РЕШЕНИЕ
№ 2433
гр. С., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110127600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът Ф. С. Ф. е предявил срещу ответника [фирма] при условията на обективно
съединение осъдителни искове за заплащане на сумите от 5000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди по л.а. „БМВ 728 IA“, с рег. № С0 9290 СХ, сумата от
742 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума
за периода от 02.12.2019г. до 18.05.2021г., за сумата от 1080 лв. представляваща
обезщетение за претърпяна загуба в размер на платения наем на заместващ автомобил за
периода от 02.12.2019г. до 18.05.2021г., вследствие на ПТП от 02.12.2019 г., предизвикано
от водача на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №], чиято „Гражданска отговорност“ е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху вземанията за главници от
датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът Ф. С. Ф. твърди, че на 02.12.2019г. в гр. С., е настъпило ПТП, предизвикано
по вина на водача –В.С. К., който при управление на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №],
движейки се по стария път между гр. С. и гр. Б. ударил лек автомобил „БМВ 728 IA“, с рег.
№ [рег. №] последователно в заден десен калник, централно отзад и в предната му лява част,
вследствие на което му нанесъл значителни материални вреди. Поддържа, че към момента
на настъпване на ПТП за л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №] е била налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника [ФИРМА], поради което същият
отговарял за причинените вреди от застрахования при него водач. Сочи, че същите са
описани в опис по претенция № 10119100100229, като тяхната стойност възлиза на 5000 лв.,
която претендира от ответника, ведно със сумата от 742 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на инцидента до датата на исковата молба,
както и сумата от 1080 лв. за обезщетение за претърпяната загуба в размер на платения наем
за друг автомобил за периода от инцидента до датата на исковата молба. Претендира законна
лихва и разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [ФИРМА] е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на другия участник в инцидента. Оспорва предявените искове като неоснователни с
възражението, че последният не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е
причинено процесното ПТП. Поддържа, че вината за инцидента е на ищеца, който
управлявал автомобила си с несъобразена скорост. При условията на евентуалност навежда
възражения за съпричиняване и за това, че инцидентът бил случайно събитие. Оспорва иска
за обезщетение за пропуснати ползи по основание и размер. Оспорва като завишен по
размер и иска за обезщетение за щетите върху автомобила на ищеца, като поддържа, че
същите се дължали на експлоатационни и/или естествени причини. Твърди, че е налице
тотална щета. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното обезщетение за забава. Оспорва претенцията за разноски на ищеца като
недоказана. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед становището на ответника като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото съдът е отделил
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №] със
[ФИРМА] към датата на инцидента.
От представените по делото материали по щета № 10119100100229 по описа на
застрахователя-ответник, се установява, че същата е образувана по заявление за изплащане
на обещзетение за вреди на МПС от Ф. С. Ф. от 03.12.2019г. във връзка с процесното ПТП.
Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния
механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило
същото, и върху размера на дължимото обезщетение.
Спорните обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от
съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол от 02.12.2019 г.,
събраните гласни доказателства и заключението на двете изслушани САТЕ.
Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от
водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само
имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно доказателство
за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е подписан от името
на двамата водачи, като оспорването на подписа на другият участник в процесното ПТП
В.С. К. не е доказано от страна на ответника. Напротив, разпитан в качеството му на
свидетел същият потвърждава лично подписа си под протокола. Наред с това вещото лице
М.Г. Марино по изслушаната съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и обосновано след преценката му по реда на чл. 202 ГПК, потвърждава, че
2
подписът в графа „Подписи на водачите“ в позиция „А“ е положен от В.С. К..
От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 02.12.2019г. около 17:15ч. при движението
по Републикански път I-8 с посока от гр. С. към гр. Б., където водачът на лек автомобил
„Алфа Ромео“ с рег. № [РЕГ. №] поради частично навлизане в лентата за насрещното
движение реализирал ПТП в задната дясна част на изпреварващия го в същия момент лек
автомобил „БМВ 728 И“ с рег. № [РЕГ. №]. Съгласно описаното в протокола водачът на
лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № [РЕГ. №] предприел изпреварване на лек автомобил
лек автомобил „БМВ 728 И“ с рег. № [РЕГ. №], като при завършване на маневрата
реализирал удар с предната лява част на изпреварвания автомобил. В протокола са отразени
видими щети по лек автомобил „БМВ 728 И“ с рег. № [РЕГ. №] – увредена задна броня,
увредена задна дясна врата и др.
По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характер
на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият
обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на
ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния
документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са
постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не
освобождава ищеца, в случай на оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни
факти, при които е настъпило ПТП.
В случая като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Показанията на свидетелката А.П.П. подкрепят изцяло обективираните в двустранния
протокол констатации относно обстоятелствата по настъпването на процесното ПТП.
Свидетелката излага подробно и последователно как около 17:30-18 ч. в началото на месец
декември 2019 г. станала неволен свидетел на ПТП на пътя от град С. до град Б.. Заявява, че
движейки се зад лек автомобил марка „БМВ“ възприела как последният предриел маневра
по изпреварване на лек автомобил „Алфа Ромео“, който завил рязко вляво и го ударил. След
като лекият автомобил марка „БМВ“ приключил предприетата маневра лекият автомобил
„Алфа Ромео“ го ударил втори път отзад. Свидетелката сочи, че след това лекият автомобил
„БМВ“ почти спрял, при което другият автомобил го изпреварил и прибирайки се го
навлязъл отново рязко в траекторията му на движение, с което го ударил в предната лява
част.
Свидетелят В.С. К. дава сведения, че е участвал в ПТП, настъпило през зимата на
2019г. малко преди входа на гр. Б.. Сочи, че лекият автомобил „БМВ“ го доближавал с бърза
скорост, поради което свидетелят подал звуков сигнал, същият го отминал и го закачил
съвсем леко от лявата му страна. Заявява, че тръгнал след автомобила, но водачът му рязко
спрял, при което го ударил отзад. Сочи, че след това, заобикаляйки лекия автомобил „БМВ“
го ударил и от неговата лява страна. Участниците съставили протокол за инцидента.
Събраните свидетелски показания с разпита на свидетелката А.П. относно механизма
на ПТП следва да бъдат кредитирани като дадени от незаинтересовано от изхода на делото
лице, възпроизвеждащо непосредствено възприети от него обстоятелства, кореспондиращи
помежду си в частта относно мястото, времето и обстоятелствата по настъпване на ПТП,
както и подкрепени изцяло от приетите писмени доказателства. Поради несъответствието
им с последните и след внимателния им анализ като непоследователни и вътрешно
противоречиви съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частите, в които същият
заявява, че първото съприкосновение между двата леки автомобила е настъпило поради
навлизане на лекият автомобил марка „БМВ“ в траекторията на управлявания от свидетеля
лек автомобил, а вторият – поради рязкото му спиране.
3
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа
събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат
от виновното противоправно поведение на водача на л. а. "Алфа Ромео", с ДК № [РЕГ. №].
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението,
да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени
вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни
средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на
движението. Установеното в случая поведение на В. К. се явява в нарушение на вмененото
на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение преди предприемане на маневра да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга страна ал. 2 на същата
цитирана разпоредба предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.
Няма данни по делото, че водачът В. К. да е положил необходимата грижа за това,
напротив, от показанията на другия разпитан свидетел А.П. се установи, че той рязко се е
отклонил и е навлязъл в съседната пътна лента на изпреварващия го в този момент лек
автомобил марка „БМВ“, което предполага, че не е съобразил конкретната пътна обстановка.
Механизмът на последващите два удара освен несъобразителност навеждат на съмнение и за
тенденциозност в поведението на водача. При доказателствена тежест за ответника същият
не е ангажирал доказателства за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция
чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства. Ответникът не доказва
наличието на случайно деяние, нито конкретно поведение на ищеца, от което да може да се
обоснове извод за наличието на съприиняване.
И двете приети по делото съдебно-автотехнически експертиза дават обосновано
заключение, че всички повреди по л. а. "БМВ 728 IА", с ДК № [ДК], описани в двустранния
протокол за ПТП и отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са
настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения
механизъм на настъпването му.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л. а. "Алфа Ромео", с ДК № [РЕГ. №], виновно е предизвикал ПТП,
в причинна връзка с което са нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил
л.а."БМВ 728 IА", с ДК № [ДК]. Следователно правопораждащият фактически състав по чл.
432 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
По отношение на спорния между страните въпрос за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че същият следва да бъде определен именно на база средни
пазарни цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на приложения № 1-6 на
Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ
(отм.). При предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ
(идентичен с чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС
по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по
описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Д. във варианта, който сочи сумата от
4
4340,03 лв. като необходима за възстановяването на л. а. "БМВ 728 IА", с ДК № [ДК] на база
средни пазарни цени, при което не се вземат предвид стойностите на фирмения сервиз, тъй
като към датата на ПТП увреденият автомобил не е бил в гаранция, доколкото същият е бил
в експлоатация за период от 19 години.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан до сумата от
4340,03 лв., до която следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
5000 лв. същият следва да бъде отхвърлен.
Основателен и доказан в пълния предявен размер е другият предявен иск за
имуществените вреди в размер на 1080 лв. за платения от ищеца наем на автомобил за
периода от ПТП до датата на исковата молба. От разпита на свидетеля Иларион Яниславов
Пановски, чиито показания следва да се кредитира като незаинтересовани, последователни и
безпротиворечиви, по делото се установява, че по устна уговорка между двамата ищецът му
е плащал наем в месеците, в които му се е налагало да ползва лек автомобил, от 50-60 лв.,
или общо около 1500-1600 лв. за целият период след инцидента. С оглед диспозитивното
начало в процеса този иск следва да бъде уважен за предявения размер от 1080 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде присъдена и
законната лихва върху двете главници от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
Установява се, че на 03.12.2019 г. ищецът поканил ответника да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди от увреждане на собственото му МПС.
На основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок за определяне и изплащане
на обезщетение, който тримесечен срок е започнал да тече от датата на извънсъдебната
претенция – 03.12.2019 г., и е изтекъл на 03.03.2020 г. Възражението на ответника за изтекла
погасителна давност е неоснователно, тъй като от тази дата до датата на предявяване на иска
(18.05.2021г.) не е изтекъл законоустановеният тригодишен давностен срок.
Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до сумата от 531,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
4340,03 лв. за периода от 04.03.2020г. до 18.08.2021г., изчислено от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на онлайн калкулатор, и да се отхвърли за периода 02.12.2019 г. до
03.03.2020г. /включително/ и за разликата до пълния предявен размер от 742 лева за като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в размер на общо 947, 88 лв., съгласно списъка,
обективиран в изказването на процесуалния му представител в последното проведено по
делото открито съдебно заседание. Възражението на ответника за прекомерност на платения
адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно по арг. от чл. 2, ал. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и с оглед уважената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 826,95 лв. за разноски по делото.
Ответникът претендира общо 1026 лв. за разноски, съобразно представен списък по
чл. 80 ГПК (на л. 95 от делото). С оглед на отхвърлената част от предявените искове съдът
намира, че от тази сума му се следват 130,76 лв. за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на Ф.
С. Ф. ЕГН **********, със съдебен адрес: г[адрес], на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от
4340,03лв., представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за имуществените
вреди по лек автомобил „БМВ 728 IА с рег. № [ДК] по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ във връзка с реализирано на 02.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие в
гр. С. по вина на водача на лек автомобил с марка „Алфа Ромео“ с рег. № [РЕГ. №], ведно
със зако нната лихва върху сумата от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 531,65 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума за периода от 04.03.2020г. до 18.05.2021г. като
ОТХВЪЛРЯ исковете за главница за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. и за
обезщетение за забава за разликата до пълния предявен размер от 742 лв. и за периода от
02.12.2019г. до 03.03.2020г. като неоснователни.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на Ф.
С. Ф. ЕГН **********, със съдебен адрес: г[адрес], на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от
1080 лв., представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за имуществените
вреди, представляващи претърпяна загуба в размер на платен наем за автомобил за периода
от 02.12.2019г. до 18.05.2021г., по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ във
връзка с реализирано на 02.12.2019 г. пътно-транспортно произшествие в гр. С. по вина на
водача на лек автомобил с марка „Алфа Ромео“ с рег. № [РЕГ. №], ведно със законната лихва
върху сумата от 18.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на Ф.
С. Ф. ЕГН **********, със съдебен адрес: г[адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 947,88 лв., лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА Ф. С. Ф. ЕГН **********, със съдебен адрес: г[адрес] да заплати на
[фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 130,76 лв , представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6