РЕШЕНИЕ

 

Номер 4520                                           Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 26.11                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 31.10.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 6176  по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 130, 90 лева – главница, дължима по сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № **г., вземанията по който са прехвърлени със сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД и ищеца Договор за цесия от 10.05.2016 г., и сумата 1 910, 13 лева – договорна лихва за периода от 18.03.2016 г. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - ХІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и Ю. възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника а. възнаграждение на п. му.

Ответникът С.Т.П. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и а. възнаграждение на п. му при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца и възражение за недействителност и нищожност на клаузи от Договора за предоставяне на потребителски паричен кредит, на който ищецът основава претенциите си.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - ХІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 300, 16 лева – главница, дължима по сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № **г., вземанията по който са прехвърлени със сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД и ищеца Договор за цесия от 10.05.2016 г., и сумата 1 910, 13 лева – договорна лихва за периода от 18.03.2016 г. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 60, 84 лева – заплатена държавна такса.  В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението от 30.08.2019 г. на в.л.по ССЕ М.М., се установява, че действително между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД Договор за потребителски паричен кредит № **г. Същевременно, ищецът твърди, че вземанията по Договора за потребителски паричен кредит са му били прехвърлени със сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД и ищцовото дружество Договор за цесия от 10.05.2016 г., но от негова страна не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че такъв Договор за цесия е бил сключен и с него са били прехвърлени от Кредитодателя вземанията му срещу ответника по Договора за потребителски паричен кредит на ищцовото дружество (като нито в Заявлението по чл.410 от ГПК, нито в исковата молба, ищецът не е заявил, че основава претенциите си срещу ответника на представените като писмени доказателства по делото Рамков договор за цедиране на задължения от 02.06.2015 г.,  Протокол № * г. към него и Анекс № 1 към Протокола).

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че е придобил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД вземанията срещу ответника с посочения Договор за цесия от 10.05.2016 г., съдът намира, че ищцовата страна не е придобила вземанията на Кредитодателя срещу ответника, а оттук – че ответникът не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на п. на ответника – а. М.Г., а. възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА. в размер на 300 лева, като така посоченият размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и общата цена на иска, поради което и направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от п. на ищеца а. възнаграждение се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕОС Матрикс” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, представлявано от У.Р.и.м.-т., със съдебен адрес:***, А. ***, а. Н.К.и Ю. П.Й. против С.Т.П., ЕГН **********,***, **, а. М.Г., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата 1 130, 90 лева – главница, дължима по сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД Договор за предоставяне на потребителски паричен кредит № **г., вземанията по който са прехвърлени със сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД и ищеца Договор за цесия от 10.05.2016 г., и сумата 1 910, 13 лева – договорна лихва за периода от 18.03.2016 г. до 20.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението в съда – 13.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС - ХІІ гр. състав.

ОСЪЖДА“ЕОС Матрикс” ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, З.п.и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА а. М. В. Г.,***, *, А. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за производството по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА. В РАЗМЕР НА 300 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното от п. на ищеца а. възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНАТ:

НА ПРС – ХІІ гр. състав ч. гр. дело № **г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение,

А НА ПРС – ХІХ гр. състав – ч. гр. дело № 12943/2017 г.

            

 

 

 

 

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.