Решение по адм. дело №1646/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Л. Г. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Хисаря, чрез адвокат И. К., срещу Решение № 273р-6960/17.07.2025г. на Началника на Районно управление Хисаря към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което е наредено да се отнеме Разрешение № 20160264696 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия със срок на валидност 24.02.2022 г. – 23.02.2027г. и да се изземе от жалбоподателя дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев /ловна пушка/ марка „ИЖ“, калибър 12, № 8147.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че ответникът не е съобразил, че основанието за отнемане на процесното разрешително в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ може да бъде само влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че в случая е наложена привременна мярка по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, която не подлежи на обжалване и има действие до издаване на самата заповед или отказа за това. Сочи се, че не е спазена презумпцията за невинност по чл. 6, ал. 2 от Конвенцията за правата на човека, чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл. 16 от Наказателно – процесуалния кодекс. Сочат се допуснати нарушения на процесуалните правила, поради липсата на уведомление до оспорващия за образуваното административно производство. Твърди се, обжалваният акт е немотивиран. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

2. Ответникът – Началника на Районно управление Хисаря към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт П., в отговор на жалбата поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

3. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

4. С. Л. Г. Г., в изпълнение на определение № 876/15.07.2025г., постановено по гр. дело № 1445 по описа за 2025 г. на Районен съд – Карлово, на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие била издадена заповед за незабавна защита № 22/15.07.2025 г., с която му били наложени следните мерки: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. Д. К. и забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, със срок до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН.

5. Решение № 273р-6960/17.07.2025г. на Началника на Районно управление Хисаря към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, на основание чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, било отнето издаденото на Л. Г. Г. Р. № 20160264696 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие срок на валидност 24.02.2022 г.

6. С протекло от 17.07.2025г. служители на РУ Хисаря иззели от Л. Г. Г. дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев /ловна пушка/ марка „ИЖ“, калибър 12, № 8147.

7. Според справка от Районен съд – Карлово, образуваното гр. дело № 1445 по описа за 2025 г. към момента не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

IV. От правна страна:

8. Според чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в правомощията на началниците на РУ на МВР е да издават разрешения или откази за издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. При това положение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Органите на МВР, по смисъла на чл. 152, ал. 1 от ЗОБВВПИ упражняват контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия. Според чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ тези органи имат правомощието да отнемат издадените разрешения по реда на закона и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.

Нормата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда като основание за отнемане на вече издадени разрешителни настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1 т. 10.

Правилото на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ поставя забрана за издаване на разрешително за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на лица, на които са на наложена през последните три години мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

Мерките за защита от домашно насили са разписани в чл. 5, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ЗЗДН, сред тях са: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда.

По аргумент от чл. 15, ал. 8 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 5 ЗЗДН, заповедта за защита и заповедта за незабавна защита преследват поставената от закона цел - бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Тоест двата акта имат идентичен правен ефект като незабавната защита се отличава единствено по привременния си характер и служи като своеобразна принудителна обезпечителна мярка до приключване на съдебния спор. По тази причина срокът на действие на заповедта по чл. 18 ЗЗДН се приспада при определяне на срока на заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН (чл. 5, ал.2 ЗЗДН).

Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12- 15 ЗЗДН съдебно решение и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН, какъвто е настоящия случай.

В случая спрямо оспорващия е била издадена заповед за незабава защита по чл. 18 ЗЗДН, с която са му наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗДН.

За целите на ЗОБВВПИ е ирелевантно на кое основание е наложена мярката. За законодателя е достатъчен фактът на налагане на такава мярка. Този факт по делото е безспорен. Законодателят не прави разлика нито с оглед вида на мярката по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, нито с оглед на съдебния акт, с който е наложена. По съдържанието на правните си последици /вкл. за наличието на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ/, заповедта по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН не се различава от акта, постановен по реда на чл. 15 от ЗЗДН – и в двата случая се налагат мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

За приложимостта на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. А с оглед наложената на оспорващия мярка по чл. 18 ЗЗДН, визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена. обстоятелствено, че към момента образуваното гр. дело № 1445 по описа за 2025 г. на Районен съд – Карлово не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, не означава, че не са налице предпоставките за отнемане на разрешителното.

По правилото на чл. 18, ал. 3 ЗЗДН, при прекратяване на производството по делото издадената заповед за незабавна защита се обезсилва и влязлото в сила определение се изпраща на районните управления на Министерството на вътрешните работи и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес и по установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.

Относно правния ефект на обезсилването на съдебните актове в съдебната практика непротиворечив се приема, че при прекратяване на съдебното производството поради неговата недопустимост, недопустими се явяват и издадените в производството съдебни актове по съществото на спора (така Тълкувателно Решение 7/2014 гр. по тъл. дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии; Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд; Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд).

В случая заповедта по чл. 18 ЗЗДН няма характер на правораздавателен съдебен акт, а представлява съдебен акт за налагане на принудителна обезпечителна мярка. Сходна на тази категория актове се явяват административните актове, с които се прилагат принудителни административни мерки, респ. съдебните актове, с които се допуска предварително изпълнение на административен акт или се спира изпълнението на такъв. Характерно за всички тях е, че преследваната цели по правило е свързана с регулиране на обществени отношения, изискващи незабавна и превантивна защита.

При тази правна регламентация настоящият състава намира, че макар в нормата на чл. 18, ал. 3 ЗЗДН законодателят да е използвал термина „заличава“, в случая следва да се разбира отпадане прилагането на мярката за напред, без това да засяга факта на нейното налагане. Тоест породеният от тези категория актове правен ефект не може да бъде заличен в същинския смисъл на отпадане с обратна сила на настъпилите правни последици, какъвто ще бъде случаят с нищожния административен акт или обезсиленото съдебно решение.

По тази причина действието на прекратяване и обезсилването на заповедта е занапред и по същество в такава една хипотеза не се променя обстоятелството, че спрямо съответното лице е била наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН. Иначе казано евентуалното прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка (в този смисъл Решение № 2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., VII о.; Решение № 3561 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г., VII о.).

Горният извод се подкрепя и от новелата на чл.19, ал. 2 ЗЗДН, според която заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тоест дори в хода на производството да е установено, че прилагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е необходимо и спорът да приключва с отказ за издаване на заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН, фактът на наложените със заповедта по чл. 18 ЗЗДН мерки не се счита заличен.

И в двете разгледани хипотези разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ определя като релевантен единствено фактът на налагане на мярката, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане (в този смисъл: Решение № 12898/20.12.2023 г. по адм. дело № 5146/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 2113/27.02.2023 г. по адм. дело № 6372/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 7239/12.06.2024 г. по адм. дело № 10594/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.; Решение № 65 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7728/2024 г., VII о.).

Правилото на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е ясно и не може да има съмнение, че след като от налагането на мярката по ЗЗДН не са изтекли три години, то за заявителя седи абсолютна императивна забрана да притежава, респ. да му бъде издавано разрешително. В случая контролният орган при правилна преценка на установените в хода на производството факти е упражнил предоставеното му по закон правомощие да отнеме разрешението на жалбоподателя за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна

V. По съдебните разноски:

9. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Г. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Хисаря, чрез адвокат И. К., срещу Решение № 273р-6960/17.07.2025г. на Началника на Районно управление Хисаря към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив.

ОСЪЖДА Л. Г. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Хисаря да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.