Разпореждане по дело №295/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Депозирана е жалба от от ЕТ „Мистейона –М. С.“ [населено място], с ЕИК ***, действащ чрез пълномощника адв. Т. Б., против Решение № 176/10.07.2024 г., издадено от директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240009-023-0001895/25.06.2024 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис [област].

Излага съображения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че в хипотезата на предварителното обезпечение, органът по принудително изпълнение следвало несъмнено да установи, че без налагането на подобно обезпечение събирането на задълженията ще се осуети или значително ще се затрудни, доколкото съществува риск от разпореждане с активи във вреда на фиска, т.е. следвало да обоснове обезпечителната нужда от налаганата мярка. В този смисъл счита за неотносими са твърденията на горестоящия орган, че липсата на друго имущество представлявала обезпечителна нужда. По тази логика наличното имущество на всяко ревизирано лице можело да бъде запорирано с твърдение, че поради липсата на друго имущество възниква обезпечителна нужда, което се явявало логически парадокс.

На следващо място сочи, че в конкретния случай се касаело за предварителни обезпечителни мерки и единственият критерий за тяхното налагане съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК бил предотвратяване на действия с имущество на лицето, вследствие на които събирането на бъдещите задължения ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Следователно, органите по приходите били длъжни да мотивират издаденото ПНОМ с ясни доводи защо считат, че съществува риск лицето да се разпореди е имуществото си за сметка на фиска в един евентуален бъдещ момент, при това - в размери, които ще осуетят събирането на задълженията му. Такъв анализ не се съдържал в ПНОМ, поради което наложеното обезпечение не отговоря на обезпечителната нужда и в тази насока.

Въвежда доводи, че при предварителните обезпечителни мерки не намирали приложение основанията за отмяна на обезпечителните мерки, визирани в чл. 208 от ДОПК. Критериите за отмяна на предварителни обезпечителни мерки се съдържали единствено в чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съгласно която норма достатъчно основание за отмяна било неизпълнението на задължението на органа по приходите да приложи изискванията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК.

Намира за неприемливи твърденията на горестоящия орган, че лицето било извършило разпореждане с имуществото си в периода между отмяната на предходните обезпечителни мерки и налагането на новите. Преди всичко, касаело се за продажбата на идеални части от два имота - земя/пасище, с данъчни оценки съответно ** лв. и ** лв. Счита, че подобно действие не можело да се приравни на опасност от разпореждане с имущество, което да послужи за удовлетворяване на бъдещи претенции на органите по приходите.

Релевира твърдения, че в случая биле налице и предпоставките да се приеме, че приходната администрация допуснала злоупотреба с права, а именно отменила обезпечителните мерки на 14.06.2024 г. и предприела действия по отправяне на искане за налагане на нови обезпечителни мерки на следващия работен ден – 17.06.2024 г.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че при предходният запор върху МПС бил наложен единствено върху едно от МПС на ЕТ – МПС с рег. № [рег. номер]. Върху което превозно средство бил наложен запор и с оспорените обезпечителни мерки, т.е. липсвало разпореждане с вещта.

Излага съображения, че обезпечението не следвало да води до сериозно възпрепятстване дейността на лицето, най-малкото с оглед възможността то да функционира, за да може да изпълни своите задължения. Последният аргумент бил изрично залегнал в нормата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, при това - именно в частта относно предварителните обезпечителни мерки. Цитираните изисквания трябвало да бъдат стриктно спазвани от органите на принудителното изпълнение, а изпълнението им да бъде изследвано в самото постановление за налагане на обезпечителни мерки, за да се установи съответствието му със законовата уредба. В конкретния случай това не било сторено, което представлявало основание за отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. От страна на приходните органи не бил изследван подробно характерът на дейността на лицето, източниците на финансирането й, начинът на функциониране на дружеството за реализиране на стопански печалби, и т.н. Предвид това не било установено дали запорът на банкови сметки няма да възпрепятства основната дейност на ревизираното лице и дали няма да осуети плащането на евентуални задължения със собствени средства.

Оспорва изцяло мотивите в обжалваното решение, с които било прието, че обезпечителните мерки били обосновани с оглед липсата на друго имущество и очаквания размер на публичните задължения. Така въведените мотиви били изцяло формални и се основавали на предположения, а не на конкретни факти и обстоятелства.

Във връзка с гореизложеното счита, че органите по приходите не са извършили анализ на събрани доказателства, не са формирали собствени констатации въз основа на тях, а очакваният размер на задължението не е формиран в настоящото ревизионно производство, а в друго такова.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 176/10.07.2024 г., издадено от директор на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240009-023-0001895/25.06.2024 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, офис [област] и присъди деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: ЕТ „Мистейона –М. С.“ [населено място], с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: [населено място] ***, [улица], [адрес], чрез адв. Т. Б. Т., в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на ТД на НАП гр.Пловдив, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: ЕТ „Мистейона –М. С.“ [населено място], с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: [населено място] ***, [улица], [адрес], чрез адв. Т. Б. Т.;

ОТВЕТНИК: Директор на ТД на НАП - Пловдив, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА като доказателства по делото: *****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****

*****.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като в 14 – дневен срок от получаване на препис от настоящето разпореждане следва да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани.

ЗАДЪЛЖАВА ответника – Директор на ТД на НАП – Пловдив, в 7-дневен срок от получаване на настоящето разпореждане да представи по делото в заверено копие Заповед за възлагане на ревизия № Р-16000924002410-020-001/17.05.2024 г., ведно с доказателства за връчването й на ЕТ „Мистейона –М. С.“ [населено място], с ЕИК ***.

УКАЗВА на ответника – Директор на ТД на НАП – Пловдив, че не представя доказателства относно формирането на извода за публично вземане в предполагаем размер от *** лв.

УКАЗВА на директора на ТД на НАП – Пловдив, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024 г., от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.