МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против А.Я.А. с
последно известно местоживеене *** за това, че на 30.03.2009 година, в град
Плевен, пред органите на МВР – КАТ – Плевен, съзнателно се ползвал от неистински
официален документ за завършено образование – свидетелство за завършено основно
образование, серия Е, 02, регистрационен № 0087011 от 12.06.2002 година,
издадено от СОУ „Крум Попов”- град Левски, като за самото съставяне на
документа не може да му се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.
316 във вр. с чл. 308 ал. ІІ във вр. с ал. І от НК.
В съдебната фаза на процеса и
предвид данните по делото, че подсъдимият е напуснал пределите на страната
наказателното производство е стартирано по реда на чл. 269 ал. 3 НПК.
Представлява се от служебен защитник в лицето на адвокат Б.П., ПлАК, назначен
при условията на чл. 94 ал. 1 т. 8 НПК.
Представителят на РП – Плевен подържа изцяло
така повдигнатото против
подсъдимия обвинение за престъпление
по чл. 316 във вр. чл. 308 ал. 2 във вр. ал. 1 НК. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда като предлага на съда да определи и наложи на
същия наказание в рамките на същото, предвидено в разпоредбата на закона и то към предвидения в минимален размер.
Защитника
на подсъдимия взема становище, че така
повдигнатото против подзащитния му обвинение е доказано. Не оспорва
фактическата обстановка, моли съда да постанови присъда като вземе предвид
младата му възраст, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
ниската степен на обществена опасност на деянието, което е такова на формално
извършване. Моли да бъде определено и наложено наказание към минимума на
предвиденото в закона, чието ефективно изтърпяване да бъде отложено по реда на
чл. 66 НК с подходящ изпитателен срок.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимия А.Я.А. е роден на *** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият има последното си известно местоживеене ***, А.
посещавал СОУ “ Крум Попов” до пети клас, но така и не завършил основното си
образование.
Свидетеля А.Ф. заема длъжността директор на СОУ “ Крум
Попов” град Левски. През периода 2000 – 2002 година в същото училище, като класен
ръководител на ученици от 5 и 6 – ти клас работела свидетелката *** М..
Подсъдимият не притежавал правоспособност за управление на
МПС и нито една категория. През 2009 година решил да се сдобие със свидетелство
за управление на МПС.
На 30.03.2009 година подсъдимият се явил в ОД на МВР –
Плевен сектор “ Пътна полиция”. Депозирал следващото се заявление ведно с набор
от документи в това число и свидетелство за завършено основно образование,
серия Е, 02, регистрационен № 0087011 от 12.06.2002 година, издадено от СОУ
„Крум Попов”- град Левски.
В процеса на обработка на документите на подсъдимия било
установено, че същият не е завършил основното си образование в посоченото
училище като името му не фигурирало в регистрационните книги на училището.
Сигнализирана е РП - Плевен. Образувано е наказателно производство.
В хода на наказателното производство била назначена
графическа експертиза. Заключението по същата установява, че подписът за
директор в свидетелство за завършено основно образование, серия Е, 02, регистрационен
№ 0087011 от 12.06.2002 година, издадено от СОУ „Крум Попов”- град Левски на
името на подсъдимия не е положен от
свидетеля А.Ф., както и че подписът, положен в графата за класен ръководител не
е изписан от свидетелката *** М..
В хода на производството не е установил кой е изготвил
неистинския официален документ свидетелство за завършено основно образование,
серия Е, 02, регистрационен № 0087011 от 12.06.2002 година, издадено от СОУ
„Крум Попов”- град Левски. Подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност
за извършено престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308 ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетелите А.Ф. и *** М., разпитани непосредствено в
съдебно заседание. В същата насока са и писмените доказателства, приобщени по
делото по реда на чл. 283 НПК, приложени към проведеното досъдебно производство
на Районна Прокуратура –заверено копие на свидетелство за завършено основно
образование, серия Е, 02, регистрационен № 0087011 от 12.06.2002 година,
издадено от СОУ „Крум Попов”- град Левски, , справка за подсъдимия, изходяща от
сектор ПП КАТ – Плевен, заявление за издаване на свидетелство за управление на
МПС, подписано от подсъдимия, карта за
медицински преглед на водач на МПС, издадена на името на подсъдимия;
удостоверение за завършен курс за долекарска помощ на името на подсъдимия; удостоверение
за допускане до практически изпит на подсъдимия, изходящо от Автошкола ЕООД
град Враца, заключение по извършената графологическа експертиза, изслушано
непосредствено в съдебно заседание.
При
така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че с поведението
си подсъдимия осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 316 ал. 1 във вр. чл. 308 ал. 2 във вр. ал. 1 НК.
От
обективна страна – на 30.03.2009 година, в град Плевен, пред органите на МВР –
КАТ – Плевен, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за
завършено образование – свидетелство за завършено основно образование, серия Е,
02, регистрационен № 0087011 от 12.06.2002 година, издадено от СОУ „Крум
Попов”- град Левски, като за самото съставяне на документа не може да му се
търси наказателна отговорност.
От
субективна страна подсъдимия извършил
горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието му за обществената опасност и противоправността на
извършваното и на неговият резултат ,като искал настъпването на последния., т.
е при наличието на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК.
Ето защо съдът призна подсъдимият А.А. за
виновен в извършване на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. ІІ във
вр. с ал. І от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия съдът взе предвид като смекчаващо отговорността му обстоятелство младата
му възраст, чистото му съдебна минало, както и оттегчаващите я такива – незачитането на установения в страната правов
ред.
Преценявайки
горните обстоятелства, в процеса на индивидуализация на наказанието съдът
намери, че на подсъдимия А. следва да бъде определено и наложено наказание в
рамките, предвидени в разпоредбата на чл. чл. 316 във вр. с чл. 308 ал. ІІ във
вр. с ал. І от НК при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Ето защо СЪДЪТ определи и наложи на същия наказание на подсъдимия при превес на
оттегчаващите отговорността му обстоятелства. Съдът наложи наказание при условията на чл. 54
ал. 1 НК – три месеца лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване отложи
по реда на чл. 66 НК с тригодишен изпитателен срок. По този начин съдът намери, че адекватно ще бъдат изпълнени
спрямо А. целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал.
3 НПК съдът осъди подсъдимия А. да
заплати сумата от 30 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещо лице в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал.
3 НПК съдът осъди подсъдимия А. да
заплати сумата от 50,24 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещо лице в полза на Од на МВР - Плевен.
При тези
доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: