Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/……………………2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора А. Атанасов и секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 2564/2022г., по описа на Административен съд-гр.Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез ст. юриск.
Б.Н. срещу Решение № 1153/26.08.2022 г. по НАХД № 503/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №
03-2100143/03.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което на „Елпак Лизинг“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за
нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от КТ.
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на Районен съд – Варна, като се релевират основанията на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/, приложим по изричното
препращане на чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е
незаконосъобразен като постановен при неправилно тълкуване на приложимия
материален закон, поради което следва да бъде отменен. Сочи, че от установената
фактическа обстановка се прави категоричен извод за съставомерността на
извършеното нарушение, като въззивният съд неправилно възприел от
доказателствата по делото, че не било налице извършено нарушение. Излага
твърдения, че посоченото в трудовия договор между наказаното дружество и
служителя А.Б.място на работа е неточно и непълно, което нарушавало
изискванията на чл. 66, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от КТ. Моли за отмяна на
оспореното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да се
потвърди. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, представлява се от ст. юриск. Б.Н., редовно упълномощен. Поддържа
изложеното в касационната жалба, като моли за отмяна на въззивното решение и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Елпак
Лизинг“ ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмен
отговор на касационната жалба я оспорва изцяло, счита на подробно изложени
основания, че Районен съд – Варна е постановил правилно решение, което обуславя
липсата на предпоставки за неговата отмяна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорването, което налага извод за
нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.
Наведените доводи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страни следното:
Предмет на касационен контрол е Решение №
1153/26.08.2022 г. по НАХД № 503/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е отменено НП № 03-2100143/03.11.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елпак Лизинг“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 КТ за извършено нарушение на
чл. 66, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от КТ.
При произнасянето по съществото на спора
районният съд е установил от фактическа страна, че „Елпак Лизинг“ ЕООД в
качеството си на работодател е сключил трудов договор № 11160 от 01.06.2021 г.
със служителя А.Б., назначен на длъжност „търговски представител“, като за
място на работа било посочено „Офис Плевен“, без да бъде посочен адрес или
друга конкретизация. На 07.10.2021 г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, при
която установили липсата на допълнителна конкретизация на мястото на работа на
служителя. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 03-2100143/25.10.2021 г. за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 1, вр. чл. 66, ал.
3 от КТ за това, че работодателят не е определил конкретното място на работа за
лицето А.Б.. АУАН бил връчен на представител на наказаното дружество без
възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното
НП, като Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна възприел изцяло
фактическата обстановка в АУАН и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.
1 от КТ наложил на „Елпак Лизинг“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 66, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от КТ.
Въззивният съд приел в мотивите на
издадения от него акт, че АУАН и НП са издадени от компетентен за това орган и
в предвидения срок, като съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Приетата в оспореното решение фактическа
обстановка съдът установил въз основа на събраните и изготвени по установения
ред доказателства и доказателствени средства – материалите по
административнонаказателното производство – протокол за извършена проверка,
АУАН, НП, показанията на свидетелите Игнатов и Иванова и др.
За да отмени оспореното пред него НП,
съставът на Районен съд – Варна приел, че посоченото в трудов договор №
11160/01.06.2021 г. като място на работа за лицето А.Б.„офис Плевен“ е
достатъчно с оглед диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ. Изписването по този начин на мястото на работа по никакъв начин не
нарушавало изискванията на КТ, поради което въззивната инстанция счела за
неправилни констатациите на административнонаказващия орган.
В допълнение, първостепенният съд е развил
доводи за това, че нормата на чл. 66, ал. 1 от КТ не притежава императивен
характер, като дори непосочването в трудовия договор на място на работа на
даден работник или служител не би могло да обуслови квалифицирането му като
административно нарушение.
Като обсъди в съвкупност събраните в
производството доказателства, касационният състав приема, че обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила поради следните
съображения:
По смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ
„място на работа“ се смята седалището на предприятието, с което е сключен
трудовият договор, доколкото друго не е уговорено и не следва от характера на
работата. Законът не съдържа императивно изискване за посочване на мястото на
работа в трудовия договор, а единствено указва, че то се определя със самия
трудов договор. Съставът на Районен съд – Варна е достигнал до правилния извод,
че дори при липса на посочване в договора на място на работа, то е определяемо
по силата на чл. 66, ал. 3 от КТ, според която място на работа е седалището на
дружеството, с което е сключен договорът, доколкото друго не е уговорено или не
следва от характера на работата.
Правилни са
констатациите на въззивния съд, че липсата на императивна законова регламентация,
която позволява в трудовия договор да отсъства изрично посочено работно място, обосновава
извод, че същото не може да бъде квалифицирано като административно нарушение
по смисъла на чл. 415, ал. 1 от КТ. Гореизложеното налага извод за неправилно тълкуване на
материалния закон от наказващия орган и несъставомерност на вмененото
нарушение.
Предвид
гореизложеното, Районен съд – Варна е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на
ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция се явява основателна. Пред касационния съд е представен
договор за правна защита и съдействие от 09.11.2022 г. /л. 22 от преписката/,
от който е видно, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 720 лв. Съдът намира възражението на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, поради което присъжда на
ответната страна сторените разноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/
лева, определено по методиката на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
настоящата инстанция.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 и чл. 63д от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1153/26.08.2022г.
по НАХД № 503/2022г. по описа на Районен съд – Варна, II състав, с което е отменено Наказателно постановление
№ 03-2100143/03.11.2021г..
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна да заплати на „Елпак Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 720 /седемстотин
и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.