РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6 и сл.от ГПК, вр.чл.433, ал.1, т.8 ГПК
и е образувано по жалбата на Х. К. Т., в качеството му на наследник на К. К. Т., поч.на ***
г., длъжник по изп.д. № 20148020400671 по описа на ЧСИ Наско Георгиев , peг.№ 802 на
КЧСИ, против отказа на ЧСИ Н.Георгиев да прекрати изп.дело, обективирано в Съобщение
до длъжника изх.№ 25521/10.08.2021 г., връчено на длъжника Х.Т. на 25.10.2021 г. чрез
процесуалния му представител адв.Снежина Маджарова, съгласно представено по делото
пълномощно. Твърди се, че обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати делото е неправилен, тъй
като в настоящия случай е налице изтекъл двугодишен срок, в който взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е налице основание по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, съдебният изпълнител да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване по силата на закона. Излагат се твърдения, че последното предприето от
взискателя «ОББ» АД изпълнително действие е от 09.02.2017 г., а конституираният на
мястого на първоначалния взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, придобил вземанията на „ОББ”
АД с договор за цесия от 31.01.2018 г., не е представил доказателства, длъжникът К. К. Т. да
е бил уведомен на основание чл.99, ал.З от ЗЗД за цесията, поради което прехвърлянето на
вземанията не е обвързало длъжника и не са били налице предпоставките за конституиране
на „ЕОС Матрикс” ЕООД като взискател в образувания изпълнителен процес. В този
смисъл се твърди, че предприетите от „ЕОС Матрикс” ЕООД действия по изпълнителното
дело не следва да се зачитат като валидни изпълнителни действия, прекъсващи течащия срок
по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На следващо място се твърди, че поисканото от
„ЕОС Матрикс” ЕООД с молба от 16.01.2019 г. насрочване на опис на движими вещи също
не може да се приеме, че е прекъснало 2-годишния срок по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, тъй като
макар описът е бил насрочен от ЧСИ на 20.03.2019 г., той не е бил извършен, нито е бил
отложен, за да се приеме , че е налице изпълнително действие, прекъснало течащия
двугодишен срок. Сочи се, че след като следващата молба за извършване на изпълнително
1
действие е подадена от „ЕОС Матрикс” ЕООД на 19.01.2021 г., дори и да се приеме, че има
качеството взискател по делото, то датата на молбата е едва след изтичането на 2-годишния
срок по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
При така изложените твърдения по фактите се излага становище, че още на
09.02.2019 г. по силата на закона е настъпила перемпция, защото „ЕОС Матрикс” ЕООД
няма качеството на взискател по изпълнителното дело, а дори и да има такова, не е поискало
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което
неправилно съдебният изпълнител е приел, че не са осъществени предпоставките за
прилагане на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Претендира се да се отмени отказа на ЧСИ Н.Георгиев
за прекратяване на изп.дело поради настъпила перемпция и да се задължи съдебния
изпълнител да прекрати производството по изп.дело. Не се сочат доказателства.
Вторият длъжник по изпълнителното дело (също наследник на починалия в хода
на производството по изп.дело длъжник К. К. Т.) – К. К. Т., представя писмено становище, с
което подкрепя подадената от длъжника Х. К. Т. жалба. Не излага съображения, не сочи
доказателства.
Взискателят „ЕОС Матрикс” ЕООД, в срока по чл.436, ал.3 от ГПК е представил
писмени възражения, с които оспорва подадената жалба. Твърди се, че искането за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния
изпълнител или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя, тъй като в случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на делото
поради перемпция, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ. Посочена е съдебна практика в този
смисъл. Сочи се, че след последното изпълнително действие, предприето от „ОББ“ АД на
09.02.2017 г., ЕОС Матрикс ЕООД, в качеството си на взискател по изпълнителното дело, е
депозирал на 27.06.2018 г. молба за налагане на запор върху трудово възнаграждение; на
16.01.2019 г. - молба, с която се иска насрочване на дата за опис на движими вещи; на
14.01.2021 г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки на задълженото лице в
Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София, след което на 23.04.2021 г. е наложен запор върху
банкова сметка на К. К. Т. в „Първа инвестиционна банка“ АД. По изложените съображения
се твърди, че съгласно ТР № 3/2013 г. на ВКС, не са налице основания за прекратяването на
изпълнителното дело. Претендира се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв, в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК, вр.чл.37 Закон за
правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ. Алтернативно,
в случай че подадената жалба бъде уважена изцяло или частично и в случай че бъдат
претендирани съдебни разноски, се заявява възражение за прекомерност на разноските
чл.78, ал.5 ГПК, и се иска намаляване на размера им до законоустановения минимум с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Представени са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ Н.Георгиев, в които се
изразява становище за неоснователност на жалбата. Изброени са поисканите от взискателите
и предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по изп.дело и е изразено становище, че не е
налице основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изп.дело.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:
С оглед твърденията на жалбоподателя, съдът приема, че подадената жалба е
насочена против отказа на ЧСИ да прекрати образуваното пред него изпълнително дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция, ето защо съдът намира, че
жалбите са насочени против действие на съдебния изпълнител, за което законодателят е
2
предвидил, съгласно чл.435, ал.2, т.6, предл.второ ГПК, възможност да бъде обжалвано от
длъжника.
Видно от намиращите се в делото съобщение до длъжника Х.Т., с което е
уведомен за постановения от ЧСИ Н.Георгиев отказ за прекратяване на изп.дело и входящия
номер на жалбата, съдът приема, че жалбата е подадена в законовия срок по чл.436, ал.1
ГПК, още повече, в съобщението да длъжника не са указани възможността за обжалване на
отказа на ЧСИ за прекрати производството по изп.дело, както и скро, в който това би могло
да бъде сторено.
Ето защо съдът намира жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице
(длъжник в изпълнителното производство), против действие на съдебния изпълнител, за
което е предвидена възможност за обжалване, и в законовия срок.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по изпълнително дело № 20148020400671 по описа на ЧСИ
Н.Георгиев е образувано на 08.07.2014 г. по писмената молба на „Обединена българска
банка“ АД с ЕИК *********, въз основа на приложен Изпълнителен лист от 19.06.2014 г.,
издаден по ЧГД № 1223/2014 г. на PC Царево за присъдени в полза на взискателя парични
суми против длъжника К. К. Т. по отпуснат банков кредит. В молбата за образуване на
изпълнителното дето взискателят е посочил изпълнителни способи.
На 29.07.2014 г. по искане на взискателя, ЧСИ е наложил запор на собствен на
длъжника лек автомобил (л.25 от изп.дело).
С молба вх.№ В14241/13.08.2015 г. (л.18 от изп.дело) взискателят е поискал
налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
С молба вх.№ В06471/09.02.2017 г. (л.35 от изп.дело) взискателят е поискал
насочване на изпълнението срещу секвестируеми вещи, собственост на длъжника, поради
което ЧСИ е насрочил за 11.04.2017 г. опис на движими вещи. До длъжника е изпратена
Призовка за принудително изпълнение, която не е получена от длъжника като е отразено от
Български пощи ЕАД, че пратката не е потърсена. До взискателя е изпратено съобщение за
дължимите от него такси и допълнителни разноски.
С молба вх.№ В-44012/09.11.2017 г. (л.40 от изп.дело) взискателят ОББ АД е
представил доказателства за внасяне на дължимите от него такси.
С молба вх.№ В-18334/01.06.2018 г. (л.43 от изп.дело) „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
ЕИК ********* е уведомил ЧСИ Георгиев, че по силата на сключен между дружеството и
„ОББ“ АД договор за цесия от 31.01.2018 г., вземането на „ОББ“ АД против длъжника е
прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради което е заявено искане, на основание
чл.429 ГПК, дружеството да бъде конституирано като взискател по делото. Към молбата са
приложени Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. и Приложенията
към него, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до длъжника К.
К. Т.; Товарителница на МиБМ Експрес ООД (л.64) за изпратена пратка – документи от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД да К. К. Т., в която на 08.03.2018 г. е отразено, че пратката не е
доставена, тъй като е непотърсена.
С молба вх.№ В-1481/16.01.2019 г. (л.67) „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал
насрочване на оценка и опис на движими вещи в дома на длъжника. До длъжника е
изпратено съобщение изх.№ 1697/16.01.2019 г., за уведомяване на длъжника за насрочения
за 20.03.2019 г. от 11.00 часа до 13.00 часа опис на имущество в дома му. Съобщението
отново не е връчено на длъжника.
С молба вх.№ В-13071/11.04.2019 г. (л.70) „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е уточнил
актуалния размер на вземането му към длъжника и е представил доказателства за внесена
такса по т.31 от ТТР към ЗЧСИ.
3
С молба вх.№ В-1995/19.01.2021 г. (л.73) „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал
налагане на запор на сметките на длъжника в „Те-Дже Зирааг Банкасъ“ Клон София. Със
Запорно съобщение изх.№ 1980/20.01.2021 г. ЧСИ Георгиев е наложил запор на всички
вземания на длъжника К. Т. от Банката на договорно и извъндоговорно основание.
С молба вх.№ В-12646/23.04.2021 г. (л.75) „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал
налагане на запор на сметките на длъжника в „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Със
Запорно съобщение изх.№ 12248/23.04.2021 г. ЧСИ Георгиев е наложил запор на всички
вземания на длъжника К. Т. от Банката на договорно и извъндоговорно основание.
С молба вх.№ В-26994/06.08.2021 г. (л.78) жалбоподателят Х. К. Т. е уведомил
ЧСИ Георгиев, че на 06.06.2021 г. длъжникът К. К. Т. (негов баща) е починал. В молбата е
заявено, че до момента длъжникът не е получил нито ПДИ, нито Заповедта за изпълнение.
Заявено е твърдение, че в продължение на повече от 2 години не са извършвани
изпълнителни действия, поради което е направено искане изп.дело да се прекрати на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към молбата е приложено Удостоверение за наследници.
Със съобщение изх.№ 25521/10.08.2021 г. ЧСИ Георгиев е уведомил наследника
на първоначалния длъжник, че не открива предпоставки за прекратяване на изп.дело. Това
съобщение, в което е инкорпориран обжалваният отказ за прекратяване на изп.дело, е
предмет на настоящата жалба.
С Постановление изх.№ 34875/29.10.2021 г. (л.80) ЧСИ е постановил спиране на
изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, т.3, вр.чл.229, ал.1, т.2 ГПК поради
констатираната смърт на длъжника К. К. Т..
На 01.11.2021 г. по изп.дело е постъпила подадената от Х. К. Т. жалба против
отказа на ЧСИ да прекрати изп.производство.
С молба вх.№ В-6246/25.02.2022 г. (л.93) „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискал да
се изиска удостоверение за наследниците на длъжника К. К. Т. и същите да се конституират
като длъжници по изп.дело на основание чл.429, ал.2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка.
Според приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. ВКС приема, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило сила.
В случая следва да се отбележи, че не се разглежда наличието или липсата на
основания за погасяване по давност на вземанията на взискателя против длъжниците, а
налице ли е период от 2 години по изпълнителното дело, в който поради бездействие на
кредитора е настъпила „перемпция“ – прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона - чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
На първо място настоящият състав приема, че с оглед изрично заявеното
4
възлагане по чл.18 ЗЧСИ на правомощия за определяне от ЧСИ на начина на изпълнението,
направено в молбата за образуване на изп.дело, и заплатените за това такси, извършените от
ЧСИ Н.Георгиев действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, по
правене на справки, набавяне на документи, книжа и други, и на изпълнителни действия, са
извършени по възлагане от взискателя.
На второ място съдът приема, че независимо от това, че към молбата на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, за конституирането му на основание чл.429 ГПК като взискател по
изпълнителното дело, в качеството му на цесионер по сключен договор за цесия с „ОББ“
АД, не е приложено доказателство за получаване от длъжника на изпратеното Уведомление
за извършено прехвърляне на вземане, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има качеството на
взискател по изпълнителното дело, поради което предприетите от него действия по
иницииране на изпълнителни действия по делото са прекъснали срока по чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобразява следното: Съгласно чл.429, ал.1 от ГПК
наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз
основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството се установява с
писмени доказателства. В Решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр.д.2576/18 г. на ВКС, III г.о.
съдът приема, че проверката, която съдебният изпълнител дължи по чл.429, ал.1, изр.второ
ГПК по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в
изпълнителния лист се ограничава само до правоприемството.
В случая това правоприемство се установява от приложените към молба вх.№
В18334/01.06.2018 г. – Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. между
ОББ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и приложенията към него, вкл.Приложение № 1 –
Списък на прехвърлените вземания, под № 16332 – и вземането към К. К. Т., Приложение №
3 към договора за цесия - Потвърждение за цесията, извършено от банката; и Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания, изпратено до длъжника К. К. Т.. Действително, към
молбата не са представени доказателства за получаване на това Уведомление от длъжника,
съответно не може да се направи извод, че длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията
от цедента преди подаването на молбата за конституиране на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Въпреки това, към 01.06.2018 г. цесията е произвела действие между страните по
договора за прехвърляне на вземания /банката в качеството на цендент и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД в качеството на цесионер/, вземането на банката е преминало в патримониума на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, и последното има качеството на правоприемник на банката за
вземането по изпълнителния лист по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК.
За да породи действието си договорът за цесия между цедента и цесионера, не е
необходимо съгласие на длъжника, нито неговото уведомяване, тъй като те не са елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, сочеща, че
цесията има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато бъде съобщена на
длъжника от предишния кредитор, има за последици единствено последиците по чл.75, ал.2,
изр.1 от ЗЗД при извършено изпълнение на задължението.
След сключването на договора за цесия банката няма вземане спрямо длъжника
за сумите, за които в нейна полза е бил издаден изпълнителния лист, а тези вземания
принадлежат на цесионера – в случая - на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, поради което банката
не може да иска валидно извършването на изпълнителни действия по образуваното
изпълнително дело. Такива следва да бъдат предприети от цесионера, който е носител на
тези вземания, т.е.поисканите с молбите на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 16.01.2019 г. и от
19.01.2021 г. съответно – насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи, находящи
се на адреса на длъжника, и налагане на запор на сметките на длъжника в Те-Дже Зираат
Банкасъ – Клон София, изхождат от лице, което има качеството на правоприемник на
първоначалния взискател в чиято полза е издаден изпълнителния лист, поради което според
настоящия съдебен състав, с тях е прекъснат двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
5
по изпълнителното дело, като от 16.01.2019 г. и от 19.01.2021 г. е започнал да тече нов
двугодишен срок.
На следващо място съдът приема, че с оглед констатираните по изпълнителното
дело направени от първоначалния взискател и от правоприемника му „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД искания за извършване на изпълнителни действия, няма изтекъл двугодишен срок, в
който взискателите да не са правили искания за извършване на изпълнителни действия.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че по направено от взискателя искане за
извършване на определено изпълнително действие, такова не е осъществено, не трябва да се
тълкува в тежест на взискателя, тъй като той не би следвало да понася последиците от
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или шиканиране от страна на длъжника,
или други субективни или обективни обстоятелства, препятствали изпълнението.
На последно място, дори да е налице изтекъл двугодишен срок, в който по
изпълнителното дело взискателят да е бездействал и да е настъпила перемпцията по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела. Настоящият състав напълно споделя разрешението,
дадено с това съдебно решение.
При посочените по-горе съображения, съдът намира, че в настоящия случай
отказът на ЧСИ Н.Георгиев да прекрати изп.производство по изп.дело 20148020400671, е
правилен.
По изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба следва да бъдат
оставена без уважение като неоснователна.
Поради така постановения резултат, на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК,
вр.чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.25 от Наредба за заплащането на правната
помощ, жалбоподателят следва да заплати на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД съдебни
разноски за настоящото производство в размер на 50 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. К. Т., в качеството му на наследник на
К. К. Т., поч.на *** г., длъжник по изп.д. № 20148020400671 по описа на ЧСИ Наско
Георгиев , peг.№ 802 на КЧСИ, против отказа на ЧСИ Н.Георгиев да прекрати изп.дело
поради настъпила перемпция, обективирано в Съобщение до длъжника изх.№
25521/10.08.2021 г., връчено на длъжника Х.Т. на 25.10.2021 г. чрез процесуалния му
представител адв.Снежина Маджарова, съгласно представено по делото пълномощно.
ОСЪЖДА Х. К. Т., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с
ИЕК *********, съдебни разноски в размер на 50 лв (петдесет лева) за юрисконсултско
6
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7