Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
гр. София, 28.05.2019 г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна Петрова
при участието на секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8526 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 364367/19.03.2018 г. на
СРС, 156 с - в, по гр. д. № 73306/2017 г. са отхвърлени изцяло предявените от предявените
от Ш.Г., ЕГН ********** против „А.Б.Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *******искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение извършено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
длъжността „експерт логистика“ и по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 8 222, 89 лв.,
представляваща обезщетение за времето, в което останал без работа за периода
18.08.2017 г. - 05.02.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащан и ищецът е осъден за заплащане на
разноски.
Недоволен от решението е останал
ищеца Ш.Г., който го оспорва като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че при
постановяването му СРС не е обсъдил
всички събрани по делото доказателства в цялост, както и направените от ищеца
възражения. Съдът не е съобразил факта, че на проведената на 17.08.2017 г.
среща между прекия ръководител на ищеца -свидетеля Л., в присъствието на
свидетелката В., на служителя е предоставено за подпис готово споразумение за
прекратяване на договора, подписано от представителя на дружеството на
24.07.2017 г. Не е съобразен и факта, че ищецът не е отправял до работодателя предложение
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както е посочено в т.
1 от споразумението за прекратяване на договора. Присъстващите на срещата са заявили на ищеца,
че е задължен да го подпише и желаят трудовото правоотношение да бъде
прекратено по взаимно съгласие, като в противен случаи ще бъдат предприети
действия срещу служителя във връзка с неправомерни поправки в болничен лист от
31.05.2017 г. Не е взет предвид факта, че на 17.08.2017 г. ищецът е направил
изявление, че се отказва от подписаното споразумение и заявява, че не е изразявал
желание за прекратяване на договора си. Поддържа още, че работодателя е оправил
недвусмислена заплаха до ищеца за предприемане на дисциплинарни действия срещу
него, с което е упражнил въздействие за формиране на волята на ищеца.
Подписването на споразумението е предопределено от неправомерната заплаха от
работодателя. Дори да се приеме, че споразумението за прекратяване на
правоотношението е направено от ответника, според ищеца не са налице
предпоставките за прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. След
като споразумението е подписано от работодателя на 24.07.2017 г., то
предложението е следвало да се приеме от служителя до 01.08.2017 г. в 7 –
дневния срок за приемане на
предложението. Срокът не е спазен и не е постигнато взаимно съгласие за
прекратяване на договора, което обстоятелство не е съобразено от СРС при
постановяване на решението. Твърди се освен това, че непостигането на съгласие
за датата на прекратяване на договора означава липса на такова съгласие. Ищецът
се позовава на практика на ВКС по въпроса. По тези и допълнителни съображения моли
да се отмени решението на СРС и да се уважат исковете изцяло. Не претендира разноски
в производството и не прави възражение по разноските на насрещната страна.
Въззиваемата
страна ответника „А.б.е.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата. Поддържа,
че решението е правилно и законосъобразно. При постановяването му СРС е
съобразил процесуалните правила и материалния закон, като е обсъдил в цялост
събраните доказателства в тяхната съвкупност и правилно е направил изводи въз
основа на тях. Развитите в жалбата оплаквания са изцяло неоснователни. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса в производството е било
установено, че ищецът е подписал лично споразумение за прекратяване на договора
по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. От изслушаните показания на свидетелите
очевидци е установено още, че до ищеца е отправено и от него е било прието
предложение за прекратяване на договора, инициирано от работодателя. Останалите
отношения между страните не са предмет на спора. СРС е аргументирал подробно решението
си. Твърденията за оказан психически натиск или тормоз на служителя са изцяло
недоказани. Моли да се потвърди решението като претендира разноски съгласно списък.
Въззивният съд, като
взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните,
намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК относно правилността на оспореното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба. Съдът служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира, че решението е валидно постановено и допустимо.
Съдът
намира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон. СРС е обсъдил събраните по делото
доказателства в цялост.
В допълнение на изложеното от СРС и
в отговор на наведените във въззивната жалба
възражения съдът намира следното :
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността на уволнението и да иска признаването му за незаконно
и неговата отмяна. Предпоставките за уважаване на иска са да е налице валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника, ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищеца и прекратяването да не е съобразено със закона.
Основателно СРС е приел, че при оспорване законността на прекратяване трудовия договор по чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ в доказателствена тежест на ответника, в качеството на работодател,
е осъществяване в обективната
действителност на неговия фактически състав.
На основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да
се прекрати по взаимно съгласие,
чрез изявление на всяка от
страните, отправено до другата страна.
Фактическият състав изисква всяка страна да направи
категорично писмено изявление за прекратяване
на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която
е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение,
е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7
- дневен срок от получаването
му. Ако тя
не направи това се смята, че предложението не е прието. В момента на съвпадане
на двете волеизявления, което настъпва с получаване на отговора, договорът
се прекратява, а издаването на последващ
акт (заповед) за прекратяване на трудовия договор
има само констативно действие.
Трайната практика на ВКС по приложението
на чл. 325, т. 1 КТ е в смисъл, че прекратяването настъпва в момента на
съвпадане на двете волеизявления на страните. Под „съвпадане” се има пред вид
волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. Съгласно решение № 183 от 21.12.11 г. по
гр. д. № 565/10 г. на ІІІ ГО ВКС, решение № 400 от
13.05.10 г. по гр. д. №
1109/09 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1333/19.01.2009 г. по гр. дело № 704/2005 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС и т. н., взаимното съгласие се счита постигнато
в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. При разминаване в съдържанието на
двете волеизявления или при изразяване на съгласие под условие или друго
разминаване на волеизявленията, не е налице взаимно съгласие на страните за
прекратяване на трудовото правоотношение. (в този смисъл решение № 346 от
14.12.2013 г. по гр. д. № 3625/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 146 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 935/2012 г., Г. К., ІV ГО на ВКС и т. н.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.)
В производството не е било спорно и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за неопределен срок от 11.05.2015 г., по силата на което ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „експерт логистика“.
Не се е спорило и относно факта, че на 17.08.2017 г. ищецът е подписал споразумение за прекратяване на договора, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 18.08.2017 г.
Основният спорен въпрос в процеса, пренесен и във въззивното производство, е дали е постигнато съгласие за
прекратяване на договора с ищеца при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.
1, т. 1 ГПК и оказан ли е натиск под формата на заплаха върху него за
подписване на споразумението на 17.08.2017 г. за прекратяване на договора на
посоченото основание.
По този въпрос и като съобрази събраните пред СРС писмени и
гласни доказателства, настоящият въззивен състав
намира следното :
По делото не е било спорно, че в периода от 09.07.2017 г. до 04.08.2017 г. (петък) ищецът е бил в разрешен от работодателя платен отпуск, а в периода от 07.08.2017 г. (понеделник) до 17.08.2017 г. - в отпуск поради временна неработоспособност, за което е представен болничен лист.
От
показанията на свидетелите П.И.В., ръководител отдел „Снабдяване“ в дружеството
и Х.А.Л.- пряк ръководител на ищеца се установява, че след разговор с прекия си
ръководител по предложение на ищеца на 17.08.2017 г. той се е явил на работа и
е провел среща с ръководителя си в присъствието на свидетелката П.В.. На
срещата на служителя е представено предварително подготвеното споразумение за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, което той подписал. Свидетелката
Велинова дава показания, че Х.Л.е обяснил причината, поради която е взето
решение да се предложи прекратяване на договора на ищеца, той е имал достатъчно
време да се запознае със споразумението, задавал е въпроси по отношение на
обезщетенията, които ще му се заплатят при прекратяване на договора. Било му
обяснено значението на предложението и желанието на работодателя да се прекрати
трудовия договор по взаимно съгласие. Ищецът
бил спокоен, не се разстроил или ядосал. Показанията на свидетелите единодушно
сочат, че ищецът не е бил заплашван с предявяване на иск или с предприемане на други
действия във връзка с фалшифицирания болничен лист в случай, че не подпише
споразумението. Друг диалог не е имало между страните и не е повдиган въпрос за
последиците от неподписване на споразумението. Ищецът не е имал възражения
относно аргументите на работодателя, нито е имало разговор относно търсенето на
отговорност за подправения болничен лист. На същата среща подписал и
документите удостоверяващи връщане на имущество на работодателя, което
непосредствено след това предал.
Действително в т. 1 от споразумението е посочено, че предложението за прекратяване на договора изхожда от ищеца, който в исковата молба изрично е навел възражение, че не е отправял такова предложение. Във връзка с възражението и съобразно признанието на ответника в отговора на исковата молба, с доклада по делото по реда на чл. 312 ГПК, СРС е приел за безспорен факта, че ищецът не е отправял предложение до работодателя за прекратяване на договора. Страните не са направили други възражение в тази посока.
Настоящият състав намира, че за спора е без правно значение в кой момент споразумението за прекратяване на договора е било физически подписано от представляващия ответното дружество управител. В случая това е станало на 24.07.2017 г., видно от печата върху подписа му. От значение за прекратяването по взаимно съгласие е обстоятелството в кой момент изявлението на работодателя е достигнало до знанието на ищеца. Не е спорно и от всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число твърденията на самия ищец, се установява, че изявлението е достигнало до него на 17.08.2017 г., когато го е подписал лично споразумението, с което е приел предложението за прекратяване на договора.
Като
доказателство пред СРС е прието и заявление от ищеца Ш.Г. вх. № 49 от
17.08.2017 г., съгласно което той „оттегля подписаното споразумение за
прекратяване на договора“. Действително, заявление е депозирано пред
работодателя в деня на подписване на споразумението, но по време след подписването.
Доколкото в КТ не е предвидено нищо различно по отношение оттеглянето на
даденото съгласие, в съответствие с материалния закон СРС е приел, че по
аналогия ще се приложи общата норма на чл. 13, ал. 4 ЗЗД. Според нея приемането
на предложението няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у
предложителя преди или най - късно едновременно с него. В случая предложението
и приемането са осъществени едновременно, в присъствие на направилите
волеизявленията лица. Последващото изявление на ищеца
за оттегляне на даденото съгласие е достигнало до предложителя след приемане на
предложението поради което не е породило действие.
Настоящият
състав споделя и изводите на СРС за неоснователност на възражението
на ищеца за унищожаемост на едностранното волеизявление за съгласие, на основание чл. 30 ЗЗД, поради причината, че е бил заплашен от ответника с предприемане на дисциплинарни или други мерки заради представен от него болничен
лист за периода 16 - 19.05.2017 г., в който датите на разрешения отпуск поради
временна неработоспособност били преправени.
Предвид нормата
на чл. 154 ГПК, в тежест
на релевиралата възражението страна е, при условията на главно
и пълно доказване, да установи твърдяните и изгодни за нея
факти от състава на чл.
30 ЗЗД, а именно наличието на поведение на
насрещната страна или трето лице,
което да е възбудило основателен страх за непосредствена
опасност за живота и здравето на волеизявяващия или негови близки,
или за увреда
на имуществото му, който страх
да е единствения мотив за страната
да отправи едностранното волеизявление.
От цялостната
описана в свидетелските показания обстановка въззивният
съд намира да не се установява
поведението на прекия началник на ищеца, пред който е
подписано споразумението за прекратяване на договора на 17.08.2017 г., да е възбудило у него страх за живота
или здравето му, който
да е основната и единствена причина за полагане на
подпис в споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Следва
да се посочи, че не всеки психически натиск, въздействие, притеснение или разстройване на ищеца са равнозначни
на заплаха от ответника спрямо
нея, която да е основание за унищожение на
едностранното й волеизявление
за прекратяване на трудовото правоотношение.
По смисъла на чл. 30 ЗЗД заплашването
може да доведе до унищожаемост на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие само ако
е в резултат на непозволени действия. Евентуално
дисциплинарно производство и разследване на допуснати дисциплинарни
нарушения от работника не е неправомерно действие, което може да се окачестви като заплаха. Уволнението по същество е уредена
в закона възможност за прекратяване на трудово правоотношение,
като работникът разполага с право да го оспори по съдебен ред,
ако смята че е незаконно.
Основателно
и в съответствие със събраните по делото доказателства в цялост СРС е приел, че
не се доказва волята на ищеца при подписване на споразумението за прекратяване
по взаимно съгласие на трудовия договор да е била опорочена. От изслушаните
пред СРС свидетелски показания не се установява спрямо ищеца да е упражнена
психическа принуда, която да е възбудила основателен страх, под въздействието
на който да е направил волеизявлението. Обратен извод не следва и от показанията
на свидетелката Росица Г. (съпруга на ищеца), доколкото нейните впечатления не
са непосредствени, а възпроизвеждат разказаното от ищеца. По-късните й
възприятия от емоционалното му състояние и изявлението му, че не е имал
намерение да напуска работа, не сочат на опорочаване волята му при подписване
на споразумението.
В съответствие със събраните
доказателства и с процесуалния и материален закон СРС е направил извод, че предложението
на работодателя за прекратяване на трудовия договор е прието от работника в
предвидения от закона 7 - дневен срок. С
приемане на предложението от ищеца са изпълнени фактическите предпоставки на
прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие по смисъла на
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на прекратяването е неоснователен.
По
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ.
Основателността на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за периода от 6
месеца след прекратяване на договора зависи на първо място от отмяната на уволнението, от работата на
лицето по безсрочен трудов договор преди това и от факта
на оставането му без работа за определен, признат от закона период. Доколкото главният иск
за отмяна на уволнението не е уважен, не е налице още първата кумулативна
предпоставка за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Същите са неоснователни и
законосъобразно са били отхвърлени.
Доколкото решаващите изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди, като постановено при правилно
приложение на материалния и процесуален закон.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна – ответник в
производството. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 100 лв. с ДДС. Съдът констатира, че
към списъка за разноски представен в последното съдебно заседание е приложена
фактура № 1808/23.07.2018 г. за сума от общо 1 173, 50 лв. с ДДС за защита
и представителство издадена от АС „Адвокатско бюро Брайков“
и извлечение от сметката на сдружението за същата сума. В същото време по делото
не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен
претендирания размер на адвокатското възнаграждение, както и начина на
изплащането му, съобразно възприетото разрешение в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013
г., по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. Тъй като не са
налице кумулативните условия за присъждане на разноски за адвокат, съдът не присъжда
такива в полза на ответника.
Така
мотивиран, въззивният
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 364367/19.03.2018 г. на СРС,
156 с - в, по гр. д. № 73306/2017 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.