РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Велико Търново, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Пенко Цанков
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500278 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от В. Р. Й.
чрез назначения й особен представител въззивна жалба против Решение №
17/13.01.2022г. по гр.д. № 867/2021г. по описа на Районен съд- Г орна
Оряховица, в частта му, с която е прието за установено по отношение на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. П. Я., .., че В. Р. Й., ЕГН:
**********, с адрес в с. Д..., общ. Г. О.., ул. „И..“ №.. ДЪЛЖИ СУМАТА от
219,22 лв. - главница, представляваща вземания по фактури, издадени в
периода от 30.03.2018 г. до 31.10.2018 г. за доставена в периода 14.02.2018 г.
до 14.10.2018 г., но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен №
9121897, за обект в с. Д.., общ. Г. О.., ул. „И..“ №.., както и сумата от46,76 лв.,
представляваща лихва за забава върху вземанията по отделните фактури,
считано от 30 дни след датата на издаването им до 29.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед № 177 от
12.02.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. дело № 296/2021 г. по
описа на ГОРС и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния акт в обжалваната му част, както следав :
1
Съдът неправилно е приел, че оспопрването на подписите върху
представените карнетни листове е голословно и че те са доказани с
показанията на разпитания по делото свидетел. Според жалбоподателя дори
визуално е очевидно, че положените подписи са напълно различни. Така
ищецът не е установил, че отчетите са реални, понеже този факт не е
удостоверен с подписа на потребителя или негов представител, както
изискват общите условия на дружеството. Развити са подробни съображения,
като се отправя молба до съда да отмени решението на първоинстанционния
съд в обжалваната му част и да отхвърли предявения положителен
установителен иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба
ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че
правилно съдът е кредитирал показанията на разпитаната по делото
свидетелка относно това кой е положил подпис върху документите,
удостоверяваще отчитане на потреблението в имота на ответницата.
Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната
му част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното
право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
2
решението в обжалваната му част за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация Йовковци” ООД е предявил
обективно съединени искове за установяване, че В. Р. Й. дължи на ищеца
сумата от 603,22 лв. за доставена в периода от 16.10.2016г. до 14.10.2018г.
питейна вода и пречистване, в имот находящ се в с. Д.., общ. Г. О., ул. „И..“
№ .., както и сумата 170,03 лв. - лихва за забава върху главното вземане,
изтекла в периода от 30.11.2016г. до 29.12.2020г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на подаденото от него заявление по
чл. 410 ГПК-12.02.2021 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №296/2021г. на ГОРС. В
постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата
чрез назначения й особен представител, оспорва исковете. Счита, че липсват
доказателства, обосноваващи наличието на валидна облигационна връзка
между страните. Намира, че ответникът няма качеството потребител по
смисъла на чл. 2 от ОУ, т.к. липсвали доказателства да е собственик или
ползвател на жилището. Оспорва подписите в отчетните листи и реалния
отчет на изразходваната вода. Намира, че няма доказателства от които да се
установи отчетния водомер надлежно ли е пломбиран по реда на чл.32, ал. 10
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Оспорва Общите условия към договора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, т.к. претендираните
вземания били периодични. Моли съда да отхвърли исковете като недоказани
и неоснователни. В съдебно заседание на 26.10.2021 г. процесуалният
представител на ищцовото дружество е оттеглил иска си частично и за
периода 16.10.2016 г. до 13.02.2018 г., съответно за сумите 337,24 лв.
главница и 123,27 лв. лихва за забава. Така производството е продължило да
се води за сумата от 219,22 лв. главница – доставена в периода 14.02.2018 г.
до 14.10. 2018 г. питейна вода и пречистване и лихва за забава върху главното
вземане, изтекла за периода 30.04.2018 г. до 29.12.2020 г.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
дължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
3
основателността на иска и размера, в който претенциите следва да бъдат
уважени.
По оплакванията в жалбата :
Основното и единствено оплакване на жалбоподателя е, че потреблението на
питейна вода в нейния имот не е отчитано през исковия период съгласно
изискванията на Общите условия на договорите на потребителите на
ответното дружество. Съгласно чл. 23 , т. 4 от Общите условия отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета.
В конкретния случай е оспорена истинността на подписите на ответницата
върху представените от ищеца карнети . Лицето, което е извършвало
отчитането на потреблението на ответницата през процесния период , е
разпитано по делото като свидетел и същото посочва, че за периода на
исковата молба част от подписите върху карнетите са на ответницата, а част
от тях- на нейната снаха. Липсва основание дадените от свидетеля Дачев
показания да не бъдат кредитирани . Те не противоречат на събраните по
делото други доказателства, а действително самото оспорване на подписа на
ответницата и нейната снаха върху представените от ищеца карнети не може
да е основание записите в карнетите да бъдат дискредитирани като
доказателства по делото.
Очевидно е, че на служителя на ищцовото дружество е осигуряван достъп до
водомера, отчитащ потреблението на ответницата. В случай че такъв не е бил
предоставян, са налице други процедури за отчитане предвидени в общите
условия, а именно- отчитане за период от една година по споразумение между
страните по договора или, при отказ на потребителя да осигури достъп –
съставяне на протокол . Към тези възможности не е пристъпвано от страна на
ищцовото дружество.
Обстоятелството, че не е изготвено заключение на съдебно-графологическа
експертиза, което да установи истинността на подписите, положени върху
карнетите, също не дава основание да се счете, че ищецът не е доказал
автентичността на тези частни документи. Липсва законово изискване
автентичността на един положен подпис да подлежи на доказване само със
заключение на вещо лице. Впрочем, искане за допускане на експертиза не е
направено от ищеца. В
случая съдът счита, че показанията на свидетеля Д.. са достатъчни да
установят кои лица са полагали подписи върху процесните карнети. Това са
лица, посочени в разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Общите условия на ищеца.
Предвид гореизложеното , въззивният съд намира, че след като ответницата е
абонат на ищцовото дружество и е потребила съответното фактурирано от
него количество вода за процесния период, дължи да заплати цената му, а тъй
като е изпаднала и в забава- мораторна лихва върху същата , считано от
падежа на всяко задължение до подаване на исковата молба в съда ,както и
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба в съда до
4
окончателното им изплащане.
Предявеният от ищеца положителен установителен иск за сумата от 219,22
лв. - главница, представляваща вземания по фактури, издадени от ищеца в
периода от 30.03.2018 г. до 31.10.2018 г. за доставена в периода 14.02.2018 г.
до 14.10.2018 г., но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация по партида с абонатен №
9121897, за обект в с. Д., общ. Г. О., ул. „И.“ №.., както и сумата от46,76 лв.,
представляваща лихва за забава върху вземанията по отделните фактури,
считано от 30 дни след датата на издаването им до 29.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед № 177 от
12.02.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. дело № 296/2021 г. по
описа на ГОРС , е основателен и следва да се уважи.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което
решението му се явява правилно в обжалваната му част и същото следва да се
потвърди.
При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца разноски
по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 500 лв., от които
350 лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК и 150 лв. възнаграждение за особен представител.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17/13.01.2022г. по гр.д. № 867/2021г. по описа
на Районен съд- Г орна Оряховица, в частта му, с която е прието за
установено по отношение на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. В. Т.., ул.
П. Я.., .., че В. Р. Й., ЕГН: **********, с адрес в с. Д., общ. Г. О., ул. „И.“ №97
ДЪЛЖИ СУМАТА от 219,22 лв. - главница, представляваща вземания по
фактури, издадени в периода от 30.03.2018 г. до 31.10.2018 г. за доставена в
периода 14.02.2018 г. до 14.10.2018 г., но незаплатена питейна вода и
ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация по партида
с абонатен № 9121897, за обект в с. Д., общ. Г. О., ул. „И.“ №.., както и сумата
от46,76 лв., представляваща лихва за забава върху вземанията по отделните
фактури, считано от 30 дни след датата на издаването им до 29.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена
Заповед № 177 от 12.02.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. дело
№ 296/2021 г. по описа на ГОРС.
Осъжда В. Р. Й., ЕГН: **********, с адрес в с. Д., общ. Г. О., ул. „И.“ №.. да
заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. П. Я., 30 сумата от
500лв. ( петстотин лева) разноски по водене на делото пред въззивната
5
инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6