Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 17.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1665 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 12.09.2019 г.,
издадено от инж. З.С. И. – Зам. директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ -
Велико Търново, оправомощена със Заповед № 1/02.01.2018 г.
на инж. Н. Й. Н. – Директор на РДГ – Велико Търново, с коeто на основание
чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, на Л.И.Г. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 300,00
лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон по изложени подробни съображения, обективиращи
неговата отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощниците адв. Л.В. и Й.Ц., двамата от ВТАК,
поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника гл.
юрисконсулт Ц.С. изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила
при издаването му и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано срещу Л.Г. във
връзка с извършена на 27.02.2019 г. и 28.02.2019 г. проверка от служители на
РДГ – Велико Търново на имот, находящ се в землището на с. Арбанаси,
Община Велико Търново, отдел 338, подотдел „м1” /Констативни протоколи Серия В №
005816/27.02.2019 г. и Серия В № 005818/28.02.2019 г./. При проверката е
установено, че за процесния имот има издадено позволително за сеч №
0475258/08.01.2019 г. за гола сеч на дървесен вид акация и мъждрян, със срок на
провеждане на сечта от 11.01.2019 г. до 31.03.2019 г., но при проверката на
27.02.2019 г. е установено, че е извършена сеч на 14 броя дървета от дървесен
вид бряст и 1 брой от дървесен вид орех, а при проверката на 28.02.2019 г. е
констатирана сеч на още 19 броя дървета от дървесен вид бряст, които не са били
определени и отбелязани за сеч.
Въз основа на посочените констатации на 26.03.2019 г. на жалбоподателя е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № **********, бл. № 005711
за това, че в качеството си на лесовъд на частна практика, за периода от
11.01.2019 г. до 28.02.2019 г. не е изпълнявал задълженията си да следи за
спазване правилата за сеч в отдел 338, подотдел „м1”, в землището на село
Арбанаси, за което има издадено позволително за сеч № 0475258 от 08.01.2019 г.,
а именно да следи да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч
дървета, но в подотдела има отсечени 34 броя дървета от дървесен вид бряст и
орех, които не са определени и отбелязани за сеч – отразено като административно
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии.
Процесният АУАН е подписан и връчен
на жалбоподателя на 26.03.2019 г., без възражения, като такива не са
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП
№ ********** от 12.09.2019 г. от Зам. директора на РДГ - Велико Търново, с
което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии и на основание
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, на Л.И.Г. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300,00 лева.
Видно от приобщените по делото Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на министъра
на МЗХ и Заповед № 1/02.01.2018 г. на директора на РДГ – Велико Търново, наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
Горната фактическа
обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание
от актосъставителя Н.М. и свидетелите по акта И.П., П.Й., както и от
показанията на И.Б. и К.И., двамата присъствали на проверките на процесния имот
на 27-ми и 28.02.2019 г., както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
Във връзка с твърдения
на жалбоподателя, че до 21.02.2019 г. в имота са сечени и извозвани само
дървета от дървесен вид акация и мъждрян, но не и орех и бряст, по делото е
разпитан като свидетел и Атанас Атанасов – шофьор в „Лес Груп 77” ЕООД -
дружеството, извършило сеч през м. февруари 2019 г. в имота в с. Арбанаси.
По делото са
представени и приети като доказателства и писмо на ВТРП по преписка № 543/2019
г., ДП № 194/2019 г. на РУ – Велико Търново, ведно с протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.02.2019 г. и фотоалбум, както и Протокол за претърсване
и изземване от 22.10.2019 г.
С оглед на така установените
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат
всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57 от ЗАНН. При
съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване
правото на защита на жалбоподателя.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно
нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии. Съгласно визираната норма,
лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за
сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч.
да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и
отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на
сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. В
разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 /лице, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, каквото в случая е Л.Г./, на
което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148,
ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В настоящия случай, от представеното и прието като
доказателство по делото Позволително за сеч № 0475258 от 08.01.2019 г., получено от жалбоподателя е видно, че за срока
на провеждане на сечта: 11.01.2019 г. до 31.03.2019 г. в процесния обект за
добив на дървесина следва да се секат само дървета от дървесен вид акация и
мъждрян, което обстоятелство се потвърждава и от приложения карнет – опис за
извършеното маркиране в отдел 338, подотдел „м1” в с. Арбанаси /за сеч са
определени и отбелязани дървета само от дървесен вид акация и мъждрян, като изрично
е отбелязано, че белият бряст не подлежи на сеч /стр. 19 от делото/. Съгласно
приобщените по делото Констативни протоколи Серия В № 005816/27.02.2019 г. и
Серия В № 005818/28.02.2019 г. при извършената проверка в обекта от служители
на РДГ – Велико Търново е установено, че има отсечени обаче 34 броя дървета от дървесен вид бряст /33 броя/ и орех /1
брой/, които не са определени и отбелязани за сеч. Това обстоятелство се
установява и от събраните по делото гласни доказателства от лицата, извършили
проверката на посочените дати и констатирали незаконната сеч, което
обстоятелство не се спори и от самия деец. Тоест, налице е неизпълнение на задължения
и контролни правомощия на жалбоподателя – лицензиран лесовъд, като без значение
за отговорността на дееца е обстоятелството от кого конкретно е извършена
незаконната сеч – дали от лицата, намиращи се под негово пряко и непосредствено
ръководство или от трети лица. Това е така, доколкото именно Г. следва да
организира и контролира извършването на добива, за който има издадено
позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за
горите и подзаконовите актове за извършване на сечта, в това число и да не
допуска извършване на сеч на немаркирани дървета, което в случая не е сторено
/извършена сеч на немаркирана с контролна горска марка дървесина: 33 броя
дървета от дървесен вид бряст и 1 брой орех, които дървета не са били определени
и отбелязани за сеч в издаденото позволително за сеч от 08.01.2019 г./. Предвид
изложените съображения съдът приема, че административнонаказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, което
е било осъществено както от обективна, така и от субективна страна от
въззивника, като се е съобразил с разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2
от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и
самоличността на лицето са били установени по несъмнен начин. Настоящият
съдебен състав не констатира съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото наказателно постановление и
да водят до неговата отмяна, доколкото в АУАН има точно и ясно словесно
описание на осъщественото от жалбоподателя административно нарушение,
независимо от цифрово посочената като нарушена норма на чл. 12б, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/30.12.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Настоящият
съдебен състав намира, че не са налице материалноправните предпоставки случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
нарушение е типично за вида си, същото не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Изцяло се споделят от съда и другите вписани
в НП основания за неприлагане от наказващия орган на чл. 28 от ЗАНН, а именно,
че нарушението е извършено по повод и във връзка с пряката дейност на Г. като
лицензиран лесовъд, както и че неизпълнение на задължението по чл. 12б, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии
по същество препятства упражняването на превантивен контрол, чиято цел е
опазването и законосъобразното стопанисване и ползване на горските територии,
поради което законът по презумпция определя тежестта на нарушението като
значителна чрез изключването на вредоносния резултат като съставомерен елемент
на деянието.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и доколкото при определяне и
индивидуализация на наказанието правилно е приложена санкционната норма на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ /глоба от 300 до 5000 лева/ и на Г. е наложено предвиденото
наказание в минимален размер - "Глоба” от 300,00 /триста/ лева, обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 12.09.2019 г.,
издадено от инж. З.С. И. – Зам. директор на Регионална дирекция по горите - Велико
Търново, оправомощена със Заповед № 1/02.01.2018 г. на инж. Н. Й. Н. –
Директор на РДГ – Велико Търново, с коeто на Л.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: