РЕШЕНИЕ
№550/08.11.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета
Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието
на
прокурор……..……………………...........................................................като
разгледа докладваното от съдия
Байнова адм. дело №644 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Е.Д.И.
*** с посочен съдебен адрес ***, против Решение № 1012-26-233-1/09.06.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата ѝ срещу Разпореждане
№262-00-1499-3/11.05.2021г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица, с което ѝ е отпуснато
обезщетение за безработица.
Жалбоподателката счита
решението за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материалния
закон. Счита, че неправилно разпоредбите на КСО са приложени приоритетно спрямо
тези на Регламент /ЕО/ №883/2004г. Нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не следвало
да се прилага, тъй като противоречала на регламента. Приложимото европейско
законодателство не установявало обусловеност на правото и размера на обезщетението за
безработица от начина и основанието за прекратяване на трудовото или служебното
правоотношение.
По изложените съображения моли
да се отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане като преписката
се върне на административния орган с указания за правилно прилагане на
материалното право и изчисляване на правилен размер и период на обезщетението.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуален представител. Излагат се съображения, че
преносимият документ СЕД U017 не съдържа достоверни данни относно основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. Това основание нямало как да бъде удостоверено без да
има представена заповед за прекратяване. Освен това образец СЕД U017 не бил връчен на жалбоподателката, за да се
запознае с подадените за нея данни от осигурителя в чужбина и евентуално да
търси правата си по съответния ред в чужбина. Административният орган преценявал
данни, които не са предоставени от жалбоподателката , а това изключвало
възможността за прилагане на българските разпоредби съвместно с европейските
регламенти. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на
ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, навежда доводи за
неоснователност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№ 262-00-1499
от 15.10.2020г. Е.Д.И. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица. Със Заявлението е декларирала че е упражнявала трудова дейност в
Чехия за периода 10.07.2017г. до 05.08.2020г. Към Заявлението е приложила
документ за самоличност. Не е приложила ПД U1 за придобит стаж в
Чехия.
С Разпореждане №262-00-1499-1
от 27.10.2020г. производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявлението на Е.Д.И. е спряно на основание чл.54г,
ал.4 от КСО вр. чл.54,ал.1, т.5 от АПК, поради образувано производство по
издаване на СЕД U017 и СЕД U004 за периоди и доходи от
осигурена заетост по законодателството на Чехия. Разпореждането е връчено на Е.Д.И.
на 02.11.2020г.
С писмо изх.№д1029-26-2372/28.10.2020г. Е.И. е уведомена, че следва да попълни изпратените
й формуляри за удостоверяване на осигурителни периоди, като приложи копия от
документи от Чехия. Видно от Справка вх.№ №262-00-1499-2/05.11.202г., от
последната са представени Трудов договор от 01.07.2019г. с работодател от Чехия
– АСАКО ГРУП – Прага и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка
с прилагане на чл.65, ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г.
В ТП на НОИ – Хасково по
реда на електронния обмен на социално осигурителна информация между България и
ЕС, е постъпил СЕД U017 от Чехия, Видно от същия, в графата, касаеща основанието за прекратяване на заетост
е отбелязано „прекратяване на договора по взаимно съгласие”.
С Разпореждане
№262-00-1499-2 от 29.04.2021г., на основание чл.55 от АПК Ръководителят на
осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от
Е.И. заявление, поради получен СЕД U017 за периоди от осигурена
заетост по законодателството на Чехия.
С Разпореждане
№262-00-1499-3 от 11.05.2021г. на Ръководител на осигуряването за безработица
към ТП на НОИ – Хасково, на основание
чл.54ж ал.1 от КСО и във връзка с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО, на Е.Д.И. е отпуснато парично обезщетение за
безработица считано от 15.10.2020г. до 10.12.2020г. в размер 12.00 лева дневно.
Разпорежданията от
29.04.2021г. и от 11.05.2021г. са съобщение на Е.Д.И. на 19.05.2021г., видно от
приложеното известие за доставяне.
На 21.05.2021г. от Е.Д.И. чрез
пълномощник е подадена жалба вх.№1012-26-233/21.05.2021г. срещу Разпореждане
№262-00-1499-3/11.05.2021г., в частта му относно срока и размера на
обезщетението за безработица. С Решение № 1012-26-233-1/09.06.2021г. Директорът
на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата. В мотивите на решението след
обосноваване приложението в случая на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент
№987/2009, е посочено, че предвид причина за прекратяване на трудовия ѝ
договор – по взаимно съгласие, приложение следва да намери разпоредбата на
чл.54б ал.3 от КСО и обезщетението следва да се получава в минимален размер за
срок от 4 месеца. Решението е съобщено на жалбоподателката , чрез пълномощника й, на 11.06.2021г., видно от представеното по
делото известие за доставяне.
Жалбата до съда е подадена
на 17.06.2021г. чрез административния орган, видно от входящия номер на същата.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен
акт и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното
решение, постановено по реда и условията на чл.117 от КСО, представлява валиден
административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган.
Обективирано е в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си.
Решението
съдържа посочване на фактически и прави основания за издаването му. Не се
установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Спорният въпрос по делото се
свежда до правилното приложение на материалния закон и в тази връзка съдът
намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че Република България е
част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите
правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1,
параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателката като гражданка на
държава - членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №
883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица
общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице,
упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална
сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата -
членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето
на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/ 2004г. Според пар. 1 от чл. 65 на регламента
лице, което е безработно частично или през различни периоди и което, по време
на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е живяло
в държава-членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на
неговия работодател или на службите по заетостта в държавата-членка. То
получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната
държава-членка, както ако е пребивавало в тази държава-членка. Тези обезщетения
се отпускат от институцията на компетентната държава-членка. Предвид това и
съобразно разпоредбите на чл. 11 от
Регламент(ЕО) № 883/2004г., правилно в оспореното решение е
възприето, че приложимото законодателство в настоящия казус е това на
държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващата, а именно -
законодателството на Република България, респ. НОИ чрез ТП си поделение в гр.
Хасково, се явява компетентната институция, която да се произнесе по
заявлението за отпускане на поисканото парично обезщетение по реда и при
условията на действащото българско законодателство, в съответствие с
приложимите европейски регламенти и този въпрос не
е спорен между страните. Не е спорно също, че жалбоподателката има право на парично обезщетение за
безработица, съгласно българското законодателство.
Спорният въпрос по делото се
свежда до това дали правилно обезщетението за безработица на жалбоподателката е
било отпуснато за минималния срок от 4 месеца, при съответното му намаляване и в минималния размер от 12.00 лв на ден.
В случая като основание за отпускане на обезщетение за безработица на жалбоподателката са посочени разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.
В чл. 54а, ал. 1 от КСО (редакция ДВ бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 – не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и т. 3 – не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е спорно, че към момента на подаване на
заявлението жалбоподателката отговаря на условията по чл. 54а ал. 1 от КСО. Не е
спорна регистрацията ѝ в Агенцията по заетостта на 15.10.2020г., както и последната ѝ
трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, за времето от 10.07.2017г. до 05.08.2020г. в Чехия - страна-членка на Европейския съюз, която се установява и от приетия по делото СЕД U017. Предвид обстоятелството, че регистрацията в Агенцията по заетостта е осъществена след 7- дневния срок от прекратяване
на осигуряването , а заявлението е подадено в срока по чл. 54а, ал.
4, т. 1 от КСО, правилно началната дата и
срокът на изплащане на обезщетението са определени съгласно чл.54а, ал.6 от КСО.
В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя по издадения от друга държава-членка СЕД U017.
Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като според ал. 2 на същата норма, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 54в от КСО , паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок (от 4 до 12 месеца), определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Според приетото от фактическа страна в оспореното решение, както и в потвърденото с него Разпореждане № 262-00-1499-3 от 11.05.2021г., паричното обезщетение на жалбоподателката е отпуснато за срок от 15.10.2020г. до 10.12.2020г. и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 г. от 12. 00 лева, поради това, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение , респ. осигуряването от 05.08.2020 г. е "по взаимно съгласие", т. е. приложен е чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Според приложимата
редакция на тази разпоредба "Безработните лица,
чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие,
или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1
и 2,
чл. 326,
330
и 331 от
Кодекса на труда, чл. 103, ал.
1, т. 1, 2
и 5,
чл. 105,
чл. 107, ал.
1, т. 1 – 4
и чл. 107а от
Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1
и 6,
чл. 163
и чл. 165, т. 2
и 3 от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал.
1, т. 4, 6,
8
и 16 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал.
1, т. 5, 8
и 11 от Закона
за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал.
1, т. 2, 3
и 5
и чл. 271, т. 2,
3
и 5 от Закона
за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер
на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. "
Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста "или по други закони" следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при които правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.
Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (Наредбата), е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО се отпускат въз основа на заявление декларация по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението.
В процесния случай жалбоподателката не е приложила към подаденото от
нея Заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) Акт за
прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала причината
за прекратяването му. Доводи и твърдения относно тази причина не са изложени и в жалбата.
Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от
Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи
документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от
приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване
на нередностите. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като
липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в
указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното
обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и
на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО.
В случая по реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани
документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по
законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
В представените пред осигурителните органи документи, а именно СЕД
U017 -Осигурително
досие – трансграничен работник, в графа "Основание за прекратяване на
последната заетост или самостоятелна заетост", т. "Основание за
прекратяване на заетостта" е отбелязано: "Прекратяване на договора по взаимно съгласие". Така
посочената причина за прекратяване на заетостта попада
в хипотезата на чл. 54б, ал.
3 от КСО , поради
което правилно размерът и срокът на обезщетението за
безработица са определени съобразно тази
разпоредба при отчитане на закъснялата регистрация в Агенция та по заетостта.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката,
че СЕД U017 не съдържа достоверни
данни относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, съотв.
че това основание нямало как да бъде удостоверено без да има представена
заповед за прекратяване. Както се посочи по-горе, в
тежест на лицето, претендиращо отпускане на обезщетение за безработица е да установи причината за прекратяване
на правоотношението, а доказателства
в тази насока жалбоподателката не е представила нито пред административния
орган, нито пред съда, а освен това дори не оспорва така посочената в СЕД U017 причина за прекратяване на заетостта й в Чехия. Неоснователно
е и възражението, че СЕД U017 не бил връчен на жалбоподателката, за да може да
се запознае с данните в него и да търси правата си по съответния ред в чужбина.
СЕД U017 е издаден по реда на
електронния обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, и не
е предвидено същият да бъде връчван на лицето, по отношение на което се иска
информацията. Относно възражението, че административният орган е преценявал
данни, които не са предоставени от жалбоподателката , отново следва да се
посочи, че от последната не са представени данни за причината за прекратяване
на заетостта й, поради което правилно са ползвани данните, предоставени от
съответната държава-членка.
По изложените съображения съдът счита, че оспореното решение е, издадено при спазване на изискванията за законосъобразност , поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.И. *** с посочен съдебен адрес ***, против
Решение № 1012-26-233-1/09.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково,
отхвърлящо жалбата ѝ срещу Разпореждане №262-00-1499-3/11.05.2021г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица.
ОСЪЖДА Е.Д.И., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: