Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Перник, 15.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело №217 по описа
за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на **** ООД, действащо чрез своя пълномощник адв. Л.С., срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0243-000082 от
04.03.2021 г., издадена от началника на РУ – Б.към ОД на МВР – М., с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
възразява срещу наложената му ПАМ. Навежда доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт поради липсата на форма (съществени реквизити) и противоречие на
материалния закон и неговата цел съгласно чл. 146, т. 3 и т. 4 и т. 5 АПК.
Подробни съображения в тази насока са изложени в сезиращата съда жалба. Твърди,
че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е негова собственост, но по
време на процесната проверка е управляван от трето непознато лице, на което не
е било давало позволение да го управлява. Моли за отмяна на оспорвания акт и
присъждане на сторените в производството разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът
- началника на РУ – Б.към ОД на МВР – М., не се явява, не се представлява и не
дава становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Перник, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от доказателствата
в приложената по делото административна преписка се установява, че на
29.01.2021 г. около 14:55 ч. в община Берковица, на път – трети клас №817, км.
6+300 с посока на движение към с. Бистрилица, П.И. П. с ЕГН:**********
управлява лек автомобил Рено ***“ с рег. №РК***ВР, собственост на **** ООД, без
да спре при подаден сигнал със „стоп“ палка
от служител на пътен контрол, като водачът е с отнето СУМПС №*********
поради отнемане на всички контролни точки по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Приобщен по делото е актът за
установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА-334090/29.01.2021г.
по описа на РУ - Берковица, издаден от Т.Й.Г. на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ – Берковица,
в който е отразена описаната по-горе фактическа обстановка. Освен това е
посочено, че лицето П.И. П. управлява МПС, след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. В
АУАН като свидетел очевидец при установяване на нарушението е посочен П.А.Т., а
като свидетел на отказа да бъде подписан от нарушителя – И.П.Т.. В него не е вписано
възражение на нарушителя П.И. П..
Въз основа на АУАН е издадена
оспорената заповед№21-0243-000082 от 04.03.2021 г., с която административният
орган е приложил спрямо жалбоподателя като собственик на автомобила Рено ***“ с
рег. №РК***ВР - принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и НП №21-0243-000231/15.03.2021
г., с което на П.И. П. за управлението МПС - Рено ***“ с рег. №РК***ВР на 29.01.2021
г., след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, с
което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП, му е наложена на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева.
НП е изпратено за връчване с писмо изх.№243р-4008/17.03.2021 г. Към
момента на поддаване на процесната жалба лицето П.И. П. не е установено, поради
което НП не му е било връчено.
Видно от договор, сключен на
21.12.2020 г., наемодателят **** ООД е предоставил на наемателя Г.В.Г. за
временно ползване от 21.12.2020 г. до 31.01.2021 г. процесния автомобил Рено ***“
с рег. №РК***ВР.
За удостоверяване на компетентността на
административния орган да издаде оспорения административен акт са представени и
приети като доказателства заповед с рег.№3013-1411 /07.06.2017г. на директора
на ОД на МВР – М. и удостоверение с УРИ №301р-25810/06.12.2019 г. по описа на
ОД на МВР - М..
В съдебното производство не са събрани
доказателства, различно от представените под опис такива от административния
орган и съставляващи административната преписка.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Предвид
разписката за получаване на заповедта следва да се приеме, че същата е връчена
на жалбоподателя на 30.03.2021 г., а жалбата срещу нея е депозирана на
13.04.2021 г. чрез административния орган. Ето защо следва да се приеме, че
депозираната срещу заповедта жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
от лице, което има правен интерес от оспорването й, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената в
настоящото производство заповед е издадена в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими
реквизити и е
постановена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП
и предвид представените заповед
с рег.№3013-1411 /07.06.2017г. на директора на ОД на МВР – М. и удостоверение с УРИ
№301р-25810/06.12.2019 г. по описа на ОД на МВР - М..
По правното
си действие заповедта има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от
АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1
от АПК и във връзка с чл. 23 ЗАНН,
се прилага редът на Глава Пета, Раздел Първи от АПК. За да бъде една
принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида,
определен в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в
правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. от 22 ЗАНН целта
на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Процесната
заповед съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.
2а от
ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – посочени са фактическите обстоятелства,
възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС
от неправоспособен водач. Наред с това, административният орган изрично се е
позовал на съставения
АУАН серия АА-334090/29.01.2021г.
по описа на РУ - Берковица, като по този начин е инкорпорирал в мотивите си
съдържащите се в него констатации.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. За опровергаване на отразеното в АУАН от жалбоподателя не са ангажирани относими доказателства.
Безспорно по
делото е, че приетото от органа административно нарушение, заради което е
приложена принудителната мярка, е установено с акт за установяване на
административно нарушение. Актът е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор към РУ - Берковица.
Безспорно е също, че актът е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетели при извършване на нарушението. Последните са изрично посочени с
имената си и с идентифициращи ги лични данни. Безспорно е също, че актът
съдържа изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити. Връчен е на нарушителя при условията на надлежно
оформен отказ. Следователно, актът за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган и по установения в
закона ред. С оглед на това и в съответствие с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП той им
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят,
комуто е доказателствената тежест да обори фактите от акта за установяване на
административно нарушение, поради разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не е го е сторил в настоящото
съдебно производство.
В оспорения
административен акт е посочено правилно и относимото правно основание – чл.
171, т. 2а, б. „а“ от
ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция - ДВ бр. бр. 2
от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Приета е за установена последната хипотеза, а именно на жалбоподателя **** ООД в
качеството му на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице с отнето свидетелство за управление отнето поради отнемане на всички
контролни точки, му е наложена процесната ПАМ. Това не се опровергава в рамките на
настоящото производство.
Безспорно е,
че управляването на моторно превозно средство от водач, който е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП –
е административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, редакция към процесния период, е и основание за прилагане на
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство". Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. В случая
правилно е определена и нарушената правна норма.
Налага се
изводът, че процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен
орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на
административно-производствените правила и материално-правните разпоредби.
Разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б.
а от ЗДвП
е категорична и ясна, че се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство, не само когато собственик, който го управлява е неправоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. По силата
на чл. 171, т. 2а, б. а от
ЗДвП, тази принудителна административна мярка се налага и на собственик, когато
неговото моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. От правилно
приложените материално-правни разпоредби на ЗДвП става ясно, че при налагането
на принудителната административна мярка по чл. 172, ал. 4 във връзка с чл. 171,
т. 2а от ЗДвП – изземване на свидетелство за регистрация на МПС и на табели с
регистрационния номер, е без значение обстоятелството, че автомобилът е бил
управляван от водач, различен от собственика му, когато този водач е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
За налагането на процесната ПАМ на
собственика на автомобила в закона не е предвидена като предпоставка, същият да
е дал съгласие на нарушителят да го управлява. Иначе казано
ирелевантно за отговорността на собственика на МПС е дали същият е предоставил
доброволно или не автомобила, управляван от загубилото правоспособност лице по
реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Контролните органи са установили съответния водач,
който е
с отнето СУМПС №********* поради отнемане на всички контролни точки по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП и
законосъобразно са
наложили процесната ПАМ. В противен случай, самата
принудителна мярка – изземване на СРМПС и на табели с регистрационен номер не
би могла изобщо да бъде налагана. Тя изначално не
може да бъде насочена към лице, различно от собственика на съответното превозно
средство. Заключението, че свидетелството за регистрация на МПС и табелите с
регистрационния номер се изземват от собственика на превозното средство, може
да се извлече и от разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, чието съдържание
съответства и на обикновената житейска логика. Освен това, нито се твърди, нито се
доказва от **** ООД, че към момента на проверката - 29.01.2021 г., процесният
автомобил е бил обявен за откраднат.
За пълнота на
изложеното следва да бъде посочено също така, че ПАМ се налагат отделно от
административните наказания по чл. 13 от ЗАНН, които имат различна цел,
посочена в чл. 12 от ЗАНН. Наложената принудителната административна мярка е в
минималния размер от 6 месеца, предвиден в чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП.
Конкретните
цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите
към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж.
http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и
http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е
насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са
съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението
по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение
на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по
чл. 171, т. 2а ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани
при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е
употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната
табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.
Наложената
принудителна административна мярка съответства и на целта на закона и е в
съответствие с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали
от т.нар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се характеризира
със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено,
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
нарушение по чл. 150 ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и
процесуално правни предпоставки. Процесната принудителна административна мярка
не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез
неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат
- подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя
на ПТП, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението.
Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по
чл. 171, т. 2а от
ЗДвП е временно "отнемане" на средството за извършване на
нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия
собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на
регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата,
респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Превес тук
следва да се даде на обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги
следва да се съобразява с основната цел на закона.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което
жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
От ответната страна не се претендират
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на **** ООД срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0243-000082 от
04.03.2021 г., издадена от началника на РУ – Б.към ОД на МВР – М., с която е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Съдия:/п/