане на
жалбоподателя; както и от приложените писмени доказателства и снимков
материал, приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на
чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви и в своята съвкупност изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Димова, тъй като са
3
последователни и логични, без вътрешни противоречия, в които свидетелят
изложи своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката и констатираното нарушение, за което е съставил процесния
АУАН. Като достоверни съдът прецени и показанията на св.Панталей
Панталеев, който работи като регионален мениджър в „Никон- НК“ ЕООД.
Същият дорбосъвестно заяви пред съда, че не се е намирал в търговския
обект по време на извършване на проверката от служители на КЗП, отишъл е
по –късно на място и е установил, че вече са били премахнати от стоките
етикетите „Изгодно в ДАР“. Св.Панталеев обясни, че констатираните при
проверката стоки са били действително с по-ниска от регулярната си цена,
тъй като тези стоки са били с по –ниска доставна цена или от същите са били
налични в склада големи количества.
В случая следва да се отбележи, че между страните липсва спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима.
Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
длъжностни лица в пределите на тяхната материална и териториална
компетентност, съгласно чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с приложените
към материалите на делото Заповед № 670/06.07.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите и Заповед № 1002ЛС/01.11.2017 г.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание, както
и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление. Налице е
редовна процедура по връчване на АУАН и НП на представител на
дружеството–жалбоподател. Налице е съответствие между обстоятелствената
част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна
квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което е и сторил.
4
Необсъждането на възраженията срещу акта, макар и да е нарушение на
процесуалните правила, не е от категорията на съществените, още повече, че
в НП са изложени подробни мотиви относно обстоятелствата по извършване
на деянието и съставомерността му, както и описание на доказателствата,
които подкрепят направените изводи. Ето защо, съдът намира възраженията в
жалбата в тази насока за неоснователни и счита, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в АУАН и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
юридическо лице, което не може да има собствено психическо отношение
към деянието, поради което отговорността на юридическите лица е обективна
и безвиновна.
Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно-
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
извършено административно нарушение.
В конкретиката на настоящия казус липсва спор между страните
относно установените при проверката факти и направените констатации в
търговския обект, стопанисван от „***“ ЕООД.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пред. 3, вр. чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП гласи, че "търговската практика е заблуждаваща, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по
някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или
е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика. Обстоятелствата по ал. 1 включват
информация за цената или начина на нейното изчисляване, или
съществуването на специфично предимство по отношение на цената".
Наказващият орган е приел, че посланието "Изгодно в ДАР", написано на
етикетите на някои стоки приканвало потребителя да закупи определена
стока, като по никакъв начин и с никакви средства не се установявало, че
5
написаната върху етикета цена е най-изгодната такова, тъй като липсвала
посочена стара цена (друга по –висока цена). По този начин дружеството
съобщавало на потребителя, че предложената му цена има специфично
предимство. Това тълкуване на наказващия орган напълно се споделя от
настоящия съдебен състав, тъй като никъде в текста на посланието не е
посочена друга цена, за да може потребителят да направи извод, че
посочената цена е най-изгодната такава, респ. най-ниската предлагана цена
на съответния продукт.
Основният фактически състав на нелоялната търговска практика по чл.
68 г, ал. 1 от ЗЗП изисква кумулативното наличие на три елемента: да е
налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги (§ 13,
т. 23 във връзка с т. 29 от ДР на ЗЗП); тази търговска практика да
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност (§ 13, т. 28 от ДР на ЗЗП) и прилаганата търговска практика да
променя или да е в състояние да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител или на средния член от групата
потребители, когато търговската практика е насочена към определена група
потребители (§ 13, т. 31 във връзка с т. 25 от ДР на ЗЗП). В т. 18 от
Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета, се дава характеристика
на "среден потребител", като той е "сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив".
На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни
търговски практики и от техните вредни последици, с чл. 68в от ЗЗП се
забранява императивно използването на такава.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието и на трите кумулатувно изискуеми елемента от обективния състав
на нарушението, които бяха посочени по –горе, поради което и дружеството –
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата административно –наказателна отговорност.
Приложената санкционна норма на чл.210а от ЗЗП предвижда, че за
извършеното нарушение на виновните лица се налага глоба в размер от 1000
до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. В случая АНО е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер от 12 500 лева, като при
индивидуализиране на същата е приел, че се касае за търговец, осъществяващ
дейността си чрез търговска верига за хранителни продукти, до която имат
достъп неограничен брой потребители. В тази насока е взел предвид и
високата инфлация на цените на хранителните продукти през последните
години и размерът на реализираната печалба от дружеството за 2021 г.
Отчитайки фактът, че извършеното нарушение от дружеството –
жалбоподател е първо по ред, АНО му е наложил имуществена санкция в
посочения по –горе размер от 12 500 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че наложената на дружеството-
6
жалбоподател имуществена санкция е несъответна на доказателствата по
делото и не е съобразена с нормата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, поради
което се явява прекомерна и несправедлива. Ето защо, съдът намира, че
санкцията за извършеното нарушение следва да бъде определена в
минималния предвиден от закона размер, а именно в размер на 2000 лева. В
тази връзка следва да се отчете обстоятелството, изтъкнато в жалбата, че
процесната търговска верига не е национална, а регионална –само за град
София, като притежава седем на брой магазина, не е санкционирана друг път
за нарушение по ЗЗП, а констатираното нарушение е било отстранено веднага
след извършване на проверката.
По изложените съображения съдът приема, че са налице основания за
изменение на атакуваното наказателно постановление в частта, касаеща
размера на наложената имуществена санкция, с намаляването й до минимално
предвидения размер от 2000 лв. В останалата си част наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила, поради което основания за отмяната му не са налице.
На последно място, съдът следва да посочи преценката си, че
извършеното административно нарушение не е маловажно, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и, че наложената на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в минимално предвидения
от закона размер се явява справедлива, обоснована и съответна на тежестта на
извършеното нарушение. В подкрепа на този извод на съда следва да се вземе
предвид важността на обществените отношения, които защитава ЗЗП. Сред
основните цели на закона, посочени в разпоредбите на чл. 1, ал.2, т.1 и т.3
ЗЗП, е гарантиране правото на потребителите на информация за стоките и
услугите и право на защита на икономическите им интереси при
придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и
способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на
гаранции за стоките. Поради обстоятелството, че нарушението по чл.210а
ЗЗП е формално такова, на простото извършване, се явяват ирелевантни
съображения за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива.
Всички тези съображения мотивират съда да приеме, че в случая е
неприложима разпоредбата визираща маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на правния спор основателно е искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на сторените по делото
разноски, поради което и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
7
минималния предвиден размер от 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 вр.ал.7, т.4 и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 002358/24.07.2023 г.,
издадено от и.д.директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от Закона за
защита на потребителите на ,,***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева за
нарушение по чл.210а вр.чл.68д, ал.2, т.4, предл.3 вр.чл.68г, ал.4 от ЗЗП, като
НАМАЛЯВА размерът на наложената имуществена санкция на 2000 (две
хиляди) лева.
ОСЪЖДА ,,***“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Комисия за защита на
потребителите –гр. София разноски по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8