Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

10.07.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			II–ри наказателен	състав
На	двадесети февруари				Година	2020

В открито заседание в следния състав:

Председател:							ВЯРА АТАНАСОВА
Секретар:	Десислава Стоянова
като разгледа докладваното от				Съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	22		по описа за			2020	година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Ц. ТОНОВ Й. *** в качеството си на ЕТ „Озирис – Ц.Й.“*** е обжалвал Наказателно постановление № 06-001063/18.12.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Оплакванията в жалбата са свързани, както с неправилно прилагане на материалния закон, така и с възведеното в административните актове описание на нарушението, като за последното се счита, че не отговаря на действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва, че на посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението лицето М.Л.П. е имала сключен трудов договор с друг работодател, но не и с жалбоподателя, тъй като между тях не е имало постигната договореност за трудово правоотношение. По тази причина П. не е извършвала трудова дейност, с оглед на което не е имало и необходимост от сключване на трудов договор. Вместо да отчетат тези обстоятелства, актосъставителят и наказващият орган неправилно са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ. На тези основания се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. Елена Михова от ВрАК счита, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен, като в представената писмена защита са развити подробни доводи в тази насока.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Мая Кирилова е изразил становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на горното.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 03.12.2019 г. към 10,00 часа свидетелите С.Ц., Д.И. и Т.И., всички служители на Д „Инспекция по труда“ гр. Враца, извършили проверка по сигнал за трудова злополука в оранжерия за производство на зеленчуци,            намираща се в землището на с. Брусен, общ. Мездра, стопанисвана от ЕТ „Озирис – Ц.Й.“***. По същото време свидетелката М.П. била в складовата база на оранжерията, където садила семена за разсад. Контролните органи предварително се били информирали за лицата, с които собственикът на проверявания обект имал сключени трудови договори, регистрирани в НАП. При пристигането си на място проверяващите предоставили на част от работещите, включително на свидетелката П., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършване на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство. Собственоръчно П. попълнила декларацията, в която посочила, че работи на длъжност „садене на семена“ в оранжерия на ЕТ „Озирис – Ц.Й.“*** за 03.12.2019 г. с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, срещу трудово възнаграждение в размер на 25 лева на ден, без сключен трудов договор. Тъй като екземпляр от трудовият договор не бил представен, контролните органи задължили едноличния търговец да депозира необходимата документация на 10.12.2019 година в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“. На въпросната дата били представени поисканите документи, включително трудовите досиета на работниците. Прегледът на документите касателно М.П. показал, че трудовият й договор с ЕТ „Озирис – Ц.Й.“*** е сключен на 03.12.2019 г. и е регистриран в ТД НАП офис гр. Враца на 03.12.2019 година в 14:34:04 часа, според приложената справка от приходната агенция. При това положение свидетелката Ц. съставила на едноличния търговец АУАН за нарушение на чл.63 ал.2 КТ. Изготвен бил и протокол, съдържащ резултатите от проверката на 03.12.2019 г. и 10.12.2019 г.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Б.Ц., Д.Д.И. и Т.Д.И..

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитана М.Л.П., която в показанията си признава, че на инкриминираната дата е била в оранжерията за производство на зеленчуци, стопанисвана от жалбоподателя, но отрича да е полагала трудова дейност с мотива, че само е помагала на работещите в оранжерията.

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от ЕТ „Озирис - Ц.Й.“***,  намира същата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е допуснал до работа лицето М.Л.П., без да й предостави екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление, заверено от ТД НАП. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ. С въпросната разпоредба законодателят е въвел забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди да му е предоставил документите по ал.1 на чл.62 КТ, а именно екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът счита, че същите подкрепят изложената в административните актове фактическа обстановка. За да е налице нарушение по смисъла на чл.63 ал.2 КТ е необходимо, на първо място, да има сключен трудов договор, подписан от работодателя и работника, екземпляр от който да бъде предоставен на работника преди постъпването му на работа, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП за неговата регистрация, което след одобрение също да бъде връчено на работника. Съгласно чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 КТ, трудовият договор е формален и се сключва в писмена форма между работодателя и работника или служителя преди постъпване на работа. В настоящият случай, на л.16 от делото е приложено заверено копие от трудовия договор, сключен между П. и жалбоподателя, който според показанията на свидетелките Ц., И. и Т. И. е предоставен за нуждите на проверката. От разпита на тези свидетелки безспорно се установява, че на инкриминираните дата и час П. е садила семена за разсад, като по този начин е престирала работна сила при жалбоподателя. Същевременно, от съдържанието на приложената на л.17 от делото справка става ясно, че уведомлението за сключения с нея трудов договор е депозирано в ТД на НАП по електронен път в 14:37:04 часа на същата дата. Налице е сключен договор с дата 03.12.2019 год. от жалбоподателя с М.П., който, макар и регистриран в последствие в НАП, позволява да се приеме, че лицето действително е работило за едноличния търговец. Това обстоятелство коректно е било вписано в попълнената от самата П. декларация с дата 03.12.2019 год. Разпитана като свидетел в хода на съдебното следствие, същата отрича да е извършвала трудова дейност с твърдението, че се е опитвала да помогне на работещите в оранжерията. Подобно обстоятелство обаче не е било отразено в съдържанието на декларацията, предоставена от контролните органи, която свидетелката твърди, че самостоятелно е попълнила. При това положение съдът не кредитира тези нейни твърдения и приема, че към момента на проверката едноличният търговец е имал качеството на работодател по отношение на М.П. и като такъв не е изпълнил задължението си по чл.63 ал.2 КТ. Основания за този извод се съдържат в писмените доказателства. Видно от приложената декларация, М.П. е посочила, че в деня на проверката е работила в проверявания обект. При това положение същата дължи едно продължително и многократно изпълнение на задълженията си като работник, което е едно от основните белези на трудовия договор при предоставяне на работна сила. Видно от съдържанието му, въпросният договор на лицето с едноличния търговец е от 03.12.2019 г., от което следва извода, че работникът се е задължил да постъпи на работа този ден. Същевременно трудовият договор не е бил регистриран в системата на НАП, според справката от приходната агенция. Това е станало едва на 03.12.2019 г. в 14:37:04 часа, т.е. 4 часа и 37 минути след извършената проверка от контролните органи. На база обсъдените дотук доказателствени източници, съдът приема, че към момента на проверката 03.12.2019 година между П. и едноличния търговец е имало сключен трудов договор. Безспорно, нормата на чл.63 ал.2 КТ задължава работодателя да представи на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП. В становището си пред съда процесуалният представител на жалбоподателя е изразил доводи в смисъл, че км момента на проверката П. е имала сключен трудов договор с друго юридическо лице, което не е било отчетено от проверяващите. Съдът не споделя това становище. Наличието на друго трудово правоотношение у М.П. не е основание за неизпълнение на разпоредбите на Кодекса на труда от страна на жалбоподателя. За да е изпълнен състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, следва кумулативно работникът да е получил екземпляр от подписания Трудов договор и копие от Уведомлението до ТД на НАП. Видно от справката в информационните масиви на НАП, както нееднократно беше отбелязано в настоящите мотиви, договорът е регистриран на 03.12.2019 г. в 14.37:04 часа, което е значителен период от време след проверката, извършена около 10.00 часа. Всички тези обстоятелства, ведно с доказателствата, дават основание да се заключи, че е извършено нарушение по смисъла на визираната законова разпоредба. Безспорно е установено, че лицето М.П. е било допуснато до работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл.63 ал.2 от КТ. За това нарушение законодателят е предвидил имуществена санкция за работодателя в размер от 1500 до 15 000 лева. В настоящия случай, наказващият орган, отчитайки всички обстоятелства по отношение характера на нарушението и степента му на обществена опасност, правилно е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева. При това положение постановлението следва да бъде потвърдено като правилно.

При проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, съдът не констатира наличие на нарушения, както по процедурата касателно тяхното съставяне и връчване, така и относно изискванията за съдържанието им, поради което счита, че не са налице основания за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните са направили искания за присъждане на разноски. С депозираната по делото писмена защита процесуалният представител на наказващия орган е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по този ред страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като ал.5 на същата разпоредба допълва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на процесуалния представител на наказващия орган следва да бъде уважено и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По силата на разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по този ред страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс, като съгласно чл.144 от същия кодекс, за неуредените въпроси субсидиарно се прилага ГПК. Според чл.81т ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, при което и претенцията на юрисконсулт Мая Кирилова за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство е основателно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001063/18.12.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на ЕТ „Озирис – Ц.Й.“*** е била наложена, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, имуществена санкция в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „Озирис – Ц.Й.“*** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца сумата от 100 лева, представляваща  юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

                                                       

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: