Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Радомир, 14.07...21
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в
публичното заседание на 16 юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 884 по описа за .... година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49, вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата А.Г.К., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***., адв.Д.Д.Д. и
доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална представителка- адв.С.И.обстоятелства
и съображения, е предявен иск срещу ответника О.Р. адрес: ***, площад „С.” № .
с ЕИК .....и представляващ Кмет П.С.А., с който моли съда да
постанови решение, с което да осъдит ответника да й заплати сумата от 10 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане -
счупване на външен малеулос на 15.07..... г. в гр. Радомир, Пернишка област, на
уличното платно /улица „Ал. Б.“/ срещу дома на тази улица № …., в резултат от
неравност на общински път, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.....г.
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответната о.Р. в подадения отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК и в съдебно
заседание от процесуалния представител- адв.Ж., е оспорила изцяло иска, като
моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От фактическа страна.
В исковата молба се твърди, че на 15.07..... година,
около 19 часа, заедно с приятелки, ищцата се прибирала от разходка до хижа „О.”
към домовете си в град Радомир. Вървейки по улица „Ал. Б.”, на около 1,5 м от
контейнер десният крак на ищцата хлътнал в дупка и се подвил. Дупката се
намирала на самото платно, срещу дома на улица „Ал. Б.” № …. и била с размери:
дълбочина около 10 см. и в диаметър около 35 см.
В следствие на падането на ищцата било нанесена вреда,
изразяваща се в счупване на външен /латерален/ малеолус. Проведено било
консервативно лечение- наместване и обездвижване на крака чрез ортеза.
Предписано било медикаментозно лечение.
Претендират се вреди, в резултат на това, че по време на
лечението ищцата изпитвала силни болки не само в областта на счупването, но и
по целия крак. Движенията били силно ограничени и почти невъзможни, поради
което се наложило приятелки и съседки да се грижат за ищцата.
Претендират се вреди на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, предвид това, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа
общинския път.
Ответната о.Р. е оспорила изцяло иска, като е направила
следните оспорвания:
1. Има основателни
съмнения, че полученото нараняване е станало на друго място, при други
обстоятелства и то в следствие грубо нарушение на минимизирането на двигателния
режим касаещи наличието на хронични заболявалия на ищцата и по точно -
стенокардия и хипотиреоидизъм, а не както е описано в исковата молба;
2. Полученото
нараняване е в следствие грубо нарушение на правилата за движение по пътищата
-ищцата е пресякла процесната улица на нерегламентирано за целта място в грубо
нарушение на ЗДП;
3. Липсват данни,
още по малко доказателства, че към момента на получаване увреждането, пътната
настилка действително е била разрушена; липсват данни за конкретното място на
нарушаване целостта на пътя и други подобни необходими индивидуализиращи белези
- което води до обосновано предположение за получено травматично увреждане при
други условия и причини;
4. Ангажираните
доказателства преди ...07..... г. не потвърждават твърденията в исковата молба.
В съдебно заседание на поставените въпроси по реда на
чл.176 ГПК ищцата е дала следните отговори:
В ДКЦ -1 Перник ЕООД я завела А.К.И. с нейния автообил на
другия ден. Там се установило счупване, когато била направена снимка.
Не е уведомила О.Р. за инцидента, тъй като била в
стресова ситуация.
Надявала се, че до сутринта докато слага лед, болката ще
отмине и ще се поправи. Ходенето до Бърза помощ било сложно, тъй като семейството
й не разполага с автомобил. Стъпалото било изместено навън. С д-р Г. по
телефона приказвали и след 15 минути решили да се чакат на „Б.“ и тръгнали. Там
имал една пътека, по нея тръгнали, не на пътя и се върнали. Отишла до къщата на
майка й и баща й, за да види дали трябва
да се полеят цветята. Тръгнала до контейнера с торбичката в ръка, за да я
изхвърли. Там нямало тротоар, нито пешеходна пътека. Изхвърлила торбичката и
д-р Г.я чакала отсреща близо до къщата. Когато се връщала, погледнала надолу да
не идва нещо друго, защото избръмчало нещо и крака й, попаднала в дупка, подвило
се и изхръскало нещо. На дясно отишъл крака. Твърди, че на всяка улица по
Радомир има дупки. Инцидентът станал близо до контейнера на пътното платно, на
1 м.- 1м. и нещо. Там нямало тротоар.
Според разпитаната свидетелка на ищцата И.И.Г., която
познава ищцата по делото отдавна, това се случило на 15.07..... г. Връщайки се
от гората, минали по улицата на ищцата, на която е израснала. Тя трябвало да влезе
в къщата нещо да си провери по двора, а свидетелката я изчакала отвън и когато
излязла трябвало да изхвърли боклук в контейнера срещу нея. Тръгвайки към нея,
кракът й попаднал в дупка, изпищяла от болка и трябвало след това свидетелката да
й помогне. Това станало на ул.“Б.“. Дупката се намирала пред №…. Тротоари там
нямало. Нямало и контейнери от към страната на къщата, а само на другата
страна. Дупката се намирала там на метър, метър и нещо. Излязъл свидетелят М.А., който, заедно със свидетелката помогнал
на пострадалата да се качи в апартамента й, където живее. Свидетелката е лекар
по професия. Преценява състоянието й тогава не като спешно, а като неотложно
състояние. Наложило се е да се слага лед. През нощта се чули и вече организирали
превоз, за да си направи рентгенова снимка и да я види специалист- травматолог.
След това се оказало счупване и близо 40 дни тя не можла да си върши
елементарни неща.
Свидетелят М.К.А. е наемател на мястото, което ищцата му
е отдала за разполагане на кошери, зад Промкомбината в гр.Радомир, зад бившата
сладкарка кооперация, на ъгъла. Инцидентът настъпил на 15.07..... г. Той бил в
гаража, когато се показала д-р Г. и провели разговор. След малко чул ищцата да
го вика и той излязъл. Видял, че тя стои
на 1 м. и нещо от контейнера, като стояла на левия си крак. Оплакала се от
болки. Двамата с д-р Г.отишли в къщата да й помогнат. По- късно я съпроводили
до жилищния блок. На другия ден се обадила А., че нещата са сериозни и че има
счупване. След това от време на време се чували и се информирал за състоянието
й. Ищцата била с патерици. Един- два пъти го молила за помощ до магазина да й
пазарува. На мястото на инцидента нямало никаква пешеходна пътека. От двете
страни няма тротоар.
По делото е допуснато изслушване на съдебно- медицинска и
повторна съдебно- медицинска експертизи
на вещите лица д-р К.Ч.- съдебен лекар и д-р К.С.- травматолог. Според
експертите, при процесния инцидент, ищцата е получила счупване на върха на
малкия пищял на дясна подбедрица в областта на глезенната става.
Медикобиологичния характер на полученото увреждане от ищцата е трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок, повече от 30 дни. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване при такъв вид увреди е около 3 месеца. През периода на
възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 2 седмици след
травмата и първите 2 седмици след сваляне на имобилизацията, болките са били с
по интензивен характер. При медицинския преглед, извършен за целите на
предишната СМЕ, не са установени трайни последици от процесната травма. Описаното
счупване при ищцата се получава при усукване на глезенната става навътре или
така нареченото „стъпване накриво“, при което се получава увреждане на
структурите, намиращи се от външната страна на глезенната става- сухожилия,
връзки, кости. Възможно е установеното увреждане при ищцата, да се получи по
описания в Исковата молба начин. Видно от етапната епикриза, издадена от личния
лекар, ищцата има придружаващи заболявания- Хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност, стенокардия и хипотиреоидизъм, за които ищцата
провежда лечение, назначено от кардиолог й ендокринолог. Тези заболявания не
могат да са причина за получаване на счупването на ищцата. В етапната епикриза,
издадена от личния лекар, не са описани/ отклонения от нормалния статус при
ищцата.
От правна страна.
Тъй като, съобразно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен на поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно нормата на чл.49 ЗЗД,
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, което
обстоятелство поражда и нейният правен интерес от настоящият иск.
В настоящия казус ищцата моли съда, да постанови решение,
с което осъди О.Р. да й заплати сумата от 10 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане - счупване на външен
малеулос на 15.07..... г. в гр. Радомир, Пернишка област, на уличното платно
/улица „Ал. Б.”/ срещу дома на тази улица №71, в резултат от неравност на
общински път, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07..... г. до
окончателното й изплащане.
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 във вр.
чл.45 ЗЗД.
Според действащото законодателство- инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната
§ 7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който от влизане в сила на закона /в сила от
17.09.1991 г./ преминават в собственост на общините и изброените в същия текст
държавни имоти.
От свидетелските показания и от медицинската
документация, въз основа на която се изготвени двете заключения на вещите лица,
е видно, че счупването на крака на ищцата е получено в следствие на усукване, в
резултат на пропадане в дупка на пътното платно. В случая е налице неизпълнение
от страна на собственика за поддръжка и ремонт на пътното платно. Съдът намира,
че не е налице съпричиняване от страна на ищцата, както и противоправно нейно
поведение. Видно от събрания доказателствен материал, на мястото няма тротоар,
нито пешеходна пътека, което изключва неправилно движение или пресичане на
пътното платно. В случая е била налице изключението от ал.1 на чл.113 ЗДвП, а
именно хипотезата на чл. 113, ал.2,
предл.2 от ЗДвП - в населено място, когато в близост до пешеходеца няма
пешеходна пътека, пешеходецът може да пресече платното за движение, ако е
двулентово двупосочно, и извън определените за това места.
В следствие на пропадането в дупката на пътното платно ищцата
е получила описаното увреждане. В този смисъл предявеният иск се явява доказан
в своето основание.
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за
ангажиране на безвиновната гаранционно- обезпечителна отговорност на ответника
по чл.49 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав
- противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. В хипотезите на непозволено увреждане,
включително на отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. В конкретния случай по така
предявените искове ищецът носи тежестта да докаже твърдения инцидент, пропадане
в дупка, липсата на тротоарни плочи, собствеността на ответника върху
посочената тротоарна алея, размерът на претърпените имуществени вреди, факта,
че е претърпял телесни увреждания, болки и страдания.
Съдът намира, с оглед на гореизложеното, че вината на
ответника се доказа по един категоричен начин, тъй като мястото, на което са
причинени вредите е собственост именно ответника на О.Р. а в задължение на
общината е да поддържа пътната инфраструктура в рамките на населените места.
Ето защо в случая е налице бездействие на служители на общинската администрация
по поддръжката на пътното платно на мястото на инцидента, поради което общината
следва да понесе своята отговорност.
Предявеният иск се явява доказан частично по размера си,
с оглед на следните съображения:
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В конкретния случай е безспорно, че претърпените от
ищцата вреди са от неимуществен характер - претърпени физически болки и
страдания от психически характер, които са пряка и непосредствена последица от
пропадането на крака й в дупка на улицата.
При обсъждане размера на обезщетението, което се дължи за
всеки конкретен случай, съобразно разпоредбата закона и задължителната практика
на Върховния съд, решаващият съд съобрази при преценката си за справедливост
обстоятелствата относно характера на уврежданията, начинът, по който са
причинени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и другите обстоятелства, които имат значение за спора. Също
от значение са възрастта и личността на увредения, както и други обстоятелства,
относими към конкретния случай. Видно от материалите по делото отнася се за
пострадала жена. От показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените
доказателства по делото се установи, че същата е преживяла и продължава да
преживява случилото се изключително тежко, като това преживяване е съпътствано
с проблеми в походката, затруднения в личен план. Променило се е за известно
време общото състояние на ищцата и начина й на живот в негативен аспект, дълго
време е траен възстановителния процес и липсата на възможности за нормален
личен живот. Същевременно се установи, че случилото се е причинило тежки
физически болки и страдания на ищцата, видно от медицинските документи,
заключението на СМЕ, които са довели до имобилизация за въстановяване .
По отношение на конкретния размер на обезщетението за
неимуществените вреди съдът възприе следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и
доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе
фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от нанесените
й травми и телесна повреда следва да бъде определен на сумата от 4 000 лева. В
останалата му част до 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Също така
следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните суми за
главница от 4 000 лева, смятано от датата на увреждането- 15.07..... г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. Претендираната сума е в размер 10 000
лв., като уважената част на иска е 40 %. Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение, като съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07...04 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед уважената част на иска, ответникът следва
да бъде осъден да й заплати сумата от 510 лв.
Предвид
това, че ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски и
съразмерно с уважената част на иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 160 лв.- държавна такса и сумата от
100 лв.- разноски за хонорар на вещо лице.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковата претенция, а именно: съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07...04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
отхвърлената част на иска, адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. и
сумата от 90 лв.- изплатен хонорар на вещото лице или общо 740 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Р. адрес: ***, площад „С.” №……. с ЕИК .....и
представляващ Кмет П.С.А., да заплати на А.Г.К., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***…, сумата от 4 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане - счупване на външен малеулос на 15.07.....
г. в гр. Радомир, Пернишка област, на уличното платно /улица „Ал.Б.”/ срещу
дома на тази улица №…, в резултат от неравност на общински път, ведно със
законната лихва върху главницата, смятано от 15.07..... г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска до
пълния му претендиран размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА О.Р. адрес: ***, площад „С.” №.. с ЕИК .....и
представляващ Кмет П.С.А., да заплати на А.Г.К., с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***…., сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/- направени разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА О.Р. адрес: ***, площад „С.” №.. с ЕИК .....и
представляващ Кмет П.С.А., да заплати по сметка на РС- Радомир, сумата от 160
лв. /сто и шестдесет лева/- държавна такса и сумата от 100 лв. /сто лева/-
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Г.К., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***.., да
заплати на О.Р. адрес: ***, площад „С.” №.. с ЕИК .....и представляващ Кмет П.С.А.,
сумата от 740 лв. /седемстотин и четиридесет лева/- направени разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./